Едуард Успенски
Училище за клоуни (59)

На сутринта в училището донесоха една бележка:

„Освободете помещението и ще си получите колуна.

Четирима непознати.“

Ирина Вадимовна нареди на Василиса Потаповна да проведе занятията, а тя яхна мотоциклета и отлетя към районната организация.

Василиса Потаповна започна урока:

— Как ръмжат тигрите в зоологическата градина? Р-Р-Р-Р. Този тигърски звук се пише с буквата Р. На какво ви прилича тя?

— На знамение — каза Наташа.

— Чудесно. А кои думи започват с тази буква?

— Р-РЕВОЛВЕР! — извика стрелецът Саня.

— РИЗА, РЕПИЧКА — каза Наташа.

— РЕД и РАПОРТ — измисли другарят Доматов.

— Браво! — рече Василиса Потаповна. — А сега да съединим този звук с познатите ни А, О, У, И.

— РА, РО, РУ, РИ! — извикаха клоуните.

— Вие сте истински герои на труда! — възхити се възпитателката. — Хайде да напишем всичко това.

Клоуните започнаха старателно да пишат: РА, РА, РА, РА, РО, РО, РО, РО, РУ, РУ, РУ, РУ, РИ. РИ, РИ, РИ.

— В кои думи се срещат тези срички… да речем, РО?

— В РО-кля — каза Наташа — и в РО-за.

— А РИ?

— В РИ-ба и РИ-с! — извика Саня от тайгата.

— Ами РА?

— В РА-зрешение и РА-зпореждане — каза другарят Доматов.

— Преди сричката РА се срещаше и в думата шу-РА — добави Наташа и дълбоко въздъхна.

— Защо срещаше? Сега не се ли среща? — попита Василиса Потаповна.

— Не се среща. Изчезна. Защото и самият Шура изчезна.

Всички се сетиха за Шура.

 

 

Ирина Вадимовна профуча покрай портиера и право по стълбите пристигна до кабинета на председателя. Грохотът привлече цялото ръководство. И самия председател.

— Какво има? — попита той.

— Ето какво! — Ирина Вадимовна му подаде бележката от похитителите.

Председателят я прочете.

— Това е работа на домакините. Не могат да се примирят, че са ги изместили. Грижовни домакини. Не щат да си разпиляват помещенията.

— Твърде далеч отидоха. Нощем крадат пазачи. Подкопават. Дърпат хората за брадите — атакуваше Ирина Вадимовна. — Ето че откраднаха най-добрия ни ученик.

— Ще трябва да разследвам тази работа — каза председателят. — Привечер ще намина към вашето училище и на място ще видя кое как е.

Ирина Вадимовна възседна мотоциклета и полетя обратно.

В това време другарят Динин и домакините очакваха отговор от училището. Но училището мълчеше и никой не освобождаваше сградата.

— Не отговарят — рече другарят Тиквин-Кръчмарски. — Трябва нещо друго да се измисли. Другарят Хлебарков ще ни откъсне главите.

— Хайде мислете! — заповяда мършавият Крушов. — До утре трябва да сме завладели помещението.

— Какъв ден е утре?

— Утре е голям празник. Денят на домакина. По-хубав подарък за другаря Хлебарков от нашата сграда не можем да намерим.

— Имам една идея — каза Динин. — Трябва да инсценираме нещо като пожар. Чичо ми беше в пожарната команда и у нас са останали димни шашки.

— Е, и какво? — попита Кръчмарски.

— Хвърляме една шашка. От прозорците започва да излиза дим. Мятаме се в колата и бързо долитаме, маскирани като пожарникари. Изнасяме вещите от сградата, спасяваме хората. Когато шашката загасне, помещението е чисто и наше. И ние търчим да докладваме на другаря Хлебарков.

— Ура! — завикаха домакините.

Клоунът Шура чу всичко това от килера. Ах, ако тази шашка беше тук, незабавно би направил така, че тя да изчезне. Но, първо, нея я нямаше. А, второ, Ш-изчезвателната способност на Шура се беше повредила. Защото и шубата, и шкафчето, и шампанското се бяха завърнали при домакините. Завърна се, между другото, и кожената шапка върху главата на баба Шакирина.

Клоуните я видяха и казаха:

„О! Поздрави от нашия Шура!“

Колкото и да е странно, в същата тази секунда за Шура се сетиха и домакините.

— Какво да правим с пленника? — попита домакинът Динин. Откакто стана дума за димни шашки, той заговори по военному. — Да го освободим ли?

— В никакъв случай! — протестираше Кръчмарски. — Та той ще им разкаже всичко.

— Значи през цялото време ще трябва да го хрантутя? — попита Динин.

— Е, не през цялото време. Докато завземем училището. И не само ти. Ще го гледаме всички. Ще си го предаваме, както едно време всяка къща поред е поемала грижата за селския пастир.

Радостните домакини изтичаха да вземат димната шашка. И да докарат пожарната кола.

А Шура, разтревожен и почти болен, седеше в килера.

„Какво да направя? Какво да направя?“ — мислеше той. И от напрежение чак засвети. Ох, колко му беше трудно!

Но да го оставим на мира. Няма да му пречим. Нека да мисли и да свети.

В училището урокът продължаваше. Василиса Потаповна каза:

— Звуковете се делят на гласни и съгласни. Гласните могат да се пеят. Ето, чуйте.

И тя запя:

Зайченцето О-О

цял ден си У-У-У

в близката А-А-А

със една И-И-И

— А съгласните не се пеят. Това са букви като П, М, Ш и Н. Опитайте се да ги изпеете.

Клоуните запяха. Доматов пееше соло.

Зайченцето П-П

цял ден си Н-Н-Н

в близката Р-Р-Р

със една Ш-Ш-Ш.

Никакво пеене не се получаваше, ами само едно заекване.

Точно тогава пристигна Ирина Вадимовна.

— Пеете ли? — попита тя.

— Пеем.

— А какво пеете?

— Разликата между гласните и съгласните.

— Сега не е време за такива песни. Борчески песни трябва да се пеят. Иначе току-виж ни отнели помещението.

Клоуните решиха бързо да разучат една борческа песен. И когато дойде председателят, да му я изпеят.

 

 

Клоунът Шура още не беше решил как да прати писмо на своите. Но бе започнал да го съчинява. Той пишеше наум:

„АУ! АУ! — Така ги викам. — УА! УА! — Това значи, че съм зле.“

Шура тъй се измори от съчиняване, че чак закипя.

Нататък той измисли как да напише думата ШАШКА. Не знаеше да пише буквата К и се получи ШАШ+А. Името ДИНИН и думата ДИМ излязоха по-лесни. Той успя да състави дори такава сложна дума като ПРОПАДА.

Оставаше най-сложното — как да прати това писмо или тази телеграма на своите.

От Шура вече се сипеха електрически искри.

 

 

Пред училището спря една кола и от нея излезе самият председател. Той се качи по стълбите и влезе в кабинета на Ирина Вадимовна.

Ирина Вадимовна му показа класната стая, зоокъта и всичко останало.

Върнаха се отново в кабинета да разговарят. Неочаквано под прозореца се разнесе музика.

Клоуните запяха:

Под нашето прозорче

расте зелено борче.

На борчето — шишарки,

приятелки, другарки.

— Какво е това? — попита председателят.

— Учениците пеят.

— А какво пеят?

— Борческа песен. Протестират срещу действията на вашите домакини.

— А какви са пък тия шишарки?

— Нямам представа. Отвън долиташе:

В съседното ни дворче —

и там зелено борче.

На борчето — шишарки,

приятелки, другарки.

Председателят се показа през прозореца и видя, че клоуните не само пеят, но се и катерят по борчето под прозореца на училището.

Той се разсмя:

— Леле, че са глупави! Под борческа песен те разбират песен за борчето!

— Не са глупави, ами са наивни — каза Ирина Вадимовна. — Добродушни и смешни.

В стаята дотича Шаро с две шишарки в уста.

— Бяхте в лошо настроение — продължи директорката, — а те ви го оправиха. Когато в града има клоуни, на всички им е по-весело. И на децата, и на възрастните. А заради това, че са неграмотни, им се случват нещастия.

— Защо?

— Пъхат се навсякъде. Отиват там, където е нарисувано куче. Защото обичат кучетата. А там пише: ВНИМАНИЕ! ЗЛО КУЧЕ! Те не разбират. И изхвръкват без панталони. Влизат в будката на трансформатора. На вратата е нарисуван череп. Те искат да се запознаят със скелета. А да прочетат думите ОПАСНО ЗА ЖИВОТА, не могат. Затова и беше взето решение за създаването на училище за клоуни. А домакините искат да ни го отнемат. Те, видите ли, нямало къде да си държат метлите.

— Метлите също са нужни — рече председателят, но не много уверено.

И тогава се случи нещо странно.

Пишещата машина на масата изведнъж заподскача.

— Какво става?! — председателят незабелязано потрепера.

— И аз не знам. Хайде да погледнем.

А машината печаташе с пълна пара:

АУ! АУ! АУ! АУ! АУ! НАШ ДОМ УА. НАШ ДОМ ПОШАР. ДИНИН ДИМ ШАШ+А

НАШ ДОМ ПРОПАДА.

ШУРА.

— Вълшебна ли е? — тихо попита председателят.

— Не. Клоунът Шура изпраща писмо. Оня, когото откраднаха. Той умее да печата от разстояние.

— Сега разбирам — каза председателят. — Не човек, а телетип.

— А аз нищо не разбирам — рече Ирина Вадимовна. — Какви са тия ДИМ и ПОШАР?

— ДИМ и ПОШАР мисля, че значат дим и пожар. А коя е тази буква +? Не си спомням да има такава — каза председателят. — Не сме я учили. Нямаше я навремето.

— Това не е буква. Това е знак. Клоуните го слагат, когато попаднат на непознат звук. Тук е написано ШАШКА.

— Тогава всичко ми е ясно — зарадва се председателят. — Домакините искат да хвърлят димна шашка. Да направят като че ли има пожар. И в бъркотията да завземат помещението.

— До гуша ми дойде вече! — каза Ирина Вадимовна. — И какво ще правим сега?

— Нищо, нека го завземат. Аз ще ви помогна. Имам един подарък за вас.

Нататък нещата се развиха така. Ирина Вадимовна нареди да се опаковат всички вещи (дори аквариумите) в удобни вързопи. Малкият Шарко и другите животни да се отнесат в кухнята при леля Фьокла. На рогата на Шаро Ирина Вадимовна надяна гумени тампони. А на клоуните заповяда да не се отлъчват дори за секунда от училището.