Лео Таксил
Забавно евангелие (10) (или животът на Исус)

Глава VIII
Въпреки непорочността Мария все пак се очиства

А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Мойсеев, донесоха го в Йерусалим, за да го представят пред господа.

Лука, гл. 2, 22.

След като изпълнил всички формалности, свързани с преброяването, Йосиф побързал да напусне Витлеем, това негостоприемно градче, където девствениците били принудени да раждат в конюшни.

Той взел жена си и малкия и тръгнал за Ерусалим, та според обичая да принесе младенеца в храма.

След осем дни, пак според еврейската религия, малкият Исус трябвало да бъде обрязан.

По повод на това обрязване между учените богослови са се водели разгорещени дискусии. Кой е извършил тази операция? — питали се християнските лекари. Евангелистите мълчат за това, а пък би било интересно да се изясни тази проблема.

Най-съобразителните предполагат, че този свещен обред е бил извършен не от някой друг, а от Йосиф: по този начин, бащата, който го отгледал, сам пролял първите капки божествена кръв.

Но няма да си губим времето за установяване вероятността на тези предположения. По-добре да отбележим учудващата непоследователност на бога, който слиза на земята специално за да ликвидира еврейската религия и вместо нея да основе друга, а преди всичко разрешава (защото нищо не става без негово знание) да го подложат на един еврейски обред^[1].

Едновременно с операцията обрязване на новородените младенци се давало име. Нашият герой бил наречен Исус; това име архангел Гавриил предложил на Мария по време на посещението си в Назарет. Както приживе, така и след смъртта си Исус бил наричан с безкрайно много други имена, включително и прозвището Христос, което значи „спасител“, Слово или по-точно живо Слово, помазаник или миропомазан и т.н.

Но да се даде име на младенеца още не е всичко.

Според Мойсеевия закон^[2] било недостатъчно да се принесе младенецът в храма: необходимо било да се извърши и обредът очистяне на майката.

Духовенството от памтивека се е отличавало с рядка изобретателност в начините да забогатява на чужд гръб. За обреда очистяне жената, която църквата обявявала за осквернена от раждането, била длъжна да принесе в дар на свещениците гургулица и агне, а ако нямала, да се компенсира с известна парична сума. Колкото за агнето, то било запичано на жертвения олтар, след което отивало в дома на свещеника и той имал отлично печено. Парите също преминавали в неговия джоб.

Мария не виждала нужда да отстъпва от установения обичай. Естествено, тя би могла да се позове на това, че намесата на светия дух ни най-малко не я е осквернила, че тя е още по-непорочна от когато и да било и затова не се нуждае от никакво очистяне. Но очевидно тя самата не е била убедена в своето целомъдрие толкова, колкото нейният мъж, дърводелецът.

Впрочем, тя постъпила правилно, като отишла в Ерусалимския храм, защото благодарение на това имала щастието да срещне там стареца Симеон, същия, който благословил съюза й с Йосиф, и да чуе от устата му молитвата, приведена в евангелието.

Въпреки почтената си възраст Симеон бил отличен физиономист. Той от пръв поглед познал Мария и Йосиф, а когато му показали младенеца Исус, старчето възкликнало с дискант:

— Сега мога да умра спокойно, защото очите ми видяха спасителя на народа Израилев!