Едуард Успенски
Училище за клоуни (15)

Приложение трето

Край на разказа за Шаро и другаря Хлебарков.

На спирка „Киевска“ Шаро издърпа Саня от вагона и се втурна по следата към ескалатора. Изскочи, чаткайки с копита, на улицата и доведе стопанина си до оградата на управлението на домакините.

Пред вратата стоеше Ирина Вадимовна.

— Здравейте! — каза тя. — Няма лъжа, другарят на всички насекоми работи тук.

Тя се обърна към портиера:

— Пуснете ни. Отиваме при другаря Хлебарков.

— По каква работа?

— Донесохме му мляко — рече Саня.

— Де го? Дайте, аз ще му го предам. — Портиерът измери цялата тройка с внимателен поглед.

— В Шаро е — каза Саня. — Тоест в козата. Предайте го заедно с нея. И заедно с мене.

— Днеска нещо всички с кози пристигат! — чудеше се портиерът. — Я да видя имате ли пропуск за вашето мляко. Вадете документите.

Шаро и Саня нямаха документи. Ирина Вадимовна също. Портиерът, разбира се, можеше да ги пусне. Но той беше племенник на другаря Хлебарков. Не искаше да безпокоят чичо му без нужда.

— Ама и те с тяхното мляко! Спокойствието на чичо е по-важно. Че ще вземат и да го намушат освен това.