Мария Барет
Отмъстена (16)

Петнадесета глава

Ливи седеше в малката сива килия на твърдия, покрит с изкуствена кожа матрак и се взираше в чинията с пресни плодове на пода. Майка й беше дошла в управлението рано тази сутрин и й беше донесла чисти дрехи и нещо за ядене. В момента Ливи беше облечена в един от костюмите на Мойра, „Йегер“, от тъмносиня вълна, ала не можеше да понася дори и вида на храната. Стомахът й се преобръщаше и в устата й се надигаше кисел привкус. Затова седеше напълно неподвижна и втренчила очи в лъскавата зелена ябълка и съвършената заоблена кора на портокала, като си мислеше колко странно изглеждаха в малката бяла чиния на фона на студения, груб циментов под. Чу шум от стъпки и вдигна очи.

— Оливия Дейвис — сержант Рейд отново беше застъпил на дежурство тази сутрин. Той й се усмихна през прозорчето с желязна решетка на вратата и завъртя ключа в ключалката. — Време е за представянето на вашия случай пред районните съдии на Ъксбридж — каза, отваряйки тежката метална врата. — Последвайте ме.

Ливи се изправи и приглади полата си надолу към коленете. Мълчаливо последва сержанта по дългия коридор към предната част на управлението, после през задната врата навън към паркинга. Сержант Рейд се обърна към нея, щом стигнаха вратата и вдигна чифт белезници в ръцете си. Забеляза как тя трепна и избегна погледа й.

— Двете ръце отпред, моля — изрече сковано. Тя се подчини на нареждането му и той щракна металните белезници около китките й. В един ужасен миг й се стори, че ще запиши, но прехапа здраво вътрешната част на долната си устна, така че усети вкус на кръв, и моментът премина.

Продължи да пази мълчание както на излизане през вратата, така и качвайки се тромаво отзад в полицейската кола с ръце, приковани неподвижно пред нея. Вратата бе затръшната и заключена зад гърба й. Хвърли поглед към полицейската служителка, която вече беше в камионетката, след което се извърна към прозореца и се взря навън през решетките, когато колата потегли.

— В момента се намираме пред сградата на районния съд в Ъксбридж в очакване на пристигането на Ливи Дейвис, широко известна телевизионна водеща и репортерка, която се явява пред съда тази сутрин по обвинение в контрабанда на наркотици. Госпожица Дейвис е била законно задържана вчера при завръщането й във Великобритания от Рио де Жанейро с над три килограма кокаин, открити в багажа й…

Репортерката изключи микрофона си.

— Майк? Да направим останалото, когато камионетката пристигне, а?

Операторът кимна.

— Да минем напред, там, на стълбите. Ти можеш да застанеш ей там, а аз ще имам по-добър ъгъл за тълпата и лицето на Ливи, когато излиза от полицейската кола.

Журналистката започна да си проправя път през навалицата, като се вслушваше в развълнуваното жужене на фотографите. Това беше страхотна новинарска история и всички се бяха устремили към нея.

— Тук добре ли е, Майк?

Операторът вдигна одобрително палец.

— Чудесно, обаче ако можеш, мини повече към центъра — извика й. Репортерката го послуша. — Супер! — той повторно вдигна палец и тя се усмихна. Бяха готови.

Ливи съзря тълпата, преди да види каквото и да било друго. Бяха цяло гъмжило пред сградата на съда, репортери, фотографи, снимачни екипи от международните новини. Преглътна болезнено и сведе очи към пода.

— Ако се държиш близо до мен, ще успеем да те промъкнем през тях — каза жената, като гледаше през прозореца. — Гадни копелета!

Ливи продължи да държи главата си сведена и кимна. Камионетката спря пред входа на съдебната сграда и сърцето на Ливи бясно заби в гърдите й. Изчака полицейският служител да заобиколи отзад и да отвори вратата, като през цялото време усещаше натиска отвън, сякаш самата кола беше бутана и блъскана. Изправи се с омекнали колене и под закрилата на жената полицай тръгна напред. Чу името си няколко пъти, извисило се над рева на тълпата, и инстинктивно вдигна глава. Видя море от лица, враждебни, алчни, злоради, фотоапаратите засвяткаха и се надигна още по-голяма глъч, тържествуващ, кръвожаден вой. Ливи се вкопчи в полицайката, докато си проправяха път напред през телата, и устната й отново закърви от сетните й усилия да преглътне своите собствени писъци.

Фрейзър стоеше от вътрешната страна на входа към съдебната зала заедно с Питър и Мойра и сърцето му се свиваше от ревовете на тълпата отвън. Забеляза как устните на Мойра затрепериха от опитите й да сдържи сълзите си и видя, че Питър бе хванал ръката й толкова здраво, че пръстите му бяха побелели и безкръвни. Тримата се сепнаха от рязкото отваряне на вратите и Ливи брутално бе бутната навътре, оградена от двете страни от полицаи, а високата й крехка фигура буквално бе смазана помежду им. Фрейзър хвърли поглед надолу към белезниците, но в следващия миг се извърна, за да не го види Ливи как е втренчил очи.

— Ливи! — Мойра понечи да се устреми напред, ала Питър я възпря. Виждаше, че тя бе прекалено разстроена, за да може да окаже каквато и да било подкрепа на Ливи. Погледна Фрейзър и той му кимна. Приближи се към Ливи и се опита да запази спокойно изражение точно когато офицерът от предварителния арест започна да я побутва напред.

— Добре ли си, Ливи?

Тя се взря в него за момент и сърцето му бе пронизано от остра болка. Отчаяно му се прииска да я докосне.

— Да — прошепна тя. После сведе глава, неспособна да го гледа в очите, и той се почувства напълно безпомощен. След секунди сержантът от участъка на летище „Хийтроу“ я подкани да мине напред и тя се изгуби от погледа му.

Ливи бе въведена в съдебната зала — сива, невзрачна стая — и зае мястото си до Дейвид Джейкъбс. Бяха свалили белезниците й и сега болезнено търкаше китките си. Джейкъбс й се усмихна окуражително, но тя не съумя да събере сили, за да му отвърне със същото. Станаха на крака при влизането на съдията в залата и останаха прави, докато секретарят изчете обвинението.

След това седнаха отново и думата беше дадена на кралския обвинител.

— Това заседание е за предявяване на обвинението — изрече той. — Ето защо е необходимо да се насрочи дата за предварително гледане на делото.

Районният съдия, жена на около шестдесет години, го погледна над ръба на очилата си във формата на полумесец и кимна.

— Може ли да предложа по целесъобразност срок от шест седмици, считано от днес, което ще рече четиринадесети април?

— Да, няма възражения — съдията отбеляза това в документите пред себе си.

— Това поставя въпроса за пускането под гаранция по време на междинния период — продължи той. — Короната възразява срещу пускането под гаранция по следните причини…

Ливи стисна ръце в юмруци.

— … Възможност за укриване от закона. Обвиняемата притежава семеен имот в Испания със съответните финансови източници там. И на второ място, като се има предвид естеството на случая, освобождаването на обвиняемата под гаранция може да възпрепятства следствието по делото.

Дейвид Джейкъбс успокоително постави длан върху ръката на Ливи.

— Защитата желае ли да вземе отношение по въпроса?

Джейкъбс се изправи и кимна към съдията.

— Клиентката ми е готова да предаде паспорта си и да спазва всички ограничения, наложени от гаранцията. Тя и нейното семейство са готови да внесат сумата от двадесет и пет хиляди лири — изрече той.

Съдията направи още една отметка в бележника си, след което вдигна очи към представителя на обвинението и Джейкъбс. След няколко минути отвърна:

— Опасявам се, че в този случай не бих могла да сметна за целесъобразно пускането под гаранция.

Ливи рязко сведе глава.

— Обвиняемата ще остане под полицейска опека до откриването на съдебното разглеждане на четиринадесети април.

Ливи преглътна с усилие сълзите си и почувства как Джейкъбс я хвана над лакътя, за да й помогне да стане при излизането на съдията от залата, след което тежко се отпусна на стола и закри лице с ръцете си точно когато се появи полицейският служител, който щеше да я отведе в затвора.

Питър сграбчи ръката на Джейкъбс още с излизането му от съдебната зала.

— Искам веднага да подадеш необходимите документи за обжалване на решението на съда!

Джейкъбс внимателно отмести ръката на Питър, вкопчена в сакото му.

— Вече е направено, Питър. Очаквах подобен развой на събитията. Сега ще отида долу в килията, за да се видя с Ливи и да я поуспокоя, а после ще се срещна с натоварените със следствието полицаи, за да ги накарам да изпратят някого в съда днес следобед. След това се връщам веднага в офиса си. Дадох им указания още снощи, всичко е въпрос на оформяне на нужната документация и изпращането й по факса в районната прокуратура — той потупа Питър по рамото. — Не се тревожи — добави, — ще я измъкна оттук до вечерта.

След тези думи Джейкъбс забързано тръгна към килията, като остави Питър да се чуди какво, по дяволите, щеше да обяснява на Мойра за Холоуей.