Едуард Успенски
Училище за клоуни (33)

Приложение второ

Екскурзия из Москва.

Мотоциклетът на Василиса Потаповна вършеше чудеса. Въртеше се като пумпал на едно място. Движеше се само на задно колело. Само на предно. Прескачаше локви. С лекота се изкачваше по стълби. Това не го можеха и професионалните състезатели.

На една улица Василиса Потаповна се присъедини към ескорта от мотоциклетисти, съпровождащ един чуждестранен гост. Отрупаха я цялата с цветя, защото караше най-отпред.

Но мотоциклетът отново понесе старшата възпитателка из града.

Къде ли не се озова тя този ден. Мина покрай Болшой театър.

От Ленинските възвишения пред нея се откри прекрасен изглед към Москва. Но веднага се закри. Защото бе отнесена към високото здание на университета. Там учат много съветски и чуждестранни студенти. Всички с ужас се разбягаха от мотоциклета.

Василиса Потаповна дълго ще помни Комсомолския площад. И не затова, че там има три гари. А защото точно там заради нея един камион със сметана налетя върху друг с олио.

Работата оправиха котките и кучетата. Те се стекоха от целия град и започнаха да почистват площада и да облизват минувачите.

Край Хълма на поклонението, където Наполеон напразно очаквал ключовете на Москва, се опитаха да хванат Василиса Потаповна с мрежа. Но бесният мотоциклет в последната секунда направи пълен завой и… отлетя. В мрежата се хвана обикновена пожарна кола. От нея изскочи дебелият Динин и започна да ругае.

Добре че на Василиса Потаповна й свърши бензинът. При това пред самото училище.

Прибиращите се клоуни я изтикаха до двора.

— Ние пък видяхме слона!

— И тигъра!

Но това не можеше да учуди Василиса Потаповна. Какво ли не беше видяла тя днес!…