Майк Резник
Господарите (21)

20. Архитектите

„… Ебар Малоу (6700-7655 г. от Н. Л.) несъмнено е най-великият архитект, живял в ерата на Общността. По неустановени причини той напуска професията си веднага след като проектира придобилата мрачна слава сграда на Бюрото по извънземни работи. Макар и единствен, този проект му осигурява трайно място сред гигантите на човешката архитектура…“

„Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“

„… Сградата на Бюрото е непокътната и до днес. Въпреки мрачната си слава тя си остава едно от най-забележителните архитектурни творения в галактиката. Виновник за това е Ебар Малоу — може би най-гениалният архитект в човешката история след създаването на Калибан. Дори днес сградата на Бюрото изпълнява функциите, поради които е била построена. Естествено, жалко е, че…“

„Произход и история на разумните видове“, том IX

— Какво, по дяволите, е това? — попита Малоу и махна с ръка към огромното съоръжение, което вкараха в кабинета му.

— Стол, мой учени приятелю — отвърна Верлор, изчакал работниците да излязат.

— Стол за кого? — попита Малоу, като напразно се опитваше да си представи съществото, което може да се чувства удобно в това странно съоръжение.

— За посланика на Кастор V — отвърна Верлор.

— Така ли? Аз дори не подозирах, че на Кастор има разумен живот…

— Според нашите психолози преди около три хиляди години тази раса е напуснала фазата на неразумния звяр и е станала разумен звяр… А самите касторци твърдят, че са били разумна раса далеч преди появата на Човека тук…

— Дано господин посланикът не идва с намерението да обсъждаме този въпрос — въздъхна с отвращение Малоу. — Готов съм да приема, че обладават разум още от времето на Големия Взрив, стига това да го направи щастлив. Особено като гледам размерите на това, което наричаш стол…

— Други са причините, поради които настоява за среща с теб — отвърна Верлор. — Доколкото съм информиран, ще иска да говорите за Бюрото…

— Няма да стане! — отсече Малоу. — Седем години чаках одобрението на проекта от страна на Плаващото кралство и нямам никакво намерение да правя промени в него само защото някакъв слоноподобен баровец от Кастор настоява за това!

— Успокой се — рече Верлор. — Ние нямаме никаква представа за желанията му.

— Това е без значение! — сопнато отвърна Малоу. — Никакви промени!

— Виж какво — въздъхна Верлор, — всички ние изпълняваме определени заповеди. На теб ти е наредено да проектираш и да изградиш Бюрото. На мен пък ми е наредено да се грижа за удобството на нашия гост. Искам да ти напомня, че той не е някакъв дребен бюрократ, а самият посланик на Кастор в Общността.

— Това означава ли, че Кастор изобщо не членува в Общността? — присви очи Малоу.

— В момента статутът им е неустановен. Беше им отправена любезна покана в този смисъл, но ако откажат…

— Ще им бъде отправена нелюбезна покана — завърши вместо него Малоу.

— Вероятно си прав — призна Верлор. — Но при всички случаи тази нелюбезност трябва да се прояви от Плаващото кралство, а не от теб. Ясно ли е?

— Ясно — въздъхна Малоу. — Кога да очакваме високия гост?

— Ако позволите да прекъсна вашата дискусия, аз съм напълно готов за разговор — обади се един равнодушно-хладен глас зад тях, придобил металически оттенъци от мембраната на електронния преводач.

Двамата стреснато се обърнаха към вратата и видяха едро същество с дебели крака и широка, почти квадратна глава, покрита с пластмасова маска и кутията на електронния преводач. Грубата му кожа очевидно нямаше нужда от защита, а самото тяло се крепеше на три крайника, разположени като триножник — характерна поза за обитателите на планетите със силна гравитация. Върху маската бяха прикрепени ленти и значки — очевидно знаци за високопоставеност.

— Откога сте тук? — пожела да узнае Малоу.

— Моето име е Кротар — представи се касторианецът, игнорирайки въпроса. — Предлагам да започваме…

— Оставям ви, господа — изведнъж се разбърза Верлор. — Позвънете ми, ако имате нужда от нещо…

— Възразявам на обръщението „господин“ — рече Кротар. — Но няма да направя официално оплакване, тъй като приемам, че електронният уред превежда земния език прекалено буквално…

Малоу хвърли към Верлор поглед, който означаваше: „За кого, по дяволите, се взема тоя?“, после се извърна към госта:

— Е, добре, Кротар, какво мога да направя за вас?

— Наричайте ме „посланик Кротар“ — отвърна извънземното.

— Както желаете, посланик — кимна Малоу и неволно се запита как ли изглежда някой по-малко дипломатичен касторианец.

— Искам да се запозная с чертежите за Бюрото по извънземни дела — кимна Кротар.

— Има ли някаква специална причина за интереса ви към тях? — попита Малоу, намали светлината в помещението и включи триизмерната холограма с проекта на строежа в пространството между себе си и госта.

— Не бих си позволил безпричинен интерес — отвърна Кротар. — Ще ми разясните ли плановете?

— Както желаете — вдигна рамене Малоу и започна да декламира обясненията, които през последните две години беше изричал поне хиляда пъти: — Сградата на Бюрото по извънземни дела, която ще бъде построена на Делурос IV, има правоъгълна основа, върху нея ще се издигне корпус с височина два километра, който леко се стеснява към върха. Самата основа ще бъде с размери три на четири километра. Както забелязвате, външната фасада е украсена с най-известните произведения на изкуството, събрани от различни краища на галактиката.

— Включително Кастор? — попита посланикът.

— Ваши произведения на изкуството несъмнено ще бъдат включени в украсата, стига Кастор да стане член на Общността — отвърна Малоу, а в душата му се появи тайната надежда, че Плаващото кралство ще изисква по-добри маниери от потенциалните кандидати за поданство.

Пръстите му докоснаха няколко бутона върху бюрото и триизмерната холограма се промени. Сега се виждаха отделни детайли на просторното входно фоайе.

— Сградата ще бъде оборудвана с всички видове жизнена среда, с изключение на фоайето, през което ще се осъществява достъпът до нея — продължи той. — На Делурос IV атмосфера почти липсва, а гравитацията е 50% от тази на Делурос VIII. Лесно бихме могли да уеднаквим тези показатели по изкуствен начин, но идеята е да не се облагодетелства нито един от представителите на Общността, включително и Човекът…

Фоайето ще бъде запълнено с информационни щандове, които ще използват всички известни езици в галактиката и ще насочват представителите на различните раси. Придвижването ще се осъществява с помощта на стотици подвижни ленти, всяка от които ще води до определен асансьор. Самите асансьори са проектирани така, че да побират минимум по десет представители от всяка раса, като броят на пътниците от по-дребните популации може да стигне и сто…

Асансьорите ще бъдат оборудвани така, че да изпълняват команди на всеки галактически език, включително официалните пет, които се използват от електронните преводачи. Получил нареждане да не качва пътници от друга популация, асансьорът автоматично се затваря и в рамките на 30-60 секунди създава атмосферата и гравитацията на популацията, която превозва. Ако не получи специфична команда, той се насочва директно към етажа на съответната популация. Освен вертикално, тези асансьори могат да се движат и хоризонтално. Това е така, защото твърде малко са популациите, които заемат цял етаж от сградата.

Всеки асансьор, както и всеки отделен офис, ще бъде оборудван с необходимата бройка защитни скафандри плюс атмосферни шлемове и лицеви маски.

Сега пред нас е характерен за всички етажи план — в случая на 288-ия. Той е разделен на секции, всяка от които може да побере до 300 представители на отделна популация. Тази схема лесно се променя на отделни офиси, като за целта се използва специален компютър. Както вероятно забелязвате, в средата на южния коридор е разположена херметизираща бариера, с нейна помощ се разделят жизнените пространства на отделните популации. Единственият начин за придвижване от един сектор към друг е хоризонталният асансьор. Тук трябва да добавя, че този асансьор се придвижва до всяка точка на етажа по желание на пътниците, но не отваря вратите си преди създаването на съответната атмосфера в кабината или обличането на защитно облекло.

Всеки от офисите е оборудван със система за пряка връзка. С нейна помощ се осигурява достъп до всички други помещения в сградата, преводът е автоматичен, освен ако клиентът не желае друго…

Всяка популация ще разполага със своя столова и помещения за почивка, оборудвани с електронни библиотеки и пряк видеоканал от собствената си планета. Естествено, тя ще има на свое разположение и съответните медицински и възстановителни центрове…

— А охрана? — попита Кротар.

— Без охрана не може — кимна Малоу.

— Какъв ще бъде нейният състав?

— От хора.

— Ясно — кимна посланикът, после вдигна глава. — Имам такъв въпрос… Защо Бюрото по извънземни отношения ще бъде построено на Делурос IV, след като Делурос VIII и Плаващото кралство са далеч по-удобни за тази цел? Нима човешката раса се надява, че по този начин ще убеди в своята добронамереност останалите раси?

— Аз не съм политик, посланик Кротар — отвърна Малоу. — Аз съм само един архитект, получил задачата да построи въпросната сграда на Делурос IV. Но ако ми позволите да изразя личното си мнение, евентуалното строителство на такъв обект на Делурос VIII би било прекалено скъпо, тъй като гравитацията там е значително по-голяма…

— Нима се опитвате да ми кажете, че раса, която е построила Плаващото кралство и планетоидите на Делурос VI, която поддържа армия и флота от няколко милиарда души, не може да си позволи изграждането на Палата на извънземните върху Делурос VIII?

— Не се опитвам да ви кажа абсолютно нищо, посланик! — въздъхна отчаяно Малоу. — Ако търсите скандал, обърнете се към Верлор. Той отговаря за расовите инциденти. Аз проектирам сгради и нищо повече!

Кротар се изправи, тялото му проби триизмерната холограма на 288-ия етаж и застрашително се надвеси над Малоу. Архитектът за миг помисли, че ще бъде нападнат, но касторианецът само го наблюдаваше. Така и не можеше да се определи дали е ядосан или обиден.

— Мисля, че е излишно да търсите експонати на касторианското изкуство за вашата сграда — промърмори с тенекиен глас посланикът.

— Честно казано, не съм мислил за това — отвърна Малоу. — А сега ще ви помоля да обясните целта на своето посещение.

— Това си е моя работа — отвърна Кастор. — Така, както вашата е да строите сгради.

Верлор се появи секунди след като гостът си тръгна.

— Е? — попита той.

— Какво „е“?

— Какво искаше?

— Нямам представа. Разгледа плановете, увери се, че охраната ще бъде съставена от хора, и каза, че не желае да има нищо общо с това.

— Това ми е познато — въздъхна Верлор. — Той е деветият, който се отказва… Без дори някой да го е канил…

— Не разбирам — погледна го объркано Малоу.

— И аз. Ясно е само едно — сред извънземните има някакво брожение. Не прилича нито на бунт, нито на открито недоволство. Сякаш изведнъж са решили да демонстрират независимост и строителството на Бюрото е подходящ повод.

— Това ми звучи твърде преувеличено…

— Може би — кимна Верлор. — Но нито един от тях не се обоснова по адекватен начин. Канфоритите се оттеглиха под претекста, че искат четири самостоятелни етажа, а ние им предлагаме етаж и половина. Обитателите на Лем отказаха да си доведат готвачи, а емраните се възпротивиха на идеята Бюрото да се строи на която и да било планета от системата Делурос. И тъй нататък, и тъй нататък…

— Защо не си ми казвал нищо досега? — попита Малоу.

— Защото Директорът заповяда строителството да продължава според утвърдените планове.

— Но аз действително бих могъл да преустроя етажа на канфоритите по начин, който…

— Забрави за това — прекъсна го Верлор. — Ще се строи според утвърдените планове и толкоз. В случай че някоя раса откаже да се нанесе на определената за нея площ, ние разполагаме с необходимите лостове за натиск…

— А сигурен ли си, че не би трябвало да преустроя един-два етажа в лазарет? — саркастично подхвърли Малоу.

— Не се шегувай, тъй като това наистина е твърде възможно — отвърна Верлор.

— А нима няма начин да преустроим някои неща така, както те искат? Очевидно извънземните не възразяват срещу самата сграда като цяло, би било жалко, ако откажат да я използват…

— Няма такава опасност — отвърна Верлор. — Не забравяй, че на Делурос IV няма атмосфера. А това означава, че и след десет хиляди години сградата ще изглежда като нова… Това между другото е една от причините да се спрем на планета без атмосфера. На Калибан не беше помислено за това и сега там се налагат безконечни ремонти. При Бюрото подобна опасност отпада…

— Да — мрачно кимна Малоу. — То просто ще бъде построено и забравено. Но какво им става на тези същества, да ги вземат мътните? Нима не съзнават, че това ще бъде най-значителното архитектурно съоръжение след Калибан? А може би и най-великото, тъй като на Калибан дори не е помислено за мултирасова околна среда!

— Работата е там, че ти гледаш на проекта като архитект, докато те му придават политическо и расово значение. През последните години Общността се разрасна до такива размери, че управлението й стана почти невъзможно. Извънземните непрекъснато опипват почвата и търсят слабите ни места. Те знаят колко много усилия ни бяха необходими за утвърждаване на проекта и веднага са преценили, че един отказ от участие в него е най-добрият начин да блокират нашата работа.

Думите на Верлор се оказаха пророчески, при това по особено неприятен начин. В рамките на следващата седмица още тридесет популации отказаха да използват Бюрото, а до края на годината това сториха практически всички нечовешки популации в галактиката.

Но Малоу беше хвърлил част от сърцето си в проекта и нямаше никакво намерение да вдига ръце. Една от първите му акции беше на Лодин XI, където успя да се срещне с планетните лидери.

— Имам пълна представа за причините ви — започна той. — Но не мога да кажа дали те са основателни или не просто защото не съм политик. Аз съм архитект и мога да ви предложа една уникална сграда, за която в близкото минало дори не бяхме в състояние да мечтаем…

Вие твърдите, че искате да живеете в разбирателство с хората и да бъдете равнопоставени с тях. С проектираната от мен сграда имате всички шансове да постигнете това. В нея всички раси ще бъдат равнопоставени, отношенията между тях ще бъдат кристално ясни. Ще постигнем тъй желаното хармонично сътрудничество по простата причина че друг път няма. Ако не успеем, цялата галактика ще разбере, че това е едно напълно неосъществимо начинание. Може би ще се окаже, че фактическото състояние на нещата е именно такова, но тази сграда ни дава уникалния шанс да се опитаме…

Лодинитите го изслушаха учтиво, а след това отклониха предложението му също така учтиво…

Следващата цел на обиколката му бяха близнаците Канфор.

— Поне не използвайте този благороден проект като символ на вашата ненавист към Човека — примоли се той. — Има други, чисто политически начини да изразите своето отношение. Не плащайте данъци, не приемайте губернатор човек, не позволявайте на Общността да държи военни бази на вашите луни. Но дайте шанс на Бюрото. То е последната надежда за обединяване на народите, населяващи галактиката.

Канфоритите с дюдюкане го прогониха от залата. Когато пристигна на Просион II с нейното инсектоидно население, Малоу вече беше сменил тактиката си.

— Животът ви несъмнено стана по-добър — започна той. — Аз не по-малко от вас съм възмутен от действията на Флотата тук, изпратена по нареждане на Вестолиан. Това обаче не оправдава решението ви да се оттеглите напълно от обществения живот, от общогалактическата култура. Елате и заемете своето място в Бюрото. Докажете, че сте по-добри от нас! Ще имате всички шансове да го сторите. Ще разполагате с всички съоръжения, ще ви бъде предложен пълен комфорт. А ако искате да свалите системата на Общността, какво по-добро място за тази цел от Бюрото, където ще имате възможност за бърз контакт с представителите на всички раси, които мислят като вас.

Вероятно, поради инсектоидната си структура просионците изобщо не виждаха смисъла в строителството на Бюрото. Те не питаеха лоши чувства към хората, унищоженото от Вестолиан население на планетата им отдавна се беше възпроизвело. Но отношение към сегашния проблем просто нямаха. Защо трябва да се пътува чак до Делурос? — питаха се те. И там ще ядем и пием, както го правим тук…

Следващата спирка на Малоу беше Домар, но там изобщо не му позволиха да слезе от кораба. Домарианците бяха от редкия за галактиката вид екстрасенси и ясновидци и предварително знаеха всичко, което искаше да им каже видният архитект. Отхвърлиха идеите му с пълно единодушие, а и с известно основание. За какво им е на телепатите физически контакт с други раси?

На Терацан за пръв път почувства, че има някакви шансове за успех.

— Народът на Терацан е известен в галактиката с огромните и внушителни жилищни комплекси в своите градове. По тази причина вие по-добре от всички бихте разбрали защо се строи Бюрото и с каква цел трябва да се използва. Изоставянето на архитектурен паметник от подобен тип несъмнено би граничило с престъпление. Аз съм убеден, че вие няма да го бойкотирате!

Оказа се, че отново греши. Изкуството на терацаните се оказа твърде нефункционално. Планетата им беше покрита с огромни и блестящи архитектурни творения, чието практическо приложение се изчерпваше единствено със съзерцанието.

Обитателите на Алдебаран XIII реагираха на визитата му толкова бурно, че се наложи да се върне на кораба под въоръжена охрана. Местните жители бяха убедени, че Човекът строи сградата на Бюрото с единствената цел да успокои гузната си съвест.

На Гама Лепорис IV се срещна с акватични създания, които никога не бяха влизали в конфликт с Човека, нито пък той беше правил опити да ги експлоатира. По тази причина те нямаха повод за враждебно отношение към него. Облечен в защитен скафандър, Малоу се спусна в морските дълбини за среща с тях.

— Не мога да разбера защо се оттеглихте от проекта — обърна се към слушателите си той. — Нашите народи винаги са поддържали приятелски отношения помежду си. Още повече че поради специфичните условия на живот за акватична раса като вашата би било изключително полезно да осъществи контакт с останалите разумни популации на галактиката. В това отношение Бюрото ви предлага наистина уникални условия. Осигурена ви е подходяща жизнена среда, ще имате на разположение абсолютно всичко, от което се нуждаете — в медицински, социален, религиозен и дори сексуален аспект… Убеден съм, че ще промените отношението си просто защото няма какво да губите от подобен проект…

Акватичните същества се съгласиха с всичките му доводи. Признаха, че Бюрото наистина ще улесни контактите им с останалите раси, подчертаха, че нямат нищо против Човека, който преди векове ги беше освободил от тиранията на Лем. Но едновременно с това изтъкнаха, че участието им в проекта би се изтълкувало зле от малкото раси, с които поддържат дружески отношения в момента. Всички те са на становището, че човешката раса контролира галактиката с желязна ръка, и акватичните просто не могат да не се съобразяват с този факт. Отново повториха, че личното им мнение за Човека е изключително добро, но не могат да тръгнат срещу настроенията на мнозинството, особено в момент като сегашния… Те нямат нищо против идеята, но физиологически са непригодни за нейната реализация… Тъй че…

Ходът на събитията не се промени. Малоу беше посетил вече двадесетина планети, когато забеляза, че не е единственият емисар на добра воля. На Балок VII го посрещна новината, че Общността е наложила икономически санкции на всички планети, които са се оттеглили от проекта. Това стана в момент, в който местните жители бяха готови да се завърнат, и огорчението на Малоу беше особено силно. Сетите влязоха в открити военни стълкновения с Флотата и се държаха почти месец, преди да бъдат окончателно унищожени…

Провалите следваха един след друг, но строителството на Бюрото не спря нито за миг. Изляха се основите, издигнаха се стотици етажи, включиха се в действие системите за жизнена среда, хранителните лаборатории, медицинските центрове. Огромни товарни кораби пренасяха обзавеждане и оборудване от съответните планети.

Десет години по-късно строителството приключи. Върху скалистата повърхност на Делурос IV се издигна огромен блестящ комплекс, който се виждаше от стотици и хиляди мили разстояние. Висок километри, той функционираше безупречно, а външните му стени бяха покрити с прекрасни пана, отразяващи най-доброто от изкуството на отделните раси.

Издигаше се и нищо повече… Един блестящ, но безполезен паметник на човешкото могъщество и недомислие, едно творение, което се оказа прекалено напредничаво не само за извънземните популации, но и за самата човешка раса. Населението на галактиката просто не беше дорасло за него…

В нощта преди откриването Малоу се напи толкова жестоко, че го държа цяла седмица. Когато най-сетне изтрезня, той си подаде оставката и напусна системата Делурос. Отвори архитектурно бюро на планетата Делта Скоти II, която отстоеше на четиридесет хиляди светлинни години, и забогатя от проектирането на евтини и удобни жилища за авантюристите, които я бяха колонизирали…