Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Макгрегър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The MacGregor Brides, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 126 гласа)

Информация

Сканиране
Desi_Zh (2009)
Корекция
Xesiona (2009)
Допълнителна корекция
margc (2012)
Форматиране
smarfietka (2012)

Издание:

Нора Робъртс. Търсачи на щастие

ИК „Коломбина Прес“, София, 1998

Американска. Първо издание

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954-732-002-5

История

  1. — Добавяне

Двадесета глава

Даниъл Макгрегър се свъси ядосано и въздъхна тежко.

— Какво толкова не му харесваш на момчето? — тросна се той.

— Защо реши, че не го харесвам? Харесвам го, и то много — вдигна ръце Гуен. Беше дошла в Хайанис Порт по-раничко, за да притисне дядо си до стената и да му потърси сметка защо се бърка в личния й живот. — За друго ти говоря.

— За какво, интересно? Аз ще ти кажа за какво! — продължи дядо й и забучи пръст в гърдите й още преди тя да бе отворила уста. — Срещнала си прекрасен младеж от добро семейство. Младеж, който е умен, силен и сърдечен. Щом те ухажва, от какво се оплакваш?

— Ухажва ме само защото ти направи всичко възможно да се срещнем. И то по причина, която си си изсмукал от пръстите.

— Чуйте я, моля ви се! — завъртя той яркосини очи. — Брансън искаше ли да събере материал за криминалния си роман?

— Да, но…

— А ти лекарка ли си? Познаваш ли си работата?

— Ама, дядо…

— При положение че и двамата сте млади, здрави и несемейни, не виждам защо да не направя така, че да се запознаете. Ако момчето не ти харесва, го забравяш, и толкоз! Ама ти го харесваш, нали, Гуени?

— Казах ти вече — процеди тя през зъби и стиснала очи, се запита защо ли изобщо се занимава с Даниъл Макгрегър. — Чувствата ми към Брансън нямат нищо общо с този разговор.

— И таз добра, чувствата й нямали нищо общо. Точно те са най-важни — грейна старецът. — Той предложи ли ти да се ожените?

— Нямам намерение да обсъждам това точно с теб.

— Ето на, предложил й е! — удари победоносно Даниъл с юмрук по страничната облегалка на фотьойла. — Знаех си аз, че младият Брансън Магуайър е умно момче, човек с вкус и характер.

— Заради това ли ми го избра?

— Точно заради това. Аз… — Ала дядо й млъкна насред думата и подсвирна между зъби. Гуен го бе хванала натясно. — Слушай, Гуени, баба ти се тревожи, че си сама в големия град.

— Не съм сама.

— И че можеш да се хванеш с някой келеш. Например с онзи доктор. Как му беше името? Гилбърт ли?

— Казва се Грег — отвърна уморено тя. — И той е чудесен човек.

— Но не може да се мери с Бран Магуайър, нали? Хайде, кажи истината, не ми хвърляй прах в очите.

Устните й потрепериха и тя се видя принудена да ги стисне, за да не я види дядо й.

— А не ти ли е хрумвало, че може и да предпочитам някой уравновесен, сериозен човек?

— Ха! На друг ги разправяй тия! До една година ще си умреш от скука с този Джордж.

— Грег. И хич не се опитвай да отклоняваш вниманието ми. Бъркаш се в живота ми, бъркаш се в живота на Брансън и ако си въобразяваш, че ние е него ще ти бъдем благодарни…

Гуен не се доизказа — точно в този момент входната врата се затръшна и откъм антрето се чуха гласове.

— Ето я и моята Рина — възкликна Даниъл, доволен, че разговорът бе прекъснат, и се надигна тежко от фотьойла. — Рина! — извика с цяло гърло старецът. — Ела да видиш кой е тук — дъщеря ти!

— Гуен ли? — В стаята нахълта Серина Макгрегър-Блейд, по чиято златисточервена коса още блещукаше сняг. — Подранила си — засмя се тя и разтвори грейнала ръце. — Само да знаеш колко ми е домъчняло за теб!

Гуен изтича и прегърна майка си толкова отчаяно, че тя вдигна вежда и погледна с присвити очи баща си.

— Какво си направил пак? — попита го строго.

— Нищо! Просто си бъбря сладко-сладко с внучка си.

Ала колкото и да се правеше на вода ненапита, старецът знаеше, че ако има някой, който да е наясно с номерата му, то това бе именно Серина. Не можеше да не й го признае. Съзнаваше, че тя ще го върти на шиш, но ще го накара да изплюе камъчето, и бе много доволен, че точно в този момент при тях бе дошъл и Джъстин Блейд.

— Тате! — прегърна го Гуен и го притисна с все сила до себе си.

Той беше снажен и неописуемо красив с гъстата тъмна коса, която тук-там вече се сребрееше, и с наситенозелените очи, проблясващи като изумруди. Джъстин се спогледа над главата на дъщеря си със Серина и двамата едновременно се извърнаха към Даниъл.

— Я да хапнем и да пийнем — реши да бие отбой Даниъл, почувствал, че силите вече са неравностойни. — Ще ида да видя какво са ни сготвили. Всеки момент ще дойдат и другите. Майка ти, Рина, все се безпокои — каза старецът вече след като се насочи към вратата.

— Непоправим е — отбеляза Джъстин и се засмя. — И слава богу! — После вдигна брадичката на Гуен. — Здравей, хубавице — прошепна той, повтаряйки същите думи, които бе изрекъл и след като тя се бе родила и му я бяха дали да я види.

— Много се радвам, че сте тук. Къде са Мак, Дънкан, Мел?

— Мак ще дойде със самолета от Вегас. Ще бъде тук най-много до два часа. Дънкан и Мел ще пристигнат с автомобил от Атлантик Сити. Чакам ги някъде след около час.

— Ще ви помогна да качите багажа.

— Има време, не бързай — спря я Серина, после я заведе при канапето и я дръпна да седне до нея. — Много ли си му сърдита на дядо ти заради Брансън Магуайър?

Гуен въздъхна тежко, когато и баща й дойде да седне до нея.

— Трябваше да се досетя, че ще се разчуе.

— Винаги се разчува… Този път Джулия е казала на Шелби, тя пък каза на мен, а аз — на баща ти. Почерни ли ти живота?

— Чак да го е почернил — не, ала ми създаде доста главоболия — изпелтечи Гуен.

Джъстин я помилва по косата.

— Ако този Магуайър не те интересува, няма да ти досаждаме с въпроси.

— Интересува ме.

Джъстин престана да я милва.

— Аха! И много ли?

— Джъстин! — засмя се Серина и поклати глава. — Какво представлява? — попита тя дъщеря си. — Разкажи ни!

— Писател е. Но това вече сигурно го знаете.

— И то добър — призна Джъстин.

— Не съм го виждала от бебе — рече Серина и въздъхна, огорчена, че времето тече толкова бързо. — Ние с майка му вече не поддържаме връзка. Срам и позор! Трябва да й звънна.

— Бил е в казиното в Лас Вегас — допълни Джъстин, после извади тъничка пура и започна да я разглежда. — Мак го познава бегло.

— Виж ти! Какво съвпадение — усмихна се Серина на дъщеря си. — Ала ти не ни каза какъв е.

— Чаровен и мил. Гледа много сериозно на работата си. Обича френската кухня и италианските опери. Има чудесна усмивка и сиви очи, от които не остава нищо скрито — виждат душата ти като на длан.

— Ти си влюбена в него — отбеляза просълзена Серина и се пресегна да хване мъжа си за ръката. — Тя е влюбена в него.

— Не е изключено — призна Гуен и скочи от канапето, не я свърташе на едно място. — Откъде да знам? Никога досега не съм се чувствала така. Не мога да бъда сигурна. Иска да се оженим. Много е настойчив, сякаш това рано или късно неминуемо ще се случи, защо тогава да не е по-рано? И в дъното на всичко е дядо.

Джъстин реши, че по-късно ще си изяснява всички сложни чувства, надигнали се в душата му, и целуна пръстите на жена си.

— Дядо ти го е правил и преди, и то със завидни резултати.

— Значи трябва да му играя по гайдата, така ли?

— Разбира се, че не — отбеляза баща й, после стана от канапето и отпусна ръце върху раменете на дъщеря си. — Достатъчно умна си, постъпи както ти повеляват разумът и сърцето.

— Но те ми казват различни неща. Освен това всичко се случва с шеметна бързина. Приятно е да четеш по романите как някой се е влюбил до полуда, ала в живота това си е доста страшничко. Как да се омъжа за него? — попита Гуен, обръщайки се към майка си. — Откъде да знам дали съм подходяща за него? Дали ще се справя с всички изисквания и отговорности? С лекарската професия, със съпруг, с деца? Дали ще бъда на същата висота като теб и баба?

— Няма как да си сигурна. Просто трябва да решиш дали ти се иска да го правиш всеки божи ден до края на живота си. С каквото и да си се захващала, скъпа, винаги си се справяла блестящо. Може би точно в това е проблемът ти — отбеляза Серина и й показа да седне до нея, като потупа по канапето. — Беше много сериозно дете. Не ти липсваше чувство за хумор, но винаги бе много съвестна и отговорна, прилежна и целеустремена.

— Обидих го — прошепна Гуен. — И ме е страх, че ако не внимавам, ако не съм предпазлива, ще го обидя отново.

— Като се омъжиш за него ли?

— Да, като се омъжа за него и не оправдая очакванията му.

— В такъв случай помисли на спокойствие, недей да бързаш. Ала да предположим нещо — в медицинския смисъл на думата. Ти си лекарка и умееш да мислиш трезво. Да предположим, че имаш пациентка — силна, здрава пациентка, която има два избора. При първия може да продължава да живее както досега. Ще бъде доволна, ще преуспява, дори ще се чувства щастлива. Животът й няма да се промени с нищо. Във втория случай ще бъде изправена пред известен риск и ще се наложи да промени донякъде начина си на живот. Ако предпочете второто, ако рискува, може да спечели много. Животът й ще бъде ако не по-дълъг, то при всички положения по-богат. А сърцето й — по-пълно. Кое ще й препоръчаш?

— Колко мъдра си! — пророни Гуен.

— Всички от рода Макгрегърови са мъдри, много мъдри — наведе се майка й да я целуне. — Аз не мога да ти препоръчам кое да избереш. Ти трябва да решиш сама. Няма да ти казвам и в кое да се вслушаш — в разума или в сърцето си. В крайна сметка, ако си постъпила правилно, и разумът, и сърцето ти ще са доволни.

— Така е. Трябва да реша сама. И ще го направя — отсече Гуен и пак стана от канапето. — Обичам ви и двамата. Ще отида да се поразходя и да помисля на спокойствие — после пълчищата роднини ще нахлуят и няма да чувам мислите си.

Джъстин изчака да останат сами с жена му и отиде при нея. Хвана я за ръцете и я дръпна да стане.

— Трябва да направя две неща.

— Какви?

— Да пренеса тайно пурите от куфара до кабинета на Даниъл, да му благодаря, че е създал такава дъщеря — най-невероятната жена, която съм срещал някога. А после… — наведе се той и я целуна лекичко по устните. — После, трябва да заведа горе дъщеря му, която ми е съпруга и майка на децата ми, и да я любя.

Серина обви ръце около врата му.

— Дали дъщеря му, твоя съпруга и майка на децата ти, да не те чака горе?

Джъстин я целуна още веднъж, този път по-страстно.

— Наистина, защо ли?

 

 

Тази нощ Гуен почти не мигна. Легнаха си чак в три след полунощ. Тя лежеше, вперила поглед в тавана, и се молеше да я осени правилния отговор. Но не виждаше нищо друго, освен лицето на Брансън.

Не изпитваше нищо друго, освен неудържим копнеж да бъде с него.

Малко преди зазоряване се унесе, ала пак сънува Брансън. Той стоеше в коридора на болницата, беше впил очи в нея и й обясняваше кой е и какво иска. После пък пазаруваха някъде в центъра и Брансън й се усмихваше пленително. Сетне й се присъни как я прегръща, докато тя плаче за пациент, който е починал. Целува я до премала на входната врата. Носи я към леглото, цялото отрупано с розови листенца.

След това й се обяснява в любов, а очите му я пронизват отчаяно.

После сънят от спомен се превърна в желание. Гуен видя насън как се усмихва на Бран и протяга длани към него.

Той я вдигна на ръце, за да я качи на лъскав бял жребец, а някъде в далечината свиреха гайди. Тя се почувства не безпомощна, а всесилна. Двамата се засмяха и препуснаха нанякъде под съпровода на пеещите гайди.

Гуен трепна и въздъхна насън, запленена от романтичната си любов. А когато се събуди нашепваше името на Брансън.

Гайдите продължаваха да свирят.

Тя седна в леглото и разтърка очи, за да се отърси от унеса. Какви ли са тези гайди, запита се объркана. И тъпани, които думкаха в тон с гайдите. Прозина се, засмя се и изпружи нозе, за да слезе от леглото. Каза си, че дядо й пак им е приготвил поредната прелестна изненада за Коледа. За ранната коледна утрин, помисли Гуен, след като погледна часовника.

Беше едва осем часът.

Тя затърси робата и точно в този миг вратата на стаята се разтвори с гръм и трясък и нахълта Джулия. Беше с разрошена коса и разширени очи, бе дотичала боса.

— Погледни през прозореца! Няма да повярваш на очите си.

— Затова пък чувам — отвърна Гуен. По коридора прокънтяха гласове, отвориха се врати, забумкаха нозе. — Май чувам не само аз. Какво е направил дядо?

— Не е дядо — обясни Джулия и след като реши да вземе нещата в свои ръце, затегли братовчедка си към прозореца. — Този път е Бран.

Гуен погледна смаяна навън. Десетина яки мъже в шотландски полички играеха на широката полегата морава народен танц. Свиреха им единайсет гайдари и дванайсет мъже с тъпани.

— Какво ли не прави любовта! — отбеляза Джулия.

— И той е там… — пророни Гуен и се взря в Брансън, който стоеше насред мъжете с развята от вятъра коса. — Направил го е заради мен.

— Той е превъртял — заяви Джулия. — Полудял е от любов. Невероятен е.

— Да! Да! — засмя се Гуен и притисна длан до устните си. Брансън, нейната любов, нейната истинска любов, наистина се държеше като обезумял. И това беше прекрасно! — Той ме обича! Наистина ме обича! Значи не е грешка, значи не е прекалено прибързано, не е някакво мимолетно увлечение. Всичко е съвършено. Брансън е съвършен.

— А какво търсиш тук, след като той е долу?

— Отивам при него!

Тя нахлузи ботушите и с развята роба хукна към стълбището. Всичките й роднини я бяха изпреварили — вече излизаха на цяла тумба от входната врата. Гуен видя и баба си, и дядо си. — Ана закопчаваше спокойно при вратата балтона на Даниъл.

— Не ми трябва балтон!

— Трябва ти, трябва ти! Навън духа студен вятър. Само това остава, да настинеш. Гайдарите няма да ти избягат.

— Хубаво свирят! — старецът видя Гуен, която хвърчеше надолу по стълбите, и й се подсмихна лукаво под мустак. — Това се казва момче на място, нали?

— Да — съгласи се внучка му, сетне обхвана с длани брадатото му лице и го млясна. — Но няма да ти благодаря поне още една седмица.

С тези думи изскочи навън, на студа и си запроправя път през своите роднини.

— Млъкнете, де! — скастри ги тя. — От вас не чувам нищо.

Ала все едно говореше на вятъра — всички продължиха да говорят един през друг. Но Гуен вече чуваше единствено гайдите и тъпаните, когато Брансън тръгна по покритата с преспи поляна към нея. Тя не забеляза кога всички се бяха умълчали. Не забеляза и че по страните й се стичаха ледени сълзи. Виждаше само лицето на Брансън, неговата любов, изписала се в очите му.

— Честита Коледа, Гуендолин!

— Брансън…

— Обичам те — каза й той и вдигна ръка да избърше сълзата върху миглите й. — Ти си всичко, което искам от този свят. Възхищавам ти се за силата, за честността, за състрадателността и логиката. Имам нужда да си до мен в живота. Ето, пред всички тези хора, на които държиш толкова много, се заричам да не те подведа никога!

— Браво, моето момче! — провикна се с цяло гърло Даниъл — от гласа му пролича, че още малко, и ще се разплаче. — Казвах ли ви аз, че няма друг като него!

Брансън се усмихна на Гуен, а тя усети, че майка й я хваща за ръката и я стиска. Така й показваше, че я подкрепя, че одобрява постъпката й, че я обича.

— Искаш ли ме, Гуендолин? — попита пред всички Брансън.

Тя пристъпи напред с разтуптяно сърце, застана между него и роднините си и го хвана за ръцете.

— Казах ти, че няма да допусна да ме притискаш.

— Стига си мъчила момчето, Гуен!

Тя обаче не обърна внимание на думите на по-малката си сестра.

— И сега го потвърждавам. Ала не мога да устоя, когато някой ме обича и когато аз също го обичам. Затова и ще ти отговоря пред хората, на които държа най-много. Да, искам те, Брансън, ще те взема, вземи ме и ти.

— Хайде, целуни момичето — настоя Даниъл.

Брансън погледна над главата на Гуен и срещна пламналите очи на стареца.

— Смятам, че оттук нататък мога да се оправя и сам.

И целуна момичето.

 

 

Из личните спомени на Даниъл Дънкан Макгрегър

За мен е удоволствие да споделя, че изборът ми на младия Брансън се оказа по-сполучлив, отколкото изобщо се надявах. Ирландецът има ум в главата си. Гордеем се, че стана част от семейството ни.

Наблюдавах лицето му, докато Гуен вървеше в църквата към него с приказната си булчинска рокля и с булото, предавано като наследство от поколение на поколение в рода ни. И видях любов, която ще стигне до гроб, а и след това.

Хванати за ръце, ние с Ана гледахме как нашата Гуени и Брансън се вричат пред олтара да са си верни до сетен дъх. Животът е кръг, а любовта ни движи по него. В църквата със стъклописи по прозорците, през които светлината се пречупваше на многобагрени дъги, моята Гуен и Брансън тръгнаха по своя кръг, вписващ се в кръговете, които са изковали поколенията преди тях.

Няма да си приписвам заслугите за това, направя ли го, само ще си навлека неприятности. Просто ще се отдам на радостта си.

Ето, пукна се поредната пролет. Нашата Гуен започва нов живот. Нашата Лора се е закръглила и направо грее — носи в утробата си детенце! Колкото до Джулия, тя не подвива крак, работи от тъмно до тъмно. Умна и оправна ни е, метнала се е на дядо си.

Тя е моята перла и не си мислете, че съм я забравил, докато съм уреждал живота на братовчедките й. Костелив орех е Джулия, но като от това! Няма по-костелив орех от Даниъл Дънкан Макгрегър!

Смятам да помогна малко и на нея. От години съм хвърлил око на едно момче, и Джулия го харесва, макар че ще се мъчи като грешен дявол, но няма да си го признае. Упорита е, Бог да я поживи!

Двамата са си лика-прилика. Две луди глави, които, само да им падне случай, ще спорят и ще се карат като куче и котка. Ще им се родят приказни яки дечица, на които да се радвам… Да им се радва Ана, де. Милата ми тя, умира си за деца.

Ама вече прибра фамилното було на Макгрегърови. Реших да не й казвам, че още преди да е изтекла годината, ще й се наложи да го вади отново.

Да не се казвам Даниъл Макгрегър, ако до Коледа не вдигнем още една сватба.