Колийн Маккълоу
Безмълвният ангел (52)

Сряда, 19 октомври 1960

Загубих ентусиазма си за всичко, включително и за тази тетрадка, макар че вече изписаните изглежда са на безопасно място на тавана.

Харолд отново се върна към предишните си номера и, може би защото Дънкан ми липсва толкова много, старото лудо копеле спечели битката, ако ли не и войната. Предадох се и вече не се качвам горе, за да си взема душ, а използвам банята в пералнята. О, просто стигнах до положение косата ми да се изправя, а кожата ми да настръхва още преди да се изкача до горния край на стълбите. Когато надникна в коридора, крушката винаги е отвъртяна, а вратата на тоалетната — затворена. Пълна тъмница. Много е страшно!

— Курва! — дочувам шепота му. — Блудница!

Смятам да си купя душ, тръба и няколко свързващи колена и да опитам сама да си измайсторя душ. Попитах мадам Делвекио Шварц дали в нейния апартамент има инсталиран такъв, но тя беше в особено настроение. Мисля, че изобщо не чу какво й казах. „Вредните влияния са в действие“, беше всичко, което произнесе, при това с половин уста и мърморейки. От което е очевидно, че нашите обеди в неделя не се състоят. Все пак вземам Фло при мен, което е най-важното. Но въпреки усилията ми тя не може да научи азбуката.

Тоби никога не е тук през уикендите, прекалено е зает да строи своята колиба в Уентуърт Фолс, а през седмицата дава уроци на Папи, която е решила да се яви на изпитите тази година в края на ноември. Аз се опитах да й преподавам, но съм толкова добра по математика, че не мога да разбера човек, който има проблеми с простата аритметика. Не съм родена за учителка, колко жалко. От друга страна, Тоби доказа, че е търпелив и задълбочен. Много съм доволна. Двамата прекарват часове наред заедно от понеделник до петък. Тя изглежда добре, само светлината в нея леко е поугаснала.

Благодарение на Клаус сега съм отлична готвачка на европейска храна, а мога да сготвя и няколко индийски и китайски ястия, благодарение на Нал и Папи. Не е ли смешно, че не се занимавам с готвене за самата себе си? Пазя талантите си за вечерни гости, които са твърде малко. Всъщност — само Джим и Боб. Те слизат във вторник вечер, понякога с Джо — адвокатката, и нейната партньорка Бърт. Открих истинските им имена. Джим е Джемина и не я обвинявам, че мрази името си. Боб и Бърт се казват Роберта, а Джо е Джоана. След онзи ужасен случай с момчетата в синьо Франки (Франсис) се премести от Крос и сега живее някъде в Дръмойн. Причината за това е, че бедната малка Оливия бе изписана от болница „Розел“ и настанена в „Калан Парк“ — тя съвсем била полудяла, бедната душа, живеела си в някакъв свой измислен свят. Но Франки не я изостави, макар че семейството й се отказало от нея. Патетично, нали?

Когато поканих Норм на вечеря — печено месо, печени картофи, добрите стари австралийски зеленчуци специално за него, — открих, че слухът за насилието над Франки и Оливия се бе просмукал през системата и нашите ченгета от Кингс Крос били колкото разгневени, толкова и покрусени. Е, ченгетата са както всички други големи групи от хора — някои са добри, други лоши, трети нещо средно. Нашите момчета са оставили лесбийките на мира, не мислят нищо лошо за едно момиче, ако е лесбийка, не повече от онова, което мислят за момиче от занаята. Те просто държат пуританите на почтено разстояние. Според мен пуританите създават лошото отношение към порока, като насъскват хората срещу нещо, което е неизбежно, докато политиците обслужват своите собствени интереси, като се подмазват на пуританите. Винаги бъдете предпазливи с хора, които са се отдали или продали на властта. При политиците движещата сила обикновено е амбиция, свързана с липса на талант — в повечето случаи те са или провалили се адвокати, или некадърни учители, или, случайно, някой управител на магазин.

Слез от трибуната, Хариет Пурсел!

Споменах на Джим и Боб за Харолд, те поне ми вярват.

— Нали не мислите, че ще ме проследи и в пералнята, а? — попитах, като потръпнах от ужас.

Джим се замисли, сетне поклати глава.

— Не, Хари. Той явно е залепнал за етажа на мадам Делвекио Шварц, там се намира центърът на вселената му. Ревнува и иска да те откъсне от старото момиче, това е всичко. Ако наистина смяташе да ти направи нещо лошо, мисля, че досега щеше да се опита.

— Той мрази и вас също — съобщих мрачно аз.

— Да, обажда се пуританското му възпитание. О, разбира се, че ревнува и от нас, но знае, че ние нямаме такова значение за старото момиче, каквото имаш ти.

Какъв прекрасен човек е Джим! Седеше в стаята ми и изглеждаше като стоманена пружина или камшик, тънка и мускулеста, кокалестото й лице определено бе повече мъжествено, отколкото женствено. Нищо чудно, че целият свят виждаше в нея просто един млад мъж, когато гърмеше по улиците със своя „Харли Дейвидсън“, а Боб бе кацнала на задната седалка — един дяволски ездач, облечен в кожа, излязъл на разходка с гаджето си. Мога дори да разбера защо родителите на Боб, възрастни и старомодни обитатели на пустинните области, така и не са проумели факта, че Джим е жена. Колко благоразумно от тяхна страна!

Джим ми предложи помощ при инсталирането на душа.