Лео Таксил
Забавно евангелие (27) (или животът на Исус)

Глава XXV
Изцеление от разстояние

А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.

Царедворецът му каза: господи, дойди, докле не е умряло детето ми.

Иисус му каза: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.

Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.

Йоан, гл. 4, 48–51.

Прогонен от Назарет, Исус тръгнал към Кана, а оттам продължил и така обиколил всички градчета, разположени край брега на Тивериадското езеро. В предишната глава казахме вече какво е било общо взето населението на тези градчета. Всъщност това били модни курорти, където се стичала жадна за развлечение публика и, естествено, най-отраканите девици от цяла Юдея и Галилея.

Евангелието твърди, че Христос бил убеден и образцов скитник; цял живот той си бил останал гол като пушка и никога не знаел къде ще подслони глава.

Струва ми се, че евангелистите преувеличават.

Исус не е бил чак толкова прост, че да няма никакво пристанище. Да допуснем, че му е харесвало да нощува под открито небе — не възразявам, — но никой не ще ме накара да повярвам, че за балдахин над главата винаги му е служел обсипаният със звезди небосвод. Още повече че жените загубвали ума си по него — това е общоизвестно. Не е чудно, че той честичко завързвал най-интимни отношения с леконравни дами.

Повечето от тях били просто развалени жени, които били махнали с ръка на всичко и му пуснали края. Именно те навсякъде посрещали Исус най-радушно.

Многобройни потвърждения на това без усилие може да се намерят на всяка страница от евангелието.

Поради това обстоятелство едва ли някой ще повярва, че нашият любезен и красноречив герой чак толкова често е нощувал на улицата.

И тъй, той пътешествал от Кана в Емаус, от Емаус в Тивериада, от Тивериада в Магдала, от Магдала в Генисарет, от Генисарет в Капернаум, от Капернаум във Витсаида, от Витсаида в Хоразин и навсякъде предизвиквал фурор: чарът му имал неотразимо въздействие! Нашият малко недодялан прелъстител е бил оригинален, а както е известно, любителките на забранените плодове винаги са изпитвали непреодолимо влечение към всичко, което поне с нещичко се отличава по вкус от предъвкваното всеки ден.

Веднъж, когато Исус се разхождал из Кана, към него неочаквано се приближил един от царедворците на Ирод.

„Ай-ай-ай! — казал си нашият артист. — Май ще деля нара в дранголника с моя братовчед Йоан Кръстител!“

Петимата ученици — те все още били само петима — тревожно се заозъртали, като се приготвили да офейкат и предварително си търсели някое по-закътано местенце.

Свило се сърцето на всички от компанията и краката им се разтреперили; но тоя път се отървали с лека уплаха.

Царедворецът нямал никакви враждебни намерения: той държал в ръцете си свитък, но това съвсем не било заповед за арестуване.

Храбрият войник — царедворецът имал военен чин — току-що бил получил от Капернаум писмо от домашните си, в което се казвало, че синът му се е разболял и всеки момент може да умре.

Евангелието не посочва името на царедвореца. Някои богослови предполагат, че това е бил някой си Манаил, син на царската кърмачка, или „възпитаник на Ирод“, т.е. негов млечен брат; той се споменава между първите християни (Деяния на светите апостоли, гл. 13). Други твърдят, че това е бил домоуправителят на Ирод, Хуз, чиято съпруга Йоана заедно с други жени от Галилея последвала Христос (Евангелие от Лука, гл. 8, 3). Впрочем името му няма никакво значение.

Царедворецът научил за нашия скитник от многобройните слухове, които се носели из града. Той бил превърнал водата във вино, четял в сърцата и разказвал на всеки срещнат за най-тайните му помисли и дела — накъсо, прочул се като истински вълшебник.

Известно е колко обичат безделниците клюкари в малките градчета да раздуват и преувеличават и най-малкото нещо. Благодарение на измислиците на наивните провинциалисти Исус се превърнал за мнозина в несравним лечител, който знаел тайнствени и сигурни средства срещу всякакви болести.

С една дума, макар че бившият дърводелец още не бил извършил нито едно що-годе забележително изцеление, той вече си спечелил славата на знаменит знахар. Впрочем с право: в края на краищата той бил син на гълъба, а щом си роден от гълъб, никакво чудо не може да ти се опре.

И така, царедворецът застанал пред Исус със сълзи на очи:

— Учителю! — рекъл той. — Прочетете това писмо, което получих от Капернаум.

Исус взел папируса и плъзнал поглед по редовете.

— Какво общо имам аз? — попитал. — Нямам чест да познавам нито вас, нито сина ви. Разбира се, печално е, че младият човек се е разболял, и аз искрено ви съчувствам.

Но царедворецът съвсем не бил дошъл при Исус, за да изслушва банални съболезнования.

— Учителю! — пак започнал той. — Вчера около леглото на моя син се събрал консилиум от най-добрите лекари. Най-учените доктори заявили, че детето ми е обречено. Няма да го бъде вече…

— Много печално.

— Как си позволявате? Та аз съм баща! Но вие, учителю, нима вие не можете да спасите моя свиден син?

— Какво говорите? Не съм казал такова нещо.

— Моля ви, заклинам ви във всички светии, готов съм дори да застана на колене пред вас — виждате ли? — само спасете, излекувайте сина ми! Той умира!

Исус подпрял с длан брадата си и за минута потънал в размисъл.

После казал:

— Ако не греша, вие ме молите за чудо… Не мога да ви откажа. Но позволете една забележка: всички вие юдеите сте еднакви! Докато не ви направя чудо при първо поискване, никой не вярва в мене.

Царедворецът бил готов на всичко.

— Господи! — провикнал се той със сърцераздирателен глас. — Моля ви в името на всичко най-скъпо за вас, побързайте в Капернаум, докато горкият ми син е още жив!

Каква възхитителна наивност, нали? Царедворецът е вярвал в свръхестествените способности на Христос, щом е отишъл да го моли за чудо. Но ако Исус е можел да върши чудеса, защо му е било да се мъкне при постелята на умиращия в Капернаум? Със същия успех той е можел да направи малкия си фокус от разстояние.

Във всеки случай Исус решил точно така да постъпи. Несъмнено в Кана си е имал някаква среща вечерта и никак не му се искало да извърви в жегата десетки километри. И защо ли, щом нещастното момче е можело да бъде спасено без излишни грижи?

Затова, когато царедворецът повторил молбата си, Исус му възразил:

— Приятелю мой, защо собствено да ходя при леглото на вашия син? Сега той е жив.

— Жив? — извикал бащата. — Иска ми се да вярвам. Но все едно, не му остава дълго да живее…

— Не, не, синът ви се чувствува като млад бог!

— Господи, възможно ли е?

— Идете при него и ще се убедите. Раз, два, три — вашият син е изцерен.

Успокоен от тези думи, царедворецът се запътил за Капернаум. Било седем часа местно време, което днес отговаря на един часа след обед.

Нашият царедворец толкова вярвал в думите на скитащия чудотворец, че дори не бързал да види сина си. По пътя той спрял и пренощувал в един крайпътен хан.

На сутринта едва потеглил на път и видял слугите си да бързат при него, в Кана.

— Радвай се! — завикали те, като смятали, че съобщават изключителна новина. — Твоят син е здрав!

— Зная — отговорил той флегматично. — А кога му стана по-леко?

— Вчера, в седем часа.

— Бях сигурен в това.

Излишно е да се говори, че слугите изобщо не разбирали откъде се взела у господаря им тази дълбока проницателност. Те още дълго си блъскали главата, но нищо не могли да измислят.

Що се отнася до царедвореца, той разказал всичко на домашните си „и повярва той и целият му дом“ (Йоан, гл. 4, 46–54).

На свой ред и ние, драги читатели, без колебания можем да включим този случай в актива на Исус. Този път той се държал напълно като бог… Жалко само, че тази митична личност в действителност никога не е съществувала.