Лео Таксил
Забавно евангелие (22) (или животът на Исус)

Глава XX
Скандал в Ерусалимския храм

Приближаваше Пасха иудейска, и Иисус възлезе в Йерусалим и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали.

И като направи бич от върви, изпъди от храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури.

Йоан, гл. 2, 13–15.

Можете да си представите какъв шум е предизвикал в Назарет разказът за това чудо. Но земляците на Исус не вярвали много в неговата чудодейна сила.

— Чухте ли — казвали назаряните, когато се срещали на другия ден след сватбата в Кана, — чухте ли за Исус, сина на дърводелеца?

— Е? Какъв друг фокус е направил?

— Вчера ни в клин, ни в ръкав се изтърси на сватбата у Елеазар.

— Никак не ме учудва, при неговото нахалство!…

— Но не само това: на всичко отгоре доведе и някакви си петима приятели. Не се знае къде се е запознал с тях; той ги нарича свои ученици…

— Е, по-нататък?

— Пиха на провала, а когато всичко беше вече изпито, дърводелецът сам направи вино…

— Направил вино? Че от какво?

— От вода.

— Ясно: боядисал е с нещо водата, както правят всички търговчета.

— Не бе, казват, че освен чиста вода не е имал нищо…

— Откъде знаете? Вие Да не би да сте били на сватбата?

— Аз самият не бях, но ми разказа Набей, а Набей го научил от Матусаил, той пък го научил от Иосиас от Гедеон, на когото за всичко това съобщил братовчед му Гиркан.

— О-о-о! Ами че тоя Гиркан се пада чичо на булката, рижата Ноеми, нали?

— Точно така.

— Но на него не може да му се вярва! Та той е отчаяно пиянище. Сигурно както винаги се е натряскал, а след това вече дърводелецът е могъл да го убеди в каквото си иска!

— Ти хубаво се сети, напълно е възможно! Впрочем там всички са били едни…

— Какво да говорим! Тоя Исус просто им се е присмял и толкоз! Това чудо е обикновено мошеничество в негов стил.

Действително ако чудото в Кана е накарало всички в Назарет да заговорят за него, намерили са се и доста хора, които то е накарало да вдигат рамене от недоумение.

Това става очевидно от евангелието.

Йоан, един от учениците Христови, присъствал на сватбата, не може да скрие досадата си всеки път, когато му се налага да говори за назаряните.

Така той пише: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“ (Йоан, гл. 1, 46). На същото мнение бил и Вартоломей.

Изводът е: ако не се броят гостите, които са били на сватбата, но за съжаление не са си дали труд да предадат своите впечатления на потомците, и Йоан, знаменитият трик с превръщането на водата във вино у никого не среща доверие.

Исус бързо съобразил, че със своя репертоар няма да пожъне успех в Назарет, и побързал да напусне този град, където и зъбите му познавали.

Той се запътил към бреговете на Генисаретското езеро: там и природата била по-живописна, и хората — по-прости. Освен това около езерото били пръснати много вили, в които твърде весело прекарвали времето си галилейските красавици, а нашият обесник Исус не странял от обществото на млади и хубави грешници. Особено прочути били с красавиците си крайбрежните градове Капернаум, Магдала и Тивериада. И най-сетне, самите брегове на Генисаретското езеро били безкрайно удобни за Исусовите проповеди. Достатъчно било да излезе с лодка в езерото и като се обърне към събралите се на брега зяпачи, да дрънка, каквото му дойде в главата. При появяването на тогавашните полицаи той веднага вдигал котва и с пълна пара се устремявал към противоположния бряг.

Най-напред Христос спрял в курортния град Капернаум, но не останал там дълго.

Като решил, че историята в Кана вече е забравена, Исус намислил да се представи този път в самия Ерусалим. Било пред пасха; кервани от всички краища на Галилея се проточили към свещения град. Исус и петимата му другари по съдба заедно с други просяци, богомолци и скитници се присъединили към един такъв керван.

Когато стигнали в Ерусалим, първата мисъл на Исус била да посети храма. Навалицата там била толкова голяма, че нямало къде игла да падне. По-добро място, за да привлече вниманието към себе си с някоя скандална постъпка, не можело и да се измисли. А Христос вече си имал нещо на ум.

Храмът по това време бил препълнен с търговци, които продавали всевъзможни предмети, необходими за жертвоприношенията. На двора, на площада, в съседните улици и дори пред самия вход на храма било струпано всичко онова, което можело да дотрябва при богослужението. Както в наши дни около църквите и в притвора на катедралите в услуга на набожните се урежда истински пазар на предмети на благочестието, така по времето на Христос търговците предлагали на вниманието на богомолците предписваните от закона жертви. Сега това е разнообразен асортимент от свещи, ликове на светци, броеници, всякакви реликви, малки икони с текстове на пламенни молитви, религиозна литература и други боклуци, които ловките търговци навират на наивните хорица, вярващи, че греховете им ще бъдат опростени. Тогава това били гълъби на жертвоприношенията на бедняците и стада говеда и овце за жертвоприношенията на имотните. Агне се колело само на пасха. Юдеите, които живеели в отдалечени градове и идвали в Ерусалим веднъж в годината, пестели цялото си благочестие за този голям религиозен празник. И тогава на един път изпълнявали обетите, натрупали се за дванадесетте месеца, и наведнъж отправяли всички молитви. Оттогава, както виждате, малко нещо се е променило.

За да се получи представа за онова, което е ставало на пасха около Ерусалимския храм, достатъчно е да се посети Парижкият пантеон по време на празника, посветен на света Женевиева.

Това бил истински пазар, където имало всичко, включително и сарафи — дори от тях не се чувствал недостиг. Според библейското предписание (Изход, гл. 30, 11–16) всеки бил длъжен да плати на свещениците „откуп за душата си“. Но след завладяването от римляните юдейските пари станали рядкост и повечето поклонници носели само монети с изображението на кесаря. Разбира се, било немислимо такива пари да се поднасят на господа бога. По този случай еврейските свещеници уредили пред входа на храма бюра за обмяна на валута. Личи си, че тогавашните свещеници не са били глупци! За правото на обмяна те вземали по една сребърна монета, която пускали в джоба си без каквито и да е угризения на съвестта.

И ето че там се явил Исус, придружен от своята свита.

— Виж ти! — промърморил Симон-Петър, като опулил очи. — Че тук има купища пари по тия маси! Само като си помисли човек, че ние нямаме нито грош…

— А я колко волове, ами овните! — добавил Андрей.

— Да, добре ще ни дойде едно агънце на шиш — размечтал се Вартоломей.

— Аз с готовност бих се заел с чифт гълъби — многозначително произнесъл Йоан.

Шестимата бродяги се спогледали.

— Внимание! — казал Исус. — Пазете се да не ви смажат!

С тези думи той сграбчил връзка въжета и като обезумял се хвърлил в гъмжилото от търговци. Като ритал бясно с крака, той преобърнал тезгясите на сарафите и парите със звънтене се посипали по земята. В същото време той пердашел, с каквото завърне воловете, овните, овцете и агнетата, които с мучене и блеене се разбягали пред него. Колкото до гълъбите, с които Исус бил роднина по бащина линия, той трошал клетките им и викал с пълно гърло:

— Вън оттук, безсрамни търгаши! Вие осквернявате молитвената обител! Превръщате я в свърталище на крадци!

В този момент настанало сбиване. Ако Исус би бил принуден да се отбранява сам, той би си изпатил здравата, защото търговците добре биха му наместили ребрата. Един човек, колкото и силен да е той, не може да устои в ръкопашна схватка на стотици разярени търговци, обкръжени от съчувстваща им тълпа. И обратно, шайката нехранимайковци, направила описания в евангелието скандал, лесно можела да увеличи паниката без особен риск за себе си. Няма съмнение, че именно така е станало.

Исус се нагърбил с най-трудната част на това блестящо начинание, а неговите петима приятели, поддържани от други скитници, с които успели да се запознаят в Ерусалим, му помагали.

Поводът за скандала не бил измислен лошо.

Между нас казано, това е било само предлог. И ето защо мисля така: Исус е бил бог, не споря; бидейки бог, той е обладавал ясновидска дарба, а обладавайки такава дарба, той е знаел предварително, че християнските свещеници ще търгуват с предмети на благочестието на прага на своите църкви, също както са правели юдейските свещеници на прага на Ерусалимския храм. Тъй като е бог, Исус е жив и сега и е всемогъщ — това не подлежи на съмнение. Бидейки жив, той вижда, че днешните християнски свещеници имат същата търговска жилка като юдейските свещенослужители от ония времена. И щом всемогъщият Исус въпреки това не поваля в праха продавачите на броеници и тамян, наводнили със стоката си притворите на своите църкви, значи той смята, че търговията не осквернява неговия божествен дом. Като имаме предвид божествеността на Исус, трябва несъмнено да направим извода, че синът на гълъба чисто и просто е разиграл комедия, като изгонил от Ерусалимския храм търговците под предлог, че не бивало да се търгува с предмети на благочестието в светото място.

Цялата работа е там, че Исус е искал да си спечели известност в столицата на Израил, а същевременно да се сдобие с пари и храна за своите ученици.

Когато зашеметената тълпа се поокопитила, някои се обърнали към побъркания скитник с въпроса, защо е постъпил така.

— Защо? — гордо отговорил Христос. — Да не би да съм длъжен да давам отчет пред вас? Та аз съм месия, дявол да го вземе!

— Месия? — изумили се хората. — А как ще го докажеш?

— Много просто: достатъчно е да разрушите този храм и аз се наемам за три дни да го въздигна.

— Бива си го! — викнали юдеите. — Този храм е, граден четиридесет и шест години, та ти ли ще го въздигнеш за три дена? За кого ни вземаш? (Йоан, гл. 2, 18–20).

— Аз не се отказвам от думите си — отговорил Исус. — Кой иска да се хванем на облог?

Този път думите на Христос били посрещнати с гробно мълчание. Словото възтържествувало, без да стане нужда дори да прави чудо.

Трябва да се предполага, че заради удоволствието да поспори никой от присъстващите не би взел да разрушава свещения храм. При това те нямали при себе си необходимите инструменти. И най-сетне, унищожаването на обществените сгради се наказвало от закона.

Колкото до сарафите и търговците на овни, те си имали по-сериозни грижи, отколкото да изясняват колко струва самохвалството на нашия герой: едните събирали монетите си, а другите се втурнали да гонят разбягалия се добитък.

Като се възползвал от всеобщото смущение, предизвикано от неговото невероятно високомерие, Исус се скрил в тълпата и се присъединил към учениците си, които по всяка вероятност не са си губили времето напразно.