Майк Резник
Господарите (6)

5. Търговците

„… Важна роля при асимилирането на новите светове играят Търговците, или по-точно Министерството на търговията, които имат задачата да въведат там пазарната икономика. Най-известната личност в галактиката през този период е Кипчок Нгана, който цяло хилядолетие по-късно е считан за главен виновник за смъртта на Републиката…“

„Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“

„… Най-изтъкнат сред тях безспорно е Кипчок Нгана (884-971 от Н. Л.) — твърд и безкомпромисен финансов и организационен гений, който старателно отбягва рекламата. Именно той се бори със зъби и нокти срещу всякакви права за извънземните видове, пак той поддържа на изкуствено дишане живота на отдавна стагниралата Република далеч отвъд всякакви разумни граници…“

„Произход и история на разумните видове“, том VIII

Кипчок Нгана се облегна на стола, качи краката си на бюрото и доволно въздъхна. Нещата вървяха добре — както за него самия, така и за Републиката. Брутният галактически продукт се удвояваше вече шест десетилетия поред, кратката търговска война с Дарион III приключи, Човекът постигна невиждано в историята благосъстояние.

Чувството беше много особено. Вместо да изпитва спокойно задоволство, той беше като човек, който си е изгубил едната обувка и няма представа как ще ходи.

Очите му се плъзнаха по календара. Нищо особено: две посещения от второстепенни служители на Отдела по картография, обяд с търговска делегация от новозавладените денебийски колонии, заседание с плановия отдел на министерството. Този отдел беше най-свидната му рожба, Нгана беше дълбоко убеден в неговото решаващо значение за благосъстоянието на Републиката.

Естествено, те имаха нужда както от Картографите, които дават обща насока на експанзията, така и от Пионерите и Флотата за завладяване на конкретните планети. Психологията също има важно място в този процес и заслужено беше станала Царица на науките. Но всички те имаха преходно значение, тъй като изпълняват задачата си на дадена планета и се преместват на друга. Планетата вече е годна за обитаване, осъществен е контакт с извънземните, Републиката е отпуснала съответните средства за колонизация. И настъпва времето на Търговците, които действат под умелото ръководство на Министерството на търговията, разбира се. Те имат задачата да приобщят новозавладяната територия към общата икономическа структура на Галактиката и здраво да я обвържат с финансовата система на Републиката.

Републиката отдавна беше разбрала, че военната сила е крайна мярка, която може да се използва само в безнадеждни ситуации. Номерът (главен специалитет на Нгана) беше новите светове да получат пазарна икономика от такъв вид, който ще ги направи зависими от търговията с Републиката и ще избие от главата им всякаква мисъл за самостоятелност.

При една трета от населените с разумни същества планети проблемът не беше труден за разрешаване, тъй като там вече съществуваха икономически структури. Останалите две трети обаче бяха напълно девствени и именно те бяха любимото занимание на Нгана. А той беше изключителен майстор в своята работа.

Например Балок VII — сравнително малка планета, обитавана от една напълно самозадоволяваща се раса, която все още се намираше в началото на еволюцията, но притежаваше заложби на добър разум. Жителите на планетата бяха от хуманоиден тип с изцяло тревопасен хранителен режим. Принудени да си осигуряват огромни количества храна, те бяха пропуснали да усвоят голяма част от другите сръчности, необходими за истинската еволюция. Наблюдаваха се опити за фермерство, но климатът на планетата беше прекалено непостоянен за стабилна реколта. По тази причина търговията беше достигнала до фазата на натуралната размяна и си беше останала там…

Нгана направи продължителна инспекция на планетата, след което изпрати там 20 000 от своите тъй наречени аграрни съветници. В резултат реколтата за три години скочи пет пъти. Местните жители не платиха нито цент за това благополучие, но и не получиха възможност да се запознаят с революционната технология на Републиката. В края на тригодишния период се наблюдаваше значително увеличение на раждаемостта, населението на Балок VII рязко нарасна. Използваната селскостопанска техника беше продадена или дадена под наем на частни републикански фирми, всичко изглеждаше наред. Благоденствието продължи още пет години, после по заповед на Нгана „помощта“ спря. Жителите на планетата затънаха в мизерия, болести и епидемии и надигнаха глава. Републиката прояви загриженост и започна да доставя безплатни лекарства и медикаменти. Това продължи шест месеца, после потокът секна.

Доставката на лекарства беше поверена на републиканските търговци. Те започнаха да дават под наем селскостопанска техника на местните жители срещу очакваната реколта на определени култури. По същия начин отпускаха и лекарствата.

Пет години по-късно жителите на Балок VII нямаха нужда нито от машини, нито от лекарства. Бяха се научили да ги произвеждат сами. Така беше създадена селскостопанска икономика. Републиката ловко въведе паричното обръщение, отпускайки заеми за закупуване на нова и усъвършенствана техника. Тя, естествено, осигуряваше по-високи добиви, а единствен купувач за тях беше пак Републиката…

Този случай беше от сравнително лесните. По-големи затруднения срещнаха на Корус XVI. Тамошните обитатели бяха странни създания със силиконова структура, които дишаха амоняк и отделяха въглеродни окиси. Икономиката им беше изключително жизнена и гъвкава, базираща се на производството на редки метали. Аборигените не проявяваха никакво желание да се включат в търговската мрежа на Републиката и бяха напълно доволни от своята изолация.

Нгана оторизира петдесет от своите търговци за изкуствено производство на най-редкия от металите, които се добиваха на Корус XVI. Той лежеше в основата на финансовата система на планетата и играеше ролята на платежно средство. Търговците бързо наводниха новия свят с този метал, продавайки ги на частни лица срещу други, не по-малко важни за Човека химически елементи. Петдесет процента от печалбата на търговците се отделяха за нови количества метал. В крайна сметка той окончателно заля планетата, сечените на ръка монети изгубиха всякаква стойност. Другите петдесет процента от печалбата отидоха за „спасяването“ на корусийската икономика, тоест за приобщаването и към тази на Републиката. В замяна търговците получиха петдесетгодишна концесия върху търговията с тази планета. Само след десет години Корус XVI беше включена в списъка на икономическите сателити на Републиката.

От време на време се наблюдаваха опити за откъсване на отделни планети от икономическия диктат на Републиката, но те рядко имаха успех. Първото и най-често прилагано средство за противодействие беше пълното търговско ембарго. В случай че то се окажеше незадоволително, бързо се прилагаше друга, по-ефикасна мярка: търговците подправяха и пускаха в обръщение огромни количества от паричнообменните единици на съответната планета, независимо от характера им. С изключение на енергийните суровини, в галактиката нямаше нищо толкова ценно, че да попречи на Човека да засипе с него една непокорна планета. На нейния пазар моментално се появяваха огромни количества диаманти, злато, редки минерали, лекарства, хлор, вода — изобщо всичко, което би могло да играе ролята на разменна монета. И те естествено губеха цялата си стойност…

Повечето икономики, независимо дали бяха създадени по естествен начин, или натрапени от Републиката, използваха изкуствено наложени платежни средства, които имаха стойност само поради общественото доверие в тях. Но на някои планети нещата стояха другояче. Например имаше такива, да речем Светът X, на които за разменна монета се използват ябълките. Натрупване на подобни средства не можеше да има, просто защото ябълките се изяждаха. Следователно номерът с пренасищане на пазара там не можеше да действа, тъй като колкото повече ябълки се внасят, толкова по-голяма би била консумацията им. Тогава се действаше по обратния начин — търговците откриваха някакъв вредител за унищожение на реколтата, след това внасяха ябълки от други планети и контролираха пласмента им…

Да, Нгана си знаеше работата. И я вършеше добре. До момента бяха открити над 4000 планети с разумни обитатели, 1500 от тях вече бяха добре смазани зъбни колела в машината на републиканската икономика. Преди да се пенсионира, Нгана очакваше тази цифра да се удвои.

В момента обаче беше напрегнат и не можеше да разбере защо. Вече година имаше лоши предчувствия, беше започнал да се съмнява в мъдростта на политиката за бързо асимилиране на толкова много светове. Не се страхуваше от опитите за икономическа независимост; с подобни проблеми той се справяше бързо и ефикасно. Беше нещо друго — по-задълбочено и по-опасно, нещо, което усещаше като лъч светлина, уловен с крайчеца на окото… Нещо, което изчезваше в момента, в който се извръщаше към него…

Зажужа приглушен сигнал, той протегна ръка и натисна един от бутоните на комуникационния панел върху бюрото си.

Обаждаше се Рениан, министър на търговията и негов пряк началник. Върху екрана се появи разтревоженото му лице, обградено с ореол от сивеещи коси.

— Кип, моля те да отмениш всичките си ангажименти за днес — рече той. — Ела веднага в кабинета ми!

— Нещо сериозно? — вдигна вежди Нгана.

— Изключително.

— Идвам — кимна Нгана, изключи интеркома и спусна краката си на пода. Поколеба се дали да вземе бележник, но в крайна сметка се отказа, тъй като разговорът положително щеше да бъде записан. Пет минути по-късно вече седеше край голямата овална маса в кабинета на Рениан, компания му правеха домакинът и една непозната възрастна жена.

— Кип, запознай се с госпожица Агата Мур, член на нашата търговска комисия на Лодин XI. По всичко личи, че госпожица Мур е тук с неприятни новини…

— Какво мога да направя за вас, госпожице Мур? — вдигна глава Нгана.

— Нищо — отвърна жената. — По-скоро аз бих могла да направя нещо за вас… Или поне да ви подготвя за това, което някой се готви да ви направи…

Нгана хвърли бърз поглед към Рениан, който само вдигна вежди и сви рамене.

— Лично мен ли имате предвид? — попита той.

— Страхувам се, че не — отвърна госпожица Мур. — Говоря за вас като за отговорен служител на Републиката, който, страхувам се… е създал този проблем благодарение на своите професионални умения…

— Аз пък се страхувам, че не следвам мисълта ви, госпожице Мур — промърмори Нгана и прокара пръсти през гъстата си черна коса.

— Ако имахте представа какво се готвя да кажа, едва ли щях да бъда тук — изгледа го хладно жената.

— Извинете — рече Нгана. — Моля, продължавайте…

— Господин Нгана, аз не съм психолог, предполагам, че и вие не притежавате подобни качества… Страхувам се обаче, че ще ни трябва специалист в тази област, за да разберем напълно хода на събитията…

Нгана отново стрелна Рениан, убеден, че това е началото на някакъв добре планиран майтап.

— Преди да продължа, бих искала да зная каква точно е вашата специалност, господин Нгана — добави госпожица Мур.

— Работата ми е да създавам благоприятни икономически условия сред извънземните цивилизации и да ги насочвам към благоприятни за Републиката търговски отношения — отвърна Нгана.

— С други думи, вие издигате жизненото равнище на неразвитите в икономическо отношение планети и им предлагате всички облаги на републиканската система, така ли?

— Именно — кимна Нгана.

— Знаете ли точните цифри на брутния галактически продукт за последните дванадесет месеца?

— Някъде около 1600,4 трилиона кредита — отвърна незабавно Нгана.

— Точната цифра е 1600,369 трилиона — каза госпожица Мур. — А имате ли представа каква част от този продукт е създадена пряко от извънземните светове и цивилизации?

— Не, нямам.

— 988,321 трилиона кредита — осведоми го госпожица Мур. — Говори ли ви нещо тази цифра?

— Само това, че сме свършили страхотно добра работа при приобщаването им към републиканската икономика — отвърна Нгана.

— Това е вашата гледна точка. Те обаче имат чувството, че са под икономическо робство…

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че доставяйки толкова голяма част от републиканския капитал, те имат желание да получат и съответната част от печалбата. Казано просто и ясно, те искат статут на съдружници.

— Ето я изгубената обувка — промърмори Нгана.

— Моля? — погледна го с недоумение Рениан.

— Нищо — тръсна глава Нгана и отново насочи вниманието си към жената. — Откъде знаете това?

— Вие работите с цифри, а аз с живи същества — отвърна госпожица Мур. — Независимо дали са хора или извънземни. Въпросът беше основна тема на неотдавна състоялия се Общ конгрес на Лодин XI. Делегатите на извънземните цивилизации го поставиха открито и ясно. Настояват да получат достойно възнаграждение за икономическия си принос към Републиката.

— Искат част от дейността, така ли? — вдигна вежди Нгана. — А как е организацията им?

— На изключително равнище — увери го госпожица Мур. — Както вече казах, вие сте си свършил работата добре, бих казала — прекалено добре… Благодарение на вас те разполагат с икономически клуб, който е пряка заплаха за интересите ни.

— Някакви рапорти в потвърждение на подобна теза? — извърна се към Рениан Нгана.

— Цял ден получавам сведения в тази насока — отвърна министърът. — Макар и в ранна фаза, движението действително съществува…

— Свързахте ли се с Отдела по психология?

— Не, Кип — поклати глава Рениан. — Реших, че първо трябва да обсъдим положението…

— Изхождайки от тезата, че Републиката никога не би дала право на глас на четиристотин милиарда извънземни, аз считам, че нашите действия трябва да бъдат насочени към потискане и елиминиране на всякакви подобни сдружения — твърдо отсече Нгана.

— Трябва ли да ви напомням, че само преди две хиляди и шестстотин години вашата собствена раса е била жертва на далеч по-робски условия от тези, които предлагате на днешните си подчинени? — попита госпожица Мур.

— Ще имам предвид забележката ви — кимна Нгана. — Макар че в интерес на истината моите прадеди не са напуснали африканския континент преди началото на Гражданската война в Америка. Ще ви кажа мнението си съвсем честно, госпожице Мур… Ако бях жител на Денебийските колонии или на Лодин XI, аз без съмнение щях да бъда привърженик на идеята за съдружие… Точно както щях да бъда противник на робството в Америка, ако се бях родил там преди векове… Но аз не съм нито едното, нито другото. Аз съм отговорен служител на Републиката и защитавам интересите на своя работодател. Или, грубо казано, аз съм от правоимащите. В емоционален план съчувствам на проблемите на правонямащите, но върша работата си с разум, а не с чувства. След като Човекът се е заел да изпълнява онази историческа мисия в галактиката, която му принадлежи по рождение, аз се чувствам длъжен да съдействам на тези усилия с всичките си сили и умения. А това означава да отстранявам от пътя му всичко, което би го отклонило от целта. Включително идеите на извънземните популации за честна игра и морал!

— Колко благородно! — саркастично се усмихна госпожица Мур.

— Благородността не е пазарна стока. На мен ми плащат да решавам проблемите, а не да ги оценявам по морални критерии. Съжалявам, че не изпитвате възхищение от моята етика, но едновременно с това признавам, че не оценявам особено високо и вашия прагматизъм…

— Кип — намеси с нотка на нетърпение в гласа Рениан. — Моля те де ме изчакаш навън… Провери какви решения на проблема предлагат Психолозите, след мъничко ще бъда с теб…

Нгана излезе от кабинета и се насочи към тапицираното с плюш преддверие. Рениан се присъедини към него след няколко минути, лицето му беше разтревожено.

— Когато те повиках, имахме да разрешаваме един проблем — рече с въздишка той. — А сега са два…

— Така ли?

— Тя иска да ни вземе главите.

— И на двамата?

— Да — кимна Рениан. — Твоята за това, което каза… А моята — защото не съм те уволнил още на минутата!

— Тя е една доста тривиална бабичка — промърмори Нгана.

— Богата тривиална бабичка с изключително влияние в политическите среди — поправи го Рениан.

— Колко сериозни са нещата?

— Зависи от връзките й. Би могла да…

— Нямам предвид нея — прекъсна го рязко Нгана. — Имам предвид същността на проблема: сериозни ли са исканията на планетите за съдружнически статут?

— Вече ти споменах, че едва преди няколко часа бях запознат с тези искания… Мога да кажа само едно: симпатиите към тях са доста големи.

— Но Републиката е против тях, нали?

— Естествено.

— Какво представлява този съюз на планетите? Могат ли да действат единодушно?

— Все още не — поклати глава Рениан. — Но след двадесетина години — с положителност. Никога не сме налагали ограничения в областта на търговията, миграцията и свободното придвижване в рамките на галактиката. Ако те имат желание да се обединят, нищо не може да ги спре…

— Добре — въздъхна Нгана. — Предполагам, че ще се наложи да започнем с процеса на елиминирането. Психолозите трябва да определят онези планети, които нямат желание или кураж да се опълчат срещу нас. Вероятно половината ще бъдат такива… А останалите просто ще притиснем достатъчно здраво, за да забравят всякакви идеи за напускане…

— Подходът ти е грешен — поклати глава Рениан. — Те не искат да напускат, те искат по-големи права вътре в републиканската система. Никой не говори за независимост.

— Зная това — отвърна Нгана. — Но нали е необходимо да разколебаем изходните им позиции?

— Да, но това трябва да стане, без да прережем гърлото на Републиката, във финансово отношение имам предвид…

— Не зная как да го кажа деликатно, но… — проточи колебливо Нгана.

— Какво „но“?

— Ти имаш забележителната способност да изтъкваш очевидното… Извинявай, не искам да засягам гордостта ти. Избран си на този пост благодарение на фантастичните ти административни способности. Но решението на настоящия ни проблем просто не е по силите ти. С цялото си уважение предлагам да се оттеглиш и да го оставиш в ръцете на Мозъчния тръст…

— Имаш предвид себе си, нали?

— Да, себе си и моя екип… Ти би могъл да придадеш на евентуалното ни решение всички необходими дипломатически и политически нюанси, но то първо трябва да бъде взето, нали? Затова предлагам да се захващам за работа, а не и двамата да си губим времето в празни приказки…

— Знаеш ли какво най-много ме дразни у теб, Кип? — попита с въздишка Рениан.

— Какво?

— Когато се опитваш да ме убедиш в правотата на дадена теза, ти си най-галантното копеле на света… Но когато и двамата знаем, че си прав, ти се превръщаш в невъзпитан и нагъл тип, когото буквално не мога да понасям!

Нгана го дари с широка усмивка и се върна в кабинета си. Извика четирима от най-способните си сътрудници, разясни им проблема и им постави задачата да изработят детайлите на плана, който вече беше успял да нахвърли в главата си. Когато това приключи, той се свърза с Отдела по психология и поиска подробна характеристика на всяка от популациите, с които се налагаше да работи. Някои от тях бяха лоялни на Човека, други нямаха достатъчно емоционална свобода да поставят ултиматум на Републиката, на трети просто не им пукаше… В крайна сметка се оказа, че 845 планети са твърдо решени да се борят за статута на съдружници с Републиката.

Естествено, определението „съдружници“ беше доста произволно — едно предизвестие за нещата, които тепърва щяха да се случат. Но смисълът му беше ясен и категоричен: поставя се началото на дълъг и труден процес по прехвърлянето на политическата власт от Човека към извънземните разумни видове…

Един дълбоко противоречив процес, пълен с политически препятствия. Републиката не изпитваше желание да налага превъзходството си с груба военна сила. Защото в галактиката има над един милиард слънца, около половината от тях се въртят планети. Разумен живот или наченките на такъв съществуват на всяка двадесета от тези планети. Следователно би било крайно неразумно да се изправяш срещу толкова силен, макар и все още потенциален противник…

Освен това съществуваха и около 2 500 планети с разумни обитатели, които твърдо отказваха да поддържат търговски отношения с Републиката. Безкомпромисното отношение към братята им по съдба едва ли ще бъде най-добрия начин за тяхното привличане в икономическата общност на Републиката.

И накрая, имаше опасност от Пета колона… Това бяха хората, които искрено вярват в правото на извънземните светове за по-справедливо разпределение както на благата, така и на политическата власт в галактиката. Те безспорно ще бъдат най-опасни, тъй като в този исторически момент Човекът повече отвсякога се нуждаеше от монолитно единство в рамките на своето малобройно братство. Външната заплаха беше прекалено силна и многообразна, противоречията в това братство щяха да бъдат непозволен лукс за една раса, която държи да запази своето доминиращо положение в галактиката. Това налага кадифена ръкавица към всички Човеци, които симпатизират на извънземните, рече си с въздишка Нгана. Железният юмрук под нея ще остане скрит за по-добри времена…

Рапортите започнаха да пристигат. Гама Лепорис IV не би могла да създава затруднения. Планетата все още беше напълно акватична, прекъсването на комуникациите й с останалите не представляваше никаква трудност. Денебийските колонии обаче бяха нещо друго. Информацията сочеше, че там не само разполагат с ядрено оръжие, но и с капацитет да го използват… Икономиката на Байндър VI зависи изцяло от атома, но там няма естествени находища от разпадащи се елементи. Едно ембарго на ядреното гориво вероятно ще свърши работа. Канфор VI и VII биха издържали на ембарго в продължения на десетилетия. Политическата система там беше жизнена, а последните двама губернатори получиха мандатите си благодарение на доктрината за съдружие… Така продължи и нататък… Планета след планета, популация след популация, икономика след икономика…

В края на седмицата Нгана започна да придобива представа за общата картина в галактиката. Както и очакваше, начин да запази в сферата на републиканското влияние всичките 845 планети просто нямаше. За част от тях това беше възможно в краткосрочен план, но в дългосрочен беше ясно, че единственият начин извън тоталната асимилация е пълното признаване на техните икономически и политически искания.

— Това е практически израз на древната история за кутията на Пандора — въздъхна Нгана, обръщайки се към своите сътрудници. — Половината от тези светове ще изпаднат до състоянието на икономическо, а вероятно и социално варварство. Но другата половина ще се обедини в една напълно конкурентоспособна общност. Отначало конкуренцията ще бъде предимно икономическа, но разширяването й в политически и военен аспект е неминуемо. На този етап от историята обаче Човекът просто не може да си позволи подобен ход. Според мен ще бъде най-добре да направим всичко възможно за максимално безболезнен за нас преход, който същевременно да бъде бавен и труден за извънземните… Така ще спечелим време. Някъде в далечното бъдеще Човека може би отново ще успее да концентрира сили и енергия за тотално владичество в галактиката… Имате ли забележки?

— Не бих искал да съм наоколо след поредните избори! — промърмори един от сътрудниците му.

— Ще проведем и следващите избори, и още двадесет след тях — увери го Нгана. — В галактическата структура на властта ще настъпят дълбоки промени, да се надяваме временни… Но никой от нас няма да живее достатъчно дълго, за да ги види. Надявам се не допускате, че ще предадем властта просто ей така… Не, господа, това няма да стане. За целта ще постъпим в съответствие с плана, който ще чуете сега.

Първо: трябва да се направи тотално преразпределение на електоралните сектори. Това заедно с няколко ловки промени в избирателния закон ще ни осигури политическата власт дори ако дадем избирателни права на всички аборигени едновременно.

Второ: всяка от планетите, която желае статут на съдружник, ще трябва да заплати скромна такса. Аз предлагам тя да бъде в размер на 1/3 от брутния планетарен продукт в продължение на двадесет години.

Трето: представителството в бъдещото съдружие да е на базата на планетарна, а не на расова основа. Така Човекът ще бъде пълномощник на повече от десет хиляди планети и колонии, докато останалите разумни популации ще разчитат на не повече от дузина-две…

— По този пункт ще вдигнат шум до Бога — обади се един от сътрудниците.

— Още по-добре. Поне петдесет години ще минат за неговото преодоляване. А това са петдесет години, спечелени за Човека…

Четвърто: всички военни сили и бойна техника остават в разпореждане на Човека…

— И това едва ли ще мине — отбеляза същият сътрудник.

— В юридически смисъл е така — кимна Нгана. — Но кой командир ще предаде доброволно флотата си само защото някакво доминирано от аборигени правителство настоява за това?

Пето и последно: преди конкретните действия за встъпване в пълноправно съдружие всяка от планетите трябва да получи лиценз… Това ще проточи процеса с нови двадесетина години…

Така оформените предложения бяха напечатани и предадени на Рениан. Неговият юридически екип щеше да има грижата за редакцията на текста в дипломатически смисъл. След това документът щеше да бъде предаден на Генералния секретар, чийто подпис го превръщаше в закон.

Извънземните не останаха във възторг от това, което им беше предложено. Но разумът им надделя, всички си даваха сметка, че новият закон все пак е по-добре от нищо. Бавно и неохотно започнаха да го подписват. А Нгана беше принуден да признае, че в постъпката им има логика. Никой нямаше да спечели нищо, ако откаже съдружието под формата, която предлагаше Републиката…

Няколко седмици по-късно отново го повикаха в кабинета на Рениан. Там го очакваше госпожица Агата Мур, вече официално назначена за председател на новосформираната Комисия за правата на извънземните. Уточниха някои второстепенни формалности, след което Рениан отвори бутилка от най-скъпия си алкохол и напълни чашите.

— Пия за Човека — тържествено рече той. — За онзи Човек, който едва ли ще ухае на рози след всичко това, но ще продължава да бъде на върха!

— Наистина ли вярвате в това, господин Рениан? — попита госпожица Мур.

— Абсолютно — кимна министърът. — С един замах ние увеличихме доходите на Републиката с цели двадесет процента, измъкнахме се от много деликатна ситуация и успяхме да запазим господството на Човека поне за близкото бъдеще.

— А вие какво мислите, господин Нгана?

— Мисля, че с Човека е свършено! — отсече Нгана.

— Какво?! — погледна го с недоумение Рениан.

— О, това няма да стане нито утре, нито дори след един век — поклати глава Нгана. — Но правилата са окачени на стената. Нашата експанзия беше прекалено дръзка и прекалено бърза. За кратко време се опитахме да направим много… След четиристотин-петстотин години ще привършим камъните, с които замеряме останалите раси… И тогава ще дойде краят. О, това няма да е краят на човешката раса, аз съм се погрижил да й оставя достатъчно военна мощ… На практика ние не само ще оцелеем, но и ще просперираме… Но това, което няма да имаме, ще бъде желязната ръка, с която днес управляваме галактиката… Първата страница от галактическата история на Човека е затворена, господа. Затова ще е най-добре да задържим това, което имаме, за да оцелеем през следващите едно-две хилядолетия… А после сигурно ще бъдем готови за нова експанзия…

— Говориш така, сякаш ни предстои мрачно Средновековие от галактически тип — промърмори намръщено Рениан.

— Не — поклати глава Нгана. — По-скоро искам да кажа, че със златния век вече е свършено… Прав ли съм, госпожице Мур?

— Напълно — кимна възрастната жена.

— Дявол да те вземе! — възкликна Рениан. — Всичко звучи така, сякаш си ни продал!

— Нищо подобно — спокойно отвърна Нгана. — Просто отложих неизбежното за максимално дълъг срок и сключих най-добрата за нас сделка… И знаеш ли къде се крие основният ни проблем? (Не искам да го наричам грешка…) В нашата вековна мечта за галактическа империя… Да, не се заблуждавай! Ние винаги сме мечтали за империя. Но за да държиш един свят под контрол, ти трябва да контролираш икономиката му… Всеки свят обаче, който може да има икономика, задължително трябва да се развива, да бъде устремен към повече знания. Така се стига до желанието за достойно заплащане на труда… Извънземните го разбраха сега, в този исторически момент, и ни представиха сметката…

Ако ще те накара да се чувстваш по-добре, спокойно ще ти го кажа: още дълги години Човекът ще бъде представител на най-силната и влиятелна раса в галактиката. Но след някое и друго хилядолетие той неизбежно ще се окаже сам, изправен срещу всички останали. Или в най-добрия случай галактическите цивилизации ще имат различни цели от неговите… Именно тогава ще настъпи втората фаза от съдбата на Човека. Първата беше да преодолее препятствията на Природата — едно начинание, завършило с пълен успех. Следващата стъпка ще бъде в друга посока: той трябва да се справи с разумните същества в галактиката, много от които са страничен продукт на Природата, незаконородени деца от собствения му съюз с нея… И много от които притежават безумни амбиции и склонности, за които ние не носим никаква вина… Ще бъда изненадан, ако се окаже, че тази нова стъпка бъде преодоляна с лекотата на първата. Но ако Човекът иска да остане истински господар на галактиката, той рано или късно ще трябва да я направи…

— По-скоро късно — обади се Агата Мур.

— Не бързайте да ни отписвате — погледна я Нгана. — А сега, с ваше позволение, ще изоставя проблемите на далечното бъдеще и ще се завърна в настоящето. Обитателите на Пино VIII не дават пет пари за стойността на нашите кредити, а аз получавам заплата именно в такива. Затова се налага да се заема с тях по-отблизо…

След тези думи човекът, който продължи живота на Републиката, подписвайки смъртната й присъда, стана и напусна стаята. Завърна се в своите владения и потъна в проблемите на настоящето. Бъдещето може да почака, така или иначе то ще реши проблемите си независимо как…