Едуард Успенски
Училище за клоуни (13)

Приложение първо

Дописка във вестник „Вечерен град“. (Текст за преразказ)

Новият приятел е по-добър от двама стари

Съвсем наскоро във вестник „Съвременен дървар“ описахме случилото се в един кучкарник. Как служебно куче отгледало козленце.

Вчера в столичното метро десетки пътници с радост можаха да наблюдават продължението на тази история.

Във вагона се качи един добре сложен момък, който водеше на връвчица прекрасно гордо животно. Това беше служебна коза.

— Шаро — рече момъкът, — при нозе!

Козата мълчаливо седна.

Малкият ученик Витя Мережко, който се намираше в този вагон, дотолкова бе поразен от видяното, че стана и отстъпи мястото си на животното. От всички страни се посипаха въпроси:

— Изпълнява ли команди?

— Дава ли мляко?

— Трябва ли да се ваксинира против бяс?

— Колко пъти на ден се извежда на разходка?

На всички въпроси младежът отговаряше утвърдително.

Във вагона се качи чужденец. Може и да не беше чужденец, но шапката му бе от друга държава. И от слама.

Шаро така се развълнува, че се надигна и бързо отхапа едно парче от шапката. Развълнува се и момъкът, смути се и напусна вагона заедно с козата. Чуваше се как чаткат копитата по мраморната настилка. Това стана, струва ми се, на спирка „Киевска“.

Мисля, че бързото внедряване на служебни кози в живота ще зарадва нашите читатели и те ще подкрепят това ценно начинание.

Кореспондент Дъвкачев