Тери Пратчет
Шапка от небето (1)

Въведение

Извадки от: „Приказни същества и Как да Ги Избягваме“ от мис Проницателина Тик

Нак Мак Фийгъл (известни още като Пиктсита, Дребнио Волен Народ, Дребните Мъже и „Неизвестен Извършител или Извършители, възможно въоръжени“)

Нак Мак Фийгъл^[1] са най-опасната от всички феерични раси, особено когато са пияни. Обичат да пият, да се бият и да крадат, и практически биха откраднали всичко, което не е заковано. Ако е заковано, биха откраднали и пироните.

Въпреки това тези, които са съумели да ги опознаят и при това да оцелеят, твърдят, че те са също така изумително лоялни, силни, упорити, храбри, и по техен си начин, доста морални (Например не биха крали от хора, които си нямат нищо).

Типичният Фийгълски мъж (Фийгълките са редки — виж по-долу) е висок средно петнадесет сантиметра, червенокос, кожата му е цялата синя от татуировки и багрило, известно като вайда^[2], а при условие, че сте толкова близо до него, сигурно се кани да ви цапардоса.

Той ще носи препаска от какъв да е вехт плат, защото сред Фийгълите клановата принадлежност се определя от татуировките^[3]. Възможно е да носи шлем от заешки череп. Фийгълите често украсяват брадите и косите си с пера, мъниста и всичко друго, което им скимне. Почти със сигурност ще носи меч, макар че той е най-вече за парлама, защото любимото бойно средство на Фийгълите са ритниците и главите им.

История и религия

Произходът на Нак Мак Фийгъл е изгубен в прочутите „Мъгли на Времето“. Те казват, че Кралицата на Феите ги е изгонила от Страната на Феите, защото са имали възражения против нейното злобно и тиранично господство. Според други, просто са ги изритали за пиянство.

За религията им, ако такава съществува, е известно малко, с изключение на един факт: те мислят, че са мъртви. Харесва им нашият свят с греещото в него слънчице и планините, и небесната синева, и че има, и с кого да се бият. В такъв чуден свят не може да пускат кого да е, казват те. Така че тук трябва да е някакъв вид рай или Валхала, където храбрите войни отиват, след като умрат. Така че, заключават те, те вече трябва да са били живели някъде другаде, където са умрели и им е било позволено да дойдат тук, защото са били толкова добри.

Това е един съвсем неправилен и налудничав възглед, защото, както знаем, вярно е точно обратното.

Когато някой Фийгъл умре, оплакват го съвсем малко и то, само защото братята му тъжат, че не е прекарал повече време с тях, преди да се върне в земята на живите, която те наричат още „Последният Свят“.

Обичаи и Обиталища

Клановете на Нак Мак Фийгъл при възможност живеят в погребалните могили на древни царе, където си изравят уютна дупка сред златото. Обикновено върху могилата растат една-две трънки или бъзови дървета. Фийгълите особено обичат стари дървета с хралупи, които стават на комини за техните огньове. И, разбира се, да има заешка дупка. Около нея има заешки барабонки, а може би дори и късчета заешка козина, ако Фийгълите са решили да проявят творчество.

Отдолу светът на Фийгълите прилича малко на пчелен кошер, но с много по-малко мед и много повече жила.

Причината за това е, че женските Фийгъли са много редки. И вероятно поради това, Фийгълките раждат множество бебета, много често и много бързо. Когато се родят, те са колкото грахови зърна, но растат изключително бързо, ако са хранени добре (Фийгълите предпочитат да живеят в близост до човеците, за да могат да си крадат краве и овче мляко за горната цел).

„Царицата“ на клана се нарича Келда^[4], която с времето става майка на повечето от тях. Съпругът й е известен като Големио Човек. Когато се роди момиче (а това не се случва често), тя остава при майка си, за да се учи на потайнуване, което са тайните на келдуването. Когато достигне до възраст за омъжване, тя трябва да напусне клана, вземайки със себе си неколцина от братята си да я пазят през дългото й пътешествие.

Често тя пътува до клан, който си няма келда. Много, ама много рядко, ако няма клан без келда, тя събира Фийгъли от няколко клана и основава напълно нов клан с ново име и собствена могила. Тя също така си избира съпруг. И оттогава нататък, при все че думата й е безпрекословен закон за клана й, тя рядко се отдалечава, освен на съвсем малко разстояние от могилата. Тя е едновременно нейна царица и нейна пленница.

Веднъж обаче, за няколко дни, имаше келда, която беше човешко момиченце…

Фийгълски речник, адаптиран за хора с деликатна чувствителност:

Бабаяга — вещица, независимо от възрастта й.

Бабоягуване — всичко правено от вещица.

Бабушкера — възрастна жена.

Вай — вай — възклицание при отчаяние.

Големанци — човешки същества.

Кривънци! — възклицание за всякакви случаи, можещо да има значения от „Леле мале!“ до „Току-що си изпуснах нервите и ще стане една.“

Налагане на клетва — даване на много важно поръчение, подкрепено с традиция и магия. Не е нито бой, нито псуване.

Натрескан — увериха ме, че това значело „уморен“.

Никаквец — непотребна личност.

Потайнювки — тайни.

Специално овче средство — за най-голямо мое съжаление, трябва да се каже, че това вероятно е нелегално произведена ракия. Никой не знае, какво общо има с овцете, но казват, че капка от него се отразявала добре на овчарите в студени зимни нощи, а на Фийгъли по всяко време (Не правете това вкъщи).

Чапкънин — общо взето неприятна личност.

Шашкънин — наистина неприятна личност.

Ягнища — рунтави неща, пасящи трева и блеещи. Лесно е да се объркат с „огнища“.