Лео Таксил
Забавно евангелие (34) (или животът на Исус)

Глава XXXII
Комплектуване на апостолската дружина

Като видя народа, той се възкачи на планината, и когато седна, учениците му се приближиха до него.

И той, като отвори устата си, поучаваше ги…

Матей, гл. 5, 1–2.

Негова милост Исус се оттеглил на резервни позиции според предварително изработен план. В отстъплението си божественият чудак със седмината си апостоли се насочил към страната, която била управлявана от Филип.

Но както твърди евангелието, той бил последван от цели тълпи подлъгани от него хора от Галилея, Юдея, Ерусалим, Идумея и от бреговете на Йордан. Трудно е да си представим селянин или търговец, който би си зарязал работата заради удоволствието още веднъж да чуе живото Слово или да види още едно извършено с чудо изцеление. Принудени сме обаче да вярваме, щом така е казано в книгите, написани под диктовка на гълъба.

Любопитни зяпачи дошли дори от езическите страни, от такива като Тир и Сидон.

Толкова народ се насъбрал, че Исус се изплашил да не би да го смажат в блъсканицата и рекъл на Петър:

— Стига ми толкоз, до гуша ми дойде всичко това. По-скоро намери някаква лодка и да отплаваме на другия бряг на езерото!

И наистина, всички сакати и недъгави просто се били вкопчили в Христос, уверени, че дори докосването до неговата прословута риза без шевове може да им върне здравето.

Даже обладаните от дявола не устояли на тая масова епидемия. Те хващали Исус за краката и нечистите духове изскачали от тях, като гръмогласно признавали своето безсилие.

Всичко това, разбира се, много го ласкаело, но с време ставало уморително.

Някои дни имало такъв наплив на пациенти, че привечер миропомазаният не можел дори пръста си да мръдне от умора. Веднъж, както разказва свети Лука, Исус толкова се уморил, че избягал в планината и цяла нощ прекарал в молитва.

Дори най-учените богослови не знаят и думичка от тая дълга молитва, затова пък най-точно са определили планината, където е била произнесена тя. Според тях тази планина се намира между Капернаум и Тивериада. Днес арабите я наричат „Рога Хатин“, защото билото на това възвишение е раздвоено, а в подножието му се намира село със същото име.

Що се отнася до самата молитва, понеже никой не се сетил да я стенографира, ние привеждаме един приблизителен вариант.

— Отче мой! — така сигурно е възклицавал вторият член на божествената троица. — Господи, ама че мудна работа! За нищо на света нямаше да се превъплътя, ако знаех какво губене на време е това! И ако можеше да се започне отначало, естествено, не бих го направил. Ох-ох-ох, хубаво се наредих! Не съм могъл дори да допусна, че в Юдея и Галилея има толкова недъгави и обладани от дявола. Само днес съм излекувал бог знае колко болни. До всекиго трябваше да се докосна и сега ръцете ми са просто като отсечени. А като си помисля, че това е само най-леката част от моя земен път, косата ми настръхва! Какво ли ще бъде, когато най-сетне удари моят час и аз ще трябва да се предам в ръцете на опасните фарисеи, които и на сън кроят как да ме обесят? Ей богу, скъпи мой татко Саваот, ти сега сигурно ми се смееш там горе, в небесата! И прав си, о господи. Що за глупава идея ми дойде тогава на ум! За какъв дявол ми скимна да слизам на тая земя и да изкупвам всички смъртни и прочие грехове човешки? Ясно, чудел съм се какво да правя. Но сега няма какво да се говори! Щом виното е налято, трябва да се изпие. Амин. Уф-ф-ф!

На сутринта, когато слизал от Рогатата планина, Исус си спомнил, че няма да е лошо да прехвърли част от задълженията си на апостолите. Да им предаде способността да творят чудеса не било трудна работа. Ако работели всичките осем души, нямало да се уморяват толкова. Но веднага му минало през ум, че щатът на неговите ученици още не е попълнен. Без да губи време, Исус завербувал с помощта на седмината предишни апостоли още петима нови, за да станат цяла дузина.

Митарят Матей, син Алтеев, препоръчал за тази длъжност двамата си братя, за чиято лоялност гарантирал с главата си. Действително в евангелието се казва, че двамата нови ученици на Исус, Фадей и Яков младши, също били синове на Алтей.

Освен тях в шайката на светите бродяги се съгласили да влязат някой си Тома, по прякор Зилот, някой си Симон Хананеец или Кананит и някой си Юда от Кериат Юдейски, иначе — Юда Искариот.

Така те станали дванадесет, както дванадесетте сина на Яков и дванадесетте израилтянски племена.

Ето пълната номенклатура на нашите скитници: Симон-Петър и Андрей, синове на Йона; Филип, малкият Йоан и Големият Яков, синове Зеведееви; Натанаил, син на Толмай (псевдоним — Вартоломей), Симон Кананит; Левий (псевдоним — Матей), Фадей и Яков младши, синове на Алтей; Тома Зилот или Близнака, и накрая Юда Искариот.

Като попълнил щата на апостолите си — ще видим по-късно, че изборът не във всички случаи е бил сполучлив, — Исус съвсем забравил, че най-напред трябвало да им предаде способността да вършат чудеса; този дар те получили едва много по-късно, вече от светия гълъб. Вместо това Исус повел апостолите към любимата си планина и там им държал една предълга реч.

— Ах — възкликвал той. — Вие дори не си представяте колко щастливи са идиотите. Вярно е, че те не се досещат за своето щастие, но съдбата им наистина е достойна за завиждане, защото на нищите духом ще принадлежи царството небесно!… Ами онези, които се обливат в сълзи? Готов съм да се обзаложа, че вие ги съжалявате, но и те са щастливи, защото в края на краищата плачещите ще се утешат!… Освен това щастливи са кротките по душа като овце, защото ще наследят цялата земя!… Блажени са гладните и жадните за правда, защото ще дойде време, когато ще й се наситят до гуша! Блажени са които не държат в сърцето си зло, защото когато ги хванат в някоя лудория, и на тях ще им простят. Още по-блажени са онези, които ще видят бога, тъй като няма по-забавно зрелище: в сравнение с него дори оперетата е нищо. Но за да видиш бога, трябва да имаш чисто сърце. И така, блажени са чистите по сърце! Блажени са също противниците на всякакви свади, първо, защото и без бой можеш да минеш за голям бабаит, и, второ, привържениците на мирните средства за разрешаване на конфликтите ще бъдат удостоени с титлата синове божи, а това не е дребна работа! Най-сетне, блажени са онези, дето несправедливо ги влачат по съдилищата, защото в определеното време те заедно с идиотите ще получат във вид на компенсация царството небесно.

Апостолите слушали тая безсмислица с удоволствие. Други слушатели нямало: той се погрижил първото издание на неговата проповед в планината да стане достояние на избраниците. Едва по-късно я пуснали в масов тираж за широката публика.

Но това далеч не било всичко.

Като се обърнал доверително към апостолите, Исус продължил:

— Моите думи са отправени към нищите духом и по-специално към вас. От гледна точка на духовните богатства вие далеч не сте милионери — в това имате голям късмет. Но ще ви провърви още повече, когато всички останали люде се опълчат срещу вас. Отвсякъде ще ви гонят през девет села в десето, ще ви хулят и ще злословят за вас до немай-къде, ще се гаврят с вас по всякакъв начин, а когато пък се стигне до съд, тогава цялото царство небесно ще ви се види тясно. Но това трябва само да ви радва и да ви весели, защото така ще бъде установено пълно тъждество между вас и пророците. А знаете ли какво са изтърпели пророците? Техните съвременници са положили доста усилия, за да им направят живота весел: биели ги с пръчки, завързвали ги за опашките на препускащи коне, хвърляли ги в ями с хищни зверове и дори ги разсичали на две! Та същото ви чака и вас. Както виждате, приготвена ви е блестяща кариера. А дотогава, предвкусвайки славните мъки, радвайте се и се веселете, приятели мои. Щастливото бъдеще ви е осигурено!

Добряците апостоли направили кисели физиономии: очевидно това бъдеще не им било много по вкуса.

— Не се огорчавайте, приятели! — продължавал Исус. — Така трябва. Така е писано в свещените книги и нищо не можем да изменим, нито вие, нито аз — писанията трябва да се сбъднат. Защото вие сте солта на земята, а ако солта загуби силата си, с какво ще се направи солена?

Апостолите смаяно се спогледали: те нищо не разбирали.

— Истина, истина ви казвам; солта не трябва да губи силата си, защото тогава не ще има с какво да я осолим. А ако солта престане да бъде солена, за какво ще бъде годна тя, освен да се хвърли навън, за да я тъпчат човеците!

Аз нищо не съм прибавил. Това са думите на самия Исус Христос. Който се съмнява, може да ги прочете в пета глава на Евангелие от Матей.

— Вие сте солта — продължавал словоизлиянията си миропомазаният — и в същото време вие сте светлината на света. Нали не е едно и също, ако градът се намира на връх планината или в дъното на долината? В дъното на долината той не би се виждал, а на връх планината къде ще се скриеш? Или още едно сравнение. Когато запалят свещ, нали не я покриват с крина — тогава не би имало смисъл изобщо да я запалват! Обратно, свещта поставят в свещник и тя осветява целия дом. Тъй и вие сте светлината на света; затова не трябва да се криете под крина, а да светите от своите свещници.

Симон-Петър и останалите апостоли, изпаднали в явно затруднение, се чешели по тила.

— Още няколко думи, приятели — говорел в това време Исус. — Злите езици ще разправят, че съм дошъл уж за да наруша Мойсеевите закони и да опровергая предсказанията на пророците. Това не е вярно. Няма по-правоверен юдей от мене. Мойсей е казал: „Не убивай!“ Аз отивам много по-далеч. Не само казвам: „Не убивай!“, но добавям: Проклет да бъде, който каже на брат си „Рака!“. Ругайте го, както искате, наричайте го, ако щете свиня, ако щете, сукин син, щом това ви харесва, само не му казвайте „Рака!“ Съвсем същото е и с тъжбите в съда, защото тях ги печелят само съдиите. По-добре е да се споразумееш с противника и да се помириш с него — иначе той ще те замъкне при съдията, а съдията ще те тикне в дранголника. Повярвайте ми, съветвам ви като приятел, защото искрено желая на всички ви доброто… Или друго нещо: Мойсей забранява прелюбодеянието. Но това не е всичко. Аз ви казвам: пазете се дори да гледате жената на съседа си независимо от това, дали е хубава или грозна като стара жаба! И ако забележите, че дясното ви око все пак поглежда към жената на съседа, не му мислете много, а извадете дясното си око и го хвърлете от себе си. Това е най-радикалното средство, други аз не признавам! По същия начин, ако някъде ви засърби и дясната ръка започне да ви съблазнява, отсечете без колебания тая дясна ръка и я хвърлете от себе си!

„Нещо много се разпени!“ — помислили си апостолите.

— Щом вече засегнахме тази тема, да поговорим малко за жените — не мирясвал синът на гълъба. — Не крия, че самият аз нямам нищо против жените. Но как са свикнали у нас? Щом мадам омръзне на мосю, той използва първия предлог, за да я изгони. Нима това е красиво? Казвам ви: мосю може да се отърве от мадам само след като мадам му сложи рога. Във всички останали случаи: дори ако тя е по-свадлива от тъща, дори ако й доставя удоволствие да ви сипва захар в котлетите и сол в сладкото, сутрин да ви излива ведро вода върху главата, за да ви събуди, а вечер да ви налага с пръчка под формата на масаж — все едно, вие сте длъжни да я търпите.

— Лесно му е на него да приказва — прошепнал Големия Яков на ухото на Фадей. — Той познава жените само откъм добрата страна: всички капернаумски разпътници са луди по него. Но само веднъж да попадне на някоя заядлива вещица, веднага ще запее друга песен!

В това време Исус продължавал да плещи. Като си поел въздух, той започнал поредната тирада:

— Законът на Мойсей също така гласи: „Никога не споменавай напразно името божие“. Това, разбира се, не е лошо, но само то не е достатъчно. Знаете ли какво правят разните мошеници, когато искат да измамят ближните си? Те се кълнат в библията, в храма, в свещения град Ерусалим и си въобразяват, че това е позволено, че ще им се размине. Как не! Още повече че после те не изпълняват клетвите си. Тъй че, между нас казано, това е най-долната свинщина. В нищо не трябва да се кълнете. Вие нямате право да се кълнете дори в главата си, защото сами не можете да направите нито един косъм бял или черен, освен ако си боядисате косата. И изобщо когато ви попитат за нещо, отговаряйте просто: „Да, да“ или: „Не, не“, а ако не повярват на думата ви и поискат да се закълнете, отговаряйте: „Върви по… знаеш къде!“

Синът на гълъба си поел дъх и продължил:

— Още по-лошо е със закона за възмездието. Мойсей заповядва: „Око за око, зъб за зъб“. Ей богу, това е прекалено жестоко. Аз съм на друго мнение. Хиляди пъти по-добре е да изтърпиш и простиш всяка злина. Да предположим, твой неприятел се приближава до тебе на улицата, настъпва те по мазола и ти залепва плесница. Вместо веднага да се разправиш с нахалника, подложи му и другата си страна — тогава ще види твоят неприятел! Или такъв случай: някой е хвърлил око на вашата риза и заради нея се кани да ви даде под съд. Кажи му: „Харесва ли ви моята риза? Вземете я, моля, а заедно с нея и горната дреха: подарявам ви я!“ И ако останете само по потник, не е беда: през лятото, в жегата, така е по-прохладно. Или да речем, на някого му кефне да ви накара да извървите с него хиляда крачки. Отговорете му: „Как, вие искате да измина с вас само хиляда крачки? С огромно удоволствие! Ако ще и още две хиляди!“

Мойсей изисква — продължи Исус — да обичаме своите ближни и да мразим враговете си. Аз го намирам нелепо. Да кажем по-добре така: обичайте онези, които ви причиняват зло. Ако някой ви преследва, ненавижда, клевети ви и ви проклина — обичайте го като най-добрия си приятел. Това поне ще бъде ново. И още — за милостинята. Това е деликатен въпрос. Лицемерите не могат и грош да дадат, ако предварително не проглушат целия свят за своите благодеяния. На нас не ли прилича да постъпваме така. Ако някога ни се случи да помогнем на някой нещастник, трябва да го сторим скришом, та дори лявата ни ръка да не знае какво прави дясната.

— Моля за извинение! — не издържал Симон-Камен. — Всичко това е много хубаво, но кога най-сетне ще преминем от думи към дела? Та досега ние самите винаги сме просили милостиня от другите и понеже нашият апостолски занаят не може да се нарече доходен, аз много-много не разбирам по какъв начин ще можем да проявим своето великодушие явно или тайно.

— Това нищо не значи! — без съмнение му отговорило живото Слово. — Като съм се заловил да ви проповядвам, аз все пак трябва нещо да говоря!

За наше огромно съжаление, в евангелието не е запазена тази кратка престрелка. Въпреки това тя сигурно е станала. Всъщност в своята знаменита проповед в планината Исус е преразказал редица положения, заимствувани от философи, живели много векове преди неговото раждане. Естествено, неговите ученици били смаяни: прекалено голяма била разликата между тези положения и всекидневната практика на апостолската шайка.

Но да се върнем към проточилата се реч на Исус, която представлява един вид теория на християнството, на това заплетено учение, в което честните и нравствени мисли приличат на бисерни зърна в купище тор. Между другото, тези драгоценни наставления никога не са били прилагани на практика от свещениците и прочие фарисеи.

И така, живото Слово продължавало:

— Когато се молите, не произнасяйте молитвата на глас и не се молете прави: така правят свещениците-лицемери, за да ги виждат всички. Вие пък, напротив, се затваряйте в къщи, та никой да не ви види и чуе. Освен това помнете: колкото по-къса е молитвата, толкова е по-добра. Не забравяйте, че на земята живеят няколко милиарда души — нима нашият господ-бог може да изслуша всички! Уверявам ви, че ако молитвата продължава повече от половин час, тя сигурно не ще стигне до слуха на нашия небесен отец: на него времето просто няма да му стигне!

Чуйте и запомнете най-простата молитва:

„Отче наш, който си на небесата!“ По-добре би било да се каже: „вездесъщи“, но и така ще мине. „Да се свети твоето име“. Само между нас да си остане: името божие е свято от толкова отдавна, че е съвсем безсмислено отново да го освещаваме — излиза нещо като мокра вода, но да не се спираме на такива дреболии: „Да дойде твоето царство…“ Ето това не е излишно, струва си човек да го пожелае, и то с цялата си душа, защото спорът на нашия господ със Сатаната нещо прекалено много се затегна. Наистина глупаво е да молиш бога най-сетне той да победи — и на него самия му се иска, — но да се напомни за това на татко Саваот не вреди, а главно — нищо не струва… „Да бъде твоята воля както на небето, тъй и на земята“. Можете да ми възразите, че нищо по-глупаво от тази молба не може да се измисли и че да молиш всемогъщото същество да извърши това, за което то самото мечтае, е стопроцентов идиотизъм. Не споря, не споря. Тази фраза действително е глупава, впрочем и всички предидущи — в това вие сте абсолютно прави. Затова пък тя общо взето не звучи лошо, така че нека я оставим както си е. „Насъщния ни хляб дай ни днес“. И за себе си също трябва да се погрижим, нали?… „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“. Това е пак същата песен за тайната милостиня, за която вече стана дума. Тъй като на нас никой нищо не ни дължи, ще ни бъде от лесно по-лесно да се представяме за великодушни добряци-кредитори, които не тормозят длъжниците си, и на това основание смело да изискваме и на нас да ни простят всички дългове, които сме натрупали предостатъчно, защото откъдето и да сме минали, навсякъде сме живели на чужда сметка, като баламосвахме наивните глупаци… „И не въведи нас в изкушение“. Разбира се, подобна молба може да изглежда странна: да молим бога да не ни въвежда в изкушение и да не ни позволява да грешим — та това е истинска ерес! Все едно да се каже, че нашият господ бог е властелин на злото. Впрочем, защо пък не, щом нищо не се върши без неговата воля. И така, нека помолим бог да не бъде с нас Сатана… „Но избави ни от Лукавия“. Тази фраза допълва предидущата. „Амин“.

Такава е същността на учението, изложено от Исус в неговата проповед в планината. Тази километрична проповед, която аз не се решавам да цитирам дословно от страх да не стана скучен на читателите си, съдържа един вид квинтесенцията на целия Нов завет. Неслучайно в евангелие от Матей тя заема цели три глави — пета, шеста и седма.

Зная, че е съмнително удоволствие да я четеш от начало до край, но това е необходимо. Винаги е полезно да се убедиш в аморалността и лицемерието на религията — това е именно случаят, когато лишният път не е излишен.

Аз говоря за лицемерие на християнството, защото в Христовото учение са включени няколко справедливи концепции само за да се замаскира неговата същност, и все едно, те на практика никога не се прилагат. Спомнете си християните от всички времена. Нима те тайно дават милостиня? Напротив! Всичките им благотворителни начинания се придружават с рекламен шум и всеки техен дар подробно се описва за назидание на съвременниците и потомството. Нима те презират богатството? Нищо подобно! Техните черкви са украсени със злато и сребро, епископите им се гиздят с разкошни одежди, отрупани със скъпоценни камъни, а само издръжката на папата струва няколко милиона годишно. Нима те прощават обидите на своите врагове? Ами, по-скоро ще се обесят, отколкото да простят! Няма на света по-злопаметни от набожниците. Опитайте се да кажете на свещеника, макар и само четвърт от това, което знаете за него, и той ще ви помъкне по съдилищата.

Говоря за аморалност на християнството, защото тази част от християнското учение, която действително се осъществява на практика, противоречи на всички представи за естествения човешки морал. Исус е проповядвал на учениците си отвращение към труда, докато именно трудът облагородява човека. А последователите на апостолите винаги са били безделници и мошеници. Много характерен в това отношение е един откъс от същата проповед в планината.

„Погледнете птиците — казал синът на гълъба, — че не сеят, нито жънат, нито житници събират; и вашият отец небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците и защото вашият небесен отец знае, че имате нужда от всичко това“ (Матей, гл. 6, 26–32).

За такава безсрамна възхвала на паразитизма просто не знаеш какво да кажеш. Какво ли би станало с човечеството, ако всички биха последвали съветите на миропомазания тунеядец? Боя се, че скоро бихме обрасли с козина и бихме се върнали в първобитното състояние.

Ето защо повтарям: онези, които са създали легендата за Христос и са вложили в устата на този митичен персонаж подобни наставления, са били долни измамници, проповядващи аморалност и лицемерие.