Едуард Успенски
Училище за клоуни (17)

Всички дойдоха навреме на училище. Ирина Вадимовна веднага попита:

— Е, какво научихте, докато ме нямаше?

— Всичко! — извикаха клоуните. — Че разговаряме с изречения. Че изреченията се състоят от думи. Че с думите се назовават предметите.

— Отлично! — Ирина Вадимовна извади от чантичката си една птичка. — Какво е това?

— Врабче — досети се Саня.

— Правилно. Спасих го от една котка. Сега ще го пуснем.

Врабчето се стрелна към прозорчето.

— Видяхте, то отлетя, а думата ВРАБЧЕ остана при нас.

— Скъпи деца и другарю Доматов — намеси се Василиса Потаповна, — приведете подобни примери.

— Готово — рече Доматов. — Началникът Петров заминава в командировка, а думата НАЧАЛНИК остава.

Веднага се включи и Наташа:

— Жената на началника Петров — Петрова заминава в командировка, а думата ПЕТРОВА остава.

И Саня се развика:

— Кучето им Тузик заминава в командировка, а думата КУЧЕ остава.

Само Шура мълчеше.

— Ти, Шура, защо мълчиш? — попита директорката. — Измисли и ти нещо.

— Какво да измисля. Всички вече заминаха.

Неочаквано се появи раздавачът:

— Ама че е весело при вас! Какво правите сега?

— Учим за разликата между предметите и думите — обясни му Наташа. — Знаете ли каква е разликата?

— Че кой не знае? При нас в пощата всички я знаят. Мога дори да ви изпея една песен за това. Я колко музикални инструменти имате.

И той запя:

Песничка за думите и за предметите

Да кажем, ближа сладолед

или пък трия с гума.

Тук СЛАДОЛЕДЪТ е предмет,

а БЛИЗАНЕТО дума,

и ГУМАТА — предмет,

а ТРИЕНЕТО — дума.

 

И всички ще се сетят

за тая проста тайна,

че траен е предметът,

а думата — нетрайна.

 

Облизаният сладолед

в устата се стопява.

И гумата след някой ред

смалява се, смалява.

И нямаме предмет,

а думата остава.

 

И разумът безкраен

открива нова тайна:

предметът с нетраен,

а думата е трайна…

След тази песен другарят Доматов, кой знае защо, се замисли и натъжи.

— Нещо неясно ли има? — попита Ирина Вадимовна.

— Има!

— Какво?

— Не можах да разбера сладоледът траен ли е, или нетраен?

— На опаковката пише — рече директорката — колко му е трайността.

Раздавачът си замина. В ръката на Ирина Вадимовна остана едно писмо. В него пишеше следното:

„На народното стопанство в нашия район са нужни грамотни домакини. За тяхното обучение е необходима сграда. Затова ДА СЕ ОСТАНЕ В УЧИЛИЩЕТО НЕ РАЗРЕШАВАМ ДА СЕ НАПУСНЕ ПОМЕЩЕНИЕТО.

Другарят Хлебарков… началник на Управлението на домакините“.

— В този документ — каза директорката — има една грешка. Каква?

— Няма печат — рече другарят Доматов. — Затова е невалиден.

— Че е невалиден, е добре. Но грешката не е в това. Заповедта може да се разбере различно.

Може така:

ДА СЕ ОСТАНЕ В УЧИЛИЩЕТО. НЕ РАЗРЕШАВАМ ДА СЕ НАПУСНЕ ПОМЕЩЕНИЕТО.

А може и така:

ДА СЕ ОСТАНЕ В УЧИЛИЩЕТО, НЕ РАЗРЕШАВАМ.

ДА СЕ НАПУСНЕ ПОМЕЩЕНИЕТО.

Всичко зависи от това, как ще я прочетем. След кои думи ще спрем. Писмено това се означава с точки. Или със запетая.

— Ние ще спрем така, че нищо да не напускаме! — изписка Наташа.

— Най-важното е да не завземат училището през нощта — обади се Доматов. — Имало е такива случаи. Тогава вече за нищо на света не можеш ги изгони.

— Благодаря ви, другарю Доматов. Ще се погрижим за това.

Когато клоуните отидоха да обядват, Ирина Вадимовна повика бай Шакир:

— Домакините искат да завземат училището ни. Ще трябва нощес да го отбраняваш. Ще ти дадем пушка. И патрони. Патроните ще бъдат пълни със сол.

— В никакъв случай! — строго се намеси Василиса Потаповна. — Може ли такова нещо! Да се стреля по хората със сол — толкова е жестоко! По-добре ще е със захар. По-човешко е.