Майк Резник
Господарите (18)

17. Управниците

„… Вестолиан I (6284-6348 г. от Н. Л.) е сред по-малко амбициозните управници на ранната Общност. Той е спокоен и уравновесен, такова е и управлението му. Веднага след като се възкачва на престола, Вестолиан I издава серия от декрети, които (според гледната точка) могат да укрепят или да сринат властта му. За съжаление ние нямаме сведения за реалното действие на тези декрети, тъй като през 6321 г. — втората от неговото управление, той…“

„Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“

„… Седмото хилядолетие от Галактическата ера носи името Общност, но сред историците е далеч по-популярно едно друго наименование — Монархията. Тези думи имат съвсем различно значение, но фактите — не.

Един от най-разумните и мъдри монарси на този период е Вестолиан I, който управлява от 6319 до 6348 г. Именно той с широкоизвестните си прокламации от 6320 г. прави първите опити да върне част от властта на народа, отнета му от неговите преки предшественици. В историята са останали имената на Зенора и Оберлю — съветниците, които пробуждат желанието на краля за абсолютна власт, и благодарение на които впоследствие се стига до…“

„Произход и история на разумните видове“, том VIII

Монархията може да бъде една от най-ефективните форми на управление, но може да бъде и напълно негодна.

Решаващ фактор е личността на монарха. Един интелигентен, честен и решителен монарх е в състояние да взема бързи и точни решения, без да губи месеци и години в проучване на архиви и законодателни прецеденти. Добронамереният, но невеж владетел разчита предимно на своите съветници, всеки от които обаче защитава и някакъв личен интерес. А тъпият и егоистичен монарх има всички шансове да управлява несправедливо и зле, подхранвайки корупцията в цялата пирамида на властта.

Още в първите векове от епохата на Монархията човешката раса опознава тези три основни типа владетели плюс още няколко междинни нюанса. Официално Монархията е установена през 5994 г. (Галактическата ера). Следват няколко години на дворцови преврати, гарнирани със седем политически убийства, първото, от които — през 6013 г. Характерната за всяка монархия черта — наследяването на престола, започва да набира сили едва при царуването на Торлон II, започнало през 6067 г. Торлон успява да стабилизира галактическата икономика, укрепва и разширява човешките притежания. Той пръв нарича Общност империята на Човека, а себе си окичва с титлата Директор. Изключително дълголетен, Торлон II надживява двама синове и четири дъщери, за да предаде през 6126 г. престола в ръцете на внука си Торлон III. Новият монарх остава в историята със създаването на Плаващото кралство — огромен планетоид, родил се от взривяването на Делурос VI. Той е съоръжен с животоспасяващ купол и специални двигатели, позволяващи придвижването му в пространството на Общността. От този момент нататък Плаващото кралство е резиденция на всички следващи Директори, като управлението на кралството и цялата бюрокрация си остават на Делурос VIII. На практика тази подвижна кралска резиденция рядко напуска околопланетното пространство на Делурос, изключение правят случаите на официални визити.

Торлон III обаче е безплоден. Благодарение на този факт през 6148 г. неговата племенница Вала I става първата жена, възкачила се на престола. До 6319 г., когато Директор става Вестолиан, на този престол се изреждат още осем мъже и една жена. Дребен и умен мъж, който говори тихо и се чувства неудобно пред публика, Вестолиан I стига до върховната власт благодарение на един трагичен инцидент с животоподдържаща апаратура, който отнема живота на майка му, Биора I, и на двамата му по-големи братя. Неподготвен за управлението на човешкия род както емоционално, така и практически, Вестолиан все пак притежава достатъчно умения и добронамереност, за да се справи с тънкостите на властта.

Директор едва от пет дни, той се оказва в положение на война с три звездни системи, на които до този момент не е чувал дори имената.

— Е, добре — рече той, най-сетне успял да събере по-голямата част от съветниците на майка си. — Повечето от вас вероятно знаят, че ме събудиха посред нощ, за да ми съобщят, че Общността е в състояние на война. По мое мнение това едва ли е сериозна война, просто защото ние сме прекалено много, а противниците ни — прекалено малко. Но въпреки това искам да науча от вас какво всъщност се е случило… Аз не съм обявявал война на никого, а и управлявам прекалено късо време, за да обидя, когото и да било. Кои са тези аргави и каква е причината за враждебното им отношение към нас?

— Ще разрешите ли? — пристъпи напред Оберлю, префект по извънземните отношения. Изчака кимането на Вестолиан, прочисти гърлото си и започна: — Аргавите са хуманоидна раса, чието фаза на еволюционно развитие се доближава до тази на човека, господин Директор. Понастоящем те контролират три звездни системи, а родната им планета се нарича Дарион V.

— Какъв им е проблемът? — попита Вестолиан.

— Преди около два века са били приобщени към Общността — поясни Оберлю. — Малко по-късно е установено, че не желаят да плащат на Делурос полагаемите данъци, и вашият прадядо Йордин II въвежда високи мита върху износа на селскостопанска продукция от тяхната система… — Тук префектът замълча, очевидно притеснен.

— После?

— В продължение на шестдесет години аргавите пишат петиции до различните Директори и настояват тяхна делегация да бъде приета и изслушана, вероятно с молба за понижение на митата. Те твърдят, че след въвеждането на това бреме икономиката им е в тежка стагнация, тъй като планетите им са предимно аграрни…

— Но делегацията им не е била нито приета, нито изслушана, така ли? — попита Вестолиан.

— Точно така — кимна Оберлю.

— Продължавайте.

— През последните няколко години заплашваха с бунт и днес това наистина се случи…

— А защо не са били намалени митата? — попита Вестолиан. — Защо дори не е бил обсъждан подобен въпрос?

— Единствено Директорът има право да отмени закон, който сам е подписал — отвърна Оберлю.

— А защо оплакванията на аргавите не са станали достояние на нито един Директор?

— Доколкото съм информиран, те са станали достояние на двама: Йордин II и Уилор I… Но и двамата са отказали да приемат тяхната делегация.

— Те са мъртви повече от петдесет години! — остро рече Вестолиан. — Нима твърдите, че нито един Директор през последния половин век не е бил наясно със ситуацията въпреки опасността от война?

— Да, господин Директор — тихо отвърна Оберлю. — Твърдя именно това.

— За мен това е небрежност, която граничи с престъпление! — отсече Вестолиан. — Незабавно да се отменят митата, да се направи всичко възможно за стабилизиране на аргавската икономика! И да се вземат мерки подобни неща да не се случват никога повече!

— Страхувам се, че това не може да стане, господин Директор — обади се Зенора, шеф на Протокола.

— Пояснете се!

— Предпочитам да го сторя в частен разговор с вас, господин Директор.

— Управлявам твърде кратко, за да имам тайни — поклати глава Вестолиан. — Затова не виждам смисъл в провеждането на частни разговори с когото и да било.

— Както желаете — вдигна рамене Зенора.

— Слушам ви!

— Ще започна с един — прост и очевиден факт… Вие можете да се наричате както ви е угодно: Директор, Протектор, Пръв гражданин и какво ли още не… Но на практика сте само едно — Император, който разполага с абсолютна власт. А това е нож с две остриета…

Веднага ще се поясня: тук, в тази стая, сме се събрали двадесетина от вашите съветници. Всеки от нас е експерт в своята област, колкото и нескромно да звучи това. Всеки от нас познава детайлно механизмите на властта, с чиято помощ се управлява една толкова огромна и сложна империя като нашата. Но въпреки това, дори да сме напълно единодушни по даден въпрос, вие сте този, който взема окончателното решение. Вие сте най-могъщото човешко същество в галактиката, по-скоро най-могъщото разумно същество в нея. И ще останете такъв, докато властта не бъде наследена от следващия Директор…

— Не виждам накъде биете — изгледа го Вестолиан.

— След малко ще разберете. Както вече казах, вие сте политически най-могъщото разумно същество в галактиката. А първата и може би единствена цел на всяка власт е да се възпроизвежда. Отворете учебниците по история и бързо ще се убедите, че нито един лидер не се е отказал от властта си доброволно, независимо дали е живял в ерата на Олигархията, Демокрацията или Републиката. Такива няма дори когато човешката раса е населявала само Земята. В много отношения политическата власт притежава свойствата на водата — търси пътя на най-малкото съпротивление. При нормални обстоятелства този път води до една личност — онази, която е на върха. Но когато тази личност направи съзнателно усилие да преобърне този процес, дори с нещо толкова тривиално като налагането на високи данъци на популация, отстояща на петдесет хиляди светлинни години от нас, тя вече е пробила, образно казано, малка пробойна в казана… И течението на властта сменя посоката си.

Аз си давам сметка, че вземането на принудителни решения с такъв незначителен характер е крайно неефикасно за вас, още повече че всеки от нас има право да говори от ваше име. Но ако това се върши прекалено често, има опасност всичките ви поданици да започнат да говорят от ваше име. За късо време ще стане така, че милиарди човешки същества ще започнат да издават заповеди от името на Директора.

— Надявам се, че ще ми позволите да ви задам няколко въпроса — изгледа го със съмнение Вестолиан.

— Разбира се — кимна Зенора.

— Първо, защо, по дяволите, са ми нужни над два милиона планетарни губернатори, след като аз съм единственият човек в Общността, който има правото да взема решения? Защо плащаме на тридесет милиарда бюрократи, които сме настанили на планетоидите Делурос VIII и Делурос VI, след като те не могат дори носа си да избършат без мое разрешение? Половината от Флотата се намира толкова далеч от Плаващото кралство, че за контакт с тях е нужен цял месец… За какво, по дяволите, изобщо са там, след като не могат да вземат самостоятелни решения?

— Ще разрешите ли да отговаря на първата част от въпросите ви, господин Директор? — обади се Оберлю, изчака кимането на Вестолиан и започна: — Дейността на губернаторите и всичко, което е свързано с извънземните, наистина зависи от решенията на всеки ваш наместник, които обаче трябва да отговарят на генералната линия, установена от Делурос. Ръцете на губернаторите са вързани, когато става въпрос за междупланетни проблеми, макар че всеки от тях може да даде своите препоръки и дори е длъжен да стори това…

— А бюрокрацията на Делурос взема решения, и то ежедневно — намеси се Зенора. — Но това са второстепенни решения, ограничени в областта на съответния отдел. Флотата има правото както да се защитава, така и да играе ролята на миротворец при възникналите междупланетни конфликти вътре в Общността. Но заповед за офанзивни действия може да получи единствено от вас.

— Отново повтарям, че това е една крайно неефикасна система — поклати глава Вестолиан. — Ние разполагаме с два милиона губернатори и над четвърт милион адмирали, без да броим генералите на планетарните сили. Те са толкова много, че сигурно бих умрял от старост, преди да произнеса по веднъж името на всеки от тях. Да не говорим за възможността да им отправям конкретни заповеди. Питам се как изобщо е функционирала Общността през всичките тези столетия…

— По всички личи, че сте останал с погрешното впечатление за липса на последователност в управлението — отвърна Зенора. — Но на практика е достатъчно да издадете само една кратка заповед на съответния адмирал, който отговаря за даден сектор на галактиката, за да бъде сведена тя до конкретния изпълнител.

— Но какво пречи на същия този адмирал да я издаде сам?

— Сигурността — отвърна Оберлю.

— Страхувам се, че не ви разбирам.

— Не живеем нито в ерата на Олигархията, нито в тази на Демокрацията — започна да обяснява Оберлю. — Разликата може би изглежда незабележима, но на практика съвсем не е така. Възможността за растеж е била неограничена при всички предишни форми на управление. Всеки отделен индивид — от последния работник до най-изтънчения демагог, е имал възможността да се изкачи до върха благодарение на собствените си качества и инициатива. Но днес не е така. Вие сте носител на абсолютната власт и дори ако всички ние — вашите най-близки сътрудници — обединим усилията си за вашето сваляне, никой не може да заеме поста Директор, преди да са ликвидирани наследниците ви до последния човек, които обаче са пръснати из половината галактика и живеят под силна охрана. Следователно всеки поданик на Общността е в една или друга степен обект на вашето лично благоволение и, грубо казано, неговите шансове за кариера са далеч по-малки от шансовете му за наказание или ликвидиране. В основите на пирамидата лежи бездънна пропаст, докато на върха й има място само за един човек, чиито заповеди и действия оказват влияние върху стотици поколения… Изяснява ли ви се ситуацията, господин Директор?

— Горе-долу — хладно отвърна Вестолиан. — От казаното дотук излиза, че никой от поданиците на Общността няма куража дори да смени прическата си, без да е получил предварителното ми разрешение…

— Очевидно държите да опростявате нещата — въздъхна Зенора. — На практика обаче ситуацията далеч не е толкова проста. Да погледнем нещата от обратната страна: вие имате властта да възнаградите всеки поданик на Общността, при това в степен, непозната от предишните политически системи. Можете да вземете един пълен идиот и да го направите главнокомандващ въоръжените сили, ръководител на научен институт, да му подарите планета-две… Изобщо всичко, което ви хрумне…

— Но заедно с властта да награждавате или наказвате, вие притежавате и още нещо: възможността да игнорирате — намеси се Оберлю. — На практика това е нещо повече от възможност — то е един от вградените недостатъци на системата. Властта ви е резултат на случайност, която съпътства вашето раждане. Вие сте роден в подходящ род, в подходящ момент. И нищо не е в състояние да ви лиши от върховната власт, с изключение може би на общогалактическа революция или отнемането на живота ви. Вие сте единственият човек в Общността, който не отговаря нито пред висшестояща власт, нито пред електората си. Следователно, за разлика от милиардите свои поданици вашите решения не могат да се отразят на статута ви, дори ако се наложи да започнем широкомащабна война, а не да се занимаваме с дребните прояви на неподчинение от страна на популации като аргавите. Нима след всичко това е чудно, че решенията трябва да се вземат от най-високо място?

— Същевременно вие управлявате огромна галактика и няма начин да обърнете внимание дори на една десета от проблемите й — отново се намеси Зенора. — Състоянието на нещата е такова, че Директорът не би могъл да…

— Поправете ме, ако греша — прекъсна го твърдо Вестолиан. — Доколкото разбирам, именно вие, моите съветници, решавате кои проблеми са приоритетни и кои могат да бъдат игнорирани…

— До известна степен е така — съгласи се Зенора. — Макар че вие лично решавате на кои да обърнете внимание и кои да оставите без последствие… По същия начин можете да посочвате как да се действа и по проблеми, които изобщо не са били предложени на вниманието ви.

— Значи това е същността на системата в момента, така ли? — попита Вестолиан.

Съветниците енергично кимнаха.

— Тогава ще се наложи да направим известни промени! — отсече той. Бездеен по природа, новият Директор не осъзнаваше мащабите на своята власт. Но вече си даваше сметка, че думата му е закон, и беше твърдо убеден, че този закон трябва да влезе в действие по възможно най-бързия и ефикасен начин. Издаде няколко заповеди във връзка с бунта на аргавите, закри заседанието и се оттегли в кабинета си за обмисляне на ситуацията.

Три дни по-късно проведе ново заседание, този път само с Оберлю и Зенора. Междувременно научи за наказателната акция в региона Белтар, заповядана от майка му преди двадесет години, но осъществена едва сега. Научи за гибелта на една цяла извънземна популация след избухването на слънцето в системата й, тъй като губернаторът не посмял да я евакуира без изричната заповед на Директора. Научи, че над триста държавни глави, които не беше успял да приеме лично в седмицата след смъртта на майка си, са смъртно обидени… И накрая научи за тайнствените газообразни организми, обитаващи Големите Магеланови облаци, които никой не беше посмял да изследва и привлече към системата на Общността, тъй като Директорът не беше дал мнението си по въпроса…

— Господа — започна той, след като двамата му най-влиятелни съветници заеха местата си в кабинета. — Ще ви призная, че бях силно изкушен от решението да абдикирам. Единствената причина, поради която не го сторих, са изключително топлите чувства, които питая към своята дъщеря. Струва ми се немислимо да й оставя в наследство ужасното състояние, в което Общността се намира в момента. Ето защо изготвих списък със заповеди (напомням: не предложения, а заповеди), които искам да бъдат изпълнени с максимална бързина. Длъжен съм да ви предупредя, че ако дори една от тях не бъде изпълнена в 30-дневен срок, вие ще трябва да се разделите с постовете си. Ясен ли съм?

— Напълно — отвърна разтревожено Зенора. Оберлю само кимна и се намръщи.

— Като начало давам пълна автономия на планетарните губернатори, които вече ще имат право да решават проблемите не само на конкретните планети под тяхно управление, но и на съответните звездни системи.

— Но как ще се процедира, ако в подобна звездна система действат трима губернатори, които дори не се познават? — попита Зенора.

— Не ме прекъсвайте — смръщи вежди Вестолиан. — На всеки десет планетни системи ще бъде назначен по един главен контрольор, вие ще му изберете подходяща титла. Той ще решава всички спорове, възникнали между губернаторите. Всеки десет контрольори от своя страна ще се отчитат пред общ началник, който ще отговаря за сто планетни системи и ще има право на самостоятелни решения. Тази верига ще свършва в кабинета на Оберлю.

Флотата ще получи право на самостоятелни действия, включително офанзивни. Единственото условие пред нея ще бъде или да получи официално одобрение на тези действия в 30-дневен срок, или да ги прекрати в същия срок. Вие ще създадете команден съвет (в състав от 4-7 души), който ще ми бъде пряко подчинен, но ще иска разрешение само при наличието на опасност от широкомащабна война, а не при дребни междуособици.

— Господин Директор, тук съм длъжен да се намеся! — обади се Зенора.

— По какви причини?

— За да посоча, че трябва да прецизирате решението си. Защото онова, което за една отделна популация е война за оцеляване, за нас може да изглежда като обикновена наказателна експедиция.

— Забележката ви е уместна — кимна Вестолиан. — Затова от вас, Зенора, искам утре сутринта да ми представите списък с петнадесет дефиниции на война и безредици, подредени според степента на своята опасност. От тях аз ще избера най-подходящата…

А сега да продължим: научните институти ще докладват лично пред мен само за фундаментални открития. За насърчаване на тяхната дейност ще бъдат отпуснати необходимите средства, грижа за това трябва да имат Министерството на финансите, ковчежничеството и Бюджетната комисия. Евентуалните спорове относно размера на отпусканите средства ще се решават от тричленен Арбитражен съвет, в който ще влизат един икономист, един представител на научните среди и Оберлю. Решенията му могат да се обжалват пред мен само ако Оберлю прецени, че има основателни причини за това.

По-нататък, искам създаването на ръководен орган за дипломатическия корпус. Той ще изготви основните директиви на нашата външна политика. Съобразявайки се с тях, всеки посланик ще има правото да действа по собствена преценка.

— Нещата вървят натам, че до вас ще имат достъп едва шепа хора — отбеляза Оберлю.

— Точно така — кимна Вестолиан. — Но тази шепа хора ще ми създава предостатъчно работа… — Помълча малко, очите му пробягаха по лицата на съветниците. — Господа, аз не разполагам нито с времето и подготовката, нито с желанието да провеждам ежедневни заседания, чрез които да ръководя дейността на Плаващото кралство. Нямам никакво намерение и да се бъркам в ежедневния живот на галактиката. Затова слушайте основната ми директива и я запомнете добре: ако даден проблем стигне мащаби, които изискват личното ми решение, и ако се окаже, че този проблем е възникнал поради липса на инициативност и решителност от страна на съответния бюрократ в системата на Общността, същият този бюрократ ще бъде екзекутиран на място, без съд и присъда. Предупреждавам, че предвид сегашното състояние на нещата аз бих предпочел неправилните действия пред бездействието.

— Това ли е всичко, господин Директор? — попита Зенора.

— Засега да. След като проверим действието на тези директиви, ще бъдем в състояние да нанесем известни корекции в тях. — Вестолиан помълча, после добави: — Честно казано, аз съм доста изненадан, че никой от предшествениците ми не е наложил подобна система на управление…

— Напротив, всички са го вършили — обади се Оберлю.

— Точно така — подкрепи го Зенора.

Вестолиан ги дари с хладен поглед, след което ги освободи.

Даваше си сметка, че за изпълнението на директивите ще е необходимо време. Определи го на около две години, но знаеше, че ще мине поне едно десетилетие, преди Общността да покаже някакви признаци на промяна. Но когато това стане, той може би ще изпита удоволствие от върховния си пост…

Ала и двете му сметки излязоха погрешни. Практическото изпълнение на директивите не отне десетилетие, а той не изпита никакво удоволствие от своя пост.

Причина първа: инсектоидната популация на Просион II, задъхваща се от пренаселеност, намери претекст да обяви война на хуманоидната популация, населяваща Просион III. Губернаторите на двете планети не успяха да стигнат до компромис и прехвърлиха въпроса в ръцете на контрольора. Но Флотата пое инициативата още преди той да прецени кой крив, кой прав… Без да си прави труда да обявява война, главнокомандващият заповяда широкомащабна бомбардировка на Просион II със смъртоносни дози радиация. Това доведе до унищожението на 90% от инсектоидната популация и спонтанни въстания на седем от общо деветте инсектоидни планети, влизащи в Общността. Когато Вестолиан пое нещата в свои ръце, веднага разбра, че губернаторите са действали в пълно съответствие с директивите му, а Флотата едва ли може да се обвинява в липса на инициативност.

Причина втора: Научноизследователският институт по микробиология поиска бюджет от седемнадесет милиарда кредита, но Бюджетната комисия му отпусна само четири. Арбитражният съвет завиши цифрата на шест, в резултат на което микробиолозите обявиха обща стачка и поискаха спешна среща с Директора. Вестолиан беше принуден да ги изслуша, тъй като институтът по микробиология произвеждаше всички ваксини, необходими за покоряването на нови планети, и стачка в него беше немислима. Той определи бюджета на девет милиарда кредита и микробиолозите прекратиха стачката вероятно защото нямаше по-висша инстанция, пред която да обжалват. Междувременно поради липса на ваксини измряха членовете на три експедиции, които действаха в граничните региони на галактиката.

Причина трета: посланикът в Алойт XIV — планета, която все още не беше включена в Общността, успя толкова добре да внуши на местното население своите идеи за утопична демокрация, че в резултат избухна кръвопролитна гражданска война. Тоталитарният режим успя да се наложи над опозицията едва след като жертвите на конфликта надхвърлиха цифрата 29 милиона. Извикан по спешност при побеснелия Вестолиан, посланикът заяви, че просто е проявил инициатива. Но защо не е докладвал за проблема на по-ранна фаза? Защото Директорът не иска да бъде ангажиран, преди да са изчерпани всички възможности за действие. За съжаление в случая ангажирането му дойде твърде късно…

Причина четвърта: очертаха се контурите на съюз от около двеста планети, които проявиха желание да излязат от Общността, тъй като им е отказан какъвто и да било контакт с Директора. Когато им беше изтъкнато, че по-голямата част от тях са стабилни в икономическо и военно отношение, а Директорът е зает с проблеми в други части на Общността (още повече че никой от неговите предшественици не беше приемал делегации от споменатите планети), отговорът беше гневен и категоричен: никой от предишните Директори не е превръщал равнодушието си към тях в държавна политика. Нещата опряха до семантика и начин на изразяване, но в крайна сметка Вестолиан беше принуден да изгуби три дни в прием на около двеста посланици — време, което му трябваше за вземането на важни военни решения.

Причина пета: проблемите, които стигаха до кабинета му, почти никога не бяха такива, които задължително изискват личното му решение. В по-голямата си част те представляваха раздути до неузнаваемост бюрократични или дипломатически недоразумения.

Причина шеста: сериозните проблеми — онези, които действително изискваха решение от страна на Вестолиан, най-често потъваха някъде по веригата и се превръщаха в бомба със закъснител, запазена като подарък за следващите поколения.

Всичко това го принуди да привика по спешност своите най-близки сътрудници — Зенора и Оберлю.

— Пресвети Боже — промърмори сякаш на себе си той. — Нещата изглеждат далеч по-зле от преди… — Очите му се спряха върху лицето на Зенора: — Моите директиви бяха ясни и смислени, оформени така, че да се избягват всички бюрократични пречки. Целта им беше да ме освободят от ежедневните неуредици, които трябва да оправям… А какво се получи?

— Това, което се получи, няма нищо общо с вашите добри намерения, господин Директор — вдигна рамене Зенора. — Причината се крие в характера на Човека и порядките в неговата империя. Обръщайки поглед към историята, вие несъмнено сте забелязали, че когато Човекът е беден и не притежава почти нищо, формата на управление в обществото обикновено е пълна демокрация. Но когато той набира сили и империята му става могъща, възниква необходимостта от бързи и нерядко насилствени решения. Формата на обществено управление губи част от своята демократичност, Републиката отстъпва мястото си на Олигархията. А днес, когато империята на Човека покрива буквално цялата галактика, възниква крещящата необходимост от върховна и неоспорима власт. В тази империя вече има прекалено много раси със своите специфични интереси, демократичната им защита е невъзможна. Единствената форма на управление е върховната власт, упражнявана с желязна ръка от един човек… Можете да окичите тази власт с епитети по ваш избор, но точната й дефиниция е само една — монархия. Наистина вие сте в състояние да вземете нищожно малък процент лични решения на проблемите, с които ви заливат. Но тези решения са окончателни и неоспорими, тъй като идват от индивид, който е носител на абсолютната власт. Ще си позволя да добавя и още нещо, господин Директор… Несъмнено вие ще нанесете корекции в своите директиви, но нещата няма да се променят. Управлението ни ще остане неефективно, хиляди планети с легитимни проблеми и основателни жалби ще бъдат игнорирани, ще ни залеят трудноразрешими проблеми, трупани в продължение на столетия.

Но абдикацията едва ли ще е изход. Дори да се откажете от нищожна част от своите пълномощия, нещата ще излязат от контрол и ще настъпи пълна анархия. Колкото и несъвършена да е нашата система, тя все пак си остава единственият що-годе ефективен начин за управление на империя от такъв мащаб… Не можем да отстъпим нито крачка назад по простата причина че сме отишли прекалено далеч… Половин век ще е необходим за организирането на избори, независимо от формата им. Петдесет години вакуум във властта, който не можем да си позволим… Нито ние, нито нашите наследници. Планетите членки на Общността са взаимнозависими както в икономическо, така и в културно отношение. И това изключва дори мисълта за някаква форма на изолационизъм. Дори нечовешките популации са обвързани с нас както в икономическо, така и във военно отношение. Не, господин Директор… Единствената алтернатива на сегашната система е пълна галактическа анархия. Нещо, което според мен дори не подлежи на обсъждане…

— И аз мисля така — отвърна с въздишка Вестолиан. — Но май ще излезе, че всеки Директор открива тази истина сам за себе си…

Зенора мрачно кимна с глава.

— Да се отменят всички директиви — заповяда с променен глас Вестолиан. — Ще трябва да се оправяме с нещата такива, каквито са… Дори ако се наложи да изпием горчивата чаша до дъно…

После Директорът на Общността се оттегли на самотна вечеря с единственото желание да се почувства като всеки обикновен човек във Вселената.

Същата нощ влезе в сила Прокламацията за емиграция, издадена шестдесет и три години по-рано от неговия дядо, засягаща една далечна планета, която все още не фигурираше върху картите на Общността. И Директорът беше събуден, за да научи, че отново е в състояние на война…