Едуард Успенски
Училище за клоуни (41)

На сутринта Ирина Вадимовна първа долетя в училище. Видя кръглата дупка в оградата и възкликна:

— О!

Дойде Доматов и също каза:

— О!

От спалното помещение дотичаха Шура, Саня и Наташа и завикаха:

— О! О! О!

А Василиса Потаповна дори рече:

— О-ХО-О-О! Нещо-О-О се е случило-О-О!

Ирина Вадимовна каза:

— Браво! Всички прочетохте правилно тази дупка. С нея е написана буквата О. Някой ни помага в работата.

Саня й обясни кои са били тези помощници:

— Нощес идваха някакви непознати с пожарна кола. Искаха да ни вземат училището. Но Шаро така ги нареди, че те на бегом пробиха тази буква в оградата.

— Това са били моите разбойници — рече Доматов. — Миналия път нямаха документи. Върнах ги да си извадят.

— Това са хората на другаря Хлебарков — каза Ирина Вадимовна. — Току-виж ни отнели училището. Бай Шакире, с какво се занимаваш?

Бай Шакир майстореше нещо в ъгъла с чукче и ренде.

— Правя къщичка за скурците.

— Скорците вече отлетяха.

— Скурците отлетяха, синигерите долетяха.

— Остави сега къщичките и затъкни, моля те, дупката в оградата.

Бай Шакир започна да реже нещо с триона и вдигна шум.

Клоуните се разсеяха.

Тогава Ирина Вадимовна каза:

— Докато бай Шакир работи, ще тръгнем из града и ще търсим буквата О. Който забележи буква О, да я покаже. Ще получи бонбон за награда.

Пръв видя буквата О клоунът Саня. Дори цели две букви О.

— Вижте, автобусът се движи с две букви О.

Дадоха му два бонбона.

Наташа видя едно огромно виенско колело и извика:

— Я, какво голямо О виждам. Дайте ми кило бонбони.

И на нея дадоха един бонбон.

Клоунът Шура вдигна капака на един уличен канал:

— Вижте. Аз също си имам буква О. Я каква е тежка.

Всички надникнаха в тази буква. Освен другаря Доматов. Защото в същата тази шахта той пропадна.

— Олеле! — извика Наташа. — Другарят Доматов е в буквата О! Дайте ми бързо бонбон.

Но бонбон дадоха не на нея, а на самия Доматов. Защото само той не беше обхванат от бонбоните. Наташа попита:

— Ирина Вадимовна, обяснете ми загадъчната тайна. Защо нашата улица се казва „Бабата на летеца Антон Семьонов“?

И Ирина Вадимовна им разказа следното:

Имало един летец. Прочутият Антон Семьонов. Със своя самолет правел чудеса. Можел да лети в небето и да плува като подводница във водата. Да прелита под мост и да каца върху покрива на движещ се автобус.

Умеел да прави лупинг. Това е, когато самолетът изписва на небето голяма буква О. И докато самолетът лети с колелата нагоре, Антон Семьонов отварял капака на кабината и скачал долу. Най-чудното е, че успявал да попадне точно в кабината, на пилотското си кресло, когато самолетът излизал от лупинга. В най-ниската точка на небесната буква О.

Командването решило в чест на този летец да кръсти една от градските улици.

Решението било утвърдено. Приготвили табелките. Поканили много хора. Свирела музика. И тогава един известен журналист — Дъвкачев — попитал Антон:

— Кажете, на какво дължите своите успехи?

— Своите успехи дължа преди всичко на родната си баба Вера Петровна.

— Виж ти! — завълнувала се пресата. — Възможно ли е това нещо?

— Възможно е и още как! — отговорил Антон. И разказал всичко, както си е било.

В ранното си детство той бил голям хаймана, безделник и лентяй. Не искал да се мие, да прави гимнастика и да си учи уроците. Да прави всичко това, го принуждавала баба му. Тя ставала заедно с него, скачала на въже, миела се със студена вода. Заедно с него учела уроците и рисувала. А на фигурките от пластилин била такава майсторка, че направо нямала равна в класа.

Когато Антон завършил училище, Вера Петровна го склонила да отиде в авиационния институт. Тя също изучавала военната техника, карала ски, стреляла с пушка, скачала с парашут.

В края на краищата той се научил да бъде прилежен, сресан и образован. Дори когато бил на един свръхдалечен полет, през цялото време си мислел за баба си. Бил много изморен, малко сили му били останали, но се завърнал обратно прилежен, избръснат, с изпрана риза и изгладен панталон.

— Ура! — викнали хората, след като изслушали неговия разказ.

— Да живее бабата на Антон Семьонов!

А главният началник казал:

— Нашите баби са най-добрите в света. Те възпитават истински герои. Прекланям се пред тази напредничава баба.

А известният журналист Дъвкачев предложил:

— Защо тази улица да не бъде кръстена на нейно име? Щом бабичката е такава.

Всички се съгласили. Оттогава улицата се казва „Бабата на летеца Антон Семьонов“.

Клоуните си спомниха за своите баби и почнаха да въздишат.

И решиха: когато се научат да пишат, непременно ще напишат на своите баби топли писма.

Когато се върнаха от разходка, Ирина Вадимовна им даде домашна работа:

— Вече познавате звука О и буквата О. А има още и звук И и буква И. Тя се пише така: И. Намерете думи, които започват с този звук. Или такива, на които И е в края. И тогава ще бъдете Ю-НА-ЦИ!