Едуард Успенски
Училище за клоуни (26)

На сутринта първа дойде в училището директорката. Дръпна портичката.

Варелът отново се строполи на земята.

Василиса Потаповна дори не се събуди. Толкова се беше съсипала нощес.

Затуй пък Шаро излезе от кожата си. Хвърли се с рога срещу варела. Че като почна да го муши. До гуша му беше дошъл тая нощ.

Затъркаля Шаро варела из двора, изтърбуши оградата и изскочи на улицата.

Край оградата минаваше един строителен работник. В едната си ръка държеше железен лост, а в другата — лопата. Беше дебел и подозрителен. (Всъщност това беше маскиралият се домакин Динин. Другарят Хлебарков го бе изпратил да следи скришом клоуните.)

Гледа маскираният Динин — срещу него се търкаля варел. Едвам успя да скочи върху него.

За да не падне, започна да мести крака. Така потегли напред върху варела.

Весела гледка! Шаро търкаля варела по улицата. Варелът се премята с дрънчене. А върху него тича домакинът Динин е лост и лопата в ръце.

Тича той в една посока, а отива в обратната.

Тъй се дотъркаля до главната квартира на домакините.

Чак на входната площадка се спря. При портиера племенник.

Успокои се Шаро най-сетне и побягна обратно към къщи. А Динин отиде да докладва всичко на другаря Хлебарков. Тъй и тъй, рече, трудно е да се проникне в училището. Обектът се охранява. От хора и от варели, и от милиция, и от служебни кози. Но са допуснали нарушение. На територията им има теч. Сигурно се е спукала тръба.

— Ще ги глобим — каза другарят Хлебарков. И заповяда наблюдението да продължи.

В училището занятията си вървяха. Ирина Вадимовна обясняваше на клоуните:

— Научихте, че речта се състои от изречения. Че изреченията се делят на думи. Но и думите също се делят. На части. В тях има толкова части, колкото пъти си отворим устата. Казвам например МА-МА. Два пъти си отворих устата. Значи думата МАМА се състои от две части.

— А в думата ДО-МА-КИН има три части — направи откритие Доматов. — ДО, МА, и КИН.

— И на мен всичко ми стана ясно! — извика Наташа. — Думата СТОЛ се състои от пет части. Защото има четири крака и облегалка.

— Не е тъй — добави клоунът Саня. — Нали има и седалка.

Сега се намеси и Шура:

— Те съвсем ме объркаха. Според вас, Ирина Вадимовна, думата СТОЛ се състои от една част. Един път си отваряме устата. А те казват — от много части. От седалка и крака… Тогава излиза, че думата СТОНОЖКА се състои от сто части. Нали има сто крака.

Клоуните зашумяха.

— Не — успокои го Ирина Вадимовна. — Думата СТОНОЖКА се състои от три части — СТО-НОЖ-КА. Много е просто да се преброи.

— Невъзможно е! — каза Наташа.

— Защо?

— Защото не можем да БРОИМ.

— Вярно — съгласи се Ирина Вадимовна. — Грешката е моя. Обявявам два часа почивка.

Тя повика сънената Василиса Потаповна. Двете проведоха педагогически съвет.

В това време клоуните обикаляха около училището и крещяха:

— ГАЙ-КА — две части!

— МАЙ-КА — две части!

— БА-ЛА-ЛАЙ-КА — много части!

Само другарят Доматов викаше по-иначе. Нали можеше да брои:

— Едно, две — СМЕТ-КА! Три, четири — КЛЕТ-КА! Пет, шест, седем, осем — ТА-БУ-РЕТ-КА!

Тогава клоуните взеха музикалните си инструменти, тръгнаха един зад друг около училището и почнаха да разделят всичко на части. Всичко, което им се мернеше пред очите.

— Едно, две — КЛЕЧ-КА. Три, четири — ПЕЧ-КА.

Пет, шест, седем, осем — БУ-БО-ЛЕЧ-КА.

Едно, две — ТОР-ТИ.

Три, четири — КЛО-НИ.

Пет, шест, седем, осем — ПАН-ТА-ЛО-НИ.

Но всичко това те го повтаряха след Доматов, защото не можеха да броят.

В това време в пристройката към училището, в кухнята, кипеше усилена работа.

Василиса Потаповна и леля Фьокла Паркинен под ръководството на Ирина Вадимовна правеха за клоуните пирог със зеле.

Месеха тесто. Режеха зелето на хиляди части. Искаха с помощта на пирога поне малко да научат клоуните да броят.

Най-сетне пирогът беше готов. Ирина Вадимовна доведе в клас Шаро. Среса го. Боядиса му рогата. След туй извикаха клоуните. Ирина Вадимовна рече:

— Днес Шаро има празник, Денят на зелето. Има си и пирог със зеле. Трябва да го разделим на всички. Колко са гостите тук?

Наташа започна да брои на пръсти:

— Доматов, Шура и Наташа,

Саня и козата наша.

— Колко излязоха?

Наташа показа дланта си:

— Ето колко.

— Аха, петима — рече Ирина Вадимовна. — Сега поканете на масата бай Шакир.

Саня веднага хукна да извика пазача. Бай Шакир дойде целият пременен. С модерна изкуствена брада. Седна на масата много притеснен.

— Сега колко станахте? — запита директорката.

— Шестима — отговори Доматов.

— Отлично. На масата сте шестима човека… Тоест животни… Тоест петима човека и едно животно. Всичко шестима…

— … изяждачи на пирог — вмъкна досетливата Наташа.

— Правилно. Шестима поканени. Трябва да разделите пирога на шестимата. Как да стане това?

— Хайде да си отхапваме един след друг! — изписка Наташа.

— Нищо няма да излезе — каза Саня. — Моят Шаро като отхапе веднъж, няма да стане нужда друг да отхапва. Я какви зъби има.

— Нека последен отхапе — предложи Шура.

— Тогава може и нищо да не получи — възрази Саня. — Другарят Доматов също е с голяма захапка. А празникът все пак е в чест на Шаро.

— Мога и без вашия пирог да мина! — обиди се Доматов.

Ирина Вадимовна се намеси:

— Добре де. Тук всички сме си наши хора. Може да си вземате направо от тавата. Дори е по-удобно — няма да се мият чинии. Ами ако се озовете на гости при английската кралица? Пак ли ще отхапвате един по един от пирога? И Шаро ли ще взема участие?

Клоуните се смълчаха.

— Не е ли по-просто да се раздели пирога на части?

— Ура! — извика Наташа. — Разделяме го наполовина, ето така. И още веднъж наполовина. Получават се много парчета. Сега нека всеки да си вземе.

Тя си взе едно парче.

Саня си взе парче. Шура си взе.

И другарят Доматов си взе. И толкова.

Не останаха повече парчета. Бай Шакир и Шаро не бяха обхванати от пирога.

— Още не сте си нахапали парчетата, нали? — попита директорката.

— Не сме.

— Тогава връщайте ги обратно в тавата. И измислете нещо друго.

— Да разрежем пирога още веднъж — предложи Саня. — Всяко парче наполовина. Тогава ще станат съвсем много. Ще има за всички.

Така и направиха. Отново всеки си взе по парче. Саня си взе, Наташа си взе, Доматов си взе, Шура си взе. Бай Шакир си взе. Дадоха и на Шаро. Останаха две излишни парчета.

— Е, и какво? — запита Ирина Вадимовна. — Виждам, че останаха парчета. А пирогът не е разделен както трябва. Пак ли ще го връщаме в тавата да го режем?

— Шаро вече няма какво да връща — каза Наташа. — Изял си е парчето.

Василиса Потаповна не издържа:

— Ако продължавате непрекъснато да го връщате и режете, пирогът със зеле ще стане просто на каша! Ще се наложи да го ядете не с ръце, а с лъжица. Трябва да се научите да броите. Друг изход няма.

— Има — възрази свенливият Шура. — Вземете с леля Фьокла тези парчета. Вие също ще бъдете гости.

— Не! Не! — завика леля Фьокла с трагически глас и закърши ръце като на сцена. Тя беше много стеснителна. — Сита съм, деца, сита съм.

— Аз може ли да си взема едно парче? — попита директорката.

— Разбира се! — извикаха клоуните.

Пирогът беше разделен. Можеха вече да не мислят за математика.

Всички с удоволствие ядяха пирог и пиеха чай. С това нашият пирог… тоест урок, завърши. Беше много вкусен урок. Тъй де, пирог.

Саня отиде да изпрати Ирина Вадимовна до мотоциклета.

— Ирина Вадимовна — рече той, — нощите захладняват. Шаро може да настине. Ще започне да киха. Не можем го спря после.

— Е, и какво предлагаш? Кожух ли да му купим?

— Трябва да му построим колибка. Или да го вкараме в стаята. При мен, под леглото.

— Скоро ще му построим хубава едностайна колибка — каза директорката, — а засега нека нощува под стълбите.

Това беше чудесен изход.

Саня измоли от бай Шакир един трион и двамата изрязаха в стълбището отвор. Не в стъпалата, разбира се, а отстрани.

Шаро се сдоби със собствен дом.

Наистина, от време на време над главата му топуркаха нечии крака.

И се посипваше боклук.

Но Шаро не беше придирчив.