Майк Резник
Господарите (16)

15. Военачалниците

„… И когато Олигархията е принудена да спре своята експанзия и да се консолидира, от незнайни краища на империята изскачат безброй военачалници. Те са изцяло игнорирани или бързо се разправят с тях. С изключение на един…“

„Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“

„… За самия Грат (?-5912 от Н. Л.) се знае твърде малко. Въпреки малочислеността на своята армия той се изправя в защита на родната си империя и е на косъм от победата. Без никакво съмнение този мъж обладава най-блестящия военен талант на своето време (а вероятно и на всички времена). Повечето от неговите исторически битки влизат в учебниците по военна тактика и стратегия и се използват и до днес…“

„Произход и история на разумните видове“, том VIII

По всички правила нещата би трябвало да са утопично абсурдни. Олигархията беше разединила, завоювала и покорила цялата галактика, за пръв път в своята история Човекът беше напълно лишен от врагове.

По-точно — от извънземни врагове…

Два милиона планети са твърде обширна територия за подчинение на една политическа система и Човекът скоро се оказа в положението да воюва сам със себе си. В перифериите на огромната империя се появиха стотици войнстващи лидери, начело най-често на малки, но понякога и на значителни по състав и въоръжение армии. Голяма част от тях бяха разбити веднага, но шепа (между които и Грат) отбелязаха поредица от ограничени успехи.

Сложил ръце на кръста, той стоеше сред девствената пустош на една неизследвана планета, отстояща на огромно разстояние от Делурос VIII. Очите му бяха насочени нагоре — там, където светлината на звездите се беше превърнала в могъщо сияние, чезнещо в безкрайността. Това обаче беше само мираж. Грат прекрасно знаеше къде се намира Делурос, познаваше всички пътища, които водят към нея, даваше си ясна сметка колко трудности трябва да преодолее, за да постигне мечтата си: някой ден да завладее всичко онова, което се крие зад мъглявото звездно сияние. Първо трябва да се завладее Олтар, след това планетите с полезни изкопаеми около Спика, откъдето ще попълва запасите си. После идва ред на светкавична атака към Земята. Родното място на човешката раса нямаше никакво военно значение, но беше обект на почти религиозно благоговение от страна на милиарди човешки същества, напуснали го, за да търсят обетовани светове… Флотата ще реагира по съответния начин, ето защо следващият му ход трябва да е насочен към Сириус V — една светкавична операция, която унищожава системата в рамките на половин денонощие… Оттам пътят вече ще бъде открит — Байндър, Канфор, Лодин и накрая самата Делурос… Ще бъде пощадена единствено Калибан просто защото е прекалено ценна, за да бъде унищожена.

Тази широкомащабна операция няма да бъде нито бърза, нито лесна. Делурос е доста встрани от географския център на галактиката, но в замяна на това е истинският епицентър на Олигархията. До нея може да се достигне само след като бъдат покорени поне четвърт милион планети, всички плътно защитени от имперската Флота. В хода на този процес трябва да се държи сметка и за останалите независими армии, чиито военачалници с положителност ще му причиняват повече неприятности от самата Флота. Преди около година Грат направи опит да се помири с тях и да изградят общ фронт срещу Олигархията. Но от това не излезе нищо просто защото тези типове бяха прекалено самовлюбени и недалновидни. Те искаха част от баницата, докато той я искаше цялата…

Началото беше поставено почти от нищо — един кораб и четиридесет и трима верни последователи. След две години пиратска дейност личната му флота наброяваше вече седемнадесет кораба с повече от шест хиляди души екипаж. Пиратството се оказа доходно начинание и той спокойно би могъл да се задоволи с него. Но целите му бяха далеч по-високи от трупането на богатство; към всепоглъщащата му жажда за власт се прибавяха блестящ ум на военен стратег и желязна воля, изискваща безпрекословно подчинение.

След първата успешна битка с Флотата Грат започна да мисли не като пират, а като завоевател. Вярно, че късметът беше на негова страна, но това съвсем не омаловажаваше факта, че за пръв път от три столетия насам Флотата беше претърпяла пълно поражение, придружено от значителни материални щети. Митът за непобедимостта на Олигархията беше разбит…

Следващата му стъпка беше да се оттегли в един отдалечен район, на значително разстояние извън галактическия Пръстен. В неговите граници влизаха 376 звезди с около 550 планети, на 35 от които имаше живот. В рамките на половин година стана пълновластен господар на този район — с около месец по-рано от времето, което сам си беше определил.

Така се роди личната му империя. Тя непрекъснато се разширяваше, но винаги по посока на Пръстена, далеч от базите на олигархичната Флота. Почти пет години избягваше конфронтациите с Флотата, придвижваше се внимателно, никога не предприемаше нападение, преди да си е осигурил тила. Част от другите бунтовници (които все още не бяха се превърнали във военачалници) последваха примера му и скоро създадоха свои независими територии. Опиянени от успеха, болшинството от тях прекалено рано решиха, че са достатъчно могъщи, за да се изправят открито срещу Флотата, и намериха смъртта си. Други се опитаха да откъснат части от територията на Грат — със същия успех. Той безмилостно екзекутираше водачите, но приемаше в армията си онези от подчинените им, които изявяваха желание да му служат. Най-способните от тях получаваха привилегии, за които при предишните си командири дори не бяха сънували.

В крайна сметка икономическите условия го принудиха да се изправи срещу Олигархията. Трябваше да изхранва 5-милионна армия, дезертьорството от отдалечените гарнизони нарастваше с обезпокоителна бързина. Пръстенът вече беше почти завладян, никоя от планетите там не можеше да се противопостави на военната му мощ. Капитулациите следваха една подир друга, бойците му започнаха да се отегчават от лесните и безкръвни победи. Грат навреме усети, че те се нуждаят от нов дразнител, а такъв можеше да бъде само една тотална война с Олигархията…

Отмести очи от небесната шир и се обърна към помощниците си, които безмълвно очакваха заповедите му.

— Първият ни удар трябва да бъде съкрушителен, господа. Нападение срещу някой отдалечен гарнизон или срещу малък конвой на Олигархията положително няма да постави на изпитание нашите умения и сила. Нито пък ще предизвика тревога на Делурос…

— Но какво лошо има в приспивната тактика по отношение по Делурос? — попита един от заместниците му. — Така по-лесно ще ги пипнем за гърлото!

— Ще ти кажа — въздъхна Грат. — По ирония на съдбата колкото по-сънлива е Делурос, толкова по-непобедима става тя… Просто защото е надеждно защитена от Флотата. Единственият начин да се промъкнем до удобен плацдарм за атака е да подмамим Флотата към външните граници на галактиката. Ще имаме шанс само ако ги накараме да се страхуват от нас, да мобилизират всичките си резерви. Номерът е да държим в тайна числеността и боеспособността на армията си, да ги изнервим до такава степен, че да ги накараме да се втурнат след нас. Без обаче да имат никаква представа, че ние разполагаме с почти половин милион бойни кораби!

Замълча, очите му бавно обходиха масата. След това обяви решението си:

— За да постигнем тази цел, ще нанесем масиран удар срещу Олтар VII.

— Вие с положителност не си поставяте лесни цели, нали? — обади се един от сътрудниците му.

— В тази галактика има поне един милион лесни цели — отвърна Грат. — Но нито една от тях няма да ни свърши работа. Олигархията владее почти два милиона планети, контролира пет шести от галактическата икономика, Флотата й разполага с петдесет милиона бойни кораба, на всеки от които има средно по двеста души екипаж. Да не говорим за милиардите наемници, пръснати из планетите, които се намират във военно положение. Затова трябва да нанесем удар там, където той ще се усети… Върху някой от жизненоважните центрове на тази огромна империя. Нима мислиш, че ги е грижа какво вършим тук, на Пръстена? За тях ние сме толкова далеч от жизненоважните центрове, че дори не сме в състояние да ги раздразним… Изгубихме достатъчно време за пиратско плячкосване, сега е моментът да поставим основите на своята нова империя. Най-силният ни враг е времето. Галактиката е огромна, за безпрепятственото й прекосяване е нужна поне година, дори да използваме най-бързите кораби. Но ние трябва да я прекосим, преодолявайки съпротивата на врага. Враг, чиято численост ни превишава стократно; враг, който разполага с неограничени възможности за свежи попълнения както в кораби, така и в жива сила… Това е положението, господа. За няколко години ние трябва да свършим това, което в нормални условия се върши от три-четири поколения. — Изправи се и заключи: — Ще започнем с Олтар VII.

Олтар VII беше политически и икономически център на регион, отдалечен на 725 светлинни години от Делурос — най-далечната голяма система под властта на Олигархията. Тя беше и столицата, от която се управляваха десетки хиляди гранични планети, разположени извън Пръстена. По тази причина беше от жизненоважно значение за Олигархията и се радваше на закрилата на почти 35 000 бойни кораба на Флотата, които епизодично бяха използвани и за потушаване на недоволство в региона.

От военна гледна точка Олтар VII имаше стратегическо значение единствено за Олигархията. За всяка друга армия тя беше прекалено далеч от центъра на галактиката, за да бъде превърната в оперативна база, освен това изхранването й зависеше изцяло от три съседни системи, специализирани в земеделие. Стойност имаше единствено нейната сложна и високоефективна бюрократична машина. В огромните остъклени административни сгради работеха близо шест милиарда човешки същества, почти всички на държавна служба, които прекарваха живота си сред папки и компютри, в постоянен страх от съкращение или уволнение.

Тук се градеше властта. Властта да се подчиняват непокорните светове, да се установява господството на Човека над отдалечени планети и светове, да се утвърждава вечната и непоклатима власт на Олигархията…

Битката за системата Олтар беше кратка, подобно на всички космически битки в последно време. Стратегията на Грат беше изградена безупречно, координатите на звездата и планетите бяха вкарани в компютрите на всички кораби от армадата му, всеки от тях имаше точно поставена задача. Изчислени бяха скоростта и разстоянието до всяка отделна цел, всяка бойна единица имаше подробно разработен план на полет. Не нападнаха едновременно, нито пък летяха с еднаква скорост и в една и съща посока. Но всичко беше изчислено така, че корабите да се появят в околопланетното пространство на Олтар VII в рамките на броени секунди.

За невъоръжено око появата на армадата положително приличаше на магия. В един момент системата изглеждаше нормално, както винаги, в следващия буквално гъмжеше от почти 500 000 бойни кораба, летящи със скорост, доближаваща се до светлинната. Но технологията на космическите конфликти отдавна вече не се базираше на невъоръженото око. Което означаваше, че Флотата на Олигархията не беше напълно неподготвена.

Известен брой от корабите на Грат подминаха системата Олтар с няколко светлинни години, други се забиха в слънцето, трети катастрофираха на повърхността на най-голямата от шестнадесетте планети на системата. Но основната маса пристигна точно там, където трябваше. След кратка и кръвопролитна схватка, причинила значителни загуби и за двете страни, битката навлезе в нормалното си русло: превърна се в серия от манипулации, обходни маневри и триизмерни компютърни симулации — изобщо в това, което могат да използват най-съвременните бойни съединения на галактиката.

Сраженията продължиха почти три седмици. Това бяха дни на сложни и продължителни маневри, накъсвани от кратки, но изключително ожесточени сблъсъци. В крайна сметка Олтар VII заедно с цялата система падна в ръцете на Грат.

Цялата операция му костваше двадесет и един дни и 46 000 кораба.

През следващите няколко месеца той се занимаваше с прегрупиране на ударните си части и стабилизиране на тила и доставките. През цялото време очакваше реакцията на Олигархията, но такава нямаше.

— Следващата ни цел е Валокс II — обяви една вечер той. — Тази система се занимава с добив на платина и се намира на около 100 светлинни години по-близо до центъра на галактиката от Олтар. Междувременно реших да се откажа завинаги от нашите бази около Пръстена.

— Но защо? — попита един от помощниците му. — Тук сме напълно неуязвими.

— Именно поради това — отвърна Грат. — Те вероятно мислят, че главната ни цел е била завладяването на Олтар. Когато обаче ударим и Валокс, вече ще бъдат наясно със сериозните ни намерения. Ако бях главнокомандващ Флотата, първата ми работа щеше да бъде да задържа врага на място с оглед преценка на силите и намеренията му. Най-удобното място несъмнено е някоя далечна система — колкото може по-близо до границите на Пръстена, толкова по-добре. А зная ли точните координати на базата му, ще ми бъде далеч по-лесно да преценявам силата и насоката на неговите удари… По тази причина, господа, от днес нататък чак до завладяването на Делурос VIII нашата база ще бъде самата армада. — Изправи се и добави: — Мисля, че е време да захраним компютрите с координатите на Валокс.

Силите на Флотата, които защитаваха Валокс, бяха далеч по-малобройни от тези около Олтар. По тази причина битката, макар и ожесточена, беше много по-кратка.

Отчитайки времето за прегрупиране, завладяването на Валокс II струваше на Грат 126 дни и 12 450 кораба.

После в бърза последователност той завладя Балиън X, Хесперит III и Куантос IX. Това му струваше 152 дни и 16 050 кораба.

Последната му широкомащабна операция беше системата Белор с цената на 93 дни и 22 430 кораба.

Реакция от страна на Олигархията все още нямаше.

— А и защо трябва да има? — запита се на глас той по време на една от оперативките на флагманския кораб. — Какви са техните загуби? Никакви, особено ако ги сравним с това, което притежават. Готов съм да се обзаложа, че дори с Олтар и Белор в джоба си ние сме все още толкова незначителни, че седемте членове на Висшия олигархически съвет изобщо не подозират за нашето съществуване и едва ли някой ще си направи труда да им докладва за нас… Галактиката е огромна, а ние сме дяволски дребни, нали?

Помълча, после рязко вдигна глава:

— Господа, времето работи срещу нас, по-млади няма да станем. Доказахме качествата си в бой, вече е време да ги накараме да ни забележат. За тази цел ще нападнем системата Спика, на която се намира най-развитият рудодобивен комплекс на Олигархията.

Както и очакваше, подчинените му не бяха особено ентусиазирани. Олтар и Белор са едно, но Спика е съвсем друго… Тази система се защитаваше от флота, която беше колкото тяхната, освен това се намираше толкова дълбоко в олигархическата империя, че пътища за евентуално отстъпление почти липсваха. В допълнение на всичко това планетата Спика VI разполагаше със заводи за производство на космически кораби — точно това, от което самата армада на Грат изпитваше най-остър недостиг. На фона на едностранните (до този момент) бойни действия този факт оставаше някак встрани от погледа на военачалника им.

Битката за Спика беше най-кръвопролитното сражение в историята на галактиката. В крайна сметка Грат постигна това, което учебниците по история по-късно колебливо окачествиха като победа.

Но той прекрасно знаеше цената на тази победа. Тя му струваше 495 дни и 360 450 кораба.

Струваше му и повече от това. Наложи се да чака цели четири години, докато огромните корабостроителници на Спика VI бълваха нови кораби за флотата му. Междувременно се върна към пиратството, но този път плячката му се състоеше не толкова от кредити и скъпоценни камъни, колкото от кораби и оръжие. Косата му побеля, бръчките по лицето му станаха още по-дълбоки. Проведе още една обща среща с независимите военачалници, но само за да се увери, че единството е немислимо и продължава да бъде сам в мечтите си за нова империя.

В първоначалните му планове фигурираше идеята за фалшива атака към Земята, докато основните му сили нападат Сириус. Но стана така, че изобщо не се наложи да прибягва до финтове. Земята се оказа напълно незащитена, сънлива и равнодушна към действията на своите питомци, които отдавна предпочитаха да вършат бизнес на другия край на галактиката. Завземането й стана напълно безкръвно, но все пак му струваше нови 200 дни… Сто и петдесет от тях отидоха за излишния камуфлаж, а през останалите петдесет прегрупираше силите си за атака срещу Сириус.

И този ден най-сетне настъпи. Но Сириус беше твърде близо до сърцевината на галактиката, прекалено ценен за Олигархията. В продължение на шест седмици кръвопролитни битки и сложни обходни маневри победата клонеше ту към едната, ту към другата страна. После разузнавачите на Грат донесоха новината, че към бойното поле се насочва внушително подкрепление на Олигархията — армада, наброяваща почти три милиона бойни кораба. Грат се изтегли с максимална бързина далеч от Сириус, оставил на бойното поле над четвърт милион кораба.

През следващите три години използваше партизанска тактика. Малки маневрени бойни единици нахлуваха в центъра на олигархическата империя, нанасяха удар срещу отделни планети или флотски гарнизони, после бързо се изтегляха обратно.

Олигархията очевидно не изпитваше особено желание да се ангажира в подобен род бойни действия и просто го търпеше.

По това време Грат осъществи операции, които останаха завинаги в историята на войната. На системата Делфини успя да разбие Флотата, въпреки че тя го надвишаваше осемкратно. При нападението срещу Балок XIV остана без флангове, но въпреки това успя да изведе армията си от обкръжение. А когато силите бяха приблизително равни, победата неизменно беше на негова страна… Когато обитателите на далечните светове говореха за Военачалника, те имаха предвид Грат и никой друг, но Олигархията продължаваше да не му обръща внимание въпреки славата… Действията му получаваха толкова ниска оценка, че медиите на Делурос изобщо не ги включваха в своите емисии.

— Господа — изправи се той на поредното заседание със сътрудниците си, проведено късно през нощта в щаба. — Зад мен виждате триизмерна карта на галактиката. — Пръстът му се насочи към малка точица в далечната периферия. — Започнахме оттук и стигнахме тук… — Пръстът се плъзна към друга точка, доста по-близо до центъра. — Какви изводи можем да направим?

В стаята настъпи тишина, после от дъното долетя колеблив глас:

— Изминали сме приблизително половината от пътя…

— Грешка! — отсече Грат. — Не сме постигнали нищо, абсолютно нищо! Какво притежаваме на практика? Шепа планети, някъде около осем хиляди… Те маркират пътя на нашата военна експанзия. Но това е всичко. Нямаме сфери на влияние, нямаме буферни зони, нямаме икономическа власт. Ако някой в комплекса на Калибан реши да изтрие от картата планетите, които притежаваме, вероятно ще минат години, преди този факт да бъде забелязан…

По този начин Олигархията не може да бъде смазана. Вярно е, че унищожихме най-малко три милиона техни кораба, но до този момент те с положителност са възстановени, при това десеткратно… Подходът ни е порочен — това е голата истина. Ние не можем да постигнем целта си с военни средства. Наивно е да вярваме, че можем да завладеем стъпка по стъпка това, което Човекът е създавал в продължение на шест хилядолетия. И нищо чудно, че Олигархията не ни обръща внимание. Те знаят, че ще измрем от старост далеч, преди да се превърнем в реална заплаха за тях.

— Тогава какво предлагате?

— Предлагам да осъществим бърз решителен удар срещу Делурос — в самото сърце на Олигархията. Завладеем ли тази система, ще завладеем всичко и Империята на Олигархията ще бъде под наш контрол. Ако се провалим, значи сме само банда пирати… Малко по-силни и по-добре организирани от другите, но все пак пирати и нищо повече!

— Това не е ли прекалено амбициозна задача? — попита един от присъстващите.

— А ти какво предлагаш? — втренчи се в него Грат. — Отново да нападнем Сириус? След като веднъж са я защитили, нищо не им пречи да го сторят и втори път. По същия начин ще постъпят и по отношение на всяка друга планета между Сириус и Делурос, независимо дали е обитаема или не. А това означава, че трябва да спечелим някъде около 150 000 кръвопролитни сражения, преди да се доберем до удобен за атака плацдарм!

— Има и друга алтернатива — обади се друг от сътрудниците на Грат.

— Каква?

— Да изградим своя собствена империя, като започнем от Пръстена и асимилираме всички гранични светове. А след това постепенно ще започнем да стесняваме кръга около центъра на галактиката. Само по този начин можем да им се противопоставим равностойно…

— Не! — отсече без колебание Грат. — Първо, защото ние сме войници, а не бюрократи. Опитите ни да изградим и поддържаме империя са обречени на провал, докато Делурос отдавна знае как се управлява империя и успешно го върши. Ние просто не сме в състояние да отсечем милиардите пипала на Олигархията, плъзнали във всички посоки на галактиката. Далеч по-лесно е да ги поставим под свой контрол, вместо да градим нови… И второ, аз изобщо не съм сигурен, че следващите поколения ще притежават нашето горещо желание за унищожение на Олигархията. Защото те ще получат наготово това, за което ние сме се сражавали до последна капка кръв и вероятно ще изпаднат в самодоволство. Аз искам да завладея една империя, но моите синове вероятно ще искат удобства и нищо повече. И накрая, ние нямаме стабилно общество. Ние сме военен организъм, който може да живее пълноценно само докато си поставя военни цели. По тази причина, господа, нашата единствена цел си остава Делурос!

Естествено, Грат си даваше ясна сметка колко микроскопични са шансовете му за победа. Повече от всеки друг… Корабостроителниците на Спика бълваха нови кораби вече десет години, а през това време той поддържаше формата на хората си с дребни пиратски нападения. Най-накрая реши, че армията му е готова. Разполагаше с шест милиона кораба, снабдени с последната дума на техниката. Когато походът срещу Делурос започна, той вече беше напълно побелял, а тялото му едва забележимо се прегърбваше. За сметка на това обаче умствените му качества бяха все така блестящи, способността му да увлича хората след себе си — все така могъща и омайваща… Подминавайки без колебание съблазнителни цели като Байндър и близнаците Канфор, огромната флота се устреми право към сърцето на Олигархията. Зад гърба й останаха Ригел и Емра, Терацан и Зета Канкри. Реакция от страна на противника липсваше… Сякаш Олигархията се забавляваше и наблюдаваше с интерес докъде ще стигне това дръзко начинание.

Отминаха един милион звезди, пет милиона, десет милиона… Сиянието на галактическия център ставаше все по-ярко. И изведнъж се появи Флотата. Милиони кораби изпълниха небето и угасиха светлината на звездите. Нахвърлиха се срещу нашествениците от всички страни, още при първия залп бяха унищожени половината от корабите им.

Грат започна да издава заповеди спокойно, без да губи дори капка от своята самоувереност. Фалшива атака тук, кратка схватка там, временно отстъпление на трето място, огромна кървава баня на четвърто… Но посоката на движението му продължаваше да е неизменна — към Делурос.

За един ден флотата му се сви до рамките на половин милион кораба. В края на седмицата тази бройка беше едва шестдесет хиляди, но атаката по посока на Делурос продължаваше. На осмия ден от сраженията компютрите вече не виждаха друг изход, освен пълна капитулация. По тази причина Грат ги изключи и взе командването на шепата оцелели кораби в свои ръце. В крайна сметка въпреки героичните си усилия той се оказа обкръжен от всички страни. Очите му с копнеж се насочиха към екрана на командния пулт, върху който ярко сияеше звездата на Делурос. За съжаление тя все още беше недостижимо далеч, просто една от хилядите ярки звезди на хоризонта…

Погледът му остана закован върху екрана. Начинанието беше прекалено голямо за един човек, напълно неосъществима мечта… Единствената дума, която се въртеше в главата му, беше самонадеяност…

— Не е ли странно, че Александър Велики е плакал, защото не останали непокорени земи — мрачно се усмихна той само миг преди корабът му да се пръсне на части от точното попадение на Флотата.