Едуард Успенски
Училище за клоуни (42)

Приложение първо

Търсенията на другаря Хлебарков. (Текст за преразказ)

Другарят Хлебарков се караше на домакините:

— Безобразие! Кошмар! Ужас! Позор! Къде е голямата домакинска купа във вид на прахосмукачка? Къде е златната метла? Десетки изкусни домакини не могат да победят четирима глупави клоуни и две учителки!

— Имаше само една учителка — поправи го Динин.

— Другата беше възпитателка — уточни Крушов.

— Толкова по-зле! Давам ви пет минути за размисъл. Всеки да измисли свой план за превземането на училището.

… Какво са пет минути? Много ли са, или малко?

След една страничка ще има второ приложение. И тогава, деца, ще научите.

Пръв взе думата завеждащият строителното домакинство Крушов:

— Отнеха ни сградата и няма къде да си държим метлите. Покрити са само с брезент и могат да поникнат. Предлагам да вземем под наем самолет и да скочим в училището с парашути.

Домакинът Динин възрази:

— В никакъв случай. Може да излезе вятър и да ни отнесе в зоологическата градина при лъвовете. А там зад бодливата тел лъвовете са почти на свобода. Може да си скъсаме гащите или да загинем.

— Ами как да стане тогава?

— Да обявим по радиото военна тревога — предложи Тиквин-Кръчмарски. — Те ще се скрият в мазето. И ние спокойно ще превземем училището.

Но другарят Динин отново възрази:

— Аз на завоеватели не играя… Ще вземат да ни напердашат.

Хлебарков се разсърди:

— На вас пък нищо не ви харесва. Вие какво ще предложите?

— Трябва да направим, както някога при обсадата на градовете. Това сме го учили във втори клас.

— Какво сте учили за обсадата на градовете?

— В такива случаи се правят подземни проходи към крепостта.

— Кой е за това предложение?

Всички бяха съгласни за подземните проходи.

— Другарю Крушов, подготви техниката за копаене. И определи, ако обичаш, хора.

— Ами ако минувачите питат какво копаем?

— Ще казвате, подлез за населението.

С това съвещанието приключи своята работа. Ужасна опасност надвисна над училището.