Лео Таксил
Забавно евангелие (15) (или животът на Исус)

Глава XIII
Исус в Египет

А след като умря Ирод, ето, ангел господен се явява насъне Йосифу в Египет и казва: стани, вземи младенеца и майка му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на младенеца.

Той стана, взе младенеца и майка му, и дойде в земята Израилева.

Матей, гл. 2, 19–21.

Разстоянието между Витлеем и Илиопол, египетския град, в който според християнското предание се е укривало семейството на Йосиф, е не по-малко от четиристотин километра. Прибавете към това, че бегълците е трябвало да прекосят Арабската пустиня в най-широката й част, напълно лишена от пътища, че са вървели през пясъци и камънаци, където без компас (или най-малкото без помощта на пътеводна звезда) е било просто немислимо да не се заблудят, и ще разберете, че бягството в Египет в никакъв случай не е могло да бъде увеселителна разходка за светото семейство.

Но майката девственица и нейният съпруг не се заблудили. Те вървели и вървели право пред себе си и ангелите от време на време им сочели пътя. Нощем напълно минавали без фенер: „тялото на божествения младенец излъчвало наоколо ярка светлина“.

Но как е останало живо по пътя през пустинята магарето, което взели от конюшнята — това никой не знае.

Църквата смята, че всевъзможни чудеса са съпътствали светото семейство и по всякакъв начин са облекчавали неговото пътешествие. Пътищата сами се стелели пред тях и жалко, че изчезвали, щом семейството на Йосиф преставало да се нуждае от тях. Пясъците на пустинята — уви, също временно — се превръщали в плодородни земи, където за миг разцъфвали йерихонски рози. Плодовете били на техните услуги буквално на всяка крачка. И за Йосиф не представлявало никакво усилие да ги бере: дърветата сами свеждали клони насреща му.

Ясно е, че в подобни условия светото семейство лесно е могло да премине и две пустини. Още повече, че арабските лъвове, тигри и дори драконите (защото по това време драконите съществували) на цели тумби се стичали при Исус и се хвърляли в нозете му в знак на преклонение пред неговата святост.

Местопребиваването на семейството на Йосиф в Египет бил град Илиопол, или Он, днес Матариех, на осем километра от Кайро. Никой не знае с какво са се занимавали блажените емигранти през годините на своето изгнание. За най-ясния епизод от тогавашния живот на Исус напомня днес манастирът на коптските монаси в Матариех: тук срещу известна такса на поклонниците показват дивата смоковница, която богородица удостоила с велика чест, като накърмила под сянката и своето дундаче.

Вие вероятно ще кажете, че тая смоковница е трябвало да изсъхне вече от старост. Нищо подобно! Тя е по-зелена от когато и да било и въпреки своите хиляда и деветстотин години е запазила цялото очарование на младостта.

Този, който не вярва в подобни чудеса, нека отиде в Матариехския манастир и нека прекара там само някакви си двеста-триста години, а аз ще чакам известия от него.

Друго чудо, в което всеки може да се убеди, без да заминава никъде, е чудото с фурмите. Купете си кесийка фурми и ги изяжте. На всяка костилка от този плод ще забележите малко кръгче като буквата „О“. Преди на фурмите не е имало никакво „О“ — костилките са били съвсем гладки.

Ето какво се случило: когато Исус бил на годинка и половина, майка му веднъж му дала фурми. Дребосъчето, което дотогава бърборело нещо неразбираемо, при вида на фурмите изведнъж възкликнало: „О, прекрасни плодове!“ Малкото „О“ върху костилките на фурмите е останало като вечен спомен за този чудотворен възглас.

По думите на свети Бонавентура^[1] светото семейство прекарало в изгнание седем години. През цялото това време малкият Исус бил под грижите на майка си, която го хранела от своята гръд. Мляко от девственица — ето ви още едно чудо. Малчуганът, както подобава на син, си играел с татковите инструменти, а таткото, както подобава на баща, майсторял за него кубчета. С една дума, ранното детство на Христос, ако не се смятат някои дребни чудеса, минало като детството на всички дечица и не е изключено малкият да е бършел божествените си сополи в маминия ръкав или в края на роклята й.

Ангелите постоянно държали Йосиф в течение на всичко, което предприемал Ирод. Така той научил за избиването на двадесетте хиляди витлеемски младенци. Можете да си представите как се е радвал, че е офейкал навреме!

Йосиф научил и за едно съвсем зашеметяващо събитие. Рахил, любимата жена на стария Яков, сина на Исаак, Рахил, погребана в Рама, недалеч от Витлеем, в деня на клането се събудила в гроба и издала жален стон, който бил чут на разстояние четири километра. Това чудо е засвидетелствано в евангелието: „глас бе чут в Рама, плач и ридания, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Матей, гл. 2, 18).

Когато Ирод умрял, ангелът незабавно съобщил това на Йосиф. Той си помислил, че е дошло време да се върне в Галилея, продал заведението си и отново поел за родния Назарет (Лука, гл. 2, 39).

За да приключим с Ирод, ще се спра на едно съществено противоречие между твърдението на историците и евангелистите. Историческите документи свидетелстват, че Ирод е умрял точно четири години преди датата, която църквата посочва като рождена дата на Христа.

Ако не се смята тази дреболия, във всичко останало християнската легенда е безупречно отражение на истината. И така, цар Ирод действително е бил злодей, убиец на малки деца. Проклета да е паметта на тоя изверг, който дори след смъртта си приемал царете влъхви и устройвал кървави кланета!