Майк Резник
Господарите (9)

8. Адвокатите

„… Олимпийците се борят за Човека на полето на честта, докато Адвокатите вършат същото в съда, при това с не по-малък успех. Техните проблеми са както нови, така и изключително сложни като казуси. Бойното им поле е огромно: милиони извънземни светове със свои закони и юридически системи, където нерядко се случва така, че нарушителите нямат никаква представа за своето престъпление. В много случаи тези закони са просто неразбираеми и напълно безсмислени за същество, възпитано в земни традиции. Но дори и там Човекът се грижи за своите представители, никога не ги оставя без юридическа защита. Най-известен сред адвокатската гилдия по време на Демокрацията е Айвър Халинов. Роден в огромния комплекс на Калибан, той расте в условията на този невероятен свят и възмъжава далеч по-бързо от…“

„Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“

„… Халинов (2399-2484 г. Н. Л.) става известен след поредица от блестящи дела, водени в съдилищата на Лодин XI, Байндър VI и Канфор VII: планети, на които до този момент никой представител на човешката раса не е печелил съдебен процес. Несъмнено един от най-блестящите юристи на своето време, Халинов използва необичайна тактика както в съдената зала, така и в предварителното производство…“

„Произход и история на разумните видове“, том VIII

— Ще бъда напълно откровен с теб, синко — рече Халинов и вдигна рунтавите си посивели вежди. — В твоето дело бих искал да бъда по-скоро обвинител, отколкото защитник…

— Много ви благодаря — мрачно отвърна русокосият младеж.

— Това не означава, че се отказвам от него — побърза да добави Халинов. — Родителите ти ми плащат хонорар, който едва ли заслужаваш… Честно казано, хонорар, който едва ли заслужава някой жив човек… Просто отбелязах, че нещата са неблагоприятни за нас.

— И друг път сте бил в това положение — погледна го почти умолително младежът. — Спомням си заключителната ви пледоария по делото за клевета на Лодин XI… Според мен тя трябва да бъде включена в учебниците по право на цялата система Делурос!

— Е, чак пък в цялата — усмихна се Халинов. — За съжаление твоето дело е доста по-различно от обвинение в „клевета поради незнание на местните обичаи“… Ти си обвинен в предумишлено убийство на 57 разумни същества на планетата Атрия XVI. Има известна вероятност това обвинение да се трансформира в убийство по непредпазливост, но основният факт си остава — ти действително си отнел живота на тези същества!

— Но…

— Освен това на Атрия XVI не съществуват юридически понятия, които биха ни дали възможност за сделка. Няма термин нито за „предумишлено убийство“, нито за „степенуване на вината“, нито за „непредумишлено убийство“… Или си извършил убийство, или не си… Толкоз по въпроса. Съпътстващите обстоятелства не се вземат под внимание. А ти синко, си ги убил…

— Тогава какъв е смисълът да ме защитавате?

— Освен парите, така ли? — попита Халинов. — Предполагам, защото все още вярвам в концепцията, че всеки човек има право на защита… А на Атрия XVI ще ти трябва защита, при това добра… Излишно е да ти напомням, че ще ти бъде поискана доживотна присъда, дори само защото си оказал съпротива при ареста и си се завърнал тук, на Делурос VIII. Нима не знаеше, че сме длъжни да те екстрадираме?

— Изобщо не съм мислил по този въпрос — въздъхна младежът. — Просто не можех да повярвам, че всичко това се случва с мен… Каква ще бъде присъдата, ако ме признаят за виновен, господин Халинов?

— В системата на Атрия има само едно наказание за убийство — отвърна Халинов. — Смърт чрез изгаряне.

— Очаквах нещо такова — потръпна младежът с пребледняло лице.

— Рано е да се отчайваш, синко — ободрително се усмихна Халинов. — Обстоятелствата са такива, че ще трябва да се борим малко повечко… — Пръстът му докосна един бутон върху писалището, в кабинета безшумно се появиха четирима въоръжени мъже. Той им кимна с глава и отново се извърна към момчето. — Ще бъдеш отведен на Коморнос, една от луните на Атрия V. Там ще чакаш процеса… Аз разполагам с всичко необходимо: предварителните ти показания, заповед за задържане, копия от разпитите. Затова, ако не изскочи нещо непредвидено, ще се видим едва на процеса…

Младежът беше изведен, а Халинов натисна още две копчета и в кабинета се появиха младшите му партньори Комински и Брак. Те рядко виждаха обзавеждането на съдебна зала отвътре, тъй като съвсем не притежаваха красноречието на Халинов. Но това не означаваше, че получават заплата за нищо. Комински беше източноправославен евреин и почиташе вярата си въпреки глобалната атрофия на религията по всички части на галактиката. Главното му достойнство бяха задълбочените познания в областта на извънземното наказателно право — познания, за които дори самият Халинов можеше само да мечтае. А благодарение на Брак, бивш губернатор на Презеп III, всеки обвиняем Човек в извънземен съд получаваше нужната юридическа защита, съобразена с местното законодателство. В кантората на Халинов работеха още двадесет и седем души — някои от тях партньори, други обикновени сътрудници. Но повечето от тях се занимаваха с корпоративно право и междузвездна търговия. Техните дела имаха жизненоважно значение и носеха немалко средства, но им липсваше рекламната шумотевица на процесите, които водеше Халинов.

— Чух, че тоя път сме изправени пред процес, който наистина е безнадежден — измърмори Брак и приготви бележник с жълти листове на квадратчета. (Някои навици се бяха запазили през хилядолетията.)

— Ако бях човек на хазарта с консервативни разбирания, положително бих заложил 5 милиона кредита срещу един, че в рамките на три часа нашето момче ще бъде осъдено и екзекутирано — въздъхна Халинов.

— Какво е направил? — попита Комински.

— Кихнал…

— А после? — попита Брак.

— После оказал съпротива при ареста и избягал на Делурос VIII.

— И това е всичко?

— Да.

— Май се майтапиш с нас — изгледа го Брак.

— А може и да не е така — подхвърли Комински и в очите му проблесна интерес: — Къде е станало това?

— На Атрия XVI.

— Там дишат метан, нали?

Халинов кимна.

— Проклетият глупак изключил апаратурата за синхронен превод и свалил шлема си.

Комински мрачно кимна, но Брак изглеждаше дълбоко озадачен.

— Все още не разбирам какъв е проблемът — промърмори той.

— Проблемът е много прост — поясни Халинов. — Атрианците са кристалоидни същества, които дишат метан и живеят при изключително ниски температури. Младият Хайнрих Кранц (да, синът на командор Кранц) е бил военен съветник към търговската ни мисия там. Не зная дали е бил пиян или не, но неволно (по собствените му твърдения) изключил апарата си на един от най-оживените атриански проходи. А после кихнал, без да има нужната защита за заглушаване на звука…

— И какво? — попита с любопитство Брак.

— Петдесет и седем атрианци се строшили като фин кристал, ето какво! — намусено отвърна Халинов. — Обграден от гражданската полиция, той изпаднал в паника и решил да се върне тук…

— Как е успял да избяга?

— Заплашил полицаите, че ще свали една от защитните си ръкавици. Топлината на тялото му би убила всеки атрианец в радиус от двеста метра. Той също би загинал, но това съвсем не облекчава вината му… Те го пуснали, а след това изпратили съответната радиограма. Ние го арестувахме още на космодрума. В продължение на две седмици се опитвах да убедя Хендерсън да отмени екстрадирането, но той отказа. Политическата ситуация е такава, че имаме нужда от добри отношения с Атрия. И момчето ще бъде изправено пред съда…

— Ще изглеждаш страхотно — промърмори Комински. — Направо не те виждам как ще пледираш в съда, навлечен с петдесеткилограмова броня… Дали от артистичността ти ще остане нещо, след като бъдеш принуден да я демонстрираш през разни стъкла и тръбички?

— Не ми напомняй — отвърна с въздишка Халинов. — Делото е насрочено след три седмици.

— Тези атрианци май не си губят времето, а? — попита Брак.

— Обичат бързото правосъдие — направи гримаса Комински.

— Точно така — кимна Халинов. — Което означава, че имаме много работа, която трябва да бъде свършена в необичайно къси срокове. — Обърна се към Брак и добави: — От теб искам да осигуриш престоя на трима ни там, половин дузина репортери (един-двама могат да бъдат и неприятелски настроени към нас), плюс поне двама оператори. Ако им трябва някаква техника за отстраняване на топлината и шума от камерите им, ти ще я осигуриш. Ще имаш грижата за всичко, дори за скърцането на перата им… Ако съществува нещо, което би ми позволило да крача из залата и да говоря без опасност за проклетите кристалчета, искам да го имам. Ще разучиш внимателно политическата обстановка и ще прецениш дали можем да поднесем някой и друг подарък на главния мюфтия, без това да обиди останалите. Помисли какво може да харесва един жив полилей и го купи… Ако е възможно, уреди ни база на Коморнос. Там ще ни бъде по-удобно, главно защото няма да се страхуваме, че ще счупим още някой атрианец. Накрая искам да разбереш каква система използват техните визуални медии и да ми осигуриш съответните експерти по нея…

Брак беше освободен с леко помръдване на ръката, след което Халинов насочи вниманието си към Комински.

— Хайде, давай си справката — рече той.

— Може и да не ми повярваш, Айвър, но дори и аз не разполагам със сведения за всички извънземни популации в галактиката…

— Тогава ми разкажи това, което знаеш за дишащите метан изобщо, а после вече можеш да хукнеш към библиотеката — въздъхна Халинов, изгледа сътрудника си и с усмивка добави: — Или там, откъдето черпиш сведенията си, за да ме убедиш, че си гений!

— Около деветдесет процента от дишащите метан същества имат кристална структура — започна Комински. — Те са изключително уязвими от топлина и звук, но с това се изчерпва и цялата им слабост. Срещу всичко останало са буквално непробиваеми. Ако например улучим с граната един от тях, но без придружаващата експлозията топлина, той изобщо няма да я усети. Друг интересен факт е, че дишащите метан са изключително дълголетни. Повечето от тях живеят няколко хиляди години и по тази причина не проявяват особена активност в своите начинания. Предпочитат спокойния размисъл и добре обмислените действия, затова и не са постигнали кой знае какво… Разглеждано от човешка точка, разбира се. Благодарение на особената си структура, позволяваща им хилядолетен живот, дишащите метан общества не са си направили труда да се развиват технологически. Липсват задълбочени научни изследвания на умствените им качества. Бих казал, че притежават силно развити телепатични способности, но във всичко останало са под средното ниво.

Статични както в буквален, така и в социален смисъл, те положително се придържат към опростено, но изключително строго законодателство. Едва ли имат голям опит със закононарушители, просто защото такива се появяват рядко. И се наказват с безпощадна жестокост… — Комински помълча, после на лицето му се появи крива усмивка: — Естествено, всичко това може би не се отнася за нашите любители на метан…

— Благодаря за лекцията — промърмори Халинов. — Нещо друго да се върти в огромната ти глава?

— Мозъкът ми е огромен — поправи го със самочувствие Комински. — А главата просто му служи за обвивка… Бих могъл да добавя, че тези същества никога не са били месоядни и едва ли могат да допуснат, че убийството често се оказва продукт на нещастна случайност… Дори за раса, която убива, за да оцелее, умишленото отнемане на живот си остава грозно престъпление. Но за дишащите метан това е тотално неразбираемо, особено ако се вземе под внимание фактът, че преобладаващата част от тях са безполови и нямат абсолютно никакъв опит с престъпления, извършени под напора на чувствата…

— Добре, това е достатъчно — изправи се Халинов. — Нямам никакво желание да изслушам всичките ти версии върху темата… Искам да събереш максимум информация за атрианците, особено по отношение на спечелени и изгубени съдебни процеси на други планети. Очаквам доклада ти след два дни.

Разпределил задачите на сътрудниците си, Халинов се спусна в приземния архив и изиска всички документи, имащи някаква връзка с юриспруденцията на Атрия.

Това, което получи, съвсем не беше обнадеждаващо.

В продължение на хиляда и двеста години (периодът, в който Атрия XVI е член на междугалактическата общност) на тази планета са били осъдени петима пришълци, нито един от тях Човек. Всички са получили едно и също наказание — смърт.

Наказателният кодекс на атрианците представляваше комбинация от детински прости закони и шокиращо жестоки наказания. Повечето от включените в него провинения бяха напълно непонятни за Халинов. Беше очевидно, че представляват посегателство срещу личността или собствеността на един атрианец от страна на друг… В замяна на това престъпленията на неатрианци към обитателите на планетата бяха формулирани максимално ясно:

— Всеки, който предизвика смъртта на атрианец, волно или неволно, по каквато и да било причина, включително самозащита, се осъжда за убийство. Наказание: смърт.

— Всеки, който проникне в жилище на атрианец без писмено разрешение, е виновен за незаконно нахлуване. Наказание: смърт.

— Всеки, който придобие собственост на атрианец без честно и предварително уговорено заплащане, е виновен в грабеж и (или) кражба. Наказание: смърт.

Общо взето, това беше същността на наказателния им кодекс по отношение на чуждите раси.

Описаните в текста провинения информираха Халинов за същността на тази извънземна популация толкова, колкото и пропуските в него. Преди всичко беше ясно, че твърденията на Комински за почти пълната лична неуязвимост на кристалоидите са абсолютно верни. Те се доказваха от липса на текстове за престъпления като въоръжено нападение и побой. Комински вероятно беше прав и в друго: расата на кристалоидите наистина е настроена философски, тъй като, за разлика от законодателството на редица други планети при тях липсваха провинения като богохулство и разпространение на забранени религиозни учения. Вероятно най-сигурният факт беше, че те наистина са изключително дълголетни, тъй като никъде не се предвиждаше наказание, различно от смъртта. За една практически безсмъртна раса присъдите на различни срокове затвор са наистина безсмислени.

Стенограмите на петте процеса срещу неатрианци бяха почти идентични. Във всеки от тях се твърдеше, че деянието е било извършено неволно. Само при един случай съдът е отхвърлил подобно твърдение, но в крайна сметка това се е оказало без никакво значение. След като неатрианец е отнел живота на атрианец, с него е свършено. Точка.

Халинов продължи да чете. Присъствието на обвиняемия не е задължително. Ако той все пак е в съдебната зала, може да се изправи срещу своите обвинители само ако е получил предварителното им съгласие. Процесът се решава от петима произволно избрани съдебни заседатели, защитата има право както да ги отстрани въобще, така и да иска тяхната подмяна. И накрая, на Атрия действа само един съд просто защото престъпността е изключително рядко явление. Присъдата на този съд е окончателна, законодателството на планетата не предвижда никакви процедури на обжалване.

Кранц беше получил възможност за предварително съдебно дирене на Делурос VIII. Резултатът беше официално обвинение в по-леко престъпление: оказване на съпротива при арест и незаконно приемане на съдебна закрила от друга планета. Но въпросните провинения бяха достатъчни на съда да поиска екстрадиране. Всички тези манипулации бяха неизвестни за атрианския съд, който едва ли би ги признал. Там процедури като предварително следствие и определяне на вината бяха непознати, съществуваше единствено древният и неотменим постулат на правото — виновен или невинен…

След нови два часа ровене в оскъдните архиви за атрианската правна система Халинов вече беше убеден, че предстоящият процес едва ли ще се нареди сред блестящите му юридически успехи.

Усети чуждо присъствие зад себе си и стреснато извърна глава. Беше Комински, очевидно приключил с проучванията си. Лицето му беше не по-малко мрачно от това на Халинов.

— Е? — изгледа го с очакване шефът.

— Ако твоето момче Кранц беше кон, щяхме да си спестим сума неприятности — промърмори Комински. — Просто го застрелваме и толкоз!…

— Толкова ли е зле?

— Не е добре, ама никак… — въздъхна Комински. — Ще ти изреждам фактите един по един. Първо, единственият атрианец, спечелил съдебен процес на друга планета, е бил екзекутиран в момента, в който се е върнал на Атрия XVI. Причина: прекалено мека присъда според местните магистрати. Второ, те действително притежават крехка кристална структура, може би най-крехката сред всички раси, дишащи метан. Няма никакво съмнение, че едно здраво кихане, усилено от изключения животоспасяващ апарат и синхронен преводач в шлема на Кранц, веднага ще пръсне на части всеки атрианец, който се намира близо до него… Трето, те подписват законите на Галактическата търговска комисия по принуда, тъй като с тях се уреждат техните междупланетни и междузвездни търговски отношения. Решаващо за подобен ход е липсата на каквито и да било усложнени и двусмислени текстове в тях, включващи понятието милосърдие. Четвърто, те не изповядват никаква религия. Но дори да беше обратното, лично аз силно се съмнявам, че богът им би бил от всеопрощаващия тип… Пето, те са напълно асексуални, възпроизвеждат се по една странна за нас система, която наподобява ашладисването на плодни дръвчета. Да, така е, колкото и невероятно да ти звуча това… Шесто, средната продължителност на живота им е доста над три хиляди години. Седмо, нито един съдебен процес на Атрия не е продължил повече от два часа. И осмо — бих приел едно питие…

— Последната точка я решаваме веднага — въздъхна Халинов и измъкна метално шишенце от задния си джоб.

— А другите седем?

— Съгласен съм и с тях. Затова възнамерявам да пийна заедно с теб… — Млясна с устни, изръмжа и подаде шишето на Комински. — Искам моментално да откриеш Брак. Опирайки се на предположението, че не е проспал следобеда, аз приемам, че вече е разбрал типа на атрианските видеокомуникации. Накарай го да наеме един-двама специалисти, които разбират от тази техника. Трябва да запишем едно петминутно изявление.

— На каква тема?

— Ще опишем случай с един атрианец, който случайно смъква ръкавицата си по време на посещение на Делурос VIII. И от този акт е последвала смъртта на петдесет и седем Човека, вкочанили се от студ…

— Добре, но… — В гласа на Комински се промъкна съмнение.

— Какво „но“?

— Според мен атрианският съдия ще осъди актьора на смърт само защото се е преструвал, че отнема нечий живот…

Халинов мълчаливо го изгледа.

 

 

Съдебната зала беше препълнена. Тук бяха представителите на печата, родителите на Кранц и влиятелните им приятели, екипът на Халинов и няколко красиви синьо-бели създания, сякаш изваяни от стъкло. Самият Халинов, навлечен в неудобен скафандър със специални подобрения, седеше на пет-шест метра от едър кристалоид и напразно се опитваше да установи дали странното създание седи, клечи или лежи…

— Преди произнасянето на присъдата давам думата на защитата — каза атрианецът. Думите му прозвучаха като неземен шепот, но в ушите на Халинов те отекнаха ясно, преведени на „Галактик-К“ от апаратчето за синхронен превод.

— Ваша чест — стана на крака той, — аз изобщо не чух обвиненията срещу моя клиент.

— Нима заедно с рапорта за постъпката на Човека Кранц не получихте и копие от нашия Наказателен кодекс?

— Да, получих го — кимна Халинов. — Но в съдебната практика е прието съдът да изслуша първо обвинението, а след това да даде думата на защитата.

— За чия съдебна практика говорите, Човек Халинов? — попита съдията. — За нашата или за вашата?

— Моля за извинение, ваша чест — отвърна с дълбок поклон Халинов. — След като нещата стоят така, аз бих искал да пледирам невинност на своя подзащитен по обвинението в предумишлено убийство.

— Не си спомням в обвинението да присъства думата „предумишлено“ — отвърна съдията.

— Нейното присъствие трябва да се подразбира, ваша чест — възрази Халинов. — В противен случай би трябвало да подозираме наличието на друго престъпление, различно от убийството…

— Това ще реша аз! — отсече атрианецът. — По причини, които сам си знаете, вие отказахте процес със съдебни заседатели. Следователно цялата отговорност за възможните решения и тълкувания на закона пада върху мен, при това с вашето доброволно съгласие. А аз тълкувам нещата така: според атрианското законодателство убийството си е убийство, независимо дали е предумишлено или не. Определението е точно и ясно: убийство е извършено във всички случаи, при които е отнет животът на един или повече атриански граждани, независимо от начина на неговото извършване, мотивите на престъпника и наличието или липсата на умисъл. По тази причина отхвърлям вашето твърдение за наличието и на друго престъпление.

— Но ако моят клиент се признае за виновен, процесът незабавно ще приключи, нали? — попита Халинов.

— Точно така.

— Тогава Хайнрих Кранц се счита невинен по обвинението в убийство!

— Въпреки факта, че лично вие сте убеден в извършеното от негова страна престъпление, така ли? — попита атрианецът.

— Да, въпреки този факт — отвърна Халинов й направи опит да открие следа от някакви емоции върху лицето на кристалоида. Такива обаче нямаше. — На по-късен етап от процеса ние може би ще пледираме различно, но как иначе бих могъл да подложа на истинско разглеждане провинението на своя клиент? В крайна сметка аз само се подчинявам на правилата, установени в този съд…

— По-скоро ги използвате за своя облага — поправи го съдията.

— Дори и да е така, аз имам право да използвам всички възможни начини за защита на клиента си — отвърна Халинов. — А сега очакваме доказателствата на обвинението…

— Обвинението се представлява от мен — рече съдията. — И аз съм стопроцентово убеден, че Човекът Кранц е причинил смъртта на петдесет и седем жители на Атрия по следния начин… — Уредът за превод заехтя от подробното описание на инцидента.

Халинов изчака съдията да свърши и отново стана:

— Ваша чест, позволете ми да представя на съда един видеоматериал. — Без да чака отговор, той кимна на двамата си сътрудници, които сръчно монтираха машината — приблизителен еквивалент на земен видеоплейър с триизмерно изобразяване.

— Има ли вашият материал пряка връзка с делото? — попита съдията. — Или казано по-точно, може ли той да докаже, че моята информация е погрешна и клиентът ви е невинен по обвинението в убийство?

— Непряко — призна Халинов. — Но той има връзка със случаите на убийство, станали на планетата Атрия XVI, и като такъв…

— Прожектирането на материала се отхвърля — прекъсна го съдията.

— Но, ваша чест…

— Човек Халинов — изгледа го продължително кристалоидът. — Решенията на този съд не подлежат на дебати и въпроси. Вашият материал е отхвърлен. Ако вие не можете да докажете без всякакво съмнение, че човекът Кранц е невинен за смъртта на петдесет и седем атриански граждани, значи напразно губите времето на съда!

— Доколкото съм осведомен, вие разполагате с предостатъчно време! — гневно отвърна Халинов. — Но тук става въпрос за живота на един Човек и аз ще направя всичко възможно той да получи най-добрата защита!

— Добре казано, но безполезно като жест — отвърна съдията.

— Безполезно е точно толкова, колкото и животът на петдесет и седем атрианци! — продължи настъплението си Халинов. — Моят клиент е разумно същество, точно както и покойните атрианци. Нима има нещо по-важно от неговата защита?

Съдията дълго време мълча, после леко кимна:

— Продължавайте.

— Благодаря, ваша чест — отвърна Халинов. — С позволение на съда бих желал да призова за свидетел професор Найджъл Патрик от университета в…

— Момент — вдигна ръка съдията. — Човекът Патрик бил ли е на Атрия XVI по време на престъплението?

— Протестирам, ваша чест — отвърна Халинов. — Все още не е доказано наличието на престъпление.

— Протестът ви се отхвърля — отсече съдията. — Фактически погледнато, вие все още с нищо не сте доказали, че не е имало престъпление…

— Ще отговоря на въпроса ви — въздъхна Халинов. — Не, професор Патрик не е бил тук в указаното от вас време. Кракът му стъпи на Атрия XVI за пръв път едва вчера…

— Тогава как би могъл да свидетелства в полза на клиента ви? — попита съдията.

— Професор Патрик е доктор по криминология и етика — отвърна Халинов. — С негова помощ защитата ще се опита да използва като прецедент подобни процеси, проведени на други планети…

— Отхвърля се! — отсече съдията.

— По дяволите, ваша чест! — изрева Халинов, макар да беше сигурен, че апаратът за превод е превърнал гласа му в нежен шепот. — Как мога да защитавам клиента си, когато отхвърляте всичките ми аргументи?!

— Те нямат отношение по делото — отвърна атрианецът. — След като вашите материали и свидетели не могат да докажат невалидността на обвинението, те самите са невалидни!

— Напротив, валидни са! — извика извън себе си Халинов. — Вашите закони са невалидни!

— Човек Халинов — изгледа го спокойно съдията. — Тук съдим не нашите закони, а вашия клиент. Моля, продължавайте…

Халинов наведе глава и се замисли. С болезнена яснота усещаше обективите на камерите върху себе си, безжалостни свидетели на едно пълно фиаско. Едновременно с това си даде сметка, че трябва да продължи да говори. Защото мълчанието би било равносилно на поражение.

— Ваша чест — вдигна глава той, — казахте, че тук не съдим вашите закони, нали? Искам да ви попитам дали някой от тези закони изобщо е бил подложен на съдебно разследване?

— Не.

— Защо?

— Защото законите не са нито виновни, нито невинни и следователно не могат да бъдат обект на съдебно разследване.

— Но те могат да бъдат добри или лоши — държеше на своето Халинов. — Как бихте постъпили, ако се убедите, че даден закон е лош?

— Законите не могат да бъдат нито добри, нито лоши — отвърна съдията. — Въпросът ви е невалиден.

— Добре, но законите могат да бъдат практични или непрактични, нали? Такъв например е законът, който би ме принудил да пледирам пред вас без помощта на електронен преводач, нали? Или друг, който ми забранява да се явя пред вас, лишен от животоподдържащи системи…

— Съгласен съм — кимна атрианецът. — Но ние нямаме такива закони.

— Моля за разрешението ви да продължа, тъй като отхвърлихте всички други форми на защита — рече Халинов.

— Продължавайте.

— Благодаря. Ще позволите ли да поискам мнението ви по един чисто юридически проблем?

— Да.

— Защо би бил непрактичен един закон, който ми забранява да се явя пред вас с животоподдържащи системи?

— Защото е очевидно, че ще умрете — отвърна съдията.

— А ще умре ли жител на Атрия XVI, ако се появи пред вас без животоподдържащи системи?

— Естествено не.

— А ще бъде ли непрактичен законът, който задължава жител на Атрия XVI да носи моя защитен скафандър?

— Разбира се. Атрианецът би загинал в него.

— В такъв случай вероятно ще се съгласите, ваша чест, че има положения, при които законът не може да се прилага с еднаква практичност към жителите на Атрия XVI и пришълците на тази планета…

— Разбира се — кимна съдията. — Давам висока оценка на разсъжденията ви, но те си остават в областта на хипотетичното. А случаят с човека Кранц е съвсем конкретен: той е отнел живота на петдесет и седем разумни същества.

— Ще стигнем и до него — кимна Халинов. — Преди това обаче ще ми позволите да довърша хипотетичните си разсъждения. Представете си, че моята животоспасяваща система се повреди поради фабричен дефект. От нея ще излети такова количество топлина, че никой атрианец в тази зала няма да оцелее. Кой ще бъде виновен за това нещастие? Аз, производителят на скафандъра, търговецът, от когото съм го купил, експертът по качеството, който е пропуснал да забележи дефекта, или може би компанията производител на машините, които изработват скафандри?

— Не мога да отговоря на този въпрос без допълнителна информация — отвърна съдията.

— Правилно — кимна Халинов. — Но все пак бихте ли допуснали, че аз не нося вина за смъртта на разумните същества около себе си?

— Може би след продължителен размисъл — отвърна предпазливо съдията. — Все пак ви напомням, че това е чисто хипотетичен казус… Докато апаратът на човека Кранц е бил внимателно проверен, преди да бъде пуснат в експлоатация. Състоянието му е било безупречно…

— Добре, това е ясно — промърмори Халинов и започна да крачи напред-назад с ръце на гърба. — Да преминем към делото срещу Хайнрих Кранц. Но едновременно с това да помним, че приемате моята хипотеза, според която законът би могъл да се окаже и непрактичен… Хипотеза, от която следва, че смъртта на даден атрианец не непременно е предизвикана от нейния причинител…

Така… Нека сега подложим инцидента на внимателно изследване. Хайнрих Кранц, човек с чисто съдебно минало, се оказва на един оживен атриански проход. По неизвестни причини неговият апарат за превод е изключен… Тук е мястото да напомня на съда, че тези причини и до днес са напълно неизследвани. Възможно е изключването да се дължи на небрежността на самия Кранц, но има и една друга възможност, която съдът не бива да подценява: че апаратът е изключен неволно от тълпата, която е притискала Кранц от всички страни…

Но фактът си е факт — апаратът не функционира. Трябва да уточня, че на планетите с кислородна атмосфера този апарат е портативен и обикновено се носи в ръка. Но на планети, чиято атмосфера е негодна за дишане от Човека, този апарат е монтиран в прозрачната маска на шлема. Причината е ясна: скафандрите и животоспасяващата апаратура са достатъчно обемисти, за да ограничават движенията ни. Има и още една причина за налагането на подобна конструкция: Човекът рядко пътува сам до подобни светове. Обикновено той е в състояние да общува със себеподобните си дори и при изключен преводач. Когато тази апаратура действа, тя има свойството да прави гласовете ни неясни, да ги пренася смекчени и приятни, а във вашия случай — и безопасни… Но когато апаратурата е изключена, звуците съвсем не притежават описаните току-що качества. За това можете да обвините производителя или конструктора на въпросната апаратура, но не и моя клиент!

И тъй, Хайнрих Кранц върви по оживения проход на Атрия XVI, по неустановени причини апаратурата му е изключена. И какво прави той?

Той киха. Не зная дали тази дума има аналог в електронните галактически езици, но той просто киха… Това е един неволен акт, извън контрола на волята ни. Бих казал, че е вроден недостатък на нашата раса… Ако някой би насочил оръжие в сърцето на Хайнрих Кранц и би го заплашил със смърт, в случай че издаде някакъв звук, той пак би кихнал… Независимо колко много иска да живее, независимо от ужаса си към смъртта… Конкретно, точно в този момент, това действие е несвойствено за моя клиент, но то е заложено в него от стотици и хиляди поколения. Разполагам с научни доказателства, според които кихането е свойствено не само за Човека, но и за близо 80% от живите организми, които дишат кислород… — Насочи се към банката си, извади папка с документи и я постави пред съдията.

После премина към заключителната част на пледоарията си.

— Ваша чест, възнамерявам да потвърдя това, за което пледирахме в началото. Според законите на Атрия XVI той би трябвало да се признае за виновен, тъй като е замесен в смъртта на петдесет и седем ваши граждани. Но базирайки се на аргументите, които предложих на съда, плюс хипотезите, които вие лично приехте за валидни, аз решително настоявам за ново обсъждане на обстоятелствата около тази трагедия. Нима дълголетна и мъдра раса като вашата може да бъде лишена от чувство на милост и състрадание? Ако не сте в състояние да приемете клиента ми за невинен, вие с положителност бихте могли да разберете, че исканата от вас присъда е прекалено жестока за едно неволно действие, което той и сега не би могъл да избегне…

На Делурос VIII, както и на още много планети, обитавани съвместно от Човека и други разумни създания, отдавна е приет Наказателен кодекс, който допуска снизхождение и степенуване на вината. Ако вие, ваша чест, отложите произнасянето на присъдата и пожелаете да се запознаете с нашия Наказателен кодекс (за което съм готов да доведа тук всички възможни експерти за своя сметка), това без съмнение ще донесе полза както за клиента ми, така и за усъвършенстването на атрианското правосъдие.

Благодаря за търпението и толерантността, която проявихте. Надявам се, че ще вземете мъдро решение. Решение, което ще бъде справедливо както за моя клиент, така и за паметта на загиналите атриански граждани, които в крайна сметка са толкова невинни, колкото и Хайнрих Кранц…

Халинов седна, тялото му беше плувнало в пот. Много му се искаше да разгадае изражението на деликатното синьо-бяло лице, да проникне в душата на загадъчния кристалоид. Но си даваше сметка, че това е невъзможно. Просто трябваше да седи и да чака…

Атрианският съдия остана неподвижен близо час. Когато главата му най-сетне се повдигна, в залата настъпи гробна тишина. Хора и извънземни очакваха присъдата с еднакво нетърпение.

— Човек Халинов — започна съдията. — Вашите разсъждения ме принудиха да потъна в дълбок размисъл. Със съжаление обаче трябва да ви съобщя, че Човекът Кранц е виновен и е осъден на смърт чрез изгаряне. Присъдата ще бъде изпълнена утре.

— Но, ваша чест!… — извика Халинов и отново скочи на крака.

— Позволете ми да продължа — спокойно го изгледа кристалоидът. — Съдът дава висока оценка на вашите аргументи и възнамерява да ги прилага в определени процеси. Включително в процеса срещу Човека Кранц.

— Тогава защо му отказвате по-лека присъда?

— Според вашата терминология жизненият цикъл на Човека Кранц е между деветдесет и сто и десет години, нали така?

— Да.

— Атрианците обаче живеят средно около три хиляди и четиристотин години. Аз бих приел за справедлива една присъда от петдесет години затвор, имайки предвид органичните дадености на обвиняемия… Но подобна присъда ще бъде обидна както за близките на починалите атрианци, така и за цялото население на планетата. Далеч по-обидна от оправдателната присъда… Вие обичате хипотезите и сигурно ще ми позволите да изкажа една своя. Каква ще бъде вашата реакция, ако престъпник, обвинен в убийството на петдесет и седем човека на планетата Делурос VIII, получи присъда от два месеца затвор?

Халинов затвори очи. Нямаше оръжие срещу подобна аргументация.

— Благодаря, ваша чест — промълви той и се обърна към изхода.

— Човек Халинов — спря го съдията. — Всичко това не означава, че вашата логика и красноречие са били напразни. Ако разполагате с малко време преди обратния полет до Делурос, аз ви каня на разговор в своя кабинет… Вземете и юридическите си книги. С удоволствие бих разменил идеи с човек като вас…

— За мен това е огромна привилегия, ваша чест — отвърна Халинов, като напразно се питаше дали е спечелил, или изгубил. — Имате ли предпочитание към някоя определена област на правото?

— Мисля, че трябва да започнем с убийство по непредпазливост — отвърна атрианецът.

И нещата си дойдоха по местата. Кранц беше изгубил. Но спечели Човекът.