Едуард Успенски
Училище за клоуни (46)

Приложение първо

Урок-екскурзия из Третяковската галерия.

Третяковската галерия — това е един музей. Тук са събрани картини от руски художници. Те са окачени по стените из красивите зали. Хората минават и ги разглеждат. Никой не вдига шум и не тича. Дори и нашите клоуни.

Ирина Вадимовна тихичко обяснява:

— Това е картината на художника Васнецов „Богатири“. На нея са нарисувани старинни воини. Те пазят границата от нашествия.

— Значи те са граничари?

— Нещо такова.

— А защо нямат куче?

— Тогава още не е имало граничарски кучета. В онези времена границата била нарушавана от цели войски. Те опустошавали страната. Богатирската стража трябвало, щом като забележи врага, да се върне на галоп в града и да предупреди за опасността.

— Струва ми се, че средният богатир прилича на другаря Доматов — каза Наташа.

— Да — съгласи се Ирина Вадимовна. — Само че би трябвало да държи в ръка печат вместо боздуган.

— А тази картина от кого е? — попита срамежливият Шура.

— Това е известната картина „Гарваните долетяха“. От художника Саврасов. От една страна, е малко мрачна, а от друга — някак светла.

— При нас в Касимов — каза Шура — през пролетта също е много тъжно. А и клуб си нямаме.

— Саня, какво чувстваш, като гледаш тази картина?

— Че ние си имаме клуб.

— А мене започва малко да ме тресе — каза Наташа. — И ми се иска да си извадя от шкафа новото палто. Че вече е пролет.

— Да-а, пролет е — рече Ирина Вадимовна. — Погледнете как са нарисувани гарваните. Сякаш се чува как излитат…

— Ирина Вадимовна, защо ни са картини — попита Саня, — след като има фотоапарати? И може всичко да снимаме.

— Е, не всичко… А как ще бъдат предадени и радостта, и тъгата, които се събуждат у нас през пролетта? Или как ще снимаш миналото? Старите времена? Богатирите например?

— Ще поканя артисти. Ще ги кача на коне и ще ги снимам.

— Добре. Но има една прочута картина „Последният ден на Помпей“. От художника Карл Брюлов. От небето се сипят камъни. Рушат се сгради. И там ли да каним артисти?

— Нищо няма да излезе.

— Вярно. Нищо няма да излезе. Художникът често чрез картината предава своето настроение. Например двама художници рисуват едновременно един и същ пейзаж. Всеки ще го нарисува различно, по своему. А снимките, заснети в една и съща минута и от едно и също място, ще бъдат почти еднакви. А ето още една картина. Художникът се казва Крамской. „Непознатата“.

Клоунът Саня се спря и не повярва на очите си. Ами че това е момичето от „Огоньок“!

С което искаше да си пише.

Та той заради нея тръгна на училище.

Заряза тайгата.

А тя си виси тука.

— Това какво е? Старинна картина ли е? — попита Саня. Гласът му затрепери като на Шаро или като на малкия Шарко.

— Старинна е — честно си призна директорката.

— И момичето ли е старинно? Няма ли го сега?

— Мисля, че не.

Саня се натъжи.

Ирина Вадимовна попита:

— Е, какво, сега няма ли да се учиш да четеш и да пишеш?

— Ще ви отговоря утре…

Всички изпаднаха в доста мрачно, макар и светло настроение.

Като на картината на великия руски художник Алексей Саврасов.