Лео Таксил
Забавно евангелие (21) (или животът на Исус)

Глава XIX
За това, как бог се явил на сватба

Така Иисус тури начало на чудесата си в Кана Галилейска и яви славата си; и учениците му повярваха в него.

Йоан, гл. 2,11.

С тази малка компания от петима ученици Христос потеглил на път. Отпърво тръгнали към Назарет. Нямали нито каляска, нито коне, затова преспали една нощ в Сихем, а втората — в Ел Ханиим, пресекли пеша Есдрелонската равнина и как да е се добрали до неизвестното градче, където живеело семейството на Исус.

Нашите страници — не бива да забравяме — нямали нито грош в джоба си: и шестимата изоставили своите къщурки и не много доходния си, но затова пък напълно честен занаят и отсега нататък решили да живеят за сметка на милозливите глупаци. Несъмнено те налагали контрибуция на попадащите им по пътя кокошарници и овощни градини, така че на походната им трапеза винаги имало по нещо за десерт.

Освен това те разчитали на известна подкрепа от страна на назаретските приятели, но когато се озовали там, семейството на Исус не било в къщи: отишло било недалеч на сватба.

Чудесно — казал Исус, — ще идем и ние на сватбата.

И те се запътили за Кана, само на някакви си четири километра от Назарет, където скромни занаятчии женели дъщеря си.

В Юдея сватбата се смятала за голямо събитие, затова дори в бедните семейства тя се празнувала твърде тържествено и пищно.

Когато се появил Исус, съпроводен от петима спътници, тържеството било вече в пълен разгар. Всички предвидени от обичая церемонии били вече изпълнени и работата отивала към сватбеното пиршество. Нашите скитници дошли тъкмо навреме: паднал им удобен случай хубаво да си пийнат и хапнат за чужда сметка, още повече че понякога сватбеният пир продължавал по няколко дни наред.

Без угризения на съвестта те се присламчили към поканените, а домакинът, който не желаел да ги сконфузва и да помрачава общото веселие, се престорил, че не е видял нищо.

Мария се опитала майчински да смъмри Исус, но неговата синовна почтителност съвсем не превишавала благовъзпитанието му и той доста дръзко я прекъснал:

— Жено, какво общо имаш ти с мене?

Евангелие от Йоан (гл. 2, 4) привежда тези повече от груби думи с такава невъзмутимост, сякаш това е най-обикновеният и естествен отговор, който един син може да даде на майка си.

Забележете впрочем: тези думи изобличават Исус не само като грубиянин, но и като въплъщение на невежеството. Хайде да беше Йосиф, на него Исус, в интерес на точността, как да е би могъл да му каже: „Ние нямаме нищо общо“. Но да изтърсиш нещо такова на родната си майка?! Това наистина е образец на глупостта и простащината!

Нека кажат бащите и майките: не е ли заслужавал за подобна груба постъпка един здрав плесник по тила?

Исус може да бъде оправдан само от едно обстоятелство: вероятно, преди да влезе в залата, той си е пийнал повечко и от това му се е замаяла главата.

Но не е ли все едно? Както повечето майки, и Мария си имала слабости: тя само се обърнала към домакина и слугите и казала:

— Добре, не му пречете, нека прави каквото иска.

И така, цялата света компания седнала на общата маса. Андрей, Симон, Йоан, Филип и Вартоломей, на които по-рано никой и очите не бил видял и които не получили никаква покана, без много да се церемонят, заели най-почетните места.

Ясно е, че тая публика набързо пресушила всички бутилки и след известно време гостите започнали да искат още вино.

На Исус — той също искал да си оплакне гърлото — отвътре му напирало да натисне с все сила педалите на всемогъществото си. Той решил да пусне в ход своята божественост и да сътвори чудо.

В залата, където се състоял пирът, имало шест каменни делви. Към края на пиршеството ги пълнели с вода, та гостите да си измият ръцете.

Христос извикал слугите и им рекъл:

— Напълнете делвите с вода!

Слугите ги напълнили до горе.

— А сега налейте от тях и поднесете на гостите!

Слугите направили така, както им заповядал.

И — о чудо! — водата се превърнала във вино, и то какво!

Бащата на невестата случайно си помислил, че зет му е подготвил този сюрприз за гостите, и се обърнал към новия си роднина:

— Възхищавам се от вас! Вие постъпвате не като другите! Обикновено най-напред поднасят хубаво вино, а после, когато гостите се напият, им пробутват някакъв боклук, като смятат, че сега вече те всичко ще преглътнат. Вие, напротив, отначало ни нагостихте с хубаво вино, а сега ни предлагате още по-добро. Това е похвално, приятелю мой, много похвално! Вие заслужихте моето уважение (Йоан, гл. 2, 10).

Но младоженецът добре си знаел колко бутилки е имал. И не можел да не въздаде дължимото на странстващия дърводелец: като превърнал внезапно най-обикновената вода в превъзходно вино, той напълно се разплатил и за себе си, и за своите приятели, явили се без покана на празника. По такъв начин Исус, на когото отначало гледали накриво, изведнъж станал герой на празненството.

Благодарение на Исус потекла река от най-добри вина. Всички се натряскали здравата и едва намерили пътя на връщане.

И така, с първото си чудо Христос се проявил като покровител не на някой друг, а на пияниците.