Майк Резник
Господарите (7)

6. Дипломатите

„… Скоро става ясно, че Демокрацията е възприела уродливите форми на Франкенщайн по вина на самия Човек. Почти всички влиятелни служби в галактиката се оказват в ръцете на извънземни раси и Човекът внезапно е изпаднал в слаба позиция, непозната до този момент. С оглед запазването на последните останки от своята икономическа и политическа власт той прибягва до дипломатите, които вече не са обикновени посланици, а творци на съвсем конкретна политика, като например…“

„Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“

„… Както винаги непримирим по отношение на пораженията (дори онези, настъпили в резултат на неизбежното преструктуриране на галактическата икономика и последвалите промени в дипломацията), Човекът скоро създава своя нов Дипломатически корпус. Официално неговите членове са посланици на добра воля, които имат задачата да привличат нови съюзници и да изглаждат недоразуменията със старите, но на практика…“

„Произход и история на разумните видове“, том VIII

Хиляда и сто години без слава и успех са прекалено много, помисли си Хермиън Чатъм-Смит.

Погледна към един от екраните на своя кораб, който стремително се носеше в Космоса. Очите й бяха заслепени от блясъка на стотици милиони звезди, вплетени в искрящи гирлянди. Някои от тях Човекът вече беше изгубил, други все още съумяваше да задържи. Но той изпитваше глад по отношение на всички; толкова силен глад, че почти усещаше вкуса им в устата си…

Празната, прогаряща страст не беше нищо ново. Човекът я беше изпитвал и преди, вероятно я притежаваше по рождение. Беше се понесъл из Космоса като млад и недодялан гигант, заграбвайки всичко, до което можеше да се докосне. Но обладан от младежко нетърпение, беше сграбчил повече, отколкото шепата му можеше да задържи. Някога държеше над дванадесет хиляди свята, сега тази цифра беше едва девет. И в продължение на петдесет поколения той напразно се опитваше да възстанови статуквото.

Тези светове бяха ценни сами по себе си, но най-съблазнителното им качество беше ролята на символи, на доказателство за превъзходството на Човека.

И той беше твърдо решен да си ги върне. Дори сега, притиснат до стената, мечтаеше не за оцеляване, а за възстановяване на всичко в галактиката, което му принадлежеше по рождение. Успехът нямаше да дойде така лесно, както по време на републиканския разцвет. Този път той ще бъде граден солидно, с голям запас от търпение. За да живее толкова дълго, колкото и самият Човек…

А Човекът възнамеряваше да живее дълго, много дълго.

Първите стъпки бяха прости: Човекът трябва да заздрави това, което все още е негово притежание. Експанзията му продължаваше, но вече с умерени, предпазливи темпове. Завладяването на нов свят се осъществяваше само след като предишният бъде стопроцентово осигурен. Никога не забравяше, че насреща му се изправя цялата огромна галактика, обединена да се противопоставя на експанзионистичните му помисли… Малко или повече тя все още се нуждаеше от неговата наука и търговия, от неговото лидерство. Но едновременно с това тя съвсем не беше склонна да играе по неговите правила…

И точно тук е моята роля, рече си с въздишка Хермиън.

Пръстите й натиснаха някакъв бутон върху контролния панел.

— Колко ни остава?

— Около два часа — отвърна пилотът. — Някакви нови заповеди във връзка с кацането?

— Не, предвид постъпилата до този момент информация. Искам да спреш на място в момента, в който можем да осъществим пряко наблюдение.

Главата й отново се извърна към екрана. Някъде далеч напред се криеше целта на пътуването й. Две малки незначителни раси водеха малка и незначителна война. Огромният бюрократичен апарат на Делурос VIII (Земята не беше изоставена, но отдавна беше станала тясна за бюрокрацията) беше стигнал до заключението, че едната от тези раси се нуждае от съюзник. Част от предвижданията на Кипчок Нгана, направени преди повече от две хилядолетия, се оказаха абсолютно точни: въпреки че военната и икономическата мощ на Човека е нищожна в сравнение с тази на галактическите светове, обединени срещу него, той продължава да бъде най-могъщият самостоятелен вид. Което означаваше само едно: докато все още е в състояние да преговаря с тези светове поотделно, преимуществото несъмнено ще бъде на негова страна.

Малко преди да изтекат два часа, пилотът я информира, че навлизат в системата, в която се намира и родната планета на раморианците. Хермиън повика командор Лусиъс Барнс — своя млад и блестящ военен съветник.

— Точна ли е нашата предварителна информация? — попита го тя.

— Да, съвсем — отвърна младежът. — Рамор до голяма степен прилича на Земята. Масата й е с десет процента по-малка, кислородното съдържание на въздуха — леко над нашите стандарти. Извършва пълно завъртане около оста си за деветнадесет часа, което означава, че годината се състои от приблизително 322 дни. Според наличната информация населението би трябвало да говори езика „Галактик-К“…

Последната новина беше добра. В огромното многообразие на галактиката не можеше дори да се мисли за универсален език. Но комуникацията искаше своето и по тази причина бяха направени огромни усилия за въвеждането на няколко основни наречия, с чиято помощ се установяваха междупланетни контакти. Те се наричаха галактически езици, обозначени с различни символи: К — за кислород, Х — за хлор, М — за метан, Г — за гутурални звуци и Н — за неидентифицирани начини на изразяване. Почти 85% от разумните видове в галактиката дишаха кислород, хлор или метан, но никой не можеше да очаква, че същество, което диша метан под формата на кристали, ще бъде в състояние да издава онези експлозивни звуци, които са присъщи на съществата, дишащи кислород… Това се отнасяше и за всички останали видове. Бавно и постепенно са били създадени петте основни езика в галактиката, базиращи се на презумпцията, че популацията на съответната планета ще умее да контактува поне на един от тях… Естествено, редом с тези езици съществуваха стотици хиляди, а вероятно и милиони местни наречия, които едва ли някога щяха да се поддадат на синхронизиран превод, колкото и бавен да е той… Въпреки това всеки галактически пътешественик разполагаше с портативен електронен преводач, който ако не друго, поне пренасочваше съответното наречие към някой от универсалните галактически езици… На практика едва 20% от коренното население на планетите знаеше за съществуването на галактически езици, но в повечето случаи това беше достатъчно.

— Можем ли да направим оценка на ситуацията? — попита Хермиън.

— Да, госпожо — кимна Барнс. — Системата се състои от шест планети. Рамор има две луни, а петата е планета-гигант и има единадесет… Почти всички са населени, спектралният анализ показва наличието на полезни изкопаеми, главно желязо и ограничени количества редки метали. Вероятно това е причината за колонизирането им… В момента третата и седмата луна на петата планета са обект на нападение от страна на сравнително малка военна част, която обаче разполага с добро въоръжение и висока степен на мобилност.

— Това трябва да са теронийците — подхвърли Хермиън.

— Какви същества обитават Терон, госпожо?

— Дишащи хлор. Самата планета е в системата на съседната звезда, на около два парсека разстояние. Преди време сме контролирали четвъртата планета в системата, но към Терон (която е девета) не сме проявили интерес. От информацията, с която разполагаме, личи, че Терон и Рамор са сключили договор, според който Рамор получава възможност да експлоатира залежите на втората планета от системата на Терон. В замяна на това теронийците могат да ползват полезните изкопаеми на луните, които се въртят около петата планета на Рамор. Не знаем какво точно е станало, но преди около шест години работата е прекратена, двете страни закриват посолствата си и прекъсват всякакви контакти помежду си. Започва серия от въоръжени сблъсъци, които са ограничени и не прерастват във всеобща война…

— И как ще завърши всичко това?

— Според нашите анализи ще победи Терон, но с цената на тежки загуби.

— Тогава защо се насочваме към системата на Рамор? — попита Барнс.

— Защото раморианците несъмнено изпитват по-остра нужда от „големия брат със здрави мускули“ — отвърна Хермиън. — Векове наред и двете раси отказват всякакви търговски контакти с Човека, същевременно и двете притежават аграрни продукти и редки метали, които представляват интерес за нас. Имам заповед да установя търговски контакти с някоя от тях, а най-добре и с двете… При пълната свобода да постъпя както намеря за добре…

— Имате ли конкретни идеи?

— Естествено — кимна Хермиън. — Но първо искам да чуя какво е мнението ви за техните бойни кораби, сравнявайки ги с нашия…

— Изобщо не може да става въпрос за сравнение — дойде бързият и категоричен отговор на командора. — Дори ако бъдем атакувани от двадесет техни кораби едновременно, едва ли ще получим нещо повече от една-две драскотини.

— Имате предвид както корабите на Терон, така и тези на Рамор, така ли?

— В структурно отношение те са коренно различни, но бойните им качества са приблизително еднакви — отвърна Барнс.

— По мои сведения теронийците разполагат с флота от петдесет и пет бойни кораба, докато противниците им имат тридесет и два.

— Това означава, че нито една от враждуващите страни няма достатъчно сили за тотално нападение срещу другата — усмихна се Барнс. — И затова прибягват до ограничени удари.

— Съгласна съм — кимна Хермиън. — По неписано правило тези удари са насочени към работните площадки и никоя от страните не прави опит за масирани атаки към самата планета на противника. Можете ли да кажете колко теронийски кораби се намират около луните на Рамор в момента?

— Засякохме шестнадесет, може би има още един-два, които са ни се изплъзнали…

— Така, така… — проточи Хермиън. — Напълно достатъчно… Бихте ли ми осигурили връзка с Рамор?

След няколко минути вече разговаряше с личност, която вероятно беше самият шеф на правителството на Рамор или поне негов оторизиран представител.

— Приемете поздрав от кораб „Хаити“, пристигнал от Делурос VIII, собственост на човешката раса — произнесе в микрофона Хермиън.

— Добре дошли, кораб „Хаити“ — долетя отговорът. — Бихте ли обяснили целта на своето посещение?

— Нашите две раси живяха твърде дълго в изолация — внимателно отвърна Хермиън, давайки си сметка за особеностите на „Галактик-К“. — Смятаме, че е дошло време да възобновим братските отношения помежду си и отново да отворим космическите маршрути между нашите планети в името на всеобщото благо… В знак на добра воля носим един малък подарък: автоматизирана линия за производство на изкуствени тъкани, които вашите миньори без съмнение ще оценят… В замяна не искаме нищо, освен правото да търгуваме свободно с вас.

— Страхувам се, че това е изключено — отвърна представителят на Рамор. — Преди няколко века народът ни вкуси от плодовете на „свободната търговия“ с Човека и този вкус се оказа твърде горчив… Ние добре помним това. Срещу вас няма да се предприемат враждебни действия, но кацането ви на планета от нашата система е строго забранено. Оценяваме по достойнство приятелския ви жест, но не желаем възобновяване на търговските връзки нито с Делурос VIII, нито с която и да било друга планета, населена от Човеци.

Хермиън прекъсна връзката и се извърна към Барнс.

— Госпожо?

— Време е за един по-изразителен жест — усмихна се тя. — Казахте, че шестнадесет теронийски кораба атакуват луните на петата планета, нали? Можем ли да унищожим около дузина от тях без риск за екипажа?

— Напълно.

— Тогава издайте съответните заповеди, а оцелелите теронийски кораби подгонете към родната им планета.

„Хаити“ се озова в пространството около спътниците за броени минути. После без никакво предупреждение унищожи пет бойни кораба на Терон.

Останалата част от операцията приличаше по-скоро на обикновени маневри. Със своята скорост, маневреност и въоръжение „Хаити“ разпиля теронийската армада за броени секунди. Оръжията на борда му бяха толкова съвършени, че извънземните нямаха никакви шансове. Вероятно защото бяха продукт на хилядолетната надпревара във въоръжаването, съпътствала еволюцията на Човека от пещерата до наши дни… Четирите оцелели кораба се понесоха обратно към Терон.

— Има ли начин да симулираме тежко попадение в корпуса на „Хаити“? — попита Хермиън.

— Веднага ли? — вдигна вежди Барнс.

— Да, още преди теронийците да се окажат извън обсега на собствените си уреди за наблюдение. После ще се насочим към Рамор с изкуствени затруднения в навигацията, но все пак достатъчно бързо, за да не бъдем настигнати от онези глупаци…

Пилотът изпълни заповедите на Барнс със забележително умение. Теронийците се прибраха на планетата си абсолютно убедени, че „Хаити“ е временно обезвреден и ще му трябва време за сериозен ремонт.

Не след дълго Хермиън отново разговаряше с представителя на Рамор:

— Кораб „Хаити“ от Делурос VIII ви изпраща своите поздрави за успеха.

— Позицията ни остава непроменена — дойде резкият отговор.

— Не се съмняваме във вашата искреност — рече Хермиън. — За да докажем своите добри намерения към народа на Рамор, преди броени минути ние влязохме в конфликт с няколко кораба на Терон, които бяха блокирали луните на вашата пета планета.

— Какво?… — Радиовръзката не беше достатъчно чувствителна, но Хермиън беше сигурна, че е доловила изненадано хълцане.

— Постигнахме блестяща победа за народа на Рамор — продължи тя. — Корабът ни няма отличителни белези и тази победа ще бъде приписана на вашето планетарно правителство. Надяваме се, че ще приемете този жест като ново доказателство за нашите добри намерения и ще…

— Всички ли унищожихте? — прекъсна я повелително гласът.

— Момент, трябва да прегледам бележките си — усмихна се Хермиън, представила си ясно изпотеното от напрежение лице на говорителя отсреща. — Не… — рече тя, оставила паузата да се проточи. — Напълно унищожени са дванадесет кораба на Терон, без никакви загуби за раморианците. Четири кораба успяха да се измъкнат, но това не е пречка да възобновите работа на въпросните сателити, когато пожелаете…

— Сигурни ли сте, че четири са избягали?

— Да — тихо отвърна Хермиън. — Лесно бихме могли да ги настигнем и унищожим, но тогава тираните на Терон нямаше да научат урока си. А той е прост и ясен: никой не може да заплашва безнаказано нашите приятели от Рамор!

В мембраната прозвуча нещо като стенание.

— А сега, за да докажем още веднъж своите добри намерения, ние потегляме обратно към Делурос VIII — продължи Хермиън. — Няма да се появим във вашето звездно пространство, докато вие самите не ни потърсите за взаимноизгодни контакти. Ние продължаваме да ви считаме за свои братя и ще очакваме предложението ви за нов търговски договор. Дотогава ви желаем всичко хубаво, дано вашите божества са благосклонни към народа на Рамор!

Прекъсна връзката и със задоволство установи, че оттатък направиха настойчив опит за нейното възстановяване.

— Почакайте! — разнесе се от репродуктора развълнуваният вик на рамориеца. — Не можете да си тръгнете просто ей така!

— Защо? — невинно попита Хермиън. — Даваме си ясна сметка, че за да оцените на нашия братски жест, ще ви трябва време. Готови сме да чакаме колкото трябва, а след това ще ви приемем с разтворени обятия… Човекът отдавна вече се е отказал от насилствено налагане на волята си…

— Ами ако теронийците се завърнат? — попита гласът. — Те все още са по-многобройни от нас!

— Защо ще го сторят? — сладко попита Хермиън. — Вече получиха един добър урок и едва ли биха дръзнали да предприемат тотално нападение срещу вас…

— Но никога не са били и така тотално провокирани — отвърна загрижено гласът.

— Според мен тревогите ви са напразни — въздъхна Хермиън. — Още повече че оцелелите кораби на Терон бяха доста далеч и едва ли са забелязали повредата на „Хаити“…

— За какво става въпрос? — попита разтревожено гласът.

— По време на преследването бяхме улучени от случайно изстрелян заряд — поясни Хермиън. — Попадението е в областта на двигателите и ние временно сме лишени от тяга. Но теронийците бяха твърде далеч и положително не са видели това… Разстоянието беше не по-малко от десет милиона мили.

— Но техните средства за наблюдение имат два пъти по-голям обхват! — извика разтревожено рамориецът. — Вече са убедени, че могат да повторят атаката! Само след два дни отново ще са тук!

— Много съжалявам — въздъхна изразително Хермиън. — Поправката на „Хаити“ ще ни отнеме не повече от половин ден, но се страхувам, че няма къде да я осъществим и обратният път до Делурос, особено в това състояние, ще трае поне година…

— Задръжте така — каза гласът и радиовръзката прекъсна. След няколко минути говорителят изпука и рамориецът отново се обади: — Получих заповед да ви съобщя, че можете да извършите ремонта си на Рамор или в околопланетното пространство, по ваш избор…

— Много мило от ваша страна — отвърна Хермиън. — Но ние сме на мнение, че вече ви причинихме достатъчно безпокойство. Затова ще продължим пътя си към Делурос VIII, ще ремонтираме „Хаити“ там и ще чакаме предложението ви за нов търговски договор.

— Но теронийците ще ни унищожат!

— Надценявате ги — подхвърли небрежно Хермиън, помълча, после добави: — Но ако все пак решите да подпишете търговски договор още сега, ние бихме останали във вашата звездна система достатъчно дълго, за да убедим теронийците, че планетата Рамор е напълно неуязвима… Естествено, като още един жест, доказващ нашата добронамереност.

След тези думи се облегна назад, затвори очи и се усмихна. Добре е, че думата „изнудване“ не съществува нито в раморийското наречие, нито в „Галактик-К“, каза си тя.

Два часа по-късно Хермиън Чатъм-Смит — посланик с неограничени пълномощия, и министър-председателят на планетарното правителство на Рамор сложиха подписите си под договор, който възстановяваше всички търговски права на Човека в системата на Рамор.

След като изпрати съобщение до Делурос VIII, Хермиън покани в кабината си пилота и Барнс на чашка бренди.

— А сега накъде ще потеглим, госпожо? — попита пилотът.

— Доста време мина, откакто подписахме двустранно търговско споразумение с дишащите хлор създания в този сектор — отвърна Хермиън. — Убедена съм, че след известно изчакване бихме могли да убедим и Терон в своите добри намерения… Вие как мислите?

На лицето й се появи усмивка, устните й леко докоснаха финия кристал на чашката с изящно столче.