Майк Резник
Господарите (3)

2. Картографите

„… Безспорно най-голямото научно постижение на своето време, Отделът по картография (по-специално Комплексът на Калибан) зае особено важно място в човешката история, доскоро несънувано от никого. За пръв път от началото на голямата експанзия на Човека към звездите военните бяха поставени под пълно подчинение на републиканската наука, експанзионистичното движение придоби нова, по-висока форма на насоки и организация.

Различните секции на Отдела по картография са поставени под вдъхновеното ръководство на Робърт Тайлсън Ландън — един невероятно проницателен учен, който през 301 г. от Новото летоброене (Н. Л.) обединява усилията на всички картографски направления и превръща тази наука в нещо далеч по-голямо и важно от това, което дори нейните създатели на Калибан са смеели да мечтаят. По време на 56-годишното управление на Ландън са постигнати феноменални успехи…“

„Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“

„… Създаден през 197 г. от Н. Л., Отделът по картография е почти съвършен пример за превръщането на чистата наука в средство за практическо овладяване на нови територии. Основна движеща сила на този процес е д-р Робърт Т. Ландън. Обединявайки стремежа си към популярност с огромен имперски апетит, Ландън умира като герой в очите на народа, независимо от факта, че е бил отговорен (пряко и косвено) за…“

„Произход и история на разумните видове“, том VII

Огромна е слабо казано, помисли си Нелсън. Конструкцията се виждаше отдалеч още преди корабът да навлезе в горните слоеве на атмосферата. Той никога не беше ходил на Земята, но не можеше да си представи по-огромна сграда от Голямото К. На дължина тя достигаше сто километра, ширината й беше почти осемдесет. Корпусът от солидна стомана блестеше под аленожълтеникавите лъчи на Слънцето — един сребрист айсберг, девет десети, от които бяха дълбоко погребани в земята. Това обаче не пречеше на видимата му част да се издига на почти две хиляди метра над повърхността.

Да, „огромна“ наистина е слабо казано. Но хората все още не бяха измислили дума, която би описала точно величествените размери на това свое творение. Естествено истинското му име не беше Голямото К., но Отделът по картография така и не успя да измисли нещо подходящо. И постепенно всички възприеха определението, което му бяха дали Пионерите…

Нелсън беше слушал много за тази конструкция, но едва сега я виждаше със собствените си очи. Тя неизменно беше в центъра на вниманието на средствата за информация — така както подобава на обект с цена над десет трилиона долара, който дава подслон на над половин милион експерти заедно със семействата им. Части от него можеха да се разгледат от всеки, и то с цената на минимални проучвания за сигурност. Но хората, които проявяваха подобно желание, бяха сравнително малко. Първо, защото планетата Калибан се намираше встрани от главните галактически маршрути, и то сред сравнително рядко заселена от човешки същества система. И второ, защото само за преминаването от едно ниво на конструкцията в друго бяха необходими минимум два дни. Да не говорим за разглеждането на съответните дейности, което би отнело значително по-голям период от време — в повечето случаи по-дълъг от обикновен човешки живот…

Това съвсем не означаваше, че всички нива на Голямото К. са отворени за посетители. Нелсън притежаваше пълен пропуск, тъй като бе поканен тук от самия Ландън. Въпреки това обаче му бяха необходими почти три часа, за да получи достъп до надземния кабинет на директора, плюс още един — за да бъде приет от него…

Никога не бе го виждал очи в очи, но лицето му беше толкова популярно сред жителите на Империята, колкото и в комплекса, който управляваше с желязна ръка. Оказа се, че Ландън е мъж на средна възраст (по преценка на Нелсън наближаваше петдесетте) с необичайно разрошена кестенява брада. Ако някой от предците му е притежавал чувство за хумор и приятелски поглед, той несъмнено е живял далеч преди раждането на Ландън. Същевременно съвсем не изглеждаше изпит и уморен, както би трябвало да изглежда човек с неговите отговорности. Твърдо стиснатите челюсти и добре премерените движения на ръцете му свидетелстваха за изключително самочувствие.

— Нелсън? — протегна ръка ръководителят на огромния комплекс. — Аз съм Ландън.

— Радвам се да се запозная с вас, сър — усмихна се Нелсън. — Как да се обръщам към вас, моля? Доктор, господин или?…

— Ландън е напълно достатъчно — отвърна домакинът и се дръпна встрани: — Моля, заповядайте в кабинета ми.

Нелсън го последва в просторното, спартански обзаведено помещение. Не беше си представял обстановката, но това, което видя, действително го озадачи: обикновено дървено бюро, три стола, два апарата за вътрешна връзка, малка лавица за книги, две доста обикновени картини на стените (по всяка вероятност копия), поднос, върху който имаше бутилка с вода и четири чаши. Подът беше гол, дъските — от дърво, което Нелсън не познаваше.

Ландън измъкна лист хартия и прокара пръст по написаното, от време на време очите му пробягваха по лицето на Нелсън.

— Бартоломю Нелсън… — проточи той. — Седемнадесет години служба в Пионерския корпус, научни степени по геология, химия и социология. Получил за изпълнение двадесет и четири договора, изпълнил шестнадесет от тях. Седем от неизпълнените са по уважителни причини, осмият ще се решава в съда… — Повдигна глава: — Нелоша атестация, особено ако се вземат предвид планетите, на които сте работили… Имате ли нещо общо с онзи Нелсън, който помогна за усвояването на Боумън 29?

— Той ми е дядо, сър.

— Отличен специалист. Не го познавах лично, но съм слушал за него много хубави неща. След смъртта на Боумън се е справил отлично с мисиите на Делфини VII и Делфини VIII… Както и да е. Не съм ви поканил тук да говорим за предците ви…

— И аз мисля така, сър.

— Е, хубаво — кимна Ландън. — Имам една работа за вас, стига да я приемете.

— Моля за извинение, сър — вдигна глава Нелсън. — Но не е ли малко необичайно да получавам оферти за работа от директора на Картографския отдел? Искам да кажа, че обикновено работя с Флотата или с някои хора от Отдела по геология…

— Прав сте, необичайно е — съгласи се Ландън. — Никога досега не е правено.

— Мога ли да попитам защо го правите тогава?

— Можете. Но не бива да се изненадвате от отговора.

— Няма.

— Е, добре, ще ви отговоря откровено: Флотата няма никаква представа за работата, която възнамерявам да ви предложа. А ако има, с положителност няма да я одобри…

— Това не намирисва ли на предателство, сър? — попита Нелсън, по-скоро изненадан, отколкото шокиран.

— Зависи от гледната точка — отвърна Ландън. — Ако това ви успокоява, бих казал, че получавате поръчка от най-могъщата самостоятелна организация в галактиката…

— Но вие сте просто чертожници, чието задължение е да правят карти на новозавладените територии! — не се сдържа Нелсън.

Ландън го дари с хладен поглед, после, без да обръща внимание на забележката, подхвърли:

— При цялата ми скромност трябва да добавя, че ще работите за най-могъщия човек в историята — за мен…

— Не зная какво да кажа, сър — въздъхна Нелсън. — Имам чувството, че съм обект на някаква целенасочена шега…

— Това си е ваша работа — отсече Ландън. — Но ако изпълните задачата съгласно моите изисквания, ще получите половин милиард долара, или сто милиона кредита, ако имате предпочитания към тази новоизмислена валута… — Ръката му потъна в чекмеджето, извади чек и го плъзна по повърхността на бюрото. Нелсън го вдигна, прочете цифрата и тихо подсвирна. — Още ли мислите, че се шегувам?

— Да речем, че резервираността ми отслабва — отвърна Нелсън. — Не е лошо да си богат предател, особено когато си много богат…

— Тук не става въпрос за предателство. След изпълнението на задачата вие ще бъдете по-голям герой от мен. Проблемът е там, че ако се придържам към общоприетата практика, нещата ще бъдат затлачени от земната бюрокрация и вероятно ще трябва да чакам години… Ако проклетите глупаци на Земята имаха капка ум, те отдавна щяха да насочат всички средства и оръжия към Делурос VIII — една планета, която е двадесет пъти по-голяма от Земята, с напълно приемлив климат и дяволски близо до центъра на всички събития! Това рано или късно ще стане, но те са свикнали да се потриват и да не бързат с решенията… Аз, естествено, ще покоря галактиката за тях и те прекрасно го знаят… Вероятно по тази причина ми създават и трудности…

Нелсън примигна няколко пъти. Не, не е сън… Директорът съвсем не приличаше на луд, но думите му бяха странни, много странни… Картографите не предлагат на Пионерите половин милиард долара за едно очевидно предателство, а още по-малко пък се оплакват, че правителството им пречи да завладеят звездите…

— Изглежда имате съмнения — жлъчно подхвърли Ландън.

— По-скоро съм смаян — отвърна Нелсън. — Ако казвате истината, нещата наистина са важни. А ако не я казвате, значи правителството е назначило начело на един от най-важните си департаменти някакъв самовлюбен маниак! Но и в двата случая съм изненадан…

Чертите на Ландън се изкривиха в нещо като усмивка:

— Ей това ви харесвам на вас, Пионерите… Кой друг би дръзнал да заяви в лицето на директора на Картографията, че му хлопа дъската? Ето какво ще ви кажа… Елате да направим една малка обиколка. Тя положително ще ви помогне да вземете решение. Не забравяйте едно: аз може да съм луд, може и да не съм, но чекът е издаден от името на правителството, а такива чекове никога не се анулират!

— Затова все още съм тук — призна откровено Нелсън.

— Това е добре. Аз не вярвам на хора, които не се грижат за личните си интереси. Елате…

Директорът се изправи и тръгна към вратата, следван от Нелсън. Навън чакаха няколко души от охраната, които мълчаливо заобиколиха шефа си. Ландън седна в малък, задвижван от електромотори карт и направи знак на Нелсън да заеме другото свободно място. Четирима телохранители скочиха на стъпенките и превозното средство бързо потегли. Нелсън направи опит да следи маршрута, но скоро се отказа. Беше сигурен само в едно — изкачваха се нагоре, плавно и сигурно.

Най-сетне електромобилът спря. Телохранителите слязоха заедно с директора и Нелсън, но не ги последваха.

— Надявам се, че не изпитвате страх от височина — промърмори Ландън и махна по посока на малка странична врата.

— Не, сър.

— Добре. Тази врата ще ни отведе на една тераса. Тя е доста широка, но посетителите често имат чувството, че им се вие свят… Понякога от височината, по-често от самата карта…

Нелсън кимна и последва домакина си.

После изведнъж спря.

Очите му се изблещиха от учудване.

За малко не падна от терасата.

Под него се простираше галактиката. Не карта с разноцветни обозначения, а самата галактика!

Да, пред очите му се разкриваше безкрайността — неизмерима, наситена с деликатна красота. Милиони звезди, естествени и изкуствени планети следваха своите орбити, сред тях избухваха ярките пламъци на комети и метеоритни потоци. Тайнствената материя беше забулена от разноцветни облаци газ.

— Какво ще кажете? — попита Ландън и в гласа му долови гордостта на щастлив баща.

— Никога не съм си представял… — промърмори Нелсън, неспособен да откъсне поглед от омайващата гледка. — Никога не съм предполагал…

— Добра работа, а? — усмихна се Ландън. — Размерите й са наистина внушителни — дължина 92,480 километра, широчина 60,960 километра, дълбочина 9,920 километра. Съдържа абсолютно всички звезди на галактиката плюс планетите и спътниците. Да не говорим за останалите по-дребни тела… Като пример ще посоча, че между Сириус XI и XII летят над два милиона астероида и всеки е намерил място върху тази карта. Разбира се, за да бъдат видими, ние трябва да направим специално увеличение на сектора…

— Страхотно! — промълви Нелсън.

— И най-вече точно — добави Ландън. — Галактиката се върти около оста си, макар че това не се забелязва с просто око. При това с истинската си скорост… Същото важи и за планетите с техните спътници. В картата са нанесени и всички слънчеви бури, независимо дали са йонни, или не… Притежаваме дори макети на републиканските кораби, които се движат в галактиката, както и на известно количество извънземни космически апарати.

Нелсън почти не слушаше, завладян напълно от величието на тази невероятна карта… карта? Едва ли, тук тази дума губеше своя смисъл… Напрегнал зрение, той осъзна, че е пресъздадена дори окраската на различните звезди. Имаше червени звезди, жълти звезди, бели джуджета, сини гиганти, бинари и тринари, дори отдавна мъртви черни звезди… Планетите се виждаха трудно, но той беше готов да заложи и последния си долар, че тяхната топография също е абсолютно точно копие на действителната…

— Това, разбира се, е само началото — достигна до него гласът на Ландън. После директорът натисна някакъв вграден в парапета бутон и се наведе към микрофона: — Контролен център, тук Ландън… Моля, покажете Земята с максимално увеличение.

В далечния край на изкуствената галактика блесна ослепителна светлина. Беше най-малко на 7-8 километра от мястото, на което стоеше Нелсън, но достатъчно ярка, за да привлече вниманието му.

— Земята — доволно поясни Ландън, после добави: — А сега погледнете право нагоре, ако обичате…

Нелсън се подчини. Над главата му бавно се въртеше Земята, срамежливо обвита в синкавите облаци на своята атмосфера.

— Днес времето е лошо — промърмори с извинителен тон Ландън. — В противен случай щяхте да видите много по-добре Австралия и Антарктика… Мога да заповядам разсейване на облаците, но съм сигурен, че знаете какво ще видите… — Ръката му се плъзна към някакъв процеп в контролния панел и извади снопче тънки картони: — Това тук са всички текущи данни: суша, водна повърхност, гравитация, средна температура на всички основни материци, доминираща форма на живот, население, политическа система в момента, основна религия във всеки регион, икономика, военен потенциал, звездни съюзи, технология, езици, основни раси, воден живот, възраст на планетата, очаквано дълголетие, редки химически елементи, атмосферни особености и всичко друго, за което можете да се сетите…

— А вие разполагате с подобни данни и за всички останали планети в галактиката, така ли? — попита Нелсън.

— Малко или повече — да — кимна директорът. — Това зависи от информацията за съответната звездна система. Ако не обичате картоните, можете да я имате под формата на магнитен запис, микрофилм или глас…

— Фантастично! — промълви Нелсън.

— По-скоро полезно и веднага ще разберете защо — подхвърли директорът, върна картоните в процепа и отново натисна бутона пред себе си: — Говори отново Ландън… Моля, замъглете картата.

Галактиката избледня. Планетите и по-отдалечените звезди изчезнаха, останаха да проблясват само най-ярките. Сякаш наблюдавам смъртта на света, помисли си Нелсън.

— Добре — промърмори в микрофона Ландън. — Сега ми дайте Земята с максимално увеличение… — На осем километра от терасата се появи ярка светлина, по-силна дори от Слънцето. — Така… Сега дайте пулсираща светлина на всяка планета под наш контрол. Започнете със Сириус V в жълт цвят, интервал пет пулсации и в секунда…

В продължение на десетина минути пред очите на Нелсън бляскаха ярки огньове, жълтите точки пламваха от Земята по посока на Делурос VIII и методично запълваха галактиката. Пред погледа му се разкриваха завоеванията на Човека в продължение на две славни хилядолетия, в душата му потръпна гордост.

— Много добре — продължи Ландън. — Сега искам локацията на всеки републикански кораб с оръжие на борда. Нека пулсират в зелено, на интервал от половин секунда…

Псевдогалактиката изведнъж позеленя. Започнаха да мигат двадесетина милиона точици, ритъмът беше хипнотичен. Повечето от тях бяха концентрирани около жълтите светлини, но една част (вероятно около милион) се бяха устремили към далечните граници на галактиката.

— Сега искам да видя в синьо всяка планета, която предлага условия за живот, но все още не е колонизирана — продължи да издава заповеди Ландън. Замълча за миг, после добави: — Да мигат всички, които се обитават от интелигентни извънземни форми на живот, интервал четвърт секунда.

Галактиката сякаш посиня, в периферията й безмълвно замигаха около четиридесет хиляди точици. Нелсън гледаше като омагьосан. Изпита усещането, че мигат само една четвърт от сините светове, докато останалите светеха с постоянна светлина.

— Една последна молба — приведе се над микрофона Ландън. — В яркочервено покажете планетите, обитавани от разумни същества, които са в състояние да окажат евентуална въоръжена съпротива…

Върху огромното галактическо платно замигаха около три хиляди алени слънца.

Затаил дъх, Нелсън наблюдаваше величествената панорама. Едва сега получи обща представа за експанзията на човешкия дух, видя пътищата и каналите на тази експанзия, евентуалните леки победи и съответните трудности.

— Вероятно вече започвате да разбирате значението на Отдела по картография, нали? — попита Ландън.

— Да — кимна Нелсън.

— Ние сме основната движеща сила на експанзията. Благодарение на съоръженията, които имаме тук, на Калибан, само ние сме в състояние да определим коя от планетите би била от полза за Републиката, коя може да създаде проблеми от природен или военен характер, как и по какъв начин биха реагирали съответните извънземни форми на живот. Нашите исторически анализи са на ново, по-високо ниво. Благодарение на тях ние сме в състояние да предвиждаме почти всичко, което би се случило в бъдещето. По начина, който ви демонстрирах току-що, можем да водим симулативни битки върху всяка точка на тази карта, да предскажем изхода от тях, да предвидим всяка евентуална конфронтация. По тази причина не ние сме допълнение към Флотата, а Флотата е част от Картографията…

— Но защо, след като сте в състояние да предвидите изхода на всяко въоръжено стълкновение, не прибегнете до обща и пълна агресия? — попита Нелсън.

— Добър въпрос, който, уви, има два не по-малко добри отговора — въздъхна Ландън. — Първият от тях се базира на обикновената логика: малко повече от десет хиляди планети са обитавани от разумни, различни от човека същества и това автоматично накланя везните в тяхна полза. Вторият обаче е свързан с доста сериозни проблеми. Аз не твърдя, че ние сме в състояние да предвидим точния изход от евентуалната военна конфронтация. Можем да предвидим единствено логическия изход от нея. Разликата е съществена, да не кажа огромна. Човешката логика не е единствено наше притежание, макар че разпространението й в галактиката е сравнително ограничено. Дяволски трудно е да се предвиди как ще постъпи един тотално различен от нас разум, чиито способности ние на практика не познаваме. Не забравяйте, че до този момент сме осъществили физически контакт с около хиляда различни форми на разум, но сме били в състояние да общуваме с едва десет процента от тях. Толкова са различни… Тази невероятна карта е продукт на човешкия разум и човешката логика, върху нея се проектират онези резултати, които се подчиняват на тях… Ние просто не разполагаме с друга приложима философска концепция…

— Разбирам — кимна Нелсън. — Но за миг останах с впечатлението, че тази карта е практически неограничена. Никога през живота си не съм виждал нещо по-впечатляващо от нея… И признавам, има логика в твърдението ви, че сте най-могъщият човек в историята. Предполагам, че вие сте този, който дава разрешение за завладяването на всяка отделна планета…

— Точно така.

— Поразително — продължи Нелсън. — Едва сега разбирам, че няколкото опита за покушение срещу Генералния секретар през последните една-две години са били на погрешен адрес… Защото не той държи в ръцете си върховната власт…

— Срещу мен такова нещо не може да се случи — изръмжа Ландън. — Нашите средства за защита не бият на очи, но мога да ви уверя, че това тук е едно от най-безопасните места в галактиката. Не забравяйте, че всеки кораб, който се приближи на по-малко от петдесет светлинни години от Калибан, автоматично се появява върху картата заедно с всички необходими данни за оборудването и целта на пътуването му. Не твърдя, че сме абсолютно непробиваеми, но тук никой не може да се промъкне незабелязано, още по-малко пък с намерение за покушение…

— Но как на практика получавате цялата тази информация? — полюбопитства Нелсън.

— Създаването на картата е само малка част от дейността на Картографския комплекс — отвърна Ландън. — Тук работят над четиристотин хиляди души, чието единствено задължение е да събират и анализират информацията, пристигаща от всички краища на галактиката. Подземният компютърен терминал е разположен на площ, пред която сградата на тази карта изглежда джудже… Някой ми беше казал, че само кабелите там имат обща дължина осемстотин милиона мили… Чудя се кой изобщо си е направил труда да ги измерва. При нас от значение са единствено крайните резултати и ние правим всичко възможно да ги имаме…

Информацията се подава в Контролния център на картата, който също е под земята и има обем около три кубически километра. Там тя се съхранява в специални терминали, които автоматично я превръщат в картографски символи.

Преди малко, когато се свързах с Контролния център, дежурният просто е натиснал няколко бутона. Вие виждате солидни триизмерни образи, но на практика това са холограми, създадени от няколкостотин хиляди насочени лазера. Те са относително статични, каквато е и самата галактика. Проектирането на нашата експанзия обаче изисква малко повече усилия и дяволски висок процент интуитивна интерпретация. Защото, както вече споменах, не можем да очакваме, че един петстотингодишен обитател на системата Делфини — същество от силикон, което диша амоняк, издишва кислород и притежава метаболизъм, за който нямаме никакви научни данни, да реагира по начините, по които бихме реагирали ние с вас… — Директорът поклати глава и заключи: — Именно това е интересното…

— Бих могъл да прекарам живота си тук — промълви Нелсън.

— И още как — кимна директорът. — Но аз нямам намерение да ви правя свой сътрудник, а съм ви повикал за изпълнението на специална задача.

— Тогава защо ми показвате всичко това?

— За да възприемете по-лесно задачата — отвърна Ландън. — Най-малкото ще знаете, че когато получавате задача от Отдела по картография, тя ще бъде дяволски обоснована.

— Добре, да я чуем — въздъхна Нелсън. — Колко божества трябва да обезглавя?

Ландън натисна един бутон на контролния пулт и вдигна микрофона:

— Говори Ландън. Завъртете проклетото нещо така, че пред мен да се появи системата Гама Лепорис.

Псевдогалактиката се завъртя с такава скорост, че пред очите на Нелсън затича река от ярки звезди. Милиони звезди с най-различен цвят и големина… После движението рязко се прекрати.

— Много добре — промърмори Ландън. — Сега оцветете планетите в яркосиньо и ги накарайте да пулсират.

Пред очите им, точно на нивото на парапета, блесна ярък бинар, около него започнаха да пулсират шестнадесет сини точици.

— Сега ми дайте всички акватични светове, намиращи се в рамките на десет парсека, плюс планетата на Лем.

В определен ред светнаха нови сини точици. Под линията, отбелязваща разстояние десет парсека, Нелсън преброи дванадесет планети, друга мигаше встрани от тях, може би на още пет парсека по-нататък…

— Добре — промърмори директорът. — Сега оцветете родната планета на Лем в зелено и покажете всички светове под нейно владение.

Самотната планета блесна в невероятно ярък зелен цвят, останалите планети от системата станаха червени, към тях се прибавиха и нови три…

— Последно, покажете петте най-близки планети под наш контрол — рече в микрофона Ландън.

Петте бели светлини, появили се на холограмата, бяха на разстояние над дванадесет парсека.

— Това е нашият проблем, Пионер — въздъхна доволно Ландън.

— Вашият проблем — поправи го Нелсън. — Който ще стане мой само след като разбера какво имате предвид.

— Много просто — отвърна директорът. — Четвъртата, петата и шестата планета от системата Гама Лепорис са изцяло акватични. Което ще рече, че са покрити с вода от край до край. Няма континенти, няма дори острови. Също като останалите дванадесет свята, които мигат в червено.

— Е, и?

— Деветата и десетата планета са изключително богати на суровини, от които се нуждае Републиката: желязо, олово, злато, дори мъничко уран…

— Какво общо има едното с другото?

— Не много, с изключение на Лем — отвърна Ландън. — Доколкото знаем, тази раса прилича на нас поне в едно отношение…

— В какво?

— В стремежа си към създаване на империя. На тези петнадесет планети, които виждате, те създават свои бази под формата на изкуствени острови.

— Какво ни засяга това? — вдигна вежди Нелсън. — Нали ние търсим полезни изкопаеми от планети с твърда повърхност?

— Добър въпрос — кимна директорът. — Но как бихте се почувствал, ако извънземни сили започнат да се настаняват на Делурос V?

— Няма да ми хареса — отвърна Нелсън.

— Защо?

— Защото галактиката е достатъчно голяма и те биха могли да идат другаде. Системата Делурос си е наша…

— Но те може би имат мирни намерения — подхвърли Ландън.

— Тогава би трябвало да поискат разрешение от нас…

— Точно така — кимна със задоволство директорът. — Но в случая се налага ние да искаме разрешение от обитателите на системата Гама Лепорис…

— Какво общо има това с Лем?

— Ще ви обясня. Ихтиоидното население на Гама Лепорис IV е древно, на повече от четири милиарда години. Интелектуалното им ниво е на висота, за която човекът не може дори да мечтае. Но природата им е изиграла мръсен номер: те са напълно акватични. Това означава, че не могат да развиват висши технологии, тъй като деветдесет и девет процента от тях са пряко зависими от огъня. А във водата огън не гори…

— И Лем са ги покорили, така ли? — попита Нелсън.

— Покорили не е точната дума — поклати глава Ландън. — Представителите на расата Лем просто създават плаващи острови, пускат няколко дълбочинни бомби, срещу които ихтиодите са безсилни, след това диктуват условията си. Подводната раса е принудена да разработва полезните изкопаеми от дъното на океана и да ги вади на повърхността, за да ги предаде на Лем…

— Тази тактика е подобна на нашата — кимна с известна доза одобрение Нелсън.

— Не съм свършил — поклати глава Ландън. — Опитите да установим контакт с ихтиодите ни отнеха почти година, резултатите са повече от скромни. Те не желаят да имат нищо общо с нас, а също и с Лем. Но за разлика от тях представителите на Лем са на по-високо комуникативно ниво и връзката ни с тях би могла да се осъществи най-много за два дни…

— А защо не го правим? — погледна го любопитно Нелсън.

— Защото не е необходимо — отвърна директорът. — Имаме достатъчно ясна представа за тяхната природа, научен потенциал и отношение към чужденците…

— Например?

— Техните водни бази не са защитени с куполи. Това означава, че организмите им са устроени различно от нашите и най-вероятно дишат въглероден двуокис, а издишват кислород. Явно и науката им се базира на различни принципи от нашите, иначе биха проявили интерес не към водните планети, а към планети от типа на Гама Лепорис IX и X… И накрая, имаме доказателства, че те са една доста агресивна раса, която няма нищо против някой и друг въоръжен конфликт…

— Защо тогава не изпратим Флотата срещу тях? — попита Нелсън.

— По две причини. Първо, науката им е различна от нашата и ние не знаем с какви оръжия разполагат. А в момента Флотата е пръсната из цялата галактика и ние нямаме възможност за по-мащабни военни действия.

— А втората?

— Тя е много проста — въздъхна Ландън. — На всеки наш боец в тази галактика се падат по един милион противници. Ние несъмнено ще я покорим, до последната планета. Но това трябва да става бавно и незабележимо, защото ако започнем широкомащабни военни действия сега, несъмнено нашите противници — както действителни, така и потенциални, ще се обединят… Подобно нещо не можем да си позволим, поне засега. И Флотата съвсем естествено казва „не“…

— Вие обаче не сте съгласен — подхвърли Нелсън.

— Абсолютно вярно — кимна Ландън. — Защото ние се нуждаем от тези светове, и то веднага! — Вдигна микрофона и отново го приближи до устните си: — Покажете политическата карта на галактиката, в бяло да мигат петдесетте най-близки планети, които се намират под земен контрол! — Изчака малко, после се извърна към Нелсън: — Виждате ли? Това е новата експанзионистична линия, която ще прибави към колекцията ни около дузина нови планетни системи плюс други три дузини под прякото ни влияние…

— А моята задача? — попита Нелсън.

— Да прогоните Лем от водните планети, без да закачате тяхната родна земя… Можете ли да го сторите?

— Предполагам — отвърна Нелсън и замислено се почеса по главата. — Ако дишат кислород, няма да е трудно да отровим атмосферата им… Една-две мощни бомби за всяка планета вероятно ще бъдат достатъчни…

— Без бомби — поклати глава Ландън. — Ако исках война, щях да изпратя Флотата…

— Която ще ви откаже — изтъкна Нелсън.

— Това е без значение. Не искам Лем да разберат какво става, нито пък кой е инициаторът на атаката срещу тях…

— Окей — въздъхна Нелсън. — Но тактиката пак ще си е същата: отравяне на въздуха. Ще ми отнеме малко повече време, но може да стане…

— Тайно?

Нелсън кимна с глава.

— Ще използвам нещо неустойчиво, което след година-две ще се разсее… То би могло да се използва и срещу планети със суша. Така Лем няма да имат възможност да се оттеглят върху тях… Между другото, колко извънземни ще трябва да ликвидирам?

— Това не ви интересува — стисна устни Ландън.

— Вероятно сте прав — кимна с въздишка Нелсън.

— Други въпроси? — попита директорът и тръгна към малкото превозно средство, останало в подножието на терасата.

— Само един — отвърна Нелсън. — Задачата ми е свързана с покоряването на две планети — Гама Лепорис IX и X… Но на вашата карта се появиха седемнадесет небесни тела…

— Единадесет от тях са акватични и напълно лишени от разумен живот — отговори Ландън. — А след прогонването на Лем ихтиодите положително ще бъдат доволни от възможността да сключат пакт със своите освободители…

— А ако не го сторят?

По лицето на директора пробяга мрачна усмивка.

— Предполагам, че в такъв случай Човекът може да използва подводни мини, които са не по-малко мощни от тези на Лем, нали? — подхвърли той.

Нелсън енергично кимна с глава.