Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Школа клоунов, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ганчо Ганчев, 1988 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria (2012 г.)
Издание:
Едуард Успенски
Училище за клоуни
Рецензент: Георги Друмев
Редактор: Майя Методиева-Драгнева
Художник: Киро Мавров
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Спас Спасов
Коректор: Цветелина Нецова
Отговорен редактор на библиотеката: Лилия Рачева
Издателство „Отечество“, София, 1988
История
- — Добавяне
Приложение второ
Дежурството на храбрия Саня.
Беше нощ. Луната светеше. Макар това да няма никакво значение.
Пред входа на училището стояха клоунът Саня и бай Шакир с изкуствената си брада. Саня дежуреше, а бай Шакир бе дошъл да попуши.
Бай Шакир беше в сложно положение. Много му харесваше брадата перука. Искаше да си я носи. Но старата му собствена брада растеше бързо и не знаеше какво да я прави.
Беше дошъл да се посъветва със Саня.
В полунощ се дочу шум от кола и пред вратата се появиха трима души.
— Ето — казаха те, — донесохме ги.
— Какво сте донесли? — попита Саня.
— Донесохме документите, че сме разбойници.
— За какво са ни?
— Затова! Предайте помещението!
— Нищо не разбирам от документи! Вървете си, драги! — заповяда бай Шакир.
— Как тъй вървете си? — развикаха се разбойниците. — Предайте помещението. Иначе ще извикаме милиция.
— Ние ще извикаме милиция! — рече Саня.
— Никуго няма да викъми. Сами шъ ги пругоним — каза Шакир.
Тогава разбойниците започнаха нападение. Един сграбчи бай Шакир за брадата и я дръпна. Искаше да го свлече по стълбите. А брадата — хоп — остана в ръцете му. Той загуби равновесие и полетя надолу заедно с брадата. Право върху рогата на Шаро.
Бай Шакир се разсърди. Нахвърли се срещу другите двама разбойници. Саня му се притече на помощ. Присъедини се и Шаро.
— ААААААА! — закрещяха мошениците. — УУУУУУУУ!…
Хукнаха да бягат. Документите им се разхвърчаха на всички страни. Като лястовички. Един разбойник в тъмното се блъсна в оградата, изтърбуши я и изскочи на улицата. Другите двама — след него. Най-дебелият се заклещи в дупката. Наложи се Шаро да се засили и да му помогне. Иначе дежурството протече спокойно.