Нора Робъртс
Търсачи на щастие (10)

Девета глава

— Днес в съда се справи много добре — усмихна се Даяна на дъщеря си — двете работеха в юридическата библиотека.

— Благодаря ти — отвърна Лора и се намръщи. Пишеше съдебен иск, който я бе измъчил до смърт. — Много съм ти признателна, че ми се довери и ме пусна да изложа доводите си пред следователя.

— Такива дела не са сложни, но и при тях си има тънкости. Ала ти се представи чудесно. Съдебните заседатели ти обърнаха внимание, не по-маловажно е и че клиентката ти има доверие.

Лора се усмихна.

— Само защото нейна адвокатка си ти. Аманда е твоя клиентка.

— Помогна ми изключително много в разследването — отбеляза Даяна и огледа отрупаното с дебели томове писалище. — Но тепърва ни чака много работа.

— Безпокоиш ли се?

— Да, тревожа се — призна си майка й. — Убедена съм, че Аманда го е извършила при самозащита, и няма да позволя да прекара и един-единствен ден в затвора. Освен това се тревожа малко и за теб.

— Защо? Аз съм добре.

— Наистина ли?

— Ама разбира се! Занимавам се с нещо, за което мечтая от малка. Животът ми е интересен и вълнуващ. До Коледа остава половин месец и както никога досега съм купила всички подаръци. Е, почти всички. Не виждам защо ще се тревожиш.

— Ами Ройс?

— И той е добре — отвърна Лора и заби поглед в книгите пред себе си. — Видяхме се снощи. Вечеряхме заедно.

— И?

— И беше хубаво. Приятно ми е с него. Ала ми се струва, че няма да е зле да поразредим срещите. И без това наближават празници. Хубаво ще е да премисля внимателно всичко.

Даяна въздъхна.

— Приличаш на мен толкова много, че чак се плаша.

— Какво имаш предвид?

— Ами това, че изобщо не спомена какво чувстваш самата ти. Какво изпитваш към него.

— Как така да не съм споменала! Нали ти казах, че ми е приятно с него, приятно ни е да сме заедно. Той е много интересен и задълбочен и аз… — Лора млъкна насред изречението, смутена от изпитателния поглед на майка си. — Освен това съм влюбена в него. Провалих се — взех, че се влюбих. Смятах да не го допускам, но ето че стана. Нося отговорност за реакциите и чувствата си. А би трябвало всичко да се свежда до физическа връзка между двама души, които се харесват и уважават — младата жена замълча и стисна очи. — Иде ми да убия дядо, задето ме забърка в тази история.

Даяна отпусна състрадателно ръка върху дланта на дъщеря си.

— Не виждам нищо лошо в това, да си влюбена в един интересен задълбочен мъж, когото харесваш и уважаваш и с когото ти е приятно.

— Сигурно, ала в началото се бяхме разбрали за друго.

— Виж ти!

— Е, не с толкова много думи. Всъщност споразумението беше негласно. Не търсехме любов и брак, семеен живот. И Ройс бе не по-малко възмутен от мен, когато му казах какво си е наумил дядо — въздъхна тежко Лора. — Но наистина се чувствам добре. Яд ме е само на мен си. Обаче ще се оправя. Просто не бива да се хвърлям презглава в тази връзка.

— Просто не бива да си толкова своенравна и да се боиш да рискуваш в чувствата.

— Може би — кимна младата жена. — Ала не искам да губя Ройс, а това неминуемо ще стане, ако започна да усложнявам нещата. По-добре да оставя всичко както досега, рано или късно той сам ще си тръгне.

— Сигурна ли си?

— В нищо не съм сигурна. Все пак реших да запазя отношенията ни такива, каквито са, но не е зле да пазя по-голяма дистанция. А това никак не е сложно — затънала съм до гуша в работа, наближават и празници — заключи Лора и се насили да се усмихне. — Та да си дойдем на думата — чувствам се прекрасно.

 

 

Кейн се върна с малкия лъскав плик в кантората — беше в чудесно настроение. Бе ходил да вземе огърлицата, която смяташе да подари на жена си. Вече си представяше как тя отваря коледния си подарък, а той й закача златната огърлица, украсена с цветни камъни.

Даяна щеше да бъде на седмото небе от щастие.

Но съгледа човека, който влезе преди него в адвокатска кантора „Макгрегър и Макгрегър“, и на мига помръкна. Беше Ройс Камерън, мъжът, който се забавляваше с дъщеря му.

— Камерън!

Ройс се обърна и неговото настроение, което и бездруго не бе от най-ведрите, също се развали. Тези Макгрегърови сякаш бяха вездесъщи.

— Добър ден, господин Макгрегър!

— Работното време е от девет до пет — отвърна хладно другият мъж. — Лора помага в подготовката на много важен процес. Ако търсите нея, ви препоръчвам да изчакате, докато си свърши работата за днес.

— Не търся нея. Искам да се срещна с жена ви.

Кейн го стрелна с пламнал поглед.

— Виж ти! Имате ли уговорена среща?

— Не, ала според мен тя ще ме приеме. Идвам по правен, а не по личен въпрос, господин Макгрегър.

— Графикът на Даяна е запълнен. Но аз мога да ви отделя няколко минути.

Ройс за пръв път се усмихна.

— Ако имам някакъв правен проблем, господин Макгрегър, вие сте последният човек в Бостън, към когото ще се обърна. Ако зависеше от вас, щяхте да се постараете да ме тикнат зад решетките най-малко за двайсет години, и то, ако може, в единична килия.

— А, не. Ако зависеше от мен, щях да се погрижа да ви пратят на каторга в строго охранявана зона.

Ала въпреки тези си думи Кейн ценеше хората, които никога не падат по гръб, и отвори входната врата. Тръгна към чакалнята с антики и лъснати до блясък повърхности.

— Моли, впиши, ако обичаш, това в графата „Коледа“ — помоли той секретарката.

— О, господин Макгрегър, това е огърлицата, нали? Може ли да й хвърля едно око?

— Само гледай да не я види жена ми, после й се обади и я питай може ли да отдели малко време на господин Камерън.

— Разбира се, господин Макгрегър — отвърна жената, но вече бе извадила от пакета кадифената кутийка и вдигаше капачето. — Божичко! — ахна тя и долепи длан до гърдите си. — Това е най-хубавата огърлица, която някога съм виждала. Госпожа Макгрегър ще я хареса.

Кейн приседна на крайчеца на бюрото и също погледна за кой ли път огърлицата.

— Така ли смяташ?

— Която и жена да намери такъв подарък под коледното дърво, веднага ще разбере, че е обожавана. Само погледнете как слънцето се отразява в камъните!

Ройс загледа смаян как бившият главен прокурор и министър на правосъдието на Съединените щати се прехласва, ухилен до уши, по бижу, точно както малчуган би се прехласнал по скъпа играчка. И изведнъж му хрумна, че този мъж обича до полуда жената, за която е бил женен четвърт век.

Как ли ставаше това? Как двама души продължаваха да се обичат, въпреки че бяха живели заедно цял живот?

— Няма ли да кажете нещо, Камерън?

Ройс се приближи и погледна огърлицата. Сигурно щеше да отива много на Даяна. А също и на дъщеря й.

— Невероятна е — каза той и се почувства кръгъл глупак. — Ала не разбирам много от лъскави накити.

— Важното е, че жените разбират — отбеляза Кейн и намигна на Моли. — Нали така?

— То оставаше да не разбираме! — потвърди секретарката, после пъхна плика в най-долното чекмедже и го заключи с малко ключе. — Ей сега ще звънна на госпожа Макгрегър, господин Камерън. Заповядайте, седнете.

— Може да дойде с мен. Потърси ме в кабинета, щом Даяна се освободи — ухили се Кейн с вълчата си усмивка и се обърна към Ройс. — Така става ли?

— Да, разбира се — каза Ройс и бръкна наперено в задните джобове на джинсите си, после тръгна след Кейн, който го поведе по стълбище с лъснат като огледало парапет от месинг и дърво.

Кантората миришеше на богатство. Едва доловими ухания, дебели килими, кожа, гладки чисти повърхности. Ламперията в коридора сигурно беше махагонова. Но по-важно, тук човек се чувстваше като в дом, а не като в служебно помещение. Ройс бе възхитен, че има хора, способни не просто да опитат, а и да постигнат всичко това.

Кейн влезе в личния си кабинет, където вече се чувстваше в свои води. Седна зад бюрото.

— Седнете, Камерън. Искате ли нещо? Кафе?

Ройс си избра канапето, тапицирано с тъмносиня кожа.

— От известно време не работя в полицията, обаче още помня как се провежда разпит. Вероятно го умея не по-зле от вас.

— А, не, аз го правя много по-отдавна от вас. Ала да не губим време и да говорим по темата. Какви намерения имате за дъщеря ми?

— Нямам никакви намерения. Никакви намерения, никакви планове.

— Но се срещате с нея вече от доста време.

— Да. Сигурно не съм първият мъж, с когото излиза.

Затова пък беше първият мъж, който хвърляше в паника Кейн.

— Да, имала е мъже и преди вас. Лора е хубаво умно момиче, което живее в крак с времето. Освен това е и богата — допълни той, без да сваля очи от Ройс.

Изпита огромно удоволствие, когато видя, че младежът е вбесен.

— Нима си въобразявате, че ме интересува колко дебел е портфейлът й? — тросна се ядно Ройс и скочи на крака. — Нима смятате, че мъж, който е бил с нея и пет минути, може да си прави някакви тънки сметки? Пет пари не давам какво мислите за мен, ала би трябвало да имате по-високо мнение за дъщеря си.

— Имам много високо мнение за нея — потвърди Кейн и вече по-спокоен, се облегна. — А сега вече знам, че и вие я уважавате.

— Ама че негодник!

— Сам казахте, че не е важно какво мислим един за друг. Обичам дъщеря си. В повечето случаи съм сигурен и в преценката й. Открай време съм смятал, че знае кой колко струва. Вижда нещо във вас и ще се опитам да го приема. Но ако й причините болка… — допълни Кейн и се наведе с блеснали очи. — Ако и за миг тя е нещастна, мислете му, не ви завиждам!

В този миг телефонът иззвъня и Кейн вдигна слушалката, все така без да сваля очи от Ройс.

— Да, Моли. Благодаря ти — затвори и наведе глава. — Жена ми ще ви приеме още сега. Кабинетът й е отсреща.

Ройс беше толкова ядосан, та не бе сигурен, че ако отвори уста, няма да изтърси някоя обида, затова излезе от помещението, без да казва нищо.

— Какво самообладание! — възкликна тихо Кейн. За пръв път младежът му бе станал симпатичен.

— Ройс! — посрещна го Даяна, която бе дошла при вратата, за да го посрещне — лъчезарната й усмивка бе в пълен контраст с леденото държане на мъжа й. — Радвам се да ви видя. Заповядайте, влезте! Разполагайте се. Ще пиете ли кафе?

— Не, благодаря — процеди той през зъби. — Не искам нищо.

Диана видя, че бе много ядосан и почти не го криеше. Хвърли един поглед към кабинета отсреща и въздъхна.

— Какво тогава мога да направя за вас?

— Нищо. Не искам нищо от никого от вас и никога не съм искал. Ала разполагам с информация, която би могла да ви е от полза по време на процеса срещу Холоуей.

— Така ли? Седнете, де.

— Не ми се седи — сопна се Ройс. — Искам да приключим и да се махам оттук. — Усети, че бе прекалил, и въздъхна тежко с надеждата да се поуспокои. — Извинявайте.

— Не се притеснявайте. Срещата ви с бащата на Лора сигурно не е била от най-приятните.

— Предпочитам да не обсъждаме бащата на Лора. А и самата Лора, пък и всички останали, носещи името Макгрегър. Поне засега.

— Ами в такъв случай нека обсъдим Аманда Холоуей.

— Не я познавам, никога не съм я виждал. Навремето, когато работех в полицията, познавах бегло мъжа й. Бяхме колеги в участъка — уточни младежът.

— Заедно с него ли сте работили?

— Само веднъж. Отидохме на проверка по сигнал. Не ми е приятно да говоря за това — отсече Ройс и най-после седна. — Полицаите се подкрепят. Когато отиват някъде, искат да са сигурни, че човекът до тях няма да ги подведе и предаде. Та отидохме на проверка по сигнал. Бяха ни повикали заради някаква семейна кавга. От най-неприятните. Мъжът скъсваше от бой жената, децата пищяха. Аз озаптих мъжа, Холоуей се зае с жената. Лицето й беше отекло и бе цялата в кръв, клетницата бе съвсем смазана. Вече не издържаше. Помня, че когато Холоуей я хвана, тя изпищя. Беше й причинил болка — поясни Ройс. — Бях проснал мъжа на земята и тъкмо му слагах белезниците, когато чух писъка на жената. Видях, че Холоуей й бе извил ръцете и я бе изправил до стената. Чудя се как не й бе счупил нещо. Казах му да я пусне, а той ми отвъдна нещо от рода на: „Тази пачавра си го изпроси!“ Каза й, че мъжът й бил прав, като я е набил, та да й е за обица. Удари я с все сила. Наложи се да оставя мъжа, за да обуздая Холоуей и да отърва жената. — Ройс замълча, за да се съсредоточи. — Славеше се като добър полицай, на когото може да се разчита. Колегите го харесваха. Вършеше си чудесно работата. Казах си, че онзи ден просто не е издържал, поддал се е на напрежението. Но от ума ми не излизаше как бе замахнал на горката жена. И съзнавах, че ако не съм бил там, е щяло да стане още по-лошо. Затова и докладвах на шефа какво се е случило.

— Кой ви беше началник, Мастърсън ли?

— Да.

— В личното дело на Холоуей изобщо не се споменава за такава случка.

— Защото шефът ми заповяда да забравя за станалото. Обоснова се с това, че Холоуей се е бранел от изпаднала в истерия жена. Накратко, потули всичко, а след няколко седмици ме преместиха в друг участък. Бях много ядосан и реших да видя каква е работата. През шестте месеца, преди да ме преместят, в полицията се бяха обаждали три пъти от жилищния блок на Холоуей, за да съобщят, че у тях пак има скандал. Ала офицерите всеки път го прикривали. А Холоуей продължавал да бие жена си.

— Готов ли сте да разкажете пред съда какво сте видели?

— Ако се налага, да. Това не променя факта, че той е бил убит. Нито пък това, че години наред е тормозел жена си.

— Затова пък показва недвусмислено какъв е бил по характер, колко отчаяна е била жена му и че полицията в известен смисъл е била съучастник в тези побои. Аманда Холоуей е търсела помощ, но никой не е откликнал. И тогава го е убила, за да оцелее. Никой не е застанал на нейна страна.

— Вие го направихте. Лора също.

— Да, а сега и вие. Защо?

— Защото това може би ще промени нещата в момент, когато бях започнал да мисля, че каквото и да правя, всичко ще си продължава постарому. А също и защото е важно за Лора.

— А тя е важна за вас.

— Да… Държа на нея — потвърди след малко Ройс. — Ако решите да се възползвате от информацията, аз съм на ваше разположение. А сега ще тръгвам. Чака ме работа.

— Благодаря, че дойдохте — каза Даяна Макгрегър и му протегна ръка.

Изпрати го с поглед и само миг по-късно вратата от другата страна на коридора се отвори.

— Е? — попита Кейн.

— Предостави ми факти, които ще ми бъдат от полза в делото „Холоуей“ — отвърна жена му. — И е влюбен в Лора. Тя също е влюбена в него.

— Но, Даяна, тя е само… Тя е просто…

Ала Кейн не се доизказа и се облегна безпомощно на рамката на вратата. Даяна го разбираше прекрасно и затова отиде при него и обхвана с длани лицето му.

— Лора пак ще си бъде наша. Това не променя нищо.

— Знам, знам — въздъхна тежко Кейн. — Бъди сигурна, че Лора ще си избере мъж, който ще ми бие шута така, че ще се озова чак в Канада.

Даяна се засмя и го целуна.

— И точно по тази причина Ройс ти стана симпатичен, нали, господин адвокате?