Лео Таксил
Забавно евангелие (54) (или животът на Исус)

Глава LII
Ново словоизригване

Приближи се до него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата му, когато той седеше на трапезата.

Като видяха това, учениците му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване?

Защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.

Но Иисус, като разбра това, рече им:

Защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за мене.

Защото сиромасите всякога имате при себе си, а мене не всякога имате.

Като изля това миро върху тялото ми, тя ме приготви за погребение.

Матей, гл. 26, 7–12.

Тъй като се срамувал заради съотечествениците си, които дори след най-големите чудеса не могли да прозрат неговата божествена същност, Исус не останал дълго във Витания. При това той навреме съобразил, че нито един град повече не може да му служи като, безопасно убежище, и оттогава се стараел по-често да сменя местожителството си.

Когато минавал през Самария ли, през Галилея ли, той наведнъж изцерил десет прокажени жители на едно малко селце. Но от десетимата само един се сетил да благодари на великия лечител и този един се оказал самарянин.

По този повод Исус казал на своите апостоли:

— Видяхте ли? Помните ли какво ви говорих веднъж? Самаряните са най-примерните люде в цяла Юдея. Самарянин, когато мине и види нещастник, ограбен от крадци, той се погрижва за него и го отвежда в странноприемницата… Ами че погледнете този самарянин! Той имаше проказа, изцери се и ми благодари за това, докато останалите девет прокажени… Добре че се сетих: не се ли очистиха десетима? Къде са тогава деветимата? Как, те не са се върнали да въздадат слава на бога! Я иди да видиш, Йоан, може би ще се върнат! (Лука, гл. 17, 11–19).

Тогава намерилите се наблизо фарисеи го попитали:

— Вие навсякъде възвестявате царството божие. Ще имате ли добрината да обясните къде е то, това царство, или по-точно скоро ли ще дойде то?

Той отговорил:

— Царството божие ще дойде незабелязано. И никой не ще може да каже „Ето го тук“, или: „Ето го там“. И никой няма да го види. Ще кажа дори нещо повече: още сега царството божие е в самите вас.

Тамошните фарисеи били къде по-добродушни от юдейските. Вместо да подложат този дърдорко на жестоко преследване, те само повдигнали рамене и се оттеглили, тъй като не желаели повече да слушат подобни безсмислици. Исус останал с учениците си и те били принудени да изслушат докрай неговите брътвежи.

Речта на сина на гълъба е така възхитително безсмислена, че аз моля читателите си да ми позволят да я цитирам дословно, без да променя нито една запетая.

„Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на сина човечески, и няма да видите;

И ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, — не ходете и не дирете; понеже, както светкавица, когато блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и син човечески в своя ден.

Но по-напред той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.

И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на сина човечески: ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.

Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха; но, в който ден Лот излезе от Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички: тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви син човечески.

В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му в къщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.

Спомняйте си Лотовата жена.

Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.

Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят; две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят; двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.

На това му рекоха: де, господи? А той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите“ (Лука, гл. 17, 22–37).

Нека си отдъхнем малко. И тази галиматия свещениците приписват на своя бог! И казват, че юдеите обрекли на мъки тоя син на гълъба, когото те са нарекли син човешки! Естествено, за подобно бръщолевене той по-скоро е трябвало да бъде обречен на студен душ!

А ето още нещо от същата бездънна бъчва:

„В един град имаше съдия, който ни от бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.

В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.

Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от бога да се не боя и от човеци да се не срамувам, но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.

И рече господ: чуйте, що казва неправедният съдия!

Та бог ли няма да защити избраните си, които викат към него дене и нощя, макар и да забавя да ги защити?

Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но син човечески, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?“ (Лука, гл. 18, 2–8).

А ето и върху друг мотив:

„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.

Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: боже, благодаря ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да повдигне очи към небето, но удряше се в гърди и казваше: боже, бъди милостив към мене грешника!

Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня…“ (Лука, гл. 18, 10–14).

„Донасяха при него (Иисус) и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.

Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при мене и не им пречете, защото на такива е царството божие“ (Лука, гл. 18, 15–16).

Това, разбира се, било много трогателно.

Но тъкмо тогава оттам минавал някакъв млад и напълно порядъчен човек. И ето че той се обърнал към оратора, приятеля на децата:

— Учителю благи! Ти раздаваш на хората благата на вечния живот според някакви определени условия. Какви са тези условия?

— Преди всичко — отговорил му Исус — защо ме наричаш благ, сиреч добър? А съвсем не съм добър. Единствен бог е добър.

— Да допуснем, че не съм те нарекъл така…

— Е, добре. Ти изпълняваш ли Мойсеевите заповеди?

— Разбира се. Никого не съм убил, с никого не съм прелюбодействал, никога не съм крал, не съм лъжесвидетелствал, почитам баща си и майка си.

— Това е малко. Ако искаш да живееш вечно, продай всичко, което имаш, а парите раздай на бедните. След това ела при мене и ме следвай навсякъде, където отида.

Младият човек се намръщил: той бил много богат.

Тогава Исус се обърнал към своите ученици:

— Те всички са еднакви, всички са се вкопчили в своите съкровища. Ако знаеха само колко трудно е на състоятелните люде да проникнат в царството божие! Как мислите, може ли камила да мине през иглено ухо?

— По никакъв начин! Колкото и да се мъчи, нищо няма да излезе.

— Добре го казахте. И знайте: по-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат да отиде на небето.

— В такъв случай — забелязал някой — входът на царството божие не е много добре направен.

— Бог ще пусне на небето когото си поиска — отговорил Исус. — Невъзможното за човеците е възможно за бога.

— Аз няма за какво да се безпокоя — обадил се Петър. — Имах си занаят, зарязах го и сега изобщо не работя и нямам пукната пара. Значи, имам всички права за царството небесно.

Исус му отговаря:

— Между нас казано, Петре, ти не пожертва кой знае колко, но и това ще ти се зачете. Истина ви казвам: който остави заради мене дома си или родителите си, или братята, или сестрите, или жена си, или децата си, ще получи в замяна доста изгоди сега и вечен живот в идващия век.

Внезапно го осенила една мисъл. Исус извикал настрана учениците си и им казал:

— Аз се наприказвах тук до насита. Сега ще се върнем в Ерусалим. Прекрасно зная какво ме чака там, но моят час удари. Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на добри хора, които всъщност съвсем не са толкова добри; те ще се поругаят над него, ще го бичуват и ще му плюят в лицето, а после ще го убият, но на него ще му е все едно, защото три дни след това той ще възкръсне.

И те отново потеглили за Ерусалим.

По пътя, близо до Ерихон, Исус, за да не губи форма, изцерил още един сляп (Лука, гл. 18, 15–43).

Освен това той разказал на учениците си анекдота за стопанина земеделец, който наел работници за лозето си и плащал еднакво и на тези, които от зори се трудели с пот на чело, и на онези, които безделничели до пет часа след обед (Матей, гл. 20, 1–16).

В това време Саломея, майката на възмъжалия Яков и малкия Йоан, се обърнала с молба към Исус да даде на двамата й сина някоя доходна службица в същото царство, което възвестявал.

— Аз ще бъда най-щастливата майка — казала добрата жена, — ако ти сложиш единия ми син от дясната си страна, а другия от лявата.

— Ти сама не знаеш какво искаш! — възразил Исус и прочел на мамичката и двете синчета малко нравоучение, за да ги избави от прекомерната суетност (Матей, гл. 20, 20–28).

Както се казва по-нататък в евангелието, той пренощувал в Ерихон в дома на някой си Закхей, човек с твърде безнравствено поведение, предизвикал с това всеобщо възмущение. Но ние, които стъпка по стъпка проследихме целия път на Исус, никак не се учудваме от тази постъпка.

Тук била разказана заслужаващата внимание притча за мините, т.е. за монети, равняващи се по стойност на около четиристотин грама сребро.

Някакъв човек от знатен род искал да завладее царството в една страна, разположена на порядъчно разстояние от дома му. Това начинание било твърде рисковано, но въпреки това, преди да потегли на път, той извикал десетте си роби и им казал:

— Ето ви по една мина на всеки. Докато аз се помъча да сложа ръка върху царството, на което съм хвърлил око, вие пуснете тия пари в обръщение. Колкото по-голяма е печалбата от тях, толкова по-добре. Когато се върна, ще ми дадете сметка.

На този човек му провървяло и той завладял мечтаното царство. Тогава повикал десетте си роби и започнал да ги разпитва колко е спечелил всеки от тях.

Дошъл първият роб и казал:

— Господарю, твоята мина донесе десет мини.

— Прекрасно, приятелю! — възкликнал новоизпеченият цар. — Като награда за верността аз те назначавам за управител на десет града в моето царство.

Вторият казал:

— На мене не ми потръгна колкото на моя колега, затова твоята мина ми донесе само пет мини.

— Нищо, момчето ми, важното е, че си се постарал. Давам ти да управляваш пет града.

Дошъл третият роб.

— Господарю — започнал той, — аз нямам търговски способности, затова се страхувах, че ще фалирам. И си рекох: „Ако не успея да върна среброто на господаря, той ще ми одере кожата. Дявол да го вземе, по-добре тогава да запазя поне това, което имам“. И вързах вашето сребро в носната си кърпичка. Ето го!

— Ах ти, свинска зурло! — изкрещял разяреният монарх. — Никаквец си ти, а не роб. Не можа ли да внесеш парите ми в банката, та поне да се посъбере лихва!

И добавил, като се обърнал към околните:

— Вземете от него мината и я дайте на онзи, който е успял да спечели десет.

Но в този момент някой се обадил, че тоя негоден роб всъщност не е чак толкова прост и че неговата мина също му е донесла десеторна печалба. След това царят заповядал да удушат лукавия роб.

Краят на притчата поразява с крайната си жестокост, макар и да знаем, че Исус понякога е свалял маската на кротостта.

— Казвам ви — обърнал се той към учениците, — всекиму, който има, ще се даде и ще направя богатите още по-богати. А от всекиго, който няма, ще се отнеме и това, що има. И ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук, заповядвам ви! И ги посечете пред очите ми! (Цитатът е почти буквален, Лука, гл. 19. 11–27).

Ще отбележим между другото, че тази притча напълно противоречи на онова, което Исус малко преди това казва за презрението към богатството. Освен това ще споменем, че цялата му ярост срещу онези, които не са искали да го признаят за цар, е останала без последици: нито един апостол не се помръднал от мястото си и те никого не посекли.

Оттук Исус се, запътил направо към Витания, където го очаквали Магдалина и Марта. Обядвал у един прокажен на име Симон. През време на десерта Магдалина строшила о главата му алабастрова делва с освежаващи благовонни масла, несъмнено за да го успокои. Евангелието съобщава, че в делвата имало парфюм най-малко за триста франка.

Юда Искариот, счетоводителят и касиерът на цялото братство, дълго оплаквал загубата на тези драгоценни благовония. Ако ги били продали, можели да раздадат на градските бедняци цели триста динарии. Такова било поне неговото мнение.

Но Исус, твърде поласкан от любезното внимание на своята фаворитка, решил, че главата му струва благовония за триста динарии, и веднага скастрил Юда Искариот, на когото хрумнало да прави неуместни забележки и да огорчава Мария Магдалина (Матей, гл. 26, 6–13; Марко, гл. 14, 3–9; Йоан, гл. 12, 1–11). Може да се предполага, че през нощта Исус е засвидетелствал на Магдалина своята признателност и пълното си задоволство не само на думи.