Нора Робъртс
Търсачи на щастие (27)

Двадесет и шеста глава

Калъм седеше умърлушен над бирата, а откъм музикалната кутия долиташе тъжна песен за отминала любов. Дали любовта неизбежно отминава, запита се той. Нищо не беше вечно, и слава богу, инак щеше да си остане без работа. Всичко се рушеше под напора на времето и на еднообразието. Сградите не бяха чак толкова по-различни от хората. А някои искаха и много грижи.

Джулия Макгрегър определено си искаше грижи.

Добре, че бе заминала за ден-два, та Калъм да се поохлади и да си възвърне здравия разум.

Виж я ти нея, решила, моля ви се, да сключва сделка не за друго, а за любовта! Да съставя договор с клаузи за неустойки, и то не на масата на преговорите, а в леглото. Карай, отсъди философски младежът и надигна бутилката. Лично той смяташе, че ако двама души — мъж и жена, са необвързани и здрави и се желаят, няма място за пазарлъци.

Джулия да върви да си търси друг, с когото да се пазари! Всъщност с тази нейна външност едва ли щеше да й се наложи да чака дълго — мераклии щяха да се намерят.

Но каква чак толкова й е външността, запита се Калъм и дори не забеляза, че бе въздъхнал. Като се вгледа човек, дори не е хубава. Ала излъчва нещо, от което всеки мъж би обезумял.

Тя го знаеше и се възползваше. Е, при него номерът нямаше да мине. Той вече се бе отърсил от първоначалното увлечение и мислеше трезво.

Един от мъжете в заведението се промуши зад гърба му и дойде на бар плота да си поръча нещо за пиене.

— Как е, шефе? — попита той Калъм и го шляпна по гърба.

В отговор Калъм само изсумтя. Недоумяваше как се бе оставил майсторите, които бе наел за ремонта на къщата, да го убедят да дойде с тях след работа и да се почерпят бира. Хич не му беше до компании и заведения. Но не му се прибираше и вкъщи. Всъщност не му се правеше нищо, беше ужасно кисел.

— Дано госпожица Макгрегър се върне скоро — ухили се един от дърводелците и килна бейзболната шапка, която беше нахлупил на главата си. — Липсва им на момчетата, иска им се да оплакнат око, особено когато госпожицата се разхожда из къщата с нейните минижупи — ухили се дърводелецът, без изобщо да подозира, че на Калъм му идеше да го цапардоса, и надигна студената бира.

Калъм усети, че вече не се владее.

— Ти, Джеймисън, си гледай работата, а не краката на клиентката — скастри той майстора.

— Ама ти, шефе, какво, защо се вкисна такъв? — поде Джеймисън, после обаче видя, че на Калъм му е причерняло пред очите, и уж се закашля. — То се знае, шефе, че ще си гледам работата, казах го колкото да става приказка.

Без да проронва и дума, Калъм метна няколко банкноти върху плота и се изправи — реши да си тръгне, докато не е направил някоя глупост.

Джеймисън въздъхна шумно, после прихна, и се провикна към приятеля си:

— Ей, Джо, шефът май е хвърлил око на госпожица Макгрегър.

Джо начаса дотърча при него и се намести на току-що освободения стол, за да обсъдят новата информация.

Калъм щеше да се ядоса, ако знаеше, че майсторите цял час бяха хихикали и бяха одумвали него и Джулия. Щеше да се вбеси, ако знаеше, че клюката бе плъзнала като горски пожар и до обед на другия ден я бяха научили всички, работещи в къщата на Макгрегър.

И както можеше да се очаква, майсторите започнаха да правят облози.

Той влезе в помещението точно когато двамина си подаваха двайсетдоларова банкнота. Ала фирма „Мърдок и синове“ не наемаше глупаци.

— Благодаря ти, че ми услужи, Майк — рече единият майстор и ни лук ял, ни лук мирисал, прибра с усмивка парите. — Ще ти ги върна на заплата. Хей, шефе, ще слагаме дървенията в трапезарията.

— Чакайте да видя.

Трапезарията щеше да стане най-тържественото помещение в цялата къща. Ламперията, трите високи тесни прозореца, прелестният таван заслужаваха само най-доброто. Калъм се надяваше Джулия да не сложи тук някакви „дамски“ мебели. Помещението изискваше тежко обзавеждане — столове с високи облегалки, старинна маса, която да вдъхва респект.

Джулия разполагаше с малката всекидневна на горния етаж и с хола, където можеше да отприщи фантазията си и да сложи по-изискани мебели. А трапезарията се нуждаеше от мощ.

От трапезарията той отиде в кухнята.

Там всичко вървеше добре. Калъм се бе залисал дотолкова по подробностите, че не забеляза как работниците се подсмихват и се споглеждат многозначително. Бяха вдигнали линолеума и бяха застлали чамовото дюшеме с мушама, за да не го повредят. С него щяха да се заемат накрая. Стените вече бяха боядисани, оставаше да дойдат шкафчетата. Волю-неволю Калъм се съгласи, че Джулия бе избрала за кухнята чудесна тоналност — топла и интересна, която щеше да отива на дървото. Външната стена беше махната, така че страничната веранда бе станала част от помещението. В момента майсторите слагаха прозорците.

Докато обсъждаше с работниците някои подробности, той реши, че кухнята ще стане за чудо и приказ. Идеята му се осъществяваше направо пред неговите очи. А това неизменно му носеше удовлетворение. Този път обаче удовлетворението бе по-голямо, по-радостно — за Калъм тази къща беше по-особена.

Опита се да си втълпи, че това нямаше нищо общо със собственичката.

Въпреки това си представяше как рано сутрин влиза във вече завършената кухня. Под южния прозорец ще има саксии с подправки. Там грееше хубаво слънчице, а Калъм обичаше, когато готви, да има свежи подправки. Ще прави кафе на плота, който сега майстореше със собствените си ръце. Ще мели зърната непосредствено преди да ги сложи в кафеника. Кухнята ще ухае на розмарин, на кафе и на цветята върху старата дъбова маса.

Той ще пие първата чаша кафе прав, а втората ще занесе на масата от ковано желязо ей там, в онзи ъгъл. Ще се хранят на нея само когато са в тесен семеен кръг.

Помещението ще е окъпано в светлина, когато Джулия влезе, още сънена, рошава и неописуемо сексапилна. Ще му се усмихне, ще дойде да се облегне на рамото му и ще потърка буза о неговата. И ще му открадне кафето.

Калъм съвсем се беше размечтал, когато Джулия наистина влезе — рошава и неописуемо сексапилна. Беше се прибрала от Вашингтон. Той я зяпна смаян.

— Какво? Къде?

— Кой, кога? — завърши тя вместо него и му се усмихна. — Я да видим кой витае в облаците, Мърдок! — Джулия бръкна в джобовете на кашмиреното си сако и огледа стаята. — Леле, колко сте напреднали! Май не е зле редовно да изчезвам за по ден-два. Явно тогава се развихряте. Станало е страхотно. Знаех си аз, че с този цвят стаята ще грейне. И прозорците ще станат чудесни. Моите поздравления, че се сети! Току-що видях вратите към страничната веранда. Идеални са.

Калъм можеше само да й е благодарен, че дърдори като курдисана. Трябваше да мине доста време, докато той си възвърне равновесието. А уж беше решил да не се занимава повече с нея! Защо тогава едвам се сдържаше да не я сграбчи в обятията си и да я прегръща, докато тя остане без дъх?

Джулия си помисли, че Калъм я гледа, сякаш бе влязла през стената, и усети как пулсът й става все по-ускорен. В Джорджтаун бе обмислила най-внимателно техните отношения. Всичките изисквания и подробности, всички правила и условия вече й бяха в главата.

Сега обаче тя изобщо не бе в състояние да мисли за тях.

— Смятам, че аз ще… — ще се разпелтеча, ако продължаваш да ме гледаш така, довърши Джулия наум. — Ще кача нещата и ще се върна да огледам. А шкафчетата пристигнаха ли?

— Вдругиден.

— Добре, прекрасно. Изгарям от нетърпение да ги видя. Аз само… — махна тя с ръка. — Отивам.

Обърна се, забърза към вратата и едвам сподави въздишката, когато Калъм я хвана за ръката и тръгна до нея.

— Ще ти помогна да занесеш багажа. Трябва да уточним някои последни дреболии в стаите за гости.

А, само не сега, рече си младата жена. Сега главата ми изобщо не работи.

— Не искам да прекъсвам работата ти. Трябва и да звънна по телефона…

— Няма да се бавим — обеща Калъм и вдигна вежди, когато видя купчината чанти и куфари в подножието на стълбището. — Какво е това чудо, замина само за три дни!

— Знаех, че ще пазарувам, и взех още сакове — поясни тя и грабна една от чантите, за да запълни с нещо ръцете си. — Купих почти половината подаръци за Коледа.

— Браво на теб! — Калъм понечи да вдигне другите два сака, поклати глава и ги метна на гръб. — Къде да ги нося, Бабо Коледо?

— Горе в моята стая. Първо трябва да подредя всичко и чак тогава ще се заема с опаковането. Как е баща ти?

— Според мен много по-добре — отговори младежът и озадачен се обърна назад — десетина майстори се бяха събрали в антрето и зяпаха как се качва заедно с Джулия. — Какво има, момчета? Да не сте приключили с ремонта, докато не съм ви гледал?

Те се запревиваха от смях, а той само сви рамене.

— Трябва да им напомня да държат прозорците отворени, докато лепят тапетите. От лепилото съвсем са превъртели.

— Метни саковете ей там на леглото — каза му Джулия. Така нямаше да се изкушават при вида му. — Наистина не ме свърта да видя…

Тя не се доизказа, защото Калъм долепи устни до нейните. Притисна я до себе си, обхвана с длан косата й и я зацелува ненаситно, така, че Джулия не можеше да си поеме дъх.

Но сега дишането не й се струваше чак толкова важно. Сакът, който носеше, тупна с все сила на пода.

— Трябва да поговорим — успя все пак да промълви тя.

— Мълчи, Джулс!

— Добре, добре — простена тя сподавено и прокара длани по гърба му, после се хвана за раменете му, за да се долепи по-плътно. Точно в този миг по бедрото я удари нещо. — Ох, по дяволите!

— Коланът с инструментите — изсумтя Калъм. — Извинявай.

— Няма ми нищо — каза Джулия и разтърка с разтреперана ръка бедрото си. — Все избираме най-неподходящия момент. Слушай, не знам при теб как е, ала аз мислих много. Трябва да поговорим.

— Желая те. Това е моят принос към дискусията.

Тя се дръпна със задъхан смях и застана зад ниския скрин в долния край на леглото.

— Аз имам да казвам малко повече от теб.

— Каква изненада! Приключваме в четири и половина. Ще се върна в шест. Ако кажеш, ще донеса и нещо за вечеря.

— Вечеря — повтори Джулия и си помисли, че бе разумно. — Дали да не идем някъде?

Той впери в нея зелени очи и я гледа толкова дълго, та й се стори, че я прогарят.

— Друг път, Джулс. Не си умирам от желание да се преструвам, че те ухажвам, докато чакаме келнерите да ни донесат листа с менюто и си бъбрим за хубавото време.

Джулия кимна бавно.

— Както искаш. Ще ядем тук, но и ще поприказваме.

Сега вече Калъм се усмихна — устните му се извиха бавно и чувствено и тя усети как я побиват сладостните тръпки на възбудата.

— Искаш ли да се обзаложим?

— Сериозно ти говоря, Мърдок.

— Аз също, Макгрегър. Шест часа — повтори той, после тръгна към вратата.

— Шест и половина — кимна Джулия.

Не че имаше нещо предвид, този час й хрумна съвсем произволно, ала и тя искаше да си каже тежката дума по въпроса. Калъм я разбираше прекрасно, затова й кимна.

— Добре тогава — вдигна той вежда. — Идваш ли?

— Къде?

— Как къде? Стаите за гости, забрави ли?

— А, да — промълви Джулия притеснено и се опита да оправи с пръсти разрошената си коса. — Реших, че ме викаш колкото за пред работниците.

— Винаги говоря това, което мисля. Хайде, ела да огледаме.

Младата жена се помъчи сега вече да гледа на него не като на свой потенциален любовник, а като на човек, с когото има делови отношения. Подразни се, че Калъм се владееше много повече от нея.

— Добре. Стига да имаш време, ми се ще да видя всичко, което сте свършили, докато ме нямаше.

Той й отвори вратата.

— Моето време е и твое време. Най-малкото до четири и половина.

Джулия присви очи и не ги свали от него, докато не го подмина.

— Защо ми прозвуча като закана, Мърдок?

Младежът се усмихна лукаво.

— Не бих казал, че е закана, Макгрегър. По-скоро е факт.

В четири и половина тя изпроводи с поглед и последния пикап, който, естествено, беше на Калъм. Помисли си, че разполага с по-малко от два часа, този път обаче щеше да се подготви. Този път нямаше да допусне той да я омае с чувственост още преди да бе успяла да отвори уста. Щеше да го накара да обсъдят всичко разумно и да уточнят условия, приемливи и за двамата.

А когато връзката им свършеше — а тя неминуемо щеше да свърши, щяха да се разделят без излишни сцени и огорчение. В крайна сметка си приличаха твърде много, за да се погаждат. А първичната страст и привличане, които изпитваха един към друг, бяха прекалено силни и пламенни, за да траят дълго.

Не искаше накрая да я заболи, не искаше да причинява болка и на Калъм. Затова и смяташе да уточнят правилата и да се придържат към тях. И да се наслаждават един на друг, докато си омръзнат.

Джулия се дръпна от прозореца — защо ли й беше толкова криво? Сигурно защото бе видяла как Лора и Гуен се влюбват съвсем неочаквано, без да имат време да се замислят, да планират нещата и да се безпокоят за някакви си правила.

Но това при нея не беше любов. Бе само физическо привличане, химия. А от онова, което помнеше от тази наука, тя знаеше, че ако не ги подготвиш старателно и не внимаваш, докато ги правиш, опитите с летливи вещества могат да доведат и до взрив.

А Джулия нямаше намерение да се хваща толкова лесно в капана.

Не виждаше и причина защо междувременно да не накара Калъм да се влюби до полуда. Близо два часа, помисли тя, предостатъчно време, за да се подготви една жена за любовна среща.

А когато срещата приключеше, Калъм Мърдок, който се правеше на много обигран, щеше да е омекнал като пластилин в ръцете.