Нора Робъртс
Търсачи на щастие (6)

Пета глава

— Едва ли изгаряш от желание да ми кажеш какво те е прихванало, че нахълтваш в къщата ми в десет вечерта в събота.

Иън допря студената бутилка бира до охлузената си челюст и се усмихна на сестра си.

— Нямаше да нахълтам, ако ми беше съобщила, че сте сменили бравите.

— Ако беше казал на някого, че смяташ да…

— Не съм смятал нищо. Просто реших да отскоча за събота и неделя — поясни Иън и се усмихна на Ройс. — Следвам право в Харвард, първи курс съм. Всеки има нужда от почивка.

— Определено.

Тъй като собствените му планове за вечерта вече бяха провалени, Ройс реши, че няма друг избор, освен да погледне философски на нещата. Но би дал всичко на света Лора да свали от себе си тази рокля на сирена и да си облече нещо торбесто и грозно.

— Къде са братовчедките?

— Излязоха.

— Намира ли ти се нещо за хапване? — озари Иън сестра си с усмивка и от погледа му тя разбра, че той е наясно какво бе прекъснал, ала че изобщо не съжалява. — Умирам от глад.

— Щом си гладен, направи си вечеря.

— Много мила е, няма що! — каза Иън на Ройс и отиде при хладилника. — Искаш ли сандвич?

Ройс се спогледа с Лора.

— Няма да откажа.

— Знаеш ли, Лори, мислех да отскоча до дядо, но после, кой знае защо, ми се прииска да те видя — ухили се той отново до уши и се зае да подрежда върху филията нарязаните колбаси и зеленчуците.

— Остави на мен, ще оплескаш всичко! — избута го сестра му и въздъхна, когато той я прегърна през раменете и я млясна по бузата. — Сядай и си пий бирата.

Брат й седна и сложи крака на отсрещния стол. На двайсет и две години, със златна коса, лице с изсечени черти и уста на поет, с очи, които понякога ставаха почти виолетови, той вече правеше всичко възможно да догони и надмине славата на баща си, която още се носеше в юридическия факултет на Харвард. И в учението, и с жените.

— Е, Ройс, как вървят нещата в охранителния бизнес?

Ройс веднага разбра, че това бе не въпрос, а изявление. Иън Макгрегър се бе разположил, сякаш щеше да векува на стола — както личеше, нямаше намерение да го оставя насаме с Лора.

В правото си е, отсъди Ройс и вдигна чашата:

— Наздраве. Ето това се казва живот!

 

 

През следващата седмица Лора удави плътските си желания в работа. Иън направо се бе нанесъл при сестра си, прекарваше с нея в къщата в Бак Бей всяка вечер, всяка нощ, после на сутринта се качваше на колата и отиваше на лекции в Кеймбридж.

Приличаше на невъзмутим цербер, който никога не прави грешки.

— Само каишка му липсва — изсумтя тя.

— На кого, скъпа?

Лора вдигна очи от папките. На вратата стоеше майка й — бе отметнала глава и бе вдигнала вежда. Косата на Даяна Блейд Макгрегър бе черна като на дъщеря й и бе опъната на стегнат нисък кок, защото сутринта тя се бе явявала пред съда. Очите й бяха черни и топли, кожата й — златисто мургава, понеже във вените й течеше и кръв на команчите. Костюмът й в червеникавокафяв цвят бе скроен така, че да подчертава тъничкото й, стройно тяло.

„Съвършена“ бе думата, която неизменно изникваше в съзнанието на Лора, когато тя си мислеше за майка си. Ала в момента на младата жена не й бе до семейни любезности.

— На сина ти. Както е тръгнало, ще полудея заради него.

— Заради Иън ли? — попита Даяна и влезе в стаята, като внимаваше да не издава развеселеността си. Иън вече й бе казал, че Лора проявява доста голям интерес към някакъв мъж. — Какво прави?

— Върти се около мен като квачка. Дразни ме. Въобразил си е, че ме пази. Нямам нужда да бъда пазена.

— Ясно. — Диана приседна на бюрото на Лора и приглади с длан косата й. — Това свързано ли е с Ройс Камерън?

— Свързано е с моето нежелание малкото ми братче да ми се пречка из краката и да си вре носа, където не му е работа — въздъхна тежко Лора. — Освен това е свързано и с Ройс.

— Ще ми бъде приятно да ме запознаеш с него. Дядо ти е останал с много добри впечатления.

— Дядо ли? — Смутена, Лора отметна коса, смръщи се и погледна майка си. — Та той почти не го познава. Потърсил е фирмата му и толкоз.

— Подценяваш Даниъл Макгрегър — засмя се Даяна и поклати глава. — Дядо ти не би пратил при теб мъж, и то красив, ако не го е проучил до девето коляно. Според него Ройс Камерън бил от добро семейство.

— Говори така, защото има слабост към шотландците.

— А ти си най-голямата му внучка — допълни Даяна и усмивката й омекна. — Дума да няма, ние с баща ти сме те поставили в деликатно положение.

— Не виждам какво общо… О! — възкликна Лора, забелязала Ройс на вратата.

— Извинявай, но секретарката ми каза, че при теб няма никого. Затова и се качих.

— Не се безпокой, аз… — Мразеше да я притесняват. Всъщност колкото и да й бе неприятно да си го признае, Ройс я притесняваше дори само с това, че съществува. — Това, мамо, е Ройс Камерън.

— Радвам се да се запознаем — рече Даяна и след като стана от бюрото, му протегна ръка.

Той я огледа от глава до пети със студени сини очи.

— Извинявайте — усмихна й се младият мъж. — Просто исках да видя как ще изглежда Лора, когато достигне зряла възраст. Голям късмет е извадила с гените.

Бива си го в комплиментите, помисли си Даяна.

— Благодаря. Мъжът ми казва, че команчите остарявали красиво. Сигурно искате да поприказвате с Лора. Надявам се да се видим отново, господин Камерън. А колкото до онзи въпрос, Лора, ще поговоря с Иън.

— Ще ти бъда признателна.

— Майка ти е невероятна… — прошепна Ройс, след като Даяна си тръгна и затвори след себе си вратата. — Нима наистина е от племето на команчите?

— Да, отчасти — потвърди Лора и се изправи бавно, едва ли не заканително. — Аз също.

Ройс се приближи, заобиколи бюрото и застана лице в лице с нея.

— Брат ти да не се е скрил в кантонерката?

Лора прихна.

— Поне днес — не.

— Е, добре тогава. — Без да сваля очи от нея, Ройс я прегърна през кръстчето, притегли я бавно към себе си, забеляза, че тя примигва смутено и се наведе да я целуне. — Трябва да те видя, Лора. Насаме.

— Знам. И аз искам… Ала в момента всичко е толкова сложно и… Целуни ме още веднъж. Хайде!

Този път Ройс не се показа като търпелив. И мил. Тя усети колко припрян бе, че изгаряше от желание, предало се и на нея, плиснало се като топла вълна по тялото й.

— Трябваше да ударя брат ти по-силно — рече Ройс и плъзна длани по тялото й, а после я притегли още по-близо до себе си. — Ще го намеря и ще го цапардосам още веднъж.

— Недей! — рече Лора и прокара пръсти през косата му. — Нека аз.

— Кажи на секретарката, че отиваш да обядваш.

— Сега е десет часът, какъв обяд!

— Ранен! — Ройс я целуна по брадичката, сетне отново по устните. — И ще продължи почти цял ден.

— Наистина не мога — каза Лора, а младият мъж плъзна устни по вратлето й и кожата й направо запя. — Не бива. — Но усетила сладостната тръпка на възбудата, добави: — Добре, чакай да…

— Лора, при теб ли е папката… — подхвана Кейн Макгрегър, ала застина, без да маха ръка от дръжката на вратата. Присвил очи се взря в мъжа, нахвърлил се на малкото му момиченце. — Извинявайте — каза той с леден тон, да не би някой да си помисли, че наистина се извинява.

— Татко! — възкликна младата жена, след това се покашля, отскубна се от прегръдката на Ройс и се прокле, задето бе пламнала като рак. — Аз… Ние…

— Какво ние, Лора? — тросна се Кейн и веднага насочи вниманието си към мъжа, когото изгледа кръвнишки. — А вие кой сте?

— Ройс Камерън — отвърна младежът с усещането, че пред него стои вълк с любезни обноски, който въпреки посребрените си коси всеки момент ще му се нахвърли и ще го разкъса на парченца. — И целувах дъщеря ви.

— Не съм сляп, Камерън — отвърна Кейн с тон, с който баща му би се гордял много, стига да можеше да го чуе отнякъде. — Грижите се за сигурността, а? Не е ли по-добре да се погрижите за охраната на някоя фирма, вместо да целувате дъщеря ми рано-рано сутринта?

Ройс пъхна палци в предните джобове на панталоните си. Още не бе успял да се обръсне, всъщност изобщо не бе имал намерение да идва при Лора. Но бе излязъл да свърши едно друго и без да се усети, се бе озовал пред кантората. Беше облечен в доста износено кожено яке и стари джинси.

Сега изобщо не се заблуждаваше, че пред него стои загриженият баща. Богатият, треперещ за дъщеря си баща, който носеше дрехи от най-скъпите магазини така, сякаш бе роден в тях.

— Идвам от Хайанис Порт. Последните два дни ходя там, за да обсъдя с баща ви как да осъвременим охранителната система.

Кейн присви очи, в които проблеснаха гневни пламъчета.

— Така ли? Стар тиранин, бърка се, където не му е работа — изруга тихо той, засягайки без заобикалки болната тема. — В такъв случай сте затънали в работа. Не бива да ви откъсваме.

— Татко! — ахна възмутена Лора. — Нямаш причини да си груб.

— Има, и още как — поправи я внимателно Ройс. — Направо си одрала кожата на майка си. И баща ти знае, че има всички причини да е груб.

— Добре казано — прошепна Кейн.

— Ще се върна — рече Ройс и се запъти към вратата, ала спря, когато се изравни с Кейн. — И пак ще целувам дъщеря ви, господин Макгрегър. Ще се наложи да свикнете.

— Ако вие двамата си въобразявате, че можеше да ме обсъждате, сякаш съм някакъв трофей…

— Приключихме — прекъсна я Ройс и я погледна през рамо, преди да излезе. — Засега.

— Нагъл тип! — отсече Кейн и, пъхнал ръце в джобовете на панталоните си, се подсмихна. — Харесва ми.

— Не думай! — изсумтя Лора, после заобиколи като фурия писалището и забучи пръст в гърдите на баща си. — Ти ме унизи.

— Няма такова нещо.

— Унизи ме, и още как! Ще ми стои тук като…

— Като баща — довърши Кейн вместо нея и я стисна за брадичката. — Нима смяташ, че не знам какво си бе наумил този Камерън. Опипваше те цялата…

— Знам, че ме е опипвал — не му остана длъжна дъщеря му. — Защото го исках аз. Вече не съм дете и няма да позволя всички мъже в семейството да ми треперят като на писано яйце и да бдят над добродетелността ми. Добродетелността си е моя и ще правя с нея, каквото си поискам и с когото си поискам.

— А, няма да стане! Преди това ще те набия и ще те заключа.

— Никога през живота си не си ме докосвал и с пръст — изсумтя младата жена.

— Очевиден пропуск, който смятам да наваксам, моето момиче.

— Престанете — извика Даяна, която бе нахълтала в стаята и бе затворила вратата подире си. — Стига сте крещели! Всички в сградата ви чуват.

— Нека слушат! — извикаха в един глас Лора и баща й.

— Или говорете по-тихо, или ще ви изгоня за неуважение към съда. Хайде, сядайте и двамата.

— Той започна — тръсна глава Лора. — Изложи ме пред Ройс и се държа грубо. Нахълта тук като…

— Като баща — вметна Кейн, но също седна.

— Като баща неандерталец — изсумтя Лора и се обърна към майка си. — Аз, мамо, съм на двайсет и четири години. Нима баща ми си въобразява, че никога досега не съм се целувала?

— Все пак е за предпочитане да не си се целувала и преди по този начин — тросна се Кейн. — Даяна, онзи я беше награбил…

— Стига вече! — вдигна ръце жена му, а после затвори очи, за да си възвърне самообладанието. — И на сто и четири години да си, Лора, не можеш да държиш такъв тон на баща си. А колкото до теб, Кейн — продължи тя тъкмо когато мъжът й я погледна самодоволно, — трябва да осъзнаеш, че Лора е зряла, отговорна и умна жена и може да целува когото си поиска.

— Я чакай — поде Кейн.

— Не ми подвиквай — предупреди го Даяна. — Ако си се държал грубо с Ройс, ще се извиниш.

— Друг път…

— Ще имам грижата — процеди през зъби Даяна и прониза с поглед мъжа си. — Но сега-засега най-важното е вие двамата да се държите, както подобава. Това е административна сграда, не сте си вкъщи.

— Кажи й го на нея — посочи Кейн дъщеря си. — Не аз, а тя се занимаваше с лични неща, при това направо върху бюрото.

— Не сме били върху бюрото — възропта Лора. Макар че след миг можеше да стане и това.. — Ройс само се отби да попита дали съм свободна на обяд.

— Ха! — каза само баща й.

Лора плесна с ръка по страничната облегалка на стола.

— Говориш като дядо.

— Виж я ти нея! — Обиден, Кейн скочи на крака. — Крещи ми, когато съм реагирал съвсем разумно, защото съм я заварил да се натиска с някакъв непознат, ала си мълчи и не възразява, задето дядо й й е подбрал мъж, който според него е достоен да продължи рода на Макгрегърови.

— Кейн! — примоли се Даяна и се отпусна на съседния стол.

— Какво? Какви ги дрънкаш?

— Личи си като бял ден — отвърна баща й. — Ти си най-голямата му внучка, време ти е да се омъжиш. И да изпълниш дълга си — допълни той, имитирайки гласа на баща си, — да си намериш подходящ мъж и да родиш деца.

Няколко секунди Лора го гледа безмълвно, изгубила дар слово, после изпищя.

— Ето на! — отсече Кейн и доволен, че е бил разбран, оправи ръба на панталоните си.

— Значи той го е избрал! — простена задъхано Лора. От гняв едвам си поемаше въздух. — Значи той го е пратил. За да родя потомство!

— Е, описваш го малко по-грубо, отколкото е възнамерявал дядо ти — потвърди Кейн, радостен, че бе отклонил посоката на огъня, и погледна маншетите на ризата си.

— Ще го убия! С двете си ръце!

Баща й изправи самодоволно гръб.

— Кого от двамата?

— Дядо. Заеми се отсега с погребението — тросна се Лора и грабна палтото и дамската си чанта. — Днес си взимам почивен ден. Налага се да отскоча до Хайанис.

— Лора!

— Остави я — спря Кейн жена си, като я хвана за китката, а Лора профуча като хала покрай тях. — Заслужава си го.

— Божичко, какво ми трябваше да се хващам с това семейство!

— Искаше тялото ми — напомни й Кейн. — И досега го искаш, все не можеш да ми се наситиш — допълни той и целуна връхчетата на пръстите й.

— Занапред ще гледам да съм по-въздържана.

— Даяна! — възкликна Кейн и я целуна по дланта по начин, който, както знаеха и двамата, я лишаваше напълно от воля и сили. — Просто се притесних за малкото ни момиченце.

— Малкото ни момиченце, Кейн, вече порасна. Стана прекалено бързо — отбеляза Даяна и се наведе към него. — Колкото и да ни е трудно да го признаем, трябва да се примирим.

— Не желая да се свързва с някакъв си… С някакъв си Камерън, когото й е избрал баща ми.

— Лора избира сама — поправи го спокойно жена му. — Винаги го е правела. Как ти се стори младежът?

— Не знам — отвърна Кейн и прокара кокалчетата на пръстите й по бузата си. — Не успях да го огледам. Падна ми перде пред очите — въздъхна той. — Всъщност видя ми се симпатичен.

— На мен също.

— Ала това не означава, че може да… Направо тук в кабинета! Не бива така, Даяна.

— Както го правехме и ние — напомни му жена му. — Какъв срам и позор!

— При нас беше различно — възрази Кейн и сключи вежди, защото жена му продължи да се усмихва. — Добре, добре. Може би не е чак толкова различно — поправи се той и плъзна длан по бедрата й. — Искаш ли да опитаме бюрото? Да проверим дали става?

— Според мен за днес осигурихме на персонала достатъчно клюки — възрази Даяна и се наведе, така че устните й допряха неговите. — Нека изчакаме всички да си тръгнат.

— Обичам те, Даяна — обхвана той с длан главата й и продължи да я целува. — Хиляда пъти повече, отколкото в деня, когато се появи в живота ми.

— Ние сме щастливи хора. Единственото, което искам, е и децата ни да са щастливи като нас — пророни тя нежно и прокара възхитено пръсти през златистата му коса, която тук-там вече се сребрееше. — Лора ще одере жив баща ти.

— Знам — ухили се той лукаво. — Наистина съжалявам, че няма да присъствам.