Едуард Успенски
Училище за клоуни (34)

Приложение трето

Нападение срещу другаря Доматов.

Тази нощ на входа беше дежурен другарят Доматов. Той вършеше всичко според указанията. А указанията бяха прости — да не се пускат външни лица.

Ако се появят домакините, да се вика бай Шакир и да се насъсква Шаро.

В краен случай да се звъни на милицията.

Доматов стърчеше на, стълбите. Удари полунощ. Друг на мястото на Доматов би се изплашил от тъмнината.

Но в указанията не се споменаваше такова нещо. И Доматов не се страхуваше.

Неочаквано се приближи една пожарна кола. На площадката се качиха хора с квадратни лица. Насочиха срещу Доматов пожарникарския маркуч.

— Горе ръцете! Предай помещението!

— Какви сте вие?

— Разбойници!

— А имате ли документи, че сте разбойници?

— Имаме пистолети! — излъгаха непознатите.

— Пистолетите не важат — рече Доматов. — Пистолет и аз мога да си взема. Това още не значи, че съм разбойник. А имате ли например бележка от милицията?

— Не я носим!

— Като я вземете, тогава елате. А така няма да стане.

Разбойниците с маски за оксиженисти си тръгнаха почти разплакани.

— И гледайте на бележката да има печат! — викна след тях Доматов. — Нашата работа е сериозна. Това да не ви е някаква фабрика за копчета!

Цяла нощ той стоя гордо на стълбите.

Като непоклатима скала.

Леля Фьокла му носеше чай на поднос.

— Милият ми Доматчов — говореше тя, — хептен измръзна.