Колийн Маккълоу
Безмълвният ангел (74)

Петък, 24 март 1961

Нещо странно се случи тази вечер. Когато звънецът на вратата зазвъня малко след шест, отидох да отворя, защото никой от мъжете все още не беше се прибрал. И там, на верандата стоеше мадам Фуга от 17-д. О, Боже! Как ли е истинското й име?

— Радвам се да те видя — казах, като избягнах споменаването на име.

— И аз също, миличка — изчурулика тя.

— Ще влезеш ли? Кафе?

Тя отказа, трябвало да се връща обратно преди работата да стане прекалено напечена. О… била, хм… чудела се, хм… дали ние, хм… имаме някакви планове за свободните стаи?

— Някои от моите момичета се интересуват — каза в заключение мадам Фуга.

Колко странно! В този момент си дойдоха Джим и Боб с мотора и се присъединиха към мен, докато обяснявах на мадам, че общественият попечител контролира нещата и че не сме чули все още дали имат намерение да дават под наем свободните помещения.

— Шибани стари кучки! — изруга тя и си тръгна, оставяйки след себе си силен аромат на „Пату Джой^[1]“.

— Бизнесът очевидно процъфтява — казах на Джим. — Вярвам, че този парфюм струва повече от диаманти или трюфели.

— Е, тя носеше също така и доста диаманти, освен ако не мислиш, че обеците и огърлицата й са големи парчета стъкло от бутилка — засмя се Джим.

— Това не е честно, нали? — каза леко замислено Боб. — Добрите момичета като теб и сбърканите като мен са щастливи, ако получат кутийка шоколад „Черна магия“.

Аз сграбчих дръжката на вратата като шокирана.

— Боб! Да не искаш да кажеш, че Джим ти е подарил цяла кутия шоколад „Черна магия“?

Боб се ухили, при което показа чак кучешките си зъби, големи колкото на Дракула.

— Джим ме обича.

— Е, аз сериозно си мисля да помоля мадам Фуга за няколко урока как да почна работа в техния бизнес — казах. — Това е единственият начин да печеля честно — хм, пардон, грешка — нечестно! — като си живея в къщи! Същевременно така ще осигуря на Фло цяла камара чичовци.

Джим се намръщи, но не на моята шега.

— Знаеш ли, Хари, това, което направи мадам Фуга, беше много странно. Тя трябва да знае, че не е в наша власт да даваме стаите под наем. Чудя се какво търсеше всъщност?

— Нямам представа — отвърнах.

Боб неочаквано изпадна в луд кикот.

— Аз пък се чудя какво ли ще кажат от службата за закрила на децата, ако знаеха за 17-б и 17-д. О-хо-хо-хо!

Но те знаеха, разбира се. Джим обаче беше права, че появата на мадам Фуга бе повече от странна. Какво търсеше тя? Какво душеше? Макар да подозирам, че службата за защита на децата не бе толкова шокирана от наличието на бардаците в съседните къща колкото бе мис Арф-Арф при второто си посещение, когато видя крилатия фалос, избродиран от вътрешната страна на мъжките джинси на Джим. Както бе силно впечатлена и от лейди Ричард, подпряна на ръката на Джим. Между нас казано, лейди Ричард продължава да спазва традиционната жалейка за мадам Делвекио Шварц. Все още ходи в черно, макар полите да са по-къси. Все пак обяви, че би могъл да облече лилаво или сиво. Дори, ако случаят го изисква, и бяло.