Майк Резник
Господарите (22)

21. Колекционерите

„… Общността навлиза в период на дълбоки сътресения, основен дълг на планетарните губернатори е да държат под контрол собствените си популации.

Тези хора, които трябва да защитават интересите на Общността сред своите собствени популации, са наистина забележителни. Най-велик сред тях е Зелимунд (6888-6970 г. от Н. Л.), който освен безспорните си политически качества, е и основател на Музея за антични оръжия на Делурос VIII…“

„Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“

(В „Произход и история на разумните видове“ не са открити сведения нито за Зелимунд и неговата фантастична колекция, нито за други колекционери).

Губернаторският пост има своите предимства дори когато седиш върху буре с барут като Мирзам X, мислеше си Зелимунд. Преди всичко, защото в днешно време всички планети с извънземна популация са бурета с барут, а Мирзам X все пак е малко по-голяма от останалите и управлението й носи съответно малко повече престиж. Освен това местните мразят човешкия род толкова страстно и открито, че той почти не контактуваше с тях.

А имаше и колекция.

Човекът винаги е изпитвал вътрешната необходимост да събира разни неща, да ги подрежда около себе си. Може би тя е интелектуализирана проява на древния териториален инстинкт, може би не… Зелимунд я наричаше „плъхска нужда“, макар че нито един представител на този отдавна унищожен животински вид не е фетишизирал своята мания до степента, в която го върши Човекът. Нещо вътре в него го караше не само да се гордее с колекцията си, но и да изготвя подробни списъци (по азбучен, тематичен и аритметичен ред) на предметите, които иска да притежава, както и на тези, които вече бяха негова собственост. Това не беше точно алчност, тъй като повечето колекционери изразходват огромни парични средства и време за събиране на предмети (или по-скоро на поредица или серия от предмети), при това такива, които за обикновените хора нямат никаква стойност…

С течение на времето, измервано в хилядолетия и еони, колекционерството става все по-тясно специализирано и изтънчено, подобно на всички останали човешки дейности. Преди време човекът е бил в състояние да тегли чертата под съвкупността от всички научни открия на своята епоха, но когато расата му напуска родното гнездо и се устремява към галактиката, той, независимо от тясната си специализация вече не може да обхване дори частица от любимата си тема и безвъзвратно губи чувството си за истински Ренесанс. Колекциите стават все по-специализирани. Все още е възможно да се събере цялото творчество на писател или художник, пълната колекция пощенски марки на дадена планета за отделен период от нейната история. Но да събереш всички литературни творби от даден жанр или всички марки от даден период на галактическата история е просто невъзможно…

Това обаче не пречи на Човека да се отдава на радостта от притежанието, на стремежа да притежава максимално пълна колекция от едни или други предмети, успели да възбудят алчността или въображението му. И той продължава да колекционира, независимо дали става въпрос за марки и банкноти, шедьоври на изкуството или напълно лишени от стойност вещи…

Но малцина вършеха това с умението, страстта и постоянството на настоящия губернатор на Мирзам X. Контактите му с военните се изчерпваха единствено с караула, който охраняваше частната му резиденция, но по неизвестни и за самия него причини още на младини беше решил, че най-прекрасното нещо на света е да изучаваш и колекционираш огнестрелните оръжия на извънземните. Производството и притежанието на подобни оръжия беше забранено в момента на създаването на Общността, но това направи тяхното издирване и притежание още по-желано, още по-вълнуващо…

Започна с пистолети от близнаците Канфор и Лодин XI, произведени в ерата на Демокрацията. Колекцията му стабилно нарастваше, експонатите в нея отразяваха все по-голям брой исторически епохи. Репутацията му на най-голям познавач на оръжията от последния период на Демокрацията непрекъснато растеше и се утвърждаваше. Често го канеха да определи автентичността на един или друг тип оръжие от този период. Личната му колекция на Делурос VIII беше под формата на постоянна изложба, завещана на Общността след смъртта му. Приблизителната й оценка възлизаше на около 22 милиона кредита, но подобно на всички колекции нейната стойност беше определена по-скоро емоционално, отколкото финансово. По простата причина че нито един експонат никога нямаше да бъде предложен за продажба…

Но някои експонати можеха да бъдат обект на търговска размяна и именно това беше причината, поради която днес бюрото му беше разчистено още в ранния следобед, а в душата му се трупаше нетърпение от предстоящата среща с Барос Дурмин — един добре известен търговец на антични оръжия, който май беше попаднал на невероятно ценна колекция… Очевидно изпитал сериозни трудности с пласмента, Дурмин беше предложил размяна вместо обичайната продажба в брой. Зелимунд все още нямаше представа какво точно предлага търговецът, но той обикновено се занимаваше само със скъпи и ценни вещи. По тази причина губернаторът реши да им хвърли едно око.

Едър мъж с огромни лапи и дълбок гръден глас, Дурмин скоро се появи в кабинета на Зелимунд. Двамата му помощници носеха голям, изпъстрен с орнаменти дървен сандък.

— Здравей, Барос — изправи се Зелимунд. — Каква е тази фантастична според твоите твърдения находка?

— Трябва да я видиш с очите си, за да повярваш, губернаторе — отвърна Дурмин и направи знак на помощниците си. — Хайде, момчета, вдигайте капака!

Мъжете отключиха катинарите и отвориха сандъка. Зелимунд правеше опити да не проявява прекалено любопитство и изчака Дурмин да извади някакъв предмет, увит в тънка като паяжина торанийска коприна. Опаковката бе махната, а оръжието премина в ръцете на губернатора.

— Лазерен пистолет — промърмори той, вдигна го към светлината и добави: — От ранния период на Демокрацията или не… По-скоро от късния период на Републиката… Ръчна изработка, издържа около четири минути без презареждане. Размерите на спусъчния механизъм и ръкохватката отговарят приблизително на човешката длан… Това ме кара да мисля, че е изработен на Емра IV, а може би и на Лем… — Помълча известно време, после поклати глава: — Не, не може да е от Лем, там никога не са произвеждали лазерни оръжия… Следователно остава Емра… Добра изработка, изглежда почти нов. — Погледът му се премести върху лицето на Дурмин. — Какво друго носиш?

Търговецът му подаде друго оръжие.

— Каква красота! — възкликна Зелимунд. — Просто невероятно! — Ръцете му поеха оръжието внимателно, сякаш беше изработено от крехък кристал. — Ръчен гранатомет! В цялата ми колекция има само един подобен екземпляр. Излизат от мода още в ранния период на Демокрацията, но никой не знае защо… Едно малко, ала изключително смъртоносно оръжие. Откъде си го взел, Барос?

— Съжалявам, но това е професионална тайна — ухили се Дурмин.

Зелимунд кимна с глава. Зададе въпроса без надеждата, че ще получи отговор.

Следващите няколко часа изминаха в разглеждане на останалите седемнадесет оръжия. Възхищаваше се на изработката, като едновременно с това определяше пазарната им цена. Състоянието им беше безупречно — сякаш бяха напуснали фабриката едва сутринта. Подвижните части бяха добре смазани, металът блестеше, ръкохватките и дулата бяха гладки като стъкло. Всички бяха използвани от емрани — твърде близка до Човека раса, и по тази причина конструкцията им беше съвсем подходяща, основаваща се на захващане с три или четири пръста плюс къс палец…

— Какво искаш за всичко това? — попита най-сетне Зелимунд.

— Губернаторе, ако трябва да назова някаква цена, тя несъмнено ще бъде около половин милион кредита — отвърна Дурмин. — Но аз вече те предупредих, че стоката не се продава за пари в брой, а е предназначена за размяна. Бих обмислил евентуалното ти предложение за атомното оръдие от Дорадус IV, което е изложено в твоята колекция на Делурос, плюс две ръчни оръжия от ранната епоха на Републиката, за предпочитане от Торкуал и Просион III…

— За оръдието забрави — изгледа го твърдо Зелимунд. — За него би трябвало да предложиш два пъти по-богата колекция от тази…

— Може да се уреди — кимна Дурмин. — Това тук е само част от стоката…

— Тогава ти предлагам да донесеш останалата част утре сутринта, след което ще обсъдим размяната.

— Става — съгласи се търговецът. — Разполагам с още четиринадесет парчета.

— Значи ще направим сделката — усмихна се губернаторът. — Междувременно можеш да оставиш сандъка си тук… Ще го охранявам строго, имаш личните ми гаранции.

Дурмин се поколеба за момент, после кимна и напусна кабинета, следван от помощниците си.

Зелимунд вечеря късно, после направи опит да се развлече с някаква видеопрограма. Но мислите му постоянно бягаха обратно към кабинета, където остана колекцията. В крайна сметка не издържа и отиде да разгледа оръжията още веднъж. Освободи охраната, затвори вратата след себе си и внимателно положи оръжията върху плота на масивното бюро.

Окончателната му преценка беше, че три категорично се принадлежали на емрани, други четири бяха съмнителни. Останалите твърдо не бяха емрански, по-вероятно са принадлежали на близки до тях раси. Недоумение будеше фактът, че са били изровени от едно и също място. Но това в крайна сметка си беше грижа на Дурмин, неговата беше да ги притежава…

А това не подлежеше на съмнение — оръжията щяха да бъдат негови. Оценката на Дурмин беше леко занижена, тъй като според собствените му изчисления колекцията струваше малко над 750 000 кредита. А след утрешната добавка цената със сигурност ще се удвои…

Отпусна се в стола и отправи нежен поглед към блестящите оръжия. Представи си как ще изглеждат върху изложбените рафтове на Делурос VIII и душата му потръпна от удоволствие. Каква находка! Откровено казано, той дори не беше мечтал да открие такава богата колекция ръчни оръжия, датиращи от края на Републиката и ранните години на Демокрацията. А оръдието винаги може да бъде заменено с друго, освен това той никога не беше го обичал особено. Негова слабост бяха ръчните оръжия, а тази колекция тук беше истинска манна небесна, изпратена от неизвестен, но благосклонен към слабостта му Бог…

Протегна ръка, пое един от гранатометите и се зае да го изследва. Оръжието беше балансирано великолепно, а реставрацията на Дурмин — просто невероятна. Върху метала нямаше абсолютно никакви следи от износване, подвижните части блестяха като нови, без никаква корозия.

Зае се да го разглобява, възхищавайки се на майсторската ръка на производителя. Това съвсем не беше музейна рядкост, а истинско бойно оръжие, създадено с единствената цел да убива. Една малка, но мощна машина за унищожение…

Забеляза, че е оставил отпечатъци върху ръкохватката, и извади мека кърпа от най-горното чекмедже на писалището. Избърса и дулото, след което понечи да го сглоби. Тогава видя тънкия слой барутен прашец.

Нещо не беше наред. Това оръжие беше произведено преди няколко хилядолетия, последното му почистване е било максимум преди седмица. Следователно не би трябвало да носи следи от барут…

Внимателно го положи върху бюрото и заби поглед в него. Беше достатъчно запознат с процеса на оръжейна реставрация, за да бъде сигурен, че в него барут липсва под каквато и да била форма. А това тук беше барут… Нищожно малко количество, което не можеше да се усети нито чрез вкуса, нито чрез обонянието, но все пак барут…

Защо? Гранатометът положително не е бил употребяван по предназначение. Един заряд от него беше достатъчен да срине страничната стена на сграда с размерите на губернаторската резиденция.

Повика охраната и им възложи необичайна задача: да проверят дали е имало някакви въоръжени въстания след войната на сетите с Общността по повод злополучната сграда на Бюрото за извънземни отношения. Отговор получи за броени минути: имало е известни вълнения на близнаците Канфор и още дузина по-отдалечени планети, но те бързо са били потушени.

Следващите два часа използва, за да уточни маршрутите на Дурмин през последната година. Оказа се, че търговецът е пътувал много, но кракът му не беше стъпвал на нито една от планетите, включени в списъка на бунтовете.

И от това се наложи заключението, че в тази работа има нещо. Нещо далеч по-значително, отколкото изглежда на пръв поглед…

Преди всичко то означаваше, че предстоят нови неприятности с извънземните. На второ място идваше заключението, че онзи, който е доставил оръжията на Дурмин, разполага с богата огнева мощ. В противен случай никога не би му продал толкова много бройки, независимо от цената, която му се предлага… Оттук пък следваше, че макар и въоръжени сравнително добре, извънземните все пак са принудени да използват оръжие отпреди седем хилядолетия, част от което положително има нужда от ремонт…

Всичко това наведе губернатора на нови мисли. Преди всичко се запита за какво му е на Дурмин дорадузианското атомно оръдие… Стойността му далеч не отговаряше на стойността на ръчните оръжия, особено когато става въпрос за колекционерска размяна. Но за един контрабандист на оръжие нещата стоят съвсем различно: клиентите му несъмнено биха дали стотици ръчни оръжия, за да получат насреща едно оръдие с огромна унищожителна мощ. А двата пистолета, които Дурмин иска в добавка към оръдието? Вероятно те ще бъдат неговата комисиона от сделката. Една съвсем нелоша комисиона, призна пред себе си Зелимунд. Защото стойността им беше приблизително 35 000 кредита.

Тръсна глава и се зае да разглобява останалите оръжия. Бавно и внимателно, едно по едно… За лазерните пистолети не можеше да каже нищо, но единадесет от огнестрелните оръжия носеха определени следи от скорошна употреба. Вероятно са показали дефекти и бунтовниците са решили да се отърват от тях…

Но дефектни или не, те бяха прекрасни екземпляри, истински шедьоври на древните оръжейни майстори. Какъв фурор ще предизвикат в музея, Господи! Там ще отидат всички, с изключение на лазерния пистолет от времето на Републиката. Той ще остане тук, в кабинета, херметично запечатан в стъклен шкаф. Отдолу може би ще трябва да се постави малка бронзова табелка, върху която да се опишат основните характеристики на оръжието.

Прогони мечтите си с енергично разтърсване на глава. Сега главната задача беше да открие къде са бунтовниците, с какви сили разполагат и кога възнамеряват да се мобилизират.

Събраната информация ще изпрати в Плаващото кралство и ако нещата се развият добре, вероятно ще може да очаква значително повишение на заплатата.

Проблемът обаче беше там, че той нямаше нужда от пари, а от предмети, за които да харчи пари. Като например тези оръжия от периода на Републиката или Демокрацията…

Прибра колекцията, извика охраната и се оттегли в спалнята си. Сънят го споходи бавно, събуди се все така разтревожен.

Отказа закуската и отново се върна в кабинета. Оръжията си бяха там, по-прекрасни отвсякога. Докосваше ги едно по едно, в душата му нахлуваше съжаление. Колко са красиви, по дяволите!

Хрумна му мисълта да арестува Дурмин в момента на появата му, а оръжията да конфискува като веществени доказателства. Но това означаваше да ги предаде на съда и никога повече да не ги види. После си представи, че ликвидира както търговеца, така и помощниците му, но това би било напълно непрактично.

Не, ще трябва да действа последователно. Колекция или не, на първо място винаги трябва да бъде лоялността към Общността.

Това съвсем не означаваше, че Общността се нуждае от неговата помощ и лоялност. Какво в крайна сметка би могла да направи една планета, дори и отлично въоръжена, срещу обединената мощ на почти два милиона свята? Ще бъде смазана, цялата операция ще отнеме времето на една обикновена наказателна акция. Оръдието, разбира се, би могло да направи големи пакости, но то винаги може да бъде неутрализирано, преди да го поеме Дурмин. За целта ще е достатъчно да се демонтират спусъчните механизми и толкоз. Несъмнено народ, който е реставрирал по наистина блестящ начин оръжията върху писалището, ще съумее да поправи и едно атомно оръдие, но вероятността да не се справи със сложните механизми на тази техника никак не е малка… Поне Зелимунд предпочиташе да мисли така.

Освен това в галактиката се наблюдаваше общо нарастване на напрежението. Партньорите на Дурмин едва ли са единствените бунтовно настроени извънземни, които трупат оръжие от векове насам и с нетърпение чакат деня, когато ще скочат срещу своите потисници. Разкриването им няма да промени нищо, по всяка вероятност изобщо няма да разколебае другите, които подготвят въстание.

Съществуват поне хиляда извънземни раси, които рано или късно ще се вдигнат на бой срещу хегемонията на Човека. Но колекцията на Зелимунд е само една, а шансът да бъде обогатена с тези прекрасни екземпляри върху бюрото едва ли ще се повтори. Освен това днес, във времето на светкавичните междузвездни комуникации, шансовете на извънземните да съхранят арсенала си след удара на Флотата са практически нулеви. От всичко това следваше, че предаването на Дурмин ще бъде един напълно безполезен акт, един погрешно насочен благороден жест…

Взе в ръце гранатомета и нежно го погали. Той все още беше у него, когато се появи Дурмин с още един сандък.

— Това са останалите екземпляри — рече търговецът и започна да ги подрежда върху бюрото.

Зелимунд се зае да ги оглежда един по един, после изведнъж застина.

— Нима това е същото, за което го вземам? — тихо попита той.

— Надявам се да ти хареса, губернаторе — отвърна с широка усмивка Дурмин.

— Пистолет от XXVII земен век! — прошепна със страхопочитание Зелимунд и колебливо протегна ръка да докосне уникалния предмет. — Виждал съм само една-две рисунки на подобно нещо!…

— Красив е, нали? — попита Дурмин. Зелимунд мълчаливо кимна.

— Зная, че колекционираш извънземни оръжия — подхвърли търговецът. — Но когато се появи нещо от тоя сорт… Считай го за подарък от мен. Само мисълта за него ми даде кураж да поискам оръдието…

Зелимунд спря тежък поглед върху лицето му, после усети как очите му неволно се връщат на уникалния пистолет.

— Имаш го — прошепна той.

Секунди по-късно вече излъскваше новото си притежание, забравил напълно за галактиката, която както винаги се беше заела да трупа оръжия за масово унищожение.