Лео Таксил
Забавно евангелие (41) (или животът на Исус)

Глава XXXIX
В която Йоан Кръстител загубва желание за живот

Дъщерята Иродиадина влезе, игра и угоди на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене каквото щеш, и ще ти дам.

И закле й се: каквото да поискаш от мене, ще ти дам — дори и половината си царство…

И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоана Кръстителя. И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му.

А той отиде, отсече му главата в тъмницата, и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си.

Марко, гл. 6, 22–23; 25, 27–28.

Ако някой нямал одалиски, за разлика от Исус, това бил Йоан Кръстител. Изнизали се дванадесет дълги месеца, откакто го арестували за прекалено откровени изказвания относно личния живот на цар Ирод.

Като се мъчели да разчувстват Исус, учениците на Кръстителя казвали, че в затвора държат учителя им на черен хляб и вонеща вода. Но те преувеличавали: по свидетелство на „свещеното писание“ с братовчеда на миропомазания в крепостта Махер се държали съвсем меко. Например ние вече знаем, че учениците на Йоан Кръстител безпрепятствено идвали при него и си отивали, като изпълнявали най-различни поръчки.

Евангелието добавя, че дори Ирод от време на време посещавал своя пленник и му искал съвети.

Вземете например евангелие от Марко, глава шеста, двадесети стих:

„… Ирод се страхуваше от Йоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свят, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него и с приятност го слушаше“.

Ирод държал Кръстителя затворен тъкмо защото се страхувал от него, но това не му пречело да се отнася към него с голямо внимание. Така твърди евангелието. Следователно нашият братовчед Кръстител е бил привилегирован затворник.

Ако е имал поне капка съобразителност, той отдавна можел да излезе от затвора с огромни почести. Но този ахмак предпочитал да изпраща на Исус послание след послание.

Тъй като ограничената свобода на движение — всъщност единственото ограничение, което му било наложено — била непоносима за Йоан и понеже братовчедът Исус се държал с него като последен предател, Кръстителят би могъл преспокойно да стане доверено лице на Ирод, без да изпитва от това ни най-малко угризение на съвестта.

Тетрархът щял да бъде щастлив да се сдобие с такъв съветник!

Той несъмнено веднага би го освободил от веригите и би му предложил най-високата длъжност в своя двор.

Но Кръстителят не стига че не се възползувал от това, ами сам си развалял работите, както можел. Въпреки че се намирал изцяло във властта на Ирод, той при всяка среща продължавал да го обсипва с обидни упреци, заради неговата женитба. Естествено, тези неласкави изказвания били неприятни на негово величество. И като връх на всичко Кръстителят си спечелил смъртен враг в лицето на мадам Иродиада, която не можела да не се засегне от неговите думи.

Никога не се навирай в женски работи, казва една твърде разумна поговорка. И действително, това е една от главните причини, поради които могат да се скарат дори най-добри приятели. Да речем, ваш другар се е увлякъл по красавица, която според вас е по-страшна от световна война и която вие не можете да понасяте. Зарежете ги! Нека се любят и наслаждават колкото им душа иска. Боже опази, не си пъхайте пръста между чук и наковалня! Но ако не следвате това мъдро правило и намислите да давате на своя приятел съвети, които той не ви е искал, можете да бъдете сигурен, че няма да ви благодари. Дори след като прати по дяволите омръзналата му Дулсинея, едва ли ще се помири с вас. Това е проверено неведнъж досега.

Йоан Кръстител спадал към тая нетърпима порода глупци, които смятат за свой дълг да се месят в чуждите семейни работи.

Ирод не можел да се обърне към него за съвет по нито един държавен въпрос, без да чуе дотегналия му припев:

— Да, ваше величество, направете така и така, мисля, че това ще бъде правилно. Но политиката не е всичко. Не трябва да забравяте за своя личен живот и аз смятам за нужно да кажа, че на ваше място отдавна бих дал пътя на Иродиада и бих се върнал при предишната си жена. Това е ваше свято задължение, ваш пръв дълг пред бога и отечеството.

Ирод въсел вежди и мълчаливо си отивал.

А нощем, легнал до своята Иродиада, той си пател заради него. Ако тя, за свое нещастие, попитала: „Е, как е нашият Кръстител?“ — той процеждал през зъби: „Хич не ми говори… Всъщност той не е лош човек, но тая негова мания…“ — „Значи пак повтаря старата песен за нашия брак?“ — „Не ми говори…“ — „Мръсно животно!“ — заключавала Иродиада, като скърцала със зъби.

Иродиада била нервна и впечатлителна жена. Постоянно повтарящите се нападки на Йоан я докарали дотам, че само при мисълта за него изпадала в истерия. Братовчедът на Исус я хвърлял в ужас.

Отначало тя се задоволявала да го нарича: „Тоя тип, дето си пъха носа в чужди работи“. После прекръстила Йоан на „дърта вещица“. „Как е дъртата вещица? Още ли не е пукнала тая дърта вещица?“ И накрая той станал за нея „мръсно животно“.

„Мръсното животно“ е последният стадий в гнева на цариците.

След „мръсното животно“ остава само бесилката.

Тетрархът вече горчиво съжалявал, че е предавал на своята благоверна всички невъздържани думи на Кръстителя. Поради това, че не успял навреме да смекчи изобличенията на Йоан и да им придаде форма, по-удобна за преглъщане, сега трябвало да защищава своя пленник от яростта на Иродиада. А в нейната глава се появила натрапчива идея.

„Тоя проклет Кръстител няма да престане да си пъха носа в нашите работи, докато не го сложа под сатъра!“ — мислела тя денем и нощем.

Да се сложи под сатъра нос или глава — разликата не е чак толкова голяма. Иродиада не пропуснала да се възползува от това. И ето как станало.

Цар Ирод не си празнувал имен ден, защото нямало светец с неговото име: в онази епоха светците още не били измислени. Затова Ирод, следвайки римския обичай, празнувал рождения си ден.

Тази година той решил да уреди празненство в Махер.

По случай рождения ден бил устроен пир за велможите, военачалниците и галилейските старейшини. Всичко, което знаем за богатството на Ирод, за неговата разточителна щедрост и великолепието на двора му, ни позволява да мислим, че празникът и пиршеството са били за чудо и приказ.

Иродиада, която прекрасно познавала слабостите на своя съпруг, се заела с увеселението. Тя далеч не била глупава, тази Иродиада!

А самият Ирод Антипа се занимавал единствено с трапезата за пира и плащал останалите разноски.

Сякаш между другото царицата му казала:

— В края на вечерта ще организирам балетно представление.

Именно този балет бил замисленият от нея капан. Сега ще видите колко ловко скроила тя всичко.

Празненството вървяло по установения ред. Отначало гостите отлично се забавлявали и хубаво си пийнали. След това, когато и последните съдини се опразнили, всички преминали в синята гостна, където предварително бил поставен подиум за танцьорките. Ирод обожавал сладострастните танци, пренесени от Рим, затова побързал да седне на първия ред.

Започнала балетната програма. Танцьорките, една от друга по-съблазнителни, били избрани измежду най-добрите ученички на Терпсихора^[1]. Но най-прекрасната сред тях била, разбира се, Саломея, дъщерята на Иродиада от първия брак. В изкуството да си вдига краката тя нямала равна на себе си!

Очарователното дете изпълнило номера си сред викове на всеобщо одобрение. Букетите се сипели като дъжд на сцената. Ирод бил възхитен.

— Иродиадина дево, радвай се! — провиквал се той. — Каква грация! Какви антраша! Никога не съм виждал подобно нещо! Кълна се, за такова удоволствие аз съм готов да дам на тази прелъстителка всичко, което поиска, та дори и половината царство!

— Да не съжаляваш за думите си, татенце! — казала Саломея.

— Готов съм да ги повторя! — разпалено отвърнал Ирод Антипа.

— Саломея изтичала при майка си и й пошушнала на ушенцето:

— Мамичко, какво да си поискам?

— Поискай главата на Кръстителя — отговорила Иродиада.

И ето, милото създание се връща при Ирод, върти очички и чурулика с най-очарователна муцунка.

— Малката Саломея иска главичката на Кръстителя на едно хубаво сребърно блюдо — това е!

Такъв мръсен номер Ирод не бил очаквал. Той чак подскочил на стола, а после отпуснал глава на гърдите си като човек, който трябва хубаво да помисли.

Но придворните намерили каприза на Саломея прелестен и повтаряли в хор:

— Главата на Кръстителя! Главата на Кръстителя! Главата на Кръстителя!

За монарха няма нищо по-ценно от дадената дума — разбира се, ако е склонен да я удържи.

Антипа бил принуден да извика палача, когото предвидливата Иродиада предварително поканила на празненството.

— Гарсон — разпоредил се царят, — донеси на мадмоазел Саломея главата на Кръстителя!

— На сребърно блюдо! — добавила Саломея, която искала да изпълнят поръчката й по всички правила на етикецията.

След четвърт час нежната дъщеря поднесла на своята мамичка главата на несретния предтеча, сложена на горепосоченото блюдо.

Ако се вярва на свети Йеремия, който впрочем не е могъл да присъства на достопаметния пир, тъй като е роден триста години по-късно, Иродиада, водена от женска отмъстителност, веднага пробола с топлийка езика на пророка.

След това Йоан Кръстител окончателно загубил желание за живот.

Тази нощ и всички следващи тетрархът се измъчвал от кошмари. През цялото време му се присънвала неговата жертва. Кръстителят му се явявал, като се превъплъщавал от най-неочаквани предмети, понякога доста интимни. На Ирод се струвало, че той изскача дори от нощното му шкафче. Тържествен и блед, синът на Захария отвсякъде го сочел с пръст и с дълбок бас го заклеймявал:

— Убиец! Убиец! Убиец!

Нещо повече, когато съобщили на Ирод за деянията на Исус, той отчаяно изхриптял:

— Зная какво е това… Туй е Йоан, когото аз обезглавих. Сега той е възкръснал, излязъл е от гроба и върши всякакви чудеса! (Виж евангелие от Матей, гл. 14, 1–12; от Марко, гл. 6, 14–29; от Лука, гл. 9, 7–9).