Майк Резник
Господарите (4)

3. Миньорите

„… В периода 370-390 г. от Н. Л. Федерацията на миньорите прави първата си решителна стъпка към финансовата и политическата власт. Тя е под ръководството на Джерим Колман — млад и проницателен студент по право, който взема присърце каузата на миньорите. Той е религиозен младеж с високи морални добродетели, благодарение на когото потиснатите и унизени миньори от пет планети извън Слънчевата система се вдигат на героична борба за…“

„Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“

„… Колман, чието влияние достига апогей в началото на пети век от Н. Л., демонстрира най-отблъскващите качества на Човека от периода на Великата галактическа експанзия. Твърд и безкомпромисен, той носи лична отговорност за смъртта на над пет хиляди от себеподобните си, както и за…“

„Произход и история на разумните видове“, том VIII

Жълтеникав звяр с космати крачета посрещна Колман с враждебно подсвиркване.

Това не беше изненада за него, тъй като миньорите често се съюзяваха с местни форми на живот. Понякога от необходимост, но по-често от скука и самота. Благоразумно остана на мястото си и изчака появата на първия от тях. Всяко живо същество, което би могло да нарече родина негостоприемната планета Гама Лепорис IX с нейните ураганни ветрове, ужасяващ студ, пясъчни бури и потискаща гравитация, наистина би трябвало да притежава твърд характер.

Пронизителното свирене заглъхна, миг по-късно вратата се отвори.

— Какво има, Фердинанд? — попита един одърпан мъж, после очите му се спряха на Колман: — Ти ли си от Федерацията?

Колман кимна.

— Добре, влизай — направи му път миньорът. — И не обръщай внимание на Ферди. Той си е малко дръпнат…

Почти всички места в залата бяха заети. Колман бързо изчисли, че вътре имаше около 350 души. Нелоша посещаемост, при положение че цялото население на планетата възлизаше на 422 души. Без колебание се насочи към катедрата, извади снопче листове от куфарчето си и с благодарност отбеляза наличието на чаша димящо кафе върху плота. Поколеба се за миг, после реши да свали палтото си по-късно, след като малко се постопли.

Отпи глътка кафе, провери микрофона и вдигна глава към аудиторията.

— Господа… — започна той, изчака стихването на шума в залата и продължи: — Радвам се на доброто посещение днес. Вие сте тук, а не пред своите видеомонитори, което очевидно означава, че добре разбирате важността на днешната ни среща… — Очакваше усмивки и те наистина се появиха. Разтърка ръце и незабавно се възползва от успеха си: — Много ми е любопитно да науча кога идва лятото тук… — Планетата Гама Лепорис IX се намираше на разстояние една светлинна година от най-близката база.

— Сега сме в разгара на лятото! — извика някой. — Би трябвало да дойдеш, когато, навън наистина е студено!

Усмивките се превърнаха в смях — точно според очакванията на Колман. Враждебността на аудиторията беше временно преодоляна.

— Разбирам — усмихна се той, после лицето му стана сериозна. — Да се залавяме за работа. Аз се казвам Джерим Колман и съм представител на новосъздадената Федерация на миньорите. В настоящия момент за Републиката работят миньори на 843 планети, половината от които вече са членове на Федерацията. Голяма част от другата половина все още не знаят нищо за нас и именно поради тази причина аз пожелах да ви се представя… Позволете ми накратко да ви запозная с целите и задачите на Федерацията, след което вие несъмнено ще разберете, че влизането в нея отговаря на вашите интереси…

Очите му бавно обходиха аудиторията. Дотук добре, рече си. Сега идва ред на стоманената ръка, скрита в кадифена ръкавица.

— Сигурен съм, че вече сте чували какви ли не слухове за нашата организация и членството в нея. Затова няма да ви губя времето. Веднага ще ви предупредя, че ако решите да влезете във Федерацията, ще трябва да давате половината от заплатата си в продължение на пет земни години, а всеки от вас ще подпише лична декларация, с която се задължава да остане в професията още минимум петнадесет. В допълнение всеки нов член ще бъде подложен на задълбочено психологическо изследване…

Замълча и зачака реакцията, с която се беше сблъсквал на стотици подобни събрания. Отначало настъпва тишина, после хората започват да шепнат, а накрая залата се изпълва с възбудени викове, ругатни и гневни въпроси… Точно четири минути бяха необходими, преди да е в състояние да продължи.

— Ще моля за още малко внимание, господа — повиши глас Колман. — Зная добре същността на вашите възражения и ще се опитам да им отговоря с максимална обективност. След като свърша, можете да задавате въпроси. Не искам нищо друго, освен да ме изслушате докрай. — Помълча, после с усмивка добави: — А ако кръвта ви кипне, от това несъмнено ще има някаква полза… По-лесно ще се приберете у дома сред ужасния студ, който цари навън…

Някой в дъното се изсмя, по лицата на мнозина от слушателите се появиха усмивки.

— Без съмнение едно от основните ви възражения ще е свързано с факта, че няма такава организация, която да заслужава половината от заплатата ви… Хората от вашата професия получават далеч по-добро възнаграждение от средното за Републиката. С това не искам да кажа, че не го заслужавате. Напротив, вие не сте някакви неуки рудничари, а висококвалифицирани специалисти, които извършват сложна научноизследователска дейност, управляват прецизни роботизирани машини и подлагат добитите полезни изкопаеми на флотация. Всичко това ви прави буквално незаменими… Второто ви възражение ще бъде свързано с декларацията за задължителни петнадесет години в професията. Вие получавате много пари, защото работите при тежки условия, с риск за здравето и живота си. Несъмнено повечето от вас, ако не и всички, живеят с надеждата да спестят малко пари и да се върнат в цивилизацията, където ще водят добър и охолен живот. Прав съм в своето предположение, нали?

Повечето глави в залата енергично закимаха.

— Добре. Надявам се, че преди да отговоря на тези и други възражения, ще ми позволите да ви опиша с няколко думи какво представлява Федерацията и на какво можете да разчитате срещу офертата, която ви отправяме. Ние не сме глупаци и сме се постарали да включим в нея неща, които да отговарят на тежките условия за членство. Моля да не забравяте и един простичък факт: осемдесет и три процента от колегите ви приеха нашата оферта… Говоря за тези, на които сме я предложили…

Сега нека хвърлим кратък поглед върху състоянието на рудодобивната промишленост… Републиката контролира около три хиляди и петстотин планети. Почти една четвърт от тях са завладени заради полезните изкопаеми. Населението на Републиката възлиза на близо 37 милиарда души, но едва около два милиона от тях са миньори. Какво означават тези цифри? Много неща, но най-важното от тях е просто и ясно: двадесет процента от завладените територии се контролират от хора като вас, съставляващи 0,00001 процента от общото население.

В икономически аспект тази диспропорция е още по-очевидна. Енергийната система на Републиката е почти сто процента термоядрена. Суровината за тази енергетика идва от 307 планети, една, от които е вашата. В допълнение ще кажа, че сто процента от металите, необходими за строителството на космически кораби и тяхното въоръжение, идват от планетите на миньорите, включително Гама Лепорис IX.

— Всичко това означава, че Републиката има нужда от нас — обади се един глас от първите редове. — И затова ни плаща добре…

— Дали наистина е така? — вдигна вежди Колман. — Вие, господине, очевидно имате желание да кажете нещо… Бихте ли споделили на колко възлиза годишното ви възнаграждение?

— Защо не? — сви рамене мъжът. — Вземам точно седемдесет и пет хиляди кредита.

— А какво работите?

— Добивам злато и сребро.

— В какво количество?

— В голямо…

— Над един тон годишно?

— Над един тон седмично — отвърна миньорът и в гласа му прозвуча гордост.

— Имате ли представа за текущата цена на златото в момента? — продължи да го разпитва Колман.

— Не бих казал… Предполагам, че е скъпо.

— Правилно предполагате, приятелю — усмихна се гостът. — Петдесет и три кредита унцията. Републиката ви плаща с това, което изкопавате за един ден, и пак й остава печалба.

Помълча малко, после добави:

— И това не е всичко, което вземат от вас… От архивите разбрах, че преди десет години, в началото на разработването на тази планета, тук са работили около хиляда души. Какво е станало с онези 578, които в момента липсват?

— Изкльопаха ги нелсъните — отвърна мъжът.

— Какво представляват тези нелсъни? — попита Колман.

— Трябва сам да ги видите — отвърна човекът, а останалите избухнаха в смях. — Открити са преди около четиридесет години от някакъв тип на име Нелсън — пионерът, който завладял планетата… Огромни космати зверове… Не са месоядни, тъй като на тази планета няма дивеч, който да им служи за храна… Предполагам, че се хранят с минерали, но не мога да си представя как тази диета помага на козината им да расте… Както и да е… Важното е, че никак не обичат някой да се мотае из ловните им полета…

— Искате да кажете, че са убили повече от петстотин миньори? — присви очи Колман.

— Разкъсаха ги на парчета — отвърна човекът. — Ако не бяха маргарините, вероятно и нас щяха да изтрепят…

— Маргарини ли? — вдигна вежди Колман, макар че прекрасно знаеше за какво става въпрос.

— Големи жълти същества с криви крачета. Сигурно сте забелязали едно от тях пред вратата… Поддават се на известно опитомяване, освен това са истинска чума за нелсъните. Не зная как точно го правят, но излъчват нещо като радиация или електрически импулси, които карат нелсъните буквално да се парализират… Открихме, че много си падат по магнезия, и започнахме да им даваме цялото количество, което намираме в галериите. В замяна те се навъртат наоколо и гонят проклетите нелсъни. Сделката е изгодна и за двете страни, ако не броим нелсъните, разбира се…

— Всичко това означава, че освен изключително тежките условия на труд, вие трябва да се справяте и с враждебно настроени представители на местната фауна — заключи Колман. — При това бих могъл да кажа, без да преувеличавам, че превръщате част от тези представители в съюзници на Републиката. Нали така?

Главите отново закимаха.

— Следва логичното заключение, че миньорите са най-експлоатираните в Републиката — заключи Колман. — Колкото и добре да ви плащат, то не е достатъчно. Каквато и икономическа или политическа власт да ви дават, тя е нищожна в сравнение с тази, която заслужавате. Ето ги, господа, основните причини за възникването на Федерацията.

— Ние нямаме нищо против по-изгодните договори — обади се един мъж от дъното на залата. — Но все още не сте казал как възнамерявате да ни помогнете и защо искате толкова много пари…

— Тъкмо се канех да го сторя — кимна Колман. — Преди всичко искам да подчертая, че Федерацията не може да функционира, без да привлече за свои членове поне осемдесет процента от миньорските светове. Тя просто не би разполагала с достатъчно тежест. Но за постигането на тази задача е необходимо време: време за изграждане на могъщо лоби на Земята и Делурос VIII; време за привличане на общественото внимание; време, необходимо на правителството да проумее, че няма друг избор, освен да преговаря с нас… Според нашите експерти това време е минимум дванадесет години, ето защо искаме от бъдещите си членове декларация за оставане в професията в продължение на петнадесет. Защото когато завъртим колелото, то може да бъде спряно единствено от дезертьорите…

— А парите? — подвикна друг миньор.

— Те ни трябват по същите причини: за създаване на необходимата организация, за пропаганда и лобиране… Освен това приемете ли да останете тук още петнадесет години, вие и без това няма за какво да ги харчите…

— Но какво предлагате вие срещу всичко това? — попита със съмнение човекът.

— Въпросът ви е формулиран погрешно — отвърна Колман. — Ние не предлагаме нищо наготово, а по-скоро изискваме от вас да се борите за част от онова, за което настояваме. А то е просто и ясно: всеки миньор да получава 1/300 част от това, което изработва. Излишно е да ви обяснявам, че тази част ще е далеч повече и от най-астрономическата заплата, която може да предложи правителството. Имаме намерение да поставим и политически искания, които все още не са разработени в подробности. Най-важното сред тях обаче е ясно още отсега: по-голямо присъствие във властта. В момента с оглед на нашата икономическа мощ представителството ни във властта е крайно недостатъчно. За изпълнението на подобни искания обаче са необходими време и търпение.

— А ако Републиката откаже?

— Няма да откаже — поклати глава Колман.

— И все пак? — настоя миньорът.

— В такъв случай всички миньорски общности ще обявят стачка. През следващите десетина години вие ще получите всички необходими познания, за да бъдете сигурни какво се изисква от вас. Според вас колко време ще издържи Републиката на една общогалактическа стачка? Ден, два, може би седмица… Но в никакъв случай година. Помислете върху това, господа. Картографията може наистина да е основната движеща сила на нашата експанзия. Но вие и единствено вие сте силата, която усвоява плодовете на тази експанзия. До днес вие приличате на спящ великан, но дойде време да се пробудите и да размърдате огромните си мускули…

Залата се изпълни с нисък, напрегнат шепот.

— Не искам да ви притискам, господа — добави Колман. — Но все пак ще ви помоля до довечера да подложите моето предложение на гласуване. Просто защото утре възнамерявам да отлетя и до вашите не толкова късметлии колеги, които работят на Гама Лепорис X…

— Какво значи „не толкова късметлии“? — попита някой.

— Вашият въздух действително е леден, но все пак може да се диша — отвърна с усмивка Колман. — Както вече ви казах, готов съм да отговарям на всякакви въпроси, но държа да науча решението ви най-късно до утре на разсъмване…

И на другата сутрин действително го научи. Гама Лепорис IX гласува единодушно да бъде приета за член на Федерацията на миньорите.

 

 

Начинанието отне по-малко от дванадесет години. Нещата се бяха развили по-бързо от очакванията на Колман и сега, седем години след посещението му на Гама Лепорис IX, той стоеше прав в кабинета на министъра и слушаше безкрайните тиради на сивокосия политик.

— По дяволите, Колман! — извика той и за пореден път попита: — Какво искаш да постигнеш? Това, което вършиш, е чисто изнудване! Но Републиката няма никакво намерение да отстъпва пред исканията на шепа бунтари!

— При цялото ми уважение към вас съм принуден да възразя, сър… — отвърна подчертано почтително Колман. — Самият факт, че проблемът с доведен до вашето внимание, говори за уплаха и объркване от страна на Републиката. В противен случай скромните ни искания щяха да бъдат решени на далеч по-ниско ниво…

— „Скромните“ ви искания са свързани с тъй наречената Федерация, нали? — остро попита министърът. — Веднага ще те предупредя, че нямам намерение да решавам вашите проблеми, а да ги отстраня с цялата си безкомпромисност!

— Това не би било разумно — въздъхна Колман и невинно попита: — Ще разрешите ли да седна, за да обсъдим нещата по-спокойно?

— Не! — изръмжа министърът. — Нито ще седнеш, нито ще обсъждаме каквото и да било! Ако се беше появил с разумни предложения, аз с удоволствие бих ги обсъдил с теб! Но вместо това ти хвърляш на бюрото ми списък с ултимативни искания и очакваш Републиката да се свие от страх пред някаква жалка банда хулигани!

— Ако бях дошъл с „разумни“ предложения от сорта, който имате предвид, вероятно изобщо нямаше да стигна до този кабинет — отвърна Колман. — Вашите чиновници щяха да си ги прехвърлят от една канцелария в друга с единствената надежда да бъдат забравени… Ето защо аз предпочетох да изготвя списък на нашите основни и абсолютно твърди искания и да го предложа на вашето внимание. Фактът, че се намирам в този кабинет, потвърждава правилността на решението ми…

— Но кой всъщност си ти? — втренчи се в него министърът. — Не си миньор, какво общо имаш с тази организация? Къде е централата на тъй наречената ви Федерация, кой работи в нея?

— Засега няма да ви отегчавам с подробности от този вид — предпазливо отвърна Колман. — Те не биха подпомогнали каузата ни с нищо, а само ще увеличат неприятностите ни…

— По какъв начин?

— По няколко начина, най-вероятният, от които е погромът… Ние нямаме желание да прибягваме до силови методи, но това не означава, че не мислим за своята сигурност. Нашата сила не е военна, а по-скоро икономическа и морална…

— Скоро ще видим военна ли е или не! — изръмжа министърът. — Кога започва тъй наречената ви общогалактическа стачка?

— Днес в полунощ земно време.

Министърът натисна един от многобройните бутони на комуникационния панел пред себе си.

— Заповядвам 27-и флот да се отправи незабавно към Спика II — изръмжа той. — Точно в полунощ земно време миньорите трябва да му предадат петдесет тона желязна руда. В случай на отказ да се вземат необходимите мерки! — Изключи линията и вдигна глава: — Е, добре, господин Колман… Сега ще видим дали вашата Федерация няма да напълни гащите!

Колман измъкна от джоба си портативен апарат за свръзка и го включи:

— Говори Колман — промълви в мембраната той, изчака идентификацията на гласа си и продължи: — Довечера, на Спика II… Удвоете броя на камерите! — Прибра апаратчето в джоба си и погледна министъра с усмивка, която би трябвало да бъде хладна и спокойна. — Ваш ред е, сър…

— Това не е партия шах, а престъпление срещу Републиката! — изръмжа министърът. — Надявам се, че ще спазваш правилата, които сам определи! — Пръстът му отново натисна бутона: — Да се спират за проверка всички кораби на разстояние един парсек от Спика II — нареди той. — Заповедта важи за следващите пет денонощия! — Очите му се спряха върху лицето на Колман: — Все още ли вярваш, че имате някакъв шанс?

— Когато решите да приемете публично нашите искания, можете да ми се обадите — хладно отвърна Колман, обърна се и напусна кабинета.

Точно в полунощ Федерацията на миньорите обяви началото на стачката.

Единадесет минути след полунощ флагманският кораб на 27-и флот изпрати официално искане за дневната квота желязна руда.

Дванадесет минути след полунощ миньорите го отхвърлиха.

Четиринадесет минути след полунощ 27-и флот отправи своят ултиматум: ако до десет минути миньорите не се подчинят, дневният добив руда ще бъде взет по насилствен начин, а самите миньори — арестувани.

Двадесет и две минути след полунощ 72 миньори (цялото население на Спика II) се събраха в единствената на планетата флотационна фабрика и задействаха три ядрени заряда.

В един часа и три минути сутринта Колман беше закаран под стража в кабинета на министъра.

— Какво, по дяволите, се опитваш да докажеш? — извика гневно министърът, очевидно току-що събуден от дълбок сън.

— Нищо — отвърна Колман. — Борим се за правата си и това е всичко. В продължение на десет години миньорите от планетата, която ви безпокои, са подлагани на активна хипнотична обработка — по три часа на ден… Тъй че са абсолютно готови да умрат за своите права, ако това е необходимо… Фактически са обработени така, че да нямат друг избор. Всяко насилствено действие от страна на Републиката ще има необратими последици. Мога да ви уверя, че сме непоколебими!

— По дяволите, та вие сте най-добре платените служители на Републиката!

— Но недостатъчно, когато се отчете какво й даваме! Готов ли сте да приемете нашите искания?

— Забрави това! — отсече министърът. — Няма да отстъпим, дори да вдигнеш във въздуха всички галерии на галактиката!

— Съмнявам се, сър — поклати глава Колман. — Когато Републиката разбере колко предани на каузата са миньорите, тя едва ли…

— Никой нищо няма да разбере! — прекъсна го министърът. — Ние спряхме твоя кораб, възнамеряваме да сторим същото и с всеки друг съд, който се насочи към миньорска планета!

— Значи можем да разчитаме единствено на вашата съвест — твърдо го погледна Колман.

— Махнете оттук тоя тип! — изръмжа с отвращение министърът.

— Арестуван ли е, сър? — попита един от военните.

— Да, по дяволите! Да бъде обвинен в държавна измяна и затворен в килия!

Килията беше добра, отношението към него също. Хранеха го добре, всяка сутрин му пускаха видеоновините. В тях нямаше нито дума за стачката, но той беше убеден, че тя продължава. Републиката ще издържи седмица-две, най-много три… Но след това междузвездните полети ще бъдат блокирани. Първи ще изпищят болничните заведения, лишени от ритмични доставки. След това идва ред на транспортните картели, използващи десетки хиляди космически кораби.

Техният писък несъмнено ще бъде остър и пронизителен… Дори министърът не би могъл да го заглуши.

В затвора прекара точно деветнадесет дни, шест часа и двадесет и четири минути. После отново се озова в министерския кабинет.

Министърът изглеждаше уморен и състарен. Под очите му имаше тъмни торбички, дълбоки бръчки прорязваха челото му.

— Имаш ли приятели на Презеп II и VI? — попита той. — А на Алфар XVII или на Олтар V?… Е, добре… Считай, че никога вече няма да ги видиш! Надявам се, че си доволен…

— Напротив, тъжен съм — отвърна Колман. — Защото гибелта на тези хора тежи изцяло на съвестта на Републиката!

— А къде е твоята съвест? — гневно извика министърът. — Не те ли измъчва фактът, че заради проклетата ти стачка умряха над четири хиляди души, тъй като болниците не получават животоспасяващи лекарства?

— Дълбоко съжалявам — въздъхна Колман. — Но ние ви предупредихме, че място за отстъпление няма. Прекалено много хора умряха за своята кауза. Ако Републиката действително е загрижена за правата на своите миньори и живота на болните, тя може да прекрати стачката, веднага, още в тази минута!

— Вече ти казах — няма да се поддадем на натиск!

— Тогава ще чакаме — рече Колман. — Времето работи за нас. Дори вие и цялата мощ на Републиката зад гърба ви не можете до безкрайност да държите нещата под похлупак. Освен това допуснахте една основна грешка: ако бяхте дали гласност на нашите искания още в началото, вероятно щяхте да получите известен процент подкрепа от страна на обществеността. Но сега вече е късно. Ликвидирани са миньорските общности на цели пет планети, докато военните не са получили дори драскотина. На чия страна според вас ще бъде обществената симпатия?

— Нищо не ни пречи да поставим под обсада и останалите стачкуващи планети! — предупредително изръмжа министърът. — Ще изчакаме да се взриви и последният глупак там, а след това ще изпратим нови хора!

— Няма да стане — кротко рече Колман. — Използваме бомби с изключително силна радиация, ще трябва да минат години преди повторното заселване на планетите. Да не говорим за безопасната преработка на суровините от тях. Нима вярвате, че икономиката на Републиката ще издържи толкова дълго?

Министърът наведе глава и дълго мълча. После бавно огледа помощниците си, изправени чинно край стената.

— Бихте ли ме оставили насаме с господин Колман? — тихо рече той.

Изчака стаята да се опразни и посочи стола срещу себе си.

— Сядай.

Помълча, очите му дълбаеха лицето на младежа.

— Ще се откажете ли от политическите си искания, ако изпълним всички финансови условия на ултиматума? — попита най-сетне той.

— Няма смисъл да го правим — поклати глава Колман. — Вие тъй и тъй ще отстъпите… Умряха прекалено много хора, за да започваме нови пазарлъци…

— Какво печелиш от всичко това? — погледна го остро министърът.

— Справедливост.

— Имам предвид в личен план…

— Получавам годишна заплата от четвърт милион кредита — отвърна Колман. — Деветдесет процента от нея дарявам на нашата Програма за медицинско развитие.

— Така и не успях да се науча да работя с фанатици — въздъхна министърът. После бръкна в чекмеджето пред себе си, извади списъка с официалните искания на миньорите и го подписа. Върху мастилото легна и официалният печат на Републиката.

Над хиляда планети празнуваха победата. Една от тях, разбира се, беше и Гама Лепорис IX. В залата на общото събрания се лееха опиати, хората пееха и се веселяха.

— Хей! — извика един миньор. — Дайте да пуснем и Ферди! Той има права като всеки друг и също заслужава едно питие!

Разбира се, че е така, помисли си Фердинанд. Беше лишен от органи на слух и реч, но разбираше нещата посвоему. От началото на стачката до този момент не беше пропуснал нищо…

Не му беше особено приятно в залата. Вътре беше прекалено топло, очите му сълзяха от високото съдържание на кислород във въздуха. Да не говорим за метаболичните процеси на организма му, които не бяха пригодени да се справят с уискито… Иначе Човеците бяха общо взето приятна порода организми и той с удоволствие убиваше нелсъни срещу техния магнезий…

Утре сутринта е най-подходящото време, реши той. Тогава Човеците щяха да получат списъка с исканията на маргарините…