Лео Таксил
Забавно евангелие (5) (или животът на Исус)

Глава III
Намеса на светия дух

И рече й ангелът: не бой се, Мария, понеже ти намери благодат у бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш син и ще го наречеш с името Иисус.

Лука, гл. 1, 30–31.

Ама пък чевръсто момче е бил тоя архангел Гавриил, младият пратеник на Йехова! Ако се вярва на това, което разказват за него свещените книги, Гавриил е бил голям майстор да изненадва людете с известия за предстоящо увеличаване на семейството. Ние бяхме вече свидетели на това, как той предупреди за раждането на Йоан; сега ще го видим в същата роля — и къде мислите? — при братовчедката на Елисавета.

Елисавета имала братовчедка на име Мария, която живеела в Назарет, затънтено градче в Галилея. Младата мургава Мария била просто прелестна — апетитно парче, от което не би се отказал дори царят.

Но това време за цар на Юдея се смятал някой си Ирод^[1], когото евреите не признавали за истински цар. Този монарх, натрапен от римляните, бил в техните очи просто парвеню, заграбило трона на законния цар. Впрочем, Давидовият^[2] царски род наброявал неколцина потомци, включително и някакъв си дърводелец, наречен Йосиф.

И ето че сгодили Мария за Йосиф от Давидовия род.

Бащата и майката на девицата, татко Йоаким и мамичка Ана, отначало решили да посветят чедото си на господа бога: когато Мария била още съвсем малка, те я завели в храма и там я накарали да се закълне, че никога няма да се омъжи и ще се посвети на служба на господа свещениците.

Но в един прекрасен ден Йоаким и Ана променили намерението си. По каква причина? Евангелията премълчават това. Както и да е, Йоаким и Ана решили да сгодят дъщеря си за дърводелеца Йосиф. Възможно е те чисто и просто да са му задлъжнели и да са нямали с какво да платят, а старият шмекер Йосиф за погасяване на дълга да е поискал от родителите да му дадат момичето си за жена. Понякога се правят и такива сделки…

Накъсо казано, предишните обещания потънали и забрава и Мария и Йосиф тържествено се венчали и същия храм, в който някога тя дала своя обет.

Трябва да кажем, че свещенослужителите още от памтивека са били рядко разбрани хора: известно с, че хубавицата била обещана на тях, но срещу неголямо обезщетение те се съгласили да я отстъпят и благословили брака на дърводелеца точно така, както биха благословили и първия срещнат хаймана.

Но сега пък Мария започнала да капризничи: Йосиф не бил вече в първа младост, бил темерут, плешив, с огромна рошава брада, а на това отгоре и мърморко; тоя годеник не обещавал особено щастие. А освен това малката се отнасяла сериозно към своята клетва.

Когато й заговорили за Йосиф, тя се нацупила и възкликнала:

— От къде на къде! Аз съм дала обет за девственост!

За свое щастие Йосиф бил твърде ловък дипломат. Той заровил пръсти в редките си слепени коси, усмихнал се лукаво и рекъл непринудено:

— Чуйте, госпожице, ако единствено това ви тревожи, мога да ви утеша. Цялата работа е в това, че ми е много скучно сам, нямам с кого дума да си кажа. Имах си папагал, но и той умря миналата седмица. Я ми погледнете гащите! Сам си шия копчетата. Виждате ли колко лошо са зашити? Послушайте, искам да си взема жена, само за да ми пържи кюфтета и да ми кърпи дрехите. Така разбирам аз женитбата!

Всичко това било казано с такъв задушевен тон, че майчица Ана се просълзила от умиление. Тя се обърнала към дъщеря си и й прошепнала на самото ухо:

— Не се назлъндисвай, глупачко! Щом ние с баща ти сме решили да те омъжим, ти нямаш право да не се покориш. Ще трябва да се откажеш от предишното намерение. Сама знаеш, че работите на баща ти не вървят. За да те вземат в храма, свещениците ще ни одерат три кожи, а Йосиф не иска никаква зестра. Съгласявай се, негоднице! По-добър мъж никога няма да ти намерим.

Мария свела очи и прошепнала:

— Добре, мамо, съгласна съм, но само при условие, че никога няма да наруша обета си…

Йосиф се поклонил и казал:

— Мадмоазел, вие ми правите огромна чест.

Така дъщерята на татко Йоаким станала годеница на потомъка на цар Давид.

До деня на бракосъчетанието смуглата девица си останала при баща си и майка си: тя вардела дома, когато родителите отивали на работа.

И ето че веднъж — било ранно мартенско утро в самото начало на пролетта, — когато Мария си седяла сам-самичка в своята стаичка, пред нея се явил очарователен младеж.

Мургавата хубавица вдигнала глава, тя била учудена, но приятно учудена.

Момъкът се приближил към нея, на устните му сияела омайваща усмивка.

— Добър ден, Мария — казал той. — Ама ти си била истинско бонбонче! Веднага се вижда, че върху теб почива божията благодат — той е с тебе, нашият творец на всичко прекрасно. Ти си най-щастливата между жените, защото младенецът, който ще родиш, ще бъде хилядократно благословен.

Недоумението на Мария растяло, в същото време тя била възхитена. Никога не била чувала толкова мелодичен глас: колко различен бил той от стържещия глас на брадатото старче, което й гласели за съпруг!

Но Мария била поразена най-вече от известието, че ще й се роди момченце. И тя отговорила следното на прекрасния младеж (цитирам думите на евангелиста Лука, гл. 1, 34): „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“

Това наивно простодушие хвърлило момъка в неописуем възторг.

— За това, прелестна Мария, моля да не се безпокоиш — отвърнал той. — Това е истинска дреболия! Наричат ме Гавриил и по професия съм ангел, затова можеш напълно да ми се довериш. Силата на всевишния ще те осени, пък после ще видим! Повярвай ми, пиленце; ти ще родиш дете и ще го наречеш Исус, а всички останали ще го назоват син божи.

От този миг всички съмнения на Мария се разсеяли.

— Аз съм ваша послушна робиня — промълвила тя, — нека бъде така, както казахте.

Но какво се случило в дома на Йоаким в Назарет? На този въпрос един свети епископ отговаря: „В този миг Словото стана плът“.

Е добре, нека бъде плът!

Като изпълнил мисията си, архангел Гавриил размахал крила и изхвръкнал през отвора на тавана.

Пресветата дева била оплодена; намесата на светия дух се увенчала с блестящ успех.

Във връзка с това ще си позволя да задам един прост, въпрос на моя стар приятел, нашия светейши папа: защо Исус Христос в евангелието се нарича ту „син божи“, ту „син човешки“? Това, дявол да го вземе, не е едно и също! Още повече че думата „Гавриил“ на еврейски означава „човек божи“. Свети отче, би било много любезно от ваша страна, ако ни разясните това на следващия събор. Защото ако вярващите си въобразят, че евангелистите, като наричат Исус ту син човешки, ту син божи, искат да кажат, че въпросният Исус е син на „човека божи“, това ни заплашва с нова ерес.

Моля ви само, свети отче, не си мислете, че това е лично мое съображение.

Вярващ до корените на косите си, аз съм убеден, че архангел Гавриил няма нищо общо с дяволиите на светия дух. Аз предпочитам да вярвам — и вярвам дълбоко, — че гълъбът се е справил без чужда помощ.

Това е далеч по-забавно!