Лео Таксил
Забавно евангелие (71) (или животът на Исус)

Глава LXIX
Земя-небе, полет без кацане

И ги изведе вън от Витания и, като дигна ръцете си, благослови ги.

И, като ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.

Те му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост.

Лука, гл. 24. 50–52.

Този път апостолите единодушно признали, че Исус е оживял.

При това самият Исус засвидетелствал своето възкръсване с многобройни чудеса. Но чувството за справедливост ме кара да изразя съжаление, че не е сътворил всички тия чудеса лично и публично, под носа на Пилат, Ирод и Каяфа.

Никога и никой с изключение на апостолите дори не е чувал за тия чудеса — обстоятелство наистина достойно за съжаление! Та грешните скептици могат да кажат, че синът на гълъба изобщо не е възнамерявал да възкръсва и апостолите просто са съчинили още една басня.

Вярно е, че скептиците могат да отидат и по-далеч: да заявят, че Исус изобщо не е съществувал и че легендата за него е била изфабрикувана от основателите на християнската религия не по-рано от началото на третия век. Но те затова са и скептици.

Всъщност, ако нито един историк не съобщава за вълшебното възкръсване на някой си Исус, прикован на кръста, това е още половин беда, но, от друга страна, нито един историк и нито един автентичен документ от онова време не потвърждават дори факта, че е съществувал гореспоменатият индивид, а това вече е много по-лошо.

Различни автори от онази епоха — а те не са малко, защото културата на Римската империя тогава е била в пълен разцвет — често споменават тетрарха Ирод, наместника на Юдея Понтий Пилат, първосвещеника Каяфа, но никъде освен в евангелието не е казано, че поне едно от тези исторически лица когато и да било е имало работа с някакъв човек на име Исус. Дори смъртта му, която неизбежно е трябвало да предизвика някакъв отзвук благодарение на съпътстващите я необикновени обстоятелства, не е отбелязана в нито един от трудовете на съвременниците на император Тиберий — кесаря.

Следователно грешните скептици могат колкото си искат да иронизират евангелието, чиито безсмислици не само не се потвърждават от нито един, заслужаващ доверие автор, но освен това буквално гъмжат от абсурдни противоречия.

След като направих тази уговорка, аз без усилие мога сега да приема гледището на богословите.

— Исус — казват те — излязъл от гробницата.

— Ама разбира се, чудесно измислено!

— Той се явил на апостолите.

— Не ще и дума, дявол да го вземе!

— Той повторил цялата серия чудеса, извършени преди екзекуцията.

— Съгласен съм, карайте нататък!

Като начало, в един прекрасен ден Симон-Петър тръгнал с другите на риба и не уловил нито едно попче. Синът на гълъба по своя мил навик изникнал пред тях в критичния момент, когато апостолите се връщали с празни ръце, провесили нос.

— Деца, имате ли някаква храна? — попитал Исус.

— Не.

— Ех, нищо! Хвърлете мрежата от дясната страна на лодката и ще уловите.

Петър и неговите колеги се подчинили. След няколко мига мрежата запращяла, препълнена с риба, а лодката едва не се преобърнала.

Когато рибарите се добрали до брега, Петър преброил улова и видял, че е наловил сто петдесет и три едри риби. Ни повече, ни по-малко — така твърди евангелието.

— Елате да обядваме — казал Исус.

Апостолите се заловили за работа. Но колкото по-усърдно лапали, толкова повече ставали големите риби.

Колко жалко, че бедняците не притежават свръхестественото могъщество на Исус! То щеше да им свърши добра работа при изхранване на гладните им семейства.

Обедът излязъл приказен, рибите били от най-добрите породи, които се въдели по тия места, но липсвал десерт. Исус подсладил апостолите с една малка реч.

— Петре, ти обичаш ли ме? — обърнал се той към Симон-Камен.

— Да, господи, обичам те.

— Тогава аз ще те направя пастир на моите агнеци.

След около пет минути Исус повторил въпроса си:

— Петре, ти обичаш ли ме?

Симон-Камен отговорил както първия път.

Живото слово, което обичало повторенията, отново изрекло:

— Тогава паси моите овци.

След пет минути тоя дълбокомислен диалог се повторил почти дословно. Именно на това основание църквата твърди, че Петър е бил първият папа.

Исус неведнъж още се явявал на своите апостоли.

Едно утро в доста ранен час той ги повел към планината.

По пътя апостолите се питали какво може да означава това.

— Може би се кани отново да ни подбужда към бунт? Малко ли му е, че веднъж вече го разпнаха?

Този-онзи сериозно се разтревожили:

— Ами ако е дошъл нашият ред да пострадаме?

Перспективата да се качат и приковат на кръста не блазнела никого.

Когато стигнали на върха на хълма, живото Слово им казало:

— Край на комедията, време е да спуснем завесата. Моята мисия завърши: в тая юдол плачевна нямам какво повече да правя. Затуй аз се връщам при моя баща Яхве. Да се прегърнем и — довиждане в по-добрия свят!

Апостолите се втрещили.

— Как така? Ти ни напускаш?

— Няма как, налага се. Така пише в книгата на съдбата.

— Но какво ще стане с нас ако ни оставиш? Кой ще ни вдъхновява с личния си пример?

— Не бойте се, ще се погрижа за вас. Аз вече ви дъхнах, а скоро моят баща номер две, сиреч светият дух, ще долети от небесата, за да ви връчи обещаните от мене скъпоценни качества. Хайде да се мляснем за последен път, че скоро ще удари третият звънец!

Апостолите се занавирали да се целуват с учителя.

След това Исус прегърнал на прощаване Магдалина, покачил се на един камък, приседнал, оттласнал се силно и литнал нагоре.

В този миг на Тома му се мярнало в ума, че той ей сега ще падне обратно.

Нищо подобно.

Синът на гълъба отлично се държал във въздуха и се възнасял доста бързо.

Той отлитал все по-високо и по-високо, докато апостолите установили, че вече не виждат нищо.

Тогава до самите тях се появили два ангела и пропели с мелодичен глас:

— Добри галилейци, стига сте се пулили към свода небесен! Исус се възнесе, и то задълго. Той ще се върне чак при свършека на света, за да съди живите и мъртвите.

Като чули това, апостолите се върнали в своята трапезария. Те вървели мълчаливо, провесили нос, защото добре разбирали, че от този ден техният път съвсем няма да бъде обсипан с рози.

(Във връзка с последното действие на християнската комедия виж евангелие от Матей, гл. 28, 16–20; от Марко, гл. 16, 15–20; от Лука, гл. 24, 44–53; от Йоан, гл. 21, 1–25).

Завеса