Майк Резник
Господарите (20)

19. Философите

„… След създаването на академичната планета Аристотел в Общността започва да се влива обилен поток от блестящи философи. Обръщайки поглед назад можем да твърдим, че някъде през седмото галактическо хилядолетие (по-точно 6400-6700 г. от Н. Л.) философията напуска областта на изкуството и се присъединява към семейството на точните науки. До наши дни са съхранени част от най-гениалните научни трудове, които са чест както за различните планетоиди на Делурос VI, така и за огромната галактическа библиотека на Делурос VIII…“

„Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“

„… Някъде около 6500 г. от Н. Л. философията започва да се възприема нефилософски и се превръща в сериозна опасност. За начало на този процес може да се приеме животът и кариерата на Белор Териол (6488-6602 г.) — без съмнение последна представителка на великите човешки мислители…“

„Произход и история на разумните видове“, том IX

— Гениално! — възкликна Хилиар. — Просто гениално! Постави дебелия сноп хартия върху голямата маса и се облегна назад, давайки вид на човек, комуто губят времето.

— Нали ти казах — промърмори Бранот. — Затова трябва да й предложим катедра веднага, иначе ще ни я отмъкнат под носа!

Останалите двама членове на научния съвет енергично кимнаха в знак на съгласие.

— Искам да подпишем протокол за съгласие и веднага след това ще го обявим официално — добави Бранот.

— Разбира се — кимна Хилиар, последван от останалите.

— Добре, значи въпросът е решен. — Бранот прочисти гърлото си и се извърна към дребничката фигура, седнала в ъгъла на помещението: — Професор Териол, предполагам, че дейността на университет като нашия не представлява особен интерес за вас, но въпреки това ще бъдем поласкани, ако имаме в ръководството си човек с вашата репутация…

Белор Териол вдигна глава и отмести кичур посивяла коса от челото си.

— Моля да не се обиждате, но не виждам смисъл от подобен акт — каза тя.

— Засегнахме ли ви с нещо? — разтревожено я погледна Бранот.

— Не — бавно отвърна Териол. — Мисля, че нещата не стигнаха чак дотам.

— Може би не приемате нашата оценка за тезата ви?

— О, не… Убедена съм, че както тезата, така и онези, които я разучават, са на високо равнище.

— В това изявление долавям нотка на недоволство — рече Бранот. — Бихте ли си направила труда да се поясните?

— Само ако много настоявате, професор Бранот — отвърна с въздишка Териол.

— Настоявам е силно казано — поклати глава Бранот. — Да речем, че ви моля за това. В крайна сметка не всеки ден философ от вашия калибър ни оказва честта да участва в заседание на научния съвет, ето защо с удоволствие бихме изслушали мнението на изтъкнат гост като вас…

— Жалко, че още като младо момиче изгубих способността да се изчервявам — усмихна се иронично Белор. — Иначе положително щяхте да ми завъртите главата, професоре… — Учените мъже се разсмяха и погледнаха с нов интерес Белор, която направи малка пауза и продължи:

— Приех поканата ви с огромно удоволствие. Създаването на планетата Аристотел е оригинален и без съмнение дързък проект, изгарях от желание да се запозная на място с нея…

Веднага ще добавя, че във физическо отношение Аристотел дори надмина очакванията ми. Идеята да се превърне една планета с размерите на старата Земя в академичен рай наистина трябва да се види на практика, за да бъде оценена. Всяка система в галактиката може да завижда на вашите библиотеки, а архитектите на тези сгради наоколо наистина трябва да са си осигурили онова място в рая, което е запазено за творческите гении… От това, което успях да науча след своето пристигане, става ясно, че на тази планета няма място за тъпанари, като изключим, разбира се, инцидентните визити на „важни персони“ като мен… На Аристотел се концентрира каймакът от млади интелектуалци на Общността, очевидно е, че всеки един от тези хора получава широко поле за изява.

Толкова за физическите аспекти. Що се отнася до системата на обучение, бих казала, че тя е сред най-добрите в света. Студентите, или поне онези, с които успях да поговоря, изглеждат самоуверени и изключително надарени. Това без съмнение е резултат от добрия подбор.

Ще си позволя да направя още една крачка напред и ще добавя, че по мое мнение вие сте събрали тук най-блестящите умове на човешката раса. Естествено, имам предвид областта на философията, която познавам добре, но предполагам, че същото важи и за останалите науки.

— От всичко това излиза, че одобрявате нашата дейност тук — подхвърли с усмивка Бранот.

— Напротив — отвърна на усмивката Белор. — Намирам тази дейност за сковаваща и напълно неадекватна.

— Какво?! — Четиримата мъже скочиха едновременно, по-скоро изненадани, отколкото разгневени.

— За пръв път виждам да се хаби такова огромно количество положителен потенциал — поясни Белор. — Струва ми се абсурдно, че една разумна раса, способна да изгради свят като този на Аристотел, може да го използва и ръководи по толкова погрешен начин…

— Бихте ли подкрепили твърденията си с факти, професор Териол? — попита Бранот, правейки отчаяни усилия да възстанови самообладанието си.

— Ще се опитам, макар че не виждам смисъла — кимна Белор. — Защото ако вие сте съгласни с мен, подобна ситуация изобщо не би трябвало да съществува…

— Все пак опитайте — обади се Хилиар.

— Точно това ще направя — погледна го Белор. — Но преди това ще ми позволите да задам няколко въпроса…

— Моля! — разгорещено отвърна Бранот.

— Професор Бранот, какво е отношението на Факултета по философия към трудовете на свети Тома Аквински?

— Блестящ представител на примитивната философия — отвърна без колебание Бранот. — Недостижим за своето време, но отдавна дискредитиран.

— Дискредитиран? — вдигна вежди Белор. — Имате предвид неговите религиозни възгледи и тези?

— Да.

— Включително тезата за Първопричината?

— Разбира се. Тя може да бъде оборена както с теорията за отрицателните числа, така и с…

— Ясно — прекъсна го Белор. — А какво ще кажете за Платон?

— Изучаваме го — отвърна Бранот. — Длъжни сме да го правим, тъй като той е първият велик философ в човешката…

— Не е първият, но както и да е… — подхвърли Белор.

— Все пак го изучаваме… Макар че и неговите тези са многократно оборени както теоретически, така и практически. Ще си позволя да ви напомня какво се случи с колонията Бонита, създадена преди две столетия като точно копие на неговата „Република“… Тя издържа само няколко години…

— Доколкото си спомням, проблемът им беше свързан с факта, че имаха прекалено много философи със съответните им теории и твърде малко улични чистачи… А какво ще кажете за трудовете на Браксток от Канфор VII?

— Но той дори не е човек! — възкликна Бранот.

— Нима това прави невалидни възгледите му за Вселената? — попита Белор.

— Разбира се, че не — побърза да се намеси Хилиар. — Ние имаме редица курсове по извънземна философия.

— Така ли? — изви вежди Белор. — Колко по-точно?

— Не разполагам с точните цифри, но не са малко — отвърна Хилиар.

— Аз пък успях да получа тези цифри — изгледа го Белор. — Седемнадесет. От общо над шестстотин…

— Не виждам накъде биете — обади се Бранот.

— Ще ви кажа. Разгледах няколко от докторатите, които научния съвет предстои да одобри. И открих доста обезпокоителни неща…

— Но преди малко похвалихте високото интелектуално ниво на студентите — напомни й Хилиар.

— И все още мисля така — отвърна Белор. — Но не мога да кажа същото за разработваните от тях теми.

— Според мен те са обосновани много добре — рече Бранот.

— Според мен също — кимна Белор. — Поне тези, които си направих труда да прочета…

— Тогава какъв е проблемът?

— Изчетох общо петнадесет докторски дисертации — поясни Белор. — Седем от тях третираха етическите аспекти на нашето отношение към нечовешките раси. Три изследват отношението на Човека към създадените от него технологии, а останалите пет в една или друга степен защитават злоупотребите на Монархията в политическо, военно и икономическо отношение.

— Имате предвид Общността — поправи я меко Хилиар.

— Прекрасно знаете какво имам предвид — отвърна Белор. — А вероятно подозирате и какво не ми харесва в посочените трудове. Защото, господа, съзнателно или не, ние сме изправени пред опасността да превърнем философията в клон на политическите науки…

— Глупости! — не издържа Бранот. — Как е възможно учен от вашия ранг да прави такива прибързани заключения, още повече че е прочел само няколко дисертации?

— Бих променила мнението си, особено ако ми докажете, че тези дисертации се отличават по нещо от миналогодишните — въздъхна Белор. — Но подозирам, че няма да можете. Именно това ме безпокои… Както и вашето отношение…

Ще ви дам един пример: в момента, в който споменах Тома Аквински, вие предложихте математическо отрицание на една всеобхватна теория, пред която бледнеят всички постулати на математиката. Съществува ли във Вселената взаимозависимост между причина и следствие? Ако съществува, има ли в нея първопричина на Сътворението? Не ме занимавайте с теорията на отрицателните числа, излишно е да споменавате и астрономическите теории за свиване и разпускане на Вселената. Защото аз искам да зная само едно: има ли някакъв висш интелект или жизнена сила, които, нарочно или не, дават първоначален тласък на целия процес? Има ли, или няма? Тома Аквински предлага отговор на този въпрос (може би погрешен, може би не), изхождайки от комбинация между интелект, вяра и емпиризъм. Докато вие използвате математика и астрономия, които по мое мнение не съдържат никакво валидно решение…

Платон ражда идеята за утопична Република, управлявана от свои собствени етически императиви, които, признавам, са силно идеализирани. Но поради факта че малка група лишени от илюзии радикали не успяват да я изградят на практика, вие стигате до заключението, че Платон е безвъзвратно дискредитиран като философ. Аз обаче бих направила доста по-различно заключение: дискредитиран е самият Философски факултет, който отрича теорията на Платон само защото тя се е провалила при практическата си реализация в колонията Бонита. На практика тази теория е цялостна и напълно валидна, вашето отношение към нея не променя нищо…

А що се отнася до Браксток, той (или по-скоро то) създава най-сложния етически аргумент по отношение на Божествеността. Естествено, Човекът трудно приема каквато и било теза за Божественото начало, но това съвсем не омаловажава трудовете на Браксток.

С всичко това искам да кажа следното: според мен философията се отклонява не само от своите корени, но и от своята цел. Вече никой не задава въпроси относно природата на Човека и мястото му във Вселената, нито пък относно съществуването на Божество или нуждата от такова съществуване. Изводът на Декарт, че никой не може да се съмнява в собственото си съществуване, не го прави нито валиден, нито невалиден. Защо вече не се задават тези въпроси от жизнено значение, защо не се изследват тези изключително важни аргументи?

Господа, с всичко това не искам да кажа, че не създавате философия. Напротив — тук вие оформяте мирогледите на най-способните и най-умните прагматици в историята. Но прагматизмът не е единствената форма на философията, а политико-социалните доктрини не са единствената цел на тази наука.

Вашите младежи и девойки, а и самите вие искате да знаете как действа определен принцип, защо действа, какви са последиците на това действие. Всички останали съображения — правилно и неправилно, добро и лошо, съществено и несъществено — или се игнорират напълно, или се окастрят така, че да бъдат удобни за прагматичния подход. А всички тези съображения имат пряка връзка с природата на Човека…

Ето причините, поради които отказвам да прибавя името си към вашия екип от не-философи. В днешната ера на Чист Прагматизъм аз ридая за Критиката на Чистия Разум, господа!

— Драга професор Териол — вдигна глава Бранот. — Нима действително вярвате, че ние — членовете на Научния съвет, а и нашите студенти, не разбираме това, на което вие слагате етикета „чиста философия“? Може би моите знания в тази област не са така задълбочени и всеобхватни като вашите, но смея да твърдя, че не съм пълен лаик. А разликата между разбирането на философията и положителната й оценка е доста съществена и именно тук вашето становище се различава както от нашето мнение, така и от мнението на повечето наши възпитаници. В крайна сметка ние не сме насочили пистолет в главите им, за да изискваме задължителна приложимост на докторските им дисертации в реалния живот…

— Като ги чете, човек спокойно може да се усъмни в думите ви — язвително отвърна Белор.

— Госпожо професор — продължи невъзмутимо Бранот — философията е на кръстопът. В случай че изберем да търсим отговор на въпросите, които нямат такъв от хилядолетия насам, философията ще остане такава, каквато е била винаги — един салон за умствена гимнастика, която се упражнява от шепа учени, затворени в своите кули от слонова кост. Другият път е по-труден, но далеч по-перспективен: да направим опит за обединение на класическата и новата философия, да приложим основните философски концепции в обикновения живот и да извлечем полза от тях.

— Очевидно аз съм останала с погрешното впечатление, че основните философски концепции отдавна работят за нас — промърмори Белор. — Имам предвид Десетте божи заповеди, като веднага признавам, че през последните десет хиляди години към тях са се прибавили още една-две…

— Съгласен съм с вас — кимна Бранот. — Но думите ви потвърждават моята теза, според която философията може и трябва да се прилага в реалния живот. Да вземем примера с доказателствата на епископ Бъркли за съществуването на Бога — една от тезите, която все още не е компрометирана от никое философско течение. И аз ви питам — не като учен, а като обикновен човек: на кого по дяволите му пука дали отнякъде ни гледа Невидимият Наблюдател? Нека се обърнем към кухата и вероятно затова вечна теза на Декарт: „Мисля, следователно съществувам“. Самият аз притежавам достатъчно доказателства за своето съществуване и без да се опирам на тази теза: имам язва, главоболие, неразположения от най-различен характер — всички достатъчно реални, за да ме убедят, че съществувам. Но Декарт пренася нещата на друго, по-високо ниво: от факта, че той съществува, прави извода, че съществува и цялата Вселена. Завиждам му на самочувствието. Просто защото аз самият не мога да приема, че големият гранитен блок пред тази сграда съществува благодарение на мен, няма как да го свържа със своето присъствие в този свят.

От друга страна, ако променим формулировката на Декарт и аз заявя: „Гладувам, следователно съществувам“, тя ще бъде също така невалидна. Защото следващата ми логична стъпка ще бъде насочена към задоволяване на своя глад — един акт, който е свързан не само с напълно практични действия, но и със съответните етични проблеми. Опитвам се да кажа, че философията трябва да върши нещо, госпожо професор. Невъзможно е да я оставим да лежи просто ей така, като логическа играчка за дилетанти с научни звания…

— Изразявам категорично несъгласие с думите ви — поклати глава Белор. — Това, за което говорите, просто не е философия. Професионалните политици определят обществената етика и поведение, независимо дали това ни харесва или не, а най-малко петдесет отделни науки се грижат за задоволяване на глада ни и за нашия комфорт. А истинската философия е насочена към душата. Използвам тази дума в напълно нерелигиозен смисъл. Или в случай че предпочитате по-лесна за сдъвкване дефиниция — истинската философия е насочена към онази част на разума, която е недостижима нито за психиатрите, нито за биолозите. Отбележете, че не казвам човешкия разум… Нейната цел е да създаде обща представа за Вселената, за Живота и Битието — всички, изписани с главни букви… Нейната цел е не да отговаря на въпроси, а да ги задава; не да решава проблемите, а да хвърля нова светлина върху тях. Затова отново повтарям: прагматизмът е философия, но тази философия нито е единствена, нито е най-важна…

— Защо тогава огромното мнозинство от нашите философи са на различно мнение от вашето? — попита Хилиар.

— Защото са били обработени от хора като вас — отвърна рязко Белор. — Но философията не е като политиката, при която управляват онези, които имат мнозинство. Фактът, че повечето философи приемат вашата концепция, не означава нищо повече от един прост факт — те грешат и робуват на заблуди. Нещо, което при други обстоятелства едва ли биха си позволили…

— Имам чувството, че никой от нас няма да убеди другия в правотата на своите възгледи — отбеляза с въздишка Бранот.

— За съжаление сте прав — кимна Белор. — Ето защо предлагам да прекратим този спор, преди да се намесят емоциите. Вече приех да преглеждам докторските дисертации на вашите студенти и ще продължа да го върша, анализирайки единствено научната аргументация в тях. Но честно казано, бих била по-щастлива и по-спокойна, ако в бъдеще не се занимавам нито с тях, нито с вас, господа…

След тези думи Белор Териол стана и напусна сградата на Философския факултет, чувствайки се едновременно млада и ужасно стара…

Пръв Хилиар наруши мълчанието в заседателната зала.

— Е, какво ще кажете за всичко това?

— За времето си тя наистина е била блестящ учен — рече с въздишка Бранот. — Лично аз съжалявам, че я виждам толкова откъсната от действителността. Ако зависеше от нея, философията винаги щеше да прилича повече на изкуство, отколкото на наука…

— Каква жена, Господи! — възкликна Хилиар. — Говори така, сякаш никой от нас не е чувал за Платон, Кант или Тома Аквински! Нима наистина си въобразява, че ще искаме от своите кандидати за научна степен да прекарат половината от живота си в съзерцание на собствения си пъп?

— Нека не я съдим толкова строго — въздъхна Бранот. — Нека не забравяме, че под сбръчканата и изсъхнала черупка на това тяло е живял един от най-блестящите умове на човечеството…

С това темата беше изчерпана и Научният съвет премина към втория въпрос от дневния ред: обсъждане на философските аргументи, които оправдават икономическата инвазия на планетата Броуард III. Един далеч по-интересен въпрос, чиито логически тънкости накараха Бранот и останалите да забравят напълно за професор Белор Териол…