Майк Резник
Господарите (23)

22. Бунтовниците

„… В края на хилядолетието Човекът бавно се изправи срещу най-сериозното предизвикателство към хегемонията му в галактиката. Колкото и странно да звучи, то идваше не само от подчинените извънземни раси, но и от редица негови събратя, към които се беше отнесъл несправедливо.

Един от най-известните предатели беше Лоран Бейрд — бивш флотски офицер, който по известни само нему причини се превърна в…“

„Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“

„… Съюзът между двама от най-проницателните представители на мислещия свят — Брастилиъс от Канфор VII (6977-7202 г. от Н. Л.) и Лоран Бейрд от Алдебаран X (6955-7020 г. от Н. Л.), води до първата и решителна стъпка към свалянето не само на Монархията, но и на цялата власт на Човека в галактиката. Макар и представители на два враждебни свята, тези мъже все пак успяват да изградят съюз, основаващ се на приятелство и взаимно доверие, а това води до…“

„Произход и история на разумните видове“, том IX

Всичко отиваше по дяволите.

Кастор V отказа да влезе в Общността, така постъпиха и още петдесетина планети, чиито правителства видимо се колебаеха. На всичкото отгоре редица от граничните планети денонсираха договорите си и направиха опит да отхвърлят управлението на Общността. Не успяха, разбира се, но отделните прояви на бунт се потушаваха все по-трудно и по-трудно…

После дойде шокът. Спика VI — огромната планета корабостроителница, населена единствено от човешки същества, обяви своята независимост. Изненадано и притиснато до стената, Плаващото кралство реагира по единствения възможен начин — със сила. Жителите на Спика се сражаваха храбро, до последния човек. Когато кратката, но кръвопролитна война приключи, върху повърхността на някога високоиндустриализираната планета останаха да лежат труповете на повече от два милиона човешки същества.

— Проблемът е там, че никой не си прави труда да организира проклетите бунтове, да ги координира по наистина ефективен начин — промърмори Бейрд.

Събеседникът му от другата страна масата дълго го гледа, после въздъхна и поклати глава:

— За каква координация говориш? В случая имаме работа с поне хиляда извънземни популации плюс значителен брой хора, свързани единствено от общата си омраза към Плаващото кралство и Делурос. Те никога не са работили заедно, не са си вярвали, не са се сражавали срещу общ враг. Каква е причината да го сторят сега? Или нека разгледаме проблема от друг ъгъл… Ти си Човек. Кой здравомислещ представител на Канфор, Лодин или Емран ще ти се довери?

— Разбирам какво искаш да кажеш, Джанис — мрачно се усмихна Бейрд. — Но в крайна сметка ще трябва да ми се доверят, както и аз на тях…

— Точно пък ти… — погледна го с недоверие Джанис.

— Да, точно аз — отвърна Бейрд. — Ще им се доверя, след като това се налага… Именно по тази причина те потърсих. Ти си търговец и имаш добри контакти с проклетите създания на Канфор VII. Ще можеш ли да ми уредиш среща с някой от нелегалните им ръководители?

— Предполагам — вдигна рамене Джанис. — Но защо точно Канфор? Защо не избереш някоя друга раса, без тежка петхилядолетна история на робство и потисничество? Раса, чиито представители няма да искат да те ликвидират в мига, в който се появиш?

— Защото на близнаците Канфор се намират най-изявените лидери на извънземните раси и ние се нуждаем от тяхната помощ за сваляне на омразната тирания.

— „Ние“? — погледна го с любопитство Джанис. — Би ли обяснил кого по-точно представляваш?

— Тази информация ще запазя за канфоритите — присви очи Бейрд.

— Да считам ли, че не заслужавам твоето доверие?

— Колкото по-малко знаеш, толкова по-малки ще са неприятностите ти, когато — не дай, Боже — покривът се срути върху главите ни… — Бейрд плъзна по масата дебела пачка банкноти и подхвърли: — Стигат ли?

Джанис сведе поглед към парите, после бавно кимна:

— Предполагам, че срещата ще стане на някоя от граничните планети… Те с положителност няма да приемат предложената от теб територия, а и ти едва ли би отлетял за системата Канфор…

— Напротив — тръсна глава Бейрд. — Искам да разберат, че намеренията ми са сериозни.

— Тогава какво ще кажеш за Канфор III? — вдигна глава Джанис. — Така няма да изглежда, че си капитулирал веднага…

— Не! — отсече Бейрд. — Срещата трябва да се проведе на един от близнаците. Канфор VI или Канфор VII — за мен това е без значение!

— Все едно че виждам некролога ти — вдигна рамене Джанис.

Точно тук търговецът греши, въздъхна в себе си Бейрд дълго след като остана сам. Некролог ще има, но той ще бъде некрологът на Общността. Вероятно няма да се появи нито утре, нито догодина, нито дори след век… Но началото ще бъде поставено…

Няколко дни по-късно Джанис се обади. За негова огромна изненада канфоритите бяха приели срещата. Двамата трябва да отлетят за Канфор VI, където Джанис ще остави Бейрд пред точно определена сграда и ще се оттегли. За обратно пътуване не се споменаваше нищо — според Джанис един твърде многозначителен факт. Но това не разколеба решимостта на Бейрд, който веднага прие поставените условия.

Никога досега не беше посещавал системата Канфор и с изненада откри, че около космодрума на Канфор VI не се виждат никакви постройки. Познаваше добре хилядолетната история на планетите близнаци и очакваше да ги завари кипящи от живот.

— Не бива да се заблуждаваш — разсея учудването му Джанис. — Животът на Канфор VI е почти изцяло под земята. Вероятно защото им е омръзнало да възстановяват градовете си след поредната ни наказателна експедиция. Ситуацията на Канфор VII е почти идентична. През последните няколко столетия цената на подземните имения стигна до небето. Колкото по-дълбоко е подобно имение, толкова по-скъпо струва… На повърхността са останали да живеят само най-бедните и това е напълно умишлено…

— Как така? — попита Бейрд.

— По този начин Общността е доволна и нехайна… Доволна, защото онези части на планетите, до които има достъп, изглеждат тихи и спокойни, напълно лишени от средства за насилие. А нехайна, защото това, което вижда на повърхността, съвсем не предизвиква респект… — След тези думи Джанис отвори люка на търговския кораб и заслиза по стълбичката. На пистата ги чакаше превозно средство без прозорци.

— Задейства се дистанционно — поясни търговецът. — Никой не може да наднича вътре, така шансовете от случаен инцидент намаляват…

— Как оцеляваш в своя бизнес? — изрази недоумение Бейрд.

— Имаш предвид физически, а не финансово, нали? — усмихна се Джанис. — Просто никога не напускам повърхността, а контактите си осъществявам от посолството…

Влязоха в превозното средство, което рязко потегли. След няколко минути пътуване сред червеникавата пустош започнаха продължително спускане под ъгъл от 45 градуса. Носът на превозното средство зае хоризонтално положение едва когато бяха на около шест километра под повърхността по приблизителните изчисления на Бейрд. Впуснаха се в нещо като плетеница от тесни улички, вероятно за да го объркат и да не му позволят да запомни обратния път. Най-сетне спряха и вратите автоматично се отвориха. Намираха се пред просторна сграда, чиято архитектура нямаше нищо общо с човешката.

— Аз трябва да остана тук — рече Джанис. — Предполагам, че ще се наложи да чакам, докато свършиш с тях, или обратното…

Бейрд кимна и излезе навън. Канфорити не се виждаха никъде и той бавно се насочи към единствената врата наблизо. Натисна бравата и влезе в малко затъмнено помещение. Ключалката зад гърба му изщрака. В дъното стоеше един от местните жители. Беше типичен представител на своята раса: висок и изключително слаб, с голяма топчеста глава, украсена с малки тъмни очички и широка, подобна на хобот уста. Макар и хуманоид, той беше съвсем различен от човеците.

— Ти си Бейрд — обади се съществото, окачило на гърдите си устройство за синхронен превод.

— Да — рече Бейрд. — А ти кой си?

— Аз съм Брастилиъс.

— Приятно ми е да се запознаем.

— Наистина ли? — попита Брастилиъс. Бейрд кимна и се огледа:

— Къде са останалите?

— Кои?

— Останах с впечатлението, че ще се срещна с лидерите на вашата съпротива.

— Упълномощен съм да говоря от тяхно име — поясни Брастилиъс.

— Добре — вдигна рамене Бейрд. — Тогава да се залавяме за работа.

— За каква работа става въпрос?

— Мисля, че знаеш за каква, иначе нямаше да си тук — изгледа го Бейрд. — Но аз нямам нищо против да изясня нещата още веднъж — моята работа е да сваля режима на Общността.

— Защо един Човек се бори срещу друг Човек, когато галактиката е пълна с нечовеци от различни раси, които вие убивате с удоволствие?

— Действията на моето правителство и одобрението на моята раса са различни неща — поясни Бейрд.

— Дали наистина е така? — изрази съмнение Брастилиъс. — Ти ползваш доста от привилегиите на своето правителство. Не можеш да говориш моя език, нито пък аз твоя… Но електронен преводач ползвам аз, а не ти…

— Бях предупреден да не нося абсолютно нищо — обясни Бейрд.

— Точно така, нищо — кимна Брастилиъс. — Нищо, освен желанието да се срещнеш с канфорит. Но сега, след като това желание вече е факт, искам да те попитам знаеш ли коя е моята родна планета — Канфор VI или Канфор VII?

— Има ли някаква разлика? — отвърна с въпрос Бейрд. — Проблемът засяга само две страни. Канфор VI и Канфор VII са едната от тях, нима трябва да имам предпочитания?

— Умен и дипломатичен отговор — кимна Брастилиъс. — Аз съм роден на Канфор VII и признавам, че това е без значение. Човекът винаги е едната страна, другата са всички останали раси.

— Определен човек — поправи го Бейрд.

— Не отговори на въпроса ми — защо би искал да ни помогнеш?

— Защото значителна част от човешката раса счита режима на Общността толкова непоносим, колкото го считате и вие. Нашата икономика е нестабилна, нашата култура е в окаяно състояние, нашите амбиции се потискат и насочват в погрешна посока.

— Разкажи ми нещо повече за вашите амбиции — рече Брастилиъс. — Човекът винаги е проявявал алчност по отношение на другите светове. Защо трябва да повярвам, че ти не желаеш да завладееш моят свят?

— Човекът има по-благородни амбиции от завоеванията на други светове — отвърна Бейрд.

— А не е ли странно, че все още не ги е проявил въпреки хилядолетната си история?

— Не съм тук, за да оправдавам останалите — твърдо рече Бейрд. — Моите цели са насочени към бъдещето. Вие искате да свалите Плаващото кралство, същото искам и аз. Вие не можете да го сторите сами, аз също… Но ако обединим усилията си, положително, ще разклатим чашата…

— Да допуснем, че ще се получат достатъчно силни вълни за отнасянето на Общността — кимна Брастилиъс. — Какво ще правите след това?

— И аз мога да ви задам същия въпрос — рече Бейрд. — Но ако Общността бъде свалена, Човекът ще се окаже практически безпомощен в морето от разумен живот на галактиката, доста от расите, които я населяват, с удоволствие ще уредят старите си сметки с него…

— Концепцията за възмездие е чужда на повечето нечовешки популации — излъга Брастилиъс. — Според мен Човекът няма от какво да се страхува след падането на Общността.

— Аз от своя страна мога да ви уверя, че хората, които представлявам, не проявяват склонност да се обръщат срещу съюзниците си — отвърна Бейрд.

— Срещу кого тогава ще се обърнат? — попита канфоритът. — Човекът винаги се обръща срещу някого…

— Управлението на човешката раса ще е достатъчно сложно начинание — поклати глава Бейрд. — Вече владеем доста голяма част от галактиката, повече не ни трябва…

— А кой ще застане начело на този филантропичен нов ред? Ти ли?

— Признавам, че са ми минавали подобни мисли…

— Подобни мисли са нереалистични — отсече Брастилиъс. — Вероятно ще можем да нанесем болезнен удар на Общността, но той ще бъде възможен далеч след нашата смърт, може би след векове, може би след хилядолетия…

— Което означава, че нямаме време за губене — твърдо рече Бейрд. — Защо не сложим картите си на масата?

— Не мога да разбера този идиоматичен израз въпреки помощта на електронния преводач — отвърна Брастилиъс.

— Той означава, че е настъпило време да бъдем откровени един с друг — поясни Бейрд. — Ще започна аз, тъй като добре забелязвам твоето недоверие. Благодарение на своите лични контакти във Флотата аз мога да разчитам на армия от около дванадесет милиона души плюс два милиона кораба със съответното количество оръжие. Те ще бъдат разпределени в отделни бойни единици, като никоя от тях няма да надхвърля 5% от общото количество. Ще бъдат разпръснати из цялата галактика и това ще попречи на Общността да обедини своите сили. Сега искам да зная колко планети контролирате вие и над колко други упражнявате влияние…

— Интересно — проточи Брастилиъс. — За своите сили използваш бройка отделни същества и кораби, а от мен искаш да говоря за цели планети…

— И в двата случая имам предвид бойни единици със стратегическо значение — поясни Бейрд. — Напълно разбирам (вероятно ти също), че в момента нито моите хора, нито вашите извънземни армии могат да свалят режима на Общността. Но една добре подготвена серия от нападения и въстания несъмнено ще вдъхнат надежди и у други хора и извънземни популации… Те постепенно ще се убедят, че начинанието ни може да се увенчае с успех…

— Защо биха се присъединили към теб и други Човеци? — попита Брастилиъс. — Какво би ги накарало да се откажат от господстващото си положение?

— Човеците винаги вземат страната на победителите — отвърна Бейрд. — Те няма да имат чувството, че се отказват от някакви привилегии, тъй като ще са убедени, че свалят една непопулярна форма на управление. Ето защо повтарям: върху колко планети се простира вашето влияние?

— Върху три хиляди, а може би и малко повече — отвърна Брастилиъс.

— „Може би“ не ни върши работа — поклати глава Бейрд. — Операцията трябва да бъде изпипана до последния детайл. Всеки бунт, независимо дали е организиран вътре във Флотата или на някоя извънземна планета, трябва да бъде осъществен не само спонтанно, но и по начин, който максимално да затрудни действията на Флотата. Не е задължително бунтовете да бъдат непременно свързани с открити бойни действия, тъй като това би довело до пълното унищожение на първите и съответното разколебаване на останалите… С какъв тип оръжия разполагате?

Канфоритът прилежно изброи собствения си арсенал, след което направи приблизителна оценка и на оръжията, които притежават другите извънземни популации. Бейрд беше изненадан от доброто въоръжение на евентуалните си съюзници, но не каза нищо. В крайна сметка това улесняваше собствената му задача.

— Това, което направи днес, едва ли ще получи висока оценка от историята на човешката цивилизация — отбеляза Брастилиъс, след като уточниха широките граници на общата си стратегия.

— Ако победим, аз ще напиша тази история — усмихна се Бейрд. — А ако претърпим поражение, някой друг ще свали диктатурата на Общността… И в този случай мястото ми в историята ще бъде осигурено, тъй като ще бъда считан за пророк… А какво ще пише за теб във вашата история, ако бъдем разбити?

— Нашата история се пише вече почти цяло хилядолетие — отвърна Брастилиъс. — Но все още не е настъпило подходящото време за нейното публикуване…

За миг Бейрд изпита чувството, че е захапал прекалено голям залък, после се овладя и сви рамене. Извънземните няма да създават проблеми, рече си той. Техните армии ще бъдат авангард в предстоящите сражения за векове напред, а в случай че проявят прекалено големи претенции след падането на Общността… Хм… В такъв случай Човекът ще си припомни как трябва да се справя с тях…

Брастилиъс гледаше Човека срещу себе си, в душата му също се прокрадваше съмнение. Човекът си е Човек, едва ли нещо може да го промени… После и той сви рамене. Временният съюз е необходимо зло — нито повече, нито по-малко. Рано или късно ще настъпи времето за преразпределение на властта в галактиката. Защо тогава да пречи на някои Човеци, които искат това време да настъпи по-рано? Нали в крайна сметка те се бият срещу представителите на собствената си раса?

Уговориха серия от нови срещи, на които щяха да бъдат обсъдени и най-дребните условия на предстоящите операции. След което, за пръв път в историята на галактиката, Човек и извънземно си стиснаха ръцете, подпечатвайки по този начин братския си съюз.

Но и двамата тайно кръстосаха пръсти зад гърба си.