Нора Робъртс
Търсачи на щастие (1)

Из личните спомени на Даниъл Дънкан Макгрегър

Ако вече си прехвърлил деветдесетте, се изкушаваш да погледнеш назад във времето, да се замислиш за живота си, да направиш равносметка на победите и грешките. Често се питаш: Защо постъпих така, а не иначе? Казваш си: Де да можех да променя това и това!

Е, аз нямам време за такива небивалици.

Гледам само напред, както съм правил винаги. Аз съм шотландец, прекарал съм по-голямата част от живота си далеч от родния край. Америка е моя дом. Тук съм се оженил, тук съм отгледал децата си. Внуците израснаха пред очите ми. Близо шейсет години съм обичал една и съща жена, живял съм с нея, възхищавал съм й се, работили сме рамо до рамо.

За мен Ана е всичко на този свят.

Богат съм. О, не само с парите и имотите. А и със семейството си. За мен семейството е най-важно на този свят. Ние с Ана имаме три деца. Двама синове и една дъщеря. Гордея се с тях почти толкова, колкото и ги обичам.

Но да ви призная, веднъж преди време се наложи и да попритисна тези три силни личности и да им напомня, че имат дълг към името и рода на Макгрегърови. Колкото и да ми е неприятно, ще кажа, че децата ми не бързаха да се задомят и майка им се притесняваше много.

Е, с малко помощ си избраха добри другари в живота. Под „добри“ имам предвид, че ги обичат и че от тези съюзи ние с Ана се сдобихме с още две дъщери и с още един прекрасен син, за които да се грижим.

Сега имам единайсет внуци, трима от които са почетни Макгрегърови, макар че по документи се водят Кембълови. Божичко, Кембълови! Ала въпреки това са добри деца. Колко радост ни донесоха на мен и Ана през последните години — направо израснаха пред очите ни.

Но и те като родителите си не бързат да изпълнят дълга си и да разберат какво неоценимо богатство са бракът и семейството. Баба им се тревожи, не може да мигне. А аз не съм от мъжете, които ще гледат как жените им се притесняват до смърт и ще стоят със скръстени ръце. Премислих най-внимателно всичко.

Трите ми най-големи внучки вече са за женене. Те са силни, умни и красиви. Добре се оправят в този живот, имат си прекрасни професии. Знам от Ана, че за една жена професионалният успех е не по-малко важен, отколкото за мъжете. Лора е адвокатка, Гуендолин — лекарка, а Джулия — предприемачка. Умни са ми момичетата, умни и хубави, и мъжете, които ще им избера, наистина трябва да са изключителни.

Хвърлил съм око на трима прекрасни младежи. И тримата са от добри, преуспели семейства. А са и хубави. Господи, какви прекрасни двойки ще бъдат! И какви красиви дечица ще им се родят!

Решил съм да не бързам, да оженя първо едната внучка, после втората и третата. Ще започна с Лора, все пак е най-голяма. Да не се казвам Даниъл Макгрегър, ако до Коледа тя не мине под венчилото!

След като я видя задомена, ще се заема и с Гуен — намерил съм й едно момче за чудо и приказ. От трите момичета Джулия сигурно ще е най-костеливия орех, обаче аз не съм от хората, които се предават лесно.

Смятам само да ги насоча лекичко в правилната посока. Така де, в края на краищата не съм сватовник, а загрижен дядо в залеза на живота си, макар че съм решил този залез да продължи много дълго. Държа да видя как ще пораснат и праправнуците ми.

Сигурно ще попитате — ами ако внучките пак откажат да се омъжат и да раждат дечица? Не берете грижа! Ще се постарая това да не се случва и Ана да не се кахъри повече.