Лео Таксил
Забавно евангелие (37) (или животът на Исус)

Глава XXXV
Исус си намира приятелка

Някой от фарисеите го помоли да яде с него; и той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.

И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; и като застана отзад при нозете му, плачейки, почна да облива нозете му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги, и мажеше с миро.

Лука, гл. 7, 36–38.

Фарисеите, както вече казахме, не обичали Исус. Но въпреки цялата си неприязън някои от тях се отнасяли към него с известно любопитство. Тези хора искали да се запознаят по-отблизо с човека, който се ползвал със славата на велик изцелител. Вече видяхме как Никодим тайно отиде при сина на гълъба, за да поговори откровено с него.

Също така и в Наин се намирал един любознателен фарисей на име Симон. Той бил важна клечка в местната секта на фарисеите. И ето че веднъж той решил да провери всемогъществото на назарянина или поне просто да поговори с него в интимна обстановка.

Една сутрин Исус получил писъмце със следното съдържание:

„Фарисеят Симон утре дава прием. Той ще бъде щастлив да види в дома си Исус от Назарет.“

Нашият герой, който никога не губел надежда, незабавно съобщил на Симон, че приема поканата. И в уречения час той прекрачил прага на фарисейското жилище.

Според тогавашния обичай, когато искали да окажат чест на госта, при входа на дома му предлагали да си умие краката, поръсвали го с благовония и дори го целували по бузата.

Фарисеят, който просто искал да види как изглежда месията, пренебрегнал всички тези условности. Той посрещнал Исус доста сдържано и се ограничил с най-баналните комплименти:

— Щастлив съм да се запозная… Много съм слушал за тебе и отдавна мечтаех да те поканя на закуска. Моля без церемонии ще хапнем каквото бог дал… Надявам се, че няма да ми се сърдиш.

Исус отговорил в същия дух. В последна сметка всички почести му били безразлични: главното било угощението да бъде на висота и в достатъчно количество.

Той спокойно седнал на масата и докато се водел разговор за времето, залегнал над печеното, като се стараел да погълне повечко. Всъщност така и трябвало да се държи: поканили го не от приятелство, а от любопитство, значи и той трябвало да се държи съответно.

В разговора се придържал към най-общи теми и изобщо не проявявал своето всемогъщество.

В това време из града се разнесъл слух, че Исус е на закуска у Симон. Отвсякъде се стичали, подтиквани от любопитство зяпачи и под различни предлози прониквали в дома на гостоприемния фарисей. Спазвайки обичаите на страната, слугите пускали всички в залата за пиршества. Просто не успявали да затворят вратата.

Тогава до дърводелеца изведнъж се промъкнала някаква жена, която се изхитрила да се навре в тълпата. Това била млада, доста леко облечена и все още хубавичка блондинка. В ръце си държала алабастров съд с благовонни масла.

Като се озовала до Исус, блондинката се хвърлила в краката му. Съдът паднал от ръцете й и се счупил. Благовонията се разтекли по пода. Тогава хубавицата се разплакала от яд, разпуснала косата си, намокрила я в разлялото се миро и с тази импровизирана гъба започнала да изтрива прашните крачища на сина на гълъба.

Присъстващите се почудили при вида на този многозначителен обред. Според тогавашните обичаи той означавал решително обяснение в любов. Симон бил специалист в тия работи и веднага му станало ясно всичко.

В това време тя мажела, и мажела, и мажела петите, глезените, прасците и другите чувствителни места на Исус, а той примижавал, кикотел се и пискал от приятен гъдел, който му причинявала русата коса на хубавицата.

Всичко щяло да бъде наред, ама на — красавицата далеч не била с примерно поведение. С бели рози за добродетелност нямало да я увенчаят никъде, а още по-малко в Юдея. Напротив, благодарение на своите похождения тя се ползвала със съвсем друга известност. Наричали я Мария. Тя била омъжена, но неотдавна изпратила съпруга си някъде по-далеч, като предварително го украсила с клонести рога. Неин съпруг бил някой си Папус, син Иудин, по професия законоведец. Хубавицата направила живота му наистина весел.

В първите дни на своето рогоносничество Папус се опитал да се възмущава. Той дори ревнувал — за това пишат всички учени богослови — и заключвал горката Мария в къщи.

Това му помогнало колкото на мъртвец компреси. Мария украсявала главата на съпруга си с все нови рогца. Градинарят, кочияшът, лакеят, готвачът, вратарят, момчето, което разнасяло хляб, помощникът на бакалина, който донасял сметките — на никого не прощавала. Тя била ненаситна. Когато любовниците й вече изнемогвали, тя все още жадно въздишала.

Едно прекрасно утро Мария се възползвала от краткото отсъствие на Папус и избягала с едно младо офицерче, което си била съгледала от прозореца.

Офицерът служел в гарнизона на Магдала. Мария се преместила в този град. На ядосания съпруг му стигнал умът да плюе на изменницата и да я забрави и тогава, непритеснявана от нищо, хубавицата му пуснала края, за да си навакса пропуснатото.

Най-набожните коментатори признават, че хубавата блудница, след като сложила рога на мъжа си, не простила и на любовника си. Накратко, нейните подвизи били толкова многобройни, че целият град споделил нейната слава и сега, когато говорели за Мария, не я наричали иначе освен „Магдалина“, защото за няколко месеца тя успяла да преспи с почти цялото мъжко население на Магдала.

Когато за пръв път видяла Исус, Магдалина решила:

— Да пукна, ако не хвана на въдицата си тоя хубавец!

Оттогава тя го преследвала навсякъде, хвърляла му сладки погледи и присъствала на почти всички негови чудотворни представления. Така и в Наин тя дошла тъкмо навреме, за да види чудото с възкресяването на сина на вдовицата. Накрая, ядосана от това, че Исус не я забелязва, тя дръзко проникнала в къщата, където миропомазаният се тъпчел на трапезата пя фарисея Симон.

Сега вече Магдалина била уверена в успеха си. И действително, синът на гълъба не само я забелязал, но дори милостиво позволил на красавицата да го гъделичка и целува по краката.

Но фарисеят Симон бил крайно шокиран. Възможно ли е човек, който се представя за пророк, да бъде такъв слепец? Да позволяваш на бог знае каква дамичка да ти целува краката — това вече само по себе си е скандал. Но да не виждаш, че тая русокоса лепка е чисто и просто развратница — това вече е прекалено!

„Ама че мискинка! — казвал си той. — Но и тоя Исус си го бива! Нека сега, разправя на когото си ще, само не на мене, че бил предвиждал бъдещето. Няма да е зле най-напред да се ориентира в настоящето. Едно от двете: или вижда, че има работа с проститутка от най-долна категория, или не вижда. Ако не, той е пророк колкото онова гърне под леглото, а ако да, в такъв случай голям дявол се е извъдил!“

Виждате докъде може да доведе недостатъчната вяра! Ето какво значи неправилна гледна точка!

Исус моментално прочел в душата на Симон всичко, което той мислел за него, и решил да му даде къс, но добър урок.

Като протегнал крака си към хубавицата, за да може по-удобно да го гъделичка, той се обърнал към фарисея и казал:

— Симон, искам да ти пошепна няколко думи.

— Хайде, пошепни ги — подсмихнал се домакинът.

— Един кредитор имал двама длъжници; единият дължал петстотин динарии, а другият петдесет. Когато видял, че едва ли ще успее да си върне парите, защото и двамата длъжници били бедни като синагогални мишки, той плюл на това и решил да бъде великодушен. Извикал ги и им казал: „Приятели, вие ми дължите някой и друг грош, но аз реших да ви облагодетелствам. Да забравим тая работа и толкоз!“ Естествено, длъжниците се развикали от радост и го обсипали с благодарности. Но кажи ми, Симон, кой от тях трябва да изпитва по-голяма благодарност към безкористния заемодавец?

— Разбира се, този, на когото е била опростена по-голяма сума. Как иначе?

— Ти правилно прецени.

— И после какво?

— Това, че моето сравнение се отнася за тебе и за тази жена.

— Ти какво, шегуваш ли се?

— Съвсем не! Напротив, говоря напълно сериозно. Когато влязох в дома ти, ти не ми предложи дори вода по обичая да си умия краката… О, не искам да те упреквам, просто констатирам факта… А тази жена ми напарфюмира петите с най-фини благовония. Искаш ли да помиришеш? Сам ще се убедиш как благоухаят те.

— И така ти вярвам, учителю.

— Ти не ме целуна дори по бузата, както е прието, а тя ме целува не по бузата, тя целува краката ми и виж с каква страст! Значи тази хубавка блондинка ме обича повече, отколкото ти и ми изразява своята признателност…

— Признателност? За какво?

— Как за какво? За услугата, която й направих и за която ти дори не се досещаш.

— Но каква е тая услуга, моля те кажи!

— Аз имам власт да прощавам греховете, Симон. Може би се учудваш, но въпреки това… Когато сядах на трапезата, аз ти простих няколко греховце, които ти имаше на съвестта си, макар че ти, разбира се, нищо не забеляза. По същия начин, като позволих на тази жена да целува краката ми, аз очистих душата й от пороците и можеш да ми вярваш, че тя отдавна вече се е нуждаела от това. Тая хубавичка блондинка е разбрала това и затова ме е обикнала… Тя именно е длъжникът, на когото великодушният заемодавец опростил дълга от петстотин динарии.

Но Симон все още не бил убеден: по въпросите на вярата той се отличавал с чудовищно упорство.

— От къде на къде такова предпочитание към тая уличница? — попитал той.

— Това е напълно естествено: поради характера на нейните грехове. Аз имам непреодолима склонност към леките жени. Колкото повече една жена се отдава на любовта, толкова по-мила ми е тя. А на тази специално „и се прощават многото грехове, задето много обикна“ (Лука, гл. 7, 36–50).

Фарисеят Симон преглътнал това. Но душата му веднъж завинаги се затворила за учението на Исус Христос и той си помислил, че следващия път ще бъде по-предпазлив и няма да кани в къщата си гости с толкова съмнителен морал.

Евангелието пропуска края на тази история.

Всъщност съвсем очевидно е, че Магдалина, като видяла с каква благосклонност приема Исус нейните ухажвания, не се е успокоила от постигнатото. Аз например съм сигурен, че тя е завела сина на гълъба у дома си.

Когато мъж позволява на една жена да го гъделичка по ходилата с четчица от собствената си руса коса, той едва ли смята да се ограничи само с това.

Освен това, докато богословите са готови земята да преобърнат, за да докажат непорочността на Мария, майката на живото Слово, те дори не се опитват да твърдят, че Исус успешно се е съпротивлявал на ухажванията на многобройните девици, с които е прекарвал дни и нощи.

Фарисеят Симон, който не вярвал в Христа, е можел да бъде шокиран от неговата безнравственост. Набожните лицемери, напротив, смятат всяка, дори съвсем недвусмислената благосклонност, проявена от който и да е персонаж със свещен сан, едва ли не за дар божи. Така ако свещеник, т.е. лице, в което се намира частица от благодатта господня, си позволи някоя лудория с малко момиче, добрите християни не виждат в това нищо лошо. Гражданските закони осъждат прекалено темпераментните свещеници, затова пък църковните закони ги оправдават. Служителят на Исус, пратен в затвора за прелюбодейство или развращаване на малолетни, веднага се провъзгласява за мъченик, а неговата жертва или съучастничка в прелюбодейството, се сподобява с благодат и става едва ли не светица.

Тогава защо самият Исус да не направи Мария светица, като я вземе за своя любовница?

Невярната съпруга на доктор Папус, която мамела всичките си любовници, включително и офицерчето от Магдала, намерила в обятията на сина на гълъба отдавна загубената си невинност. Тя горещо се влюбила в Исус и той бил много доволен от това. А как иначе! Нали той бил първият любовник на Магдалина, който нямал рога.

Ние ще се върнем пак към любовните похождения на Христос и Мария Магдалина. Съществуването на тази връзка се отрича само от някои богослови, известни със слепия си фанатизъм. И, напротив, тя безусловно се признава от многобройните църковни отци, по-специално от абат Дедоса де ла Бом, каноника на колегията на свети Агрикола Авиньонски, прочутия автор на „Християда, или Възвърнатият рай“.