Едуард Успенски
Училище за клоуни (49)

Единайсетият ден беше много тъжен. Изчезна клоунът Саня.

Ирина Вадимовна обикаляше града с мотоциклета да го търси.

Урока провеждаше старшата възпитателка. Василиса Потаповна каза:

— Скъпи ученици! Сега ще ви запозная със звука Н. Той се пише така: Н. Това е буквата Н. На какво ви прилича? Прилича… прилича…

На двама чичковци, които носят корито — бързо рече Наташа.

— Дайте друг пример.

— Тази буква прилича на двама знатни бетонджии, които носят тарга! — каза Доматов.

— Това е нещо друго — зарадва се Василиса Потаповна. — А сега да прибавим към тези строители познатите ни букви А, О, У, И. Какво ще се получи?

— НА, НО, НУ, НИ! — каза Наташа.

Доматов вдигна капака на пишещата машина и напечата: НА, НО, НУ, НИ.

Василиса Потаповна беше щастлива.

— А сега, ученици, да напишем буквата Д. С тази буква се отбелязва звукът Д.

Клоуните написаха Д. Изведнъж се разнесе някакво щракане.

— Какво е това? — попита Шура.

— Акълът ми щрака — отговори Василиса Потаповна. — А не мога да се сетя на какво прилича буквата Д.

— На платноходка в морето! — извика Наташа.

— И на старинна шапка — каза Доматов. — Нарисувайте под нея едно лице и ще видите.

— Също и на покрив — рече Шура, — ако къщата е в мъгла.

Василиса Потаповна с радост се съгласи.

— А сега — извика тя — да допрем до Д буквите А, О, У, И!

Учениците ги допряха. Стана ДА, ДО, ДУ, ДИ. Василиса Потаповна просто щеше да умре от радост. А мозъкът й пак изщрака.

— Защо щрака пак? — попита другарят Доматов.

— Не знам — отвърна възпитателката.

— Не щрака тя — каза Наташа, — ами ей онзи гражданин със зелената шапка, дето е на дървото.

Наташа, Доматов и Шура се юрнаха към прозореца. Наистина, на един клон седеше гражданин с кожено палто и зелена шапка. Той щракаше.

— Това не е гражданин. Това е маймунката Круша! — обясни Доматов. — Избягала е от зоологическата градина. Четох във вестника за нея.

— А защо щрака?

— Зъбите й тракат от страх. Защото я преследват.

— Хайде да я примамим — предложи Наташа.

Клоуните взеха да показват на маймунката бонбони, сандвичи, моливи.

Но маймунката беше хитра.

Седеше на дървото и чакаше всички тези вкусотии да се озоват по-далече от клоуните и по-близо до нея. Бяха я хващали много пъти и Круша добре знаеше как стават тия работи.

Тогава Наташа каза:

— Измислих. Дайте насам всички лакомства. Особено ако има орехи.

Тя изтича долу до бай Шакир и донесе от работилницата му къщичката за птици. Насипа в нея орехи и я подхвърли на Круша. Маймунката улови къщичката. Пъхна в нея лапа, стисна орехите в шепа и понечи да ги извади от дупката.

Дърпа, но юмрука си не отваря.

Не ще да разтвори пръсти, за да не изпусне орехите.

Тогава Шура изтича и донесе още една къщичка за птици. В нея също насипаха орехи и я подхвърлиха на маймунката.

Тя я улови, пъхна другата си лапа и не можа и нея да извади.

— Я! — каза Наташа. — Тя прилича на боксьор. Само дето вместо ръкавици има къщички за птици.

Отново изтичаха долу и донесоха още една къщичка. Пак я подхвърлиха.

Круша я улови и пъхна и третата си лапа да вземе орехи…

И тя се заклещи.

Доматов помисли и рече:

— Има една такава известна басня:

Веднъж обули

кучето в цървули…

Аз ще взема да измисля басня как са обули маймуната в къщички за птици.

А Круша се държи за клончето с последната си лапа.

Какво да се прави, изтичаха за последната, четвърта къщичка.

— Но тя ще падне! — каза Василиса Потаповна.

— Погледнете надолу — отвърна й Шура.

Василиса Потаповна погледна. Под дървото имаше езерце. А и денят беше топъл…

Подхвърлиха и четвъртата къщичка. Хоп, улови я маймунката.

Мушна бързо лапа. Инак не е редно. Всички лапи с къщички, а тази — без.

След това клоуните изтичаха долу.

Разтърсиха дървото.

И Круша — пльос! — право в езерцето. Литнаха пръски на всички страни. Точно тогава я хванаха. Обадиха се в зоологическата градина.

— Приберете си вашата глупачка. Пречи на хората да учат.

Скоро пристигна една кола. А в нея Тиквин-Кръчмарски.

Той пъхна Круша в един чувал. А очите му шареха.

— Аз — казва — трябва да ви изплатя възнаграждение за маймунката. Сто рубли. Нека един от вашите, най-добре ей този — той посочи Шура — да дойде утре на запустялото място край зоологическата градина. С него ще си уредим сметките.

В главата на коварния Тиквин-Кръчмарски бе узрял хитър план как да бъде отвлечен Шура, а след това да бъде завладяно училището.

Той избра Шура, защото бе най-слабичкият. Всички знаеха, че Шура гледа много телевизия и никога не прави гимнастика.