Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (81)

Завещанието

Октавиан не получаваше от никого финансова помощ; затова имаше големи грижи за средствата, необходими за предстоящата война. Издаде сурово разпореждане: свободно родените граждани да дават една четвърт от доходите си, а освободените роби — осмата част от своето имущество. Очевидно е, че подобна заповед предизвика повсеместно недоволство. По-късно обвиняваха Антоний, че това била най-голямата му грешка — да пропусне и да не използва тези вълнения сред народа на Италия и да не атакува през лятото на 32 година! Обвиненията не са основателни, тъй като тогава Антоний не беше напълно готов; все още продължаваше въоръжаването и придвижването на огромните му отряди.

Междувременно, на страната на Октавиан преминаха двама изтъкнати сенатори от Изток: Тит и Мунаций Планк. Още в Ефес те горещо съветваха Антоний да изпрати обратно в Египет Клеопатра; с това си спечелиха нейната смъртна омраза и бяха принудени да напуснат лагера на Антоний. Те познаваха всичките му планове, знаеха също къде беше оставено неговото завещание. Бяха свидетели при изготвянето на този документ и затова обърнаха внимание на Октавиан, че съдържа важни политически решения. Весталките-пазителки на завещанието първоначално отказаха да го предадат; отстъпиха чак при личната поява на Октавиан. Това действие беше напълно незаконно. Незаконно беше и публичното прочитане на този частен документ на заседание на Сената. Затова мнозина правилно се възмущаваха, че никой не бива да бъде упрекван приживе за онова, което е решил да стане след смъртта му.

От друга страна обаче, трябва да признаем това, някои точки на завещанието бяха просто поразителни. Между другото, Антоний молеше, ако умре в Рим, тялото му да бъде пренесено в Александрия и погребано до гробницата на Клеопатра. Още веднъж признаваше, че Цезарион е син на Цезар; даваше огромни дялове на децата си от Клеопатра.

Използвайки възмущението по повод на тези постановления, Октавиан разви по-нататък пропагандната акция срещу Антоний. Разпространявани бяха най-различни версии и обикновени клюки, че той бил изцяло предан на Клеопатра до такава степен, че не бил достоен да носи името римлянин.

Подарил на Клеопатра библиотеката в Пергамон, съхраняваща двеста хиляди тома. На едно пиршество, в присъствието на много хора, станал и разтривал краката на царицата. Позволил в Ефес да наричат Клеопатра — господарка. По време на аудиенция на принцове и пратеници често приемал любовни бележчици от нея, писани на плочки от оникс или кристал. Един път, председателствувал съдебно дело в Александрия; точно когато говорел защитникът, край сградата минала свитата на царицата, носена в лектика; веднага изскочил от залата и пеша придружил владетелката…

Все пак, в Рим имаше още много приятели на Антоний. Те също обработваха общественото мнение, опровергавайки слуховете и клюките, засягащи неговата чест. Един от тях — Геминий — замина на изток специално с цел да уговори триумвира да отпрати Клеопатра. Царицата светкавично прозря каква е мисията на новодошлия гост от Рим; подозираше също, че той ще защитава интересите на Октавиан. Затова Геминий стана прицел на постоянните й шеги и издевателства. На приемите го слагаха някъде в края. Но той храбро понасяше всичко, само за да намери случай да може да поговори свободно с Антоний. Накрая, на едно пиршество царицата пред всички направо го попита защо е дошъл. Отговори веднага:

— Всеки друг разговор бих предпочел да водя в трезво състояние. Но едно знам добре, трезвен или пиян: всичко ще свърши добре, ако се завърнеш в своята страна.

Антоний смръщи вежди, а Клеопатра изрече очарователно:

— Прекрасно е, че си призна истината без бой! Няколко дена след това Геминий успя да избяга. Напуснаха и мнозина приятели на Антоний, които не можеха да понасят палячовските шеги на египтяните. Последните, сигурни в подкрепата и влиянието на своята господарка, се подиграваха дори на сенаторите. И самата царица дебнеше всяка дума на римляните, за да ги очерни пред Антоний. Квинт Делий — онзи, който преди години я доведе в Тарс — едва не заплати с живота си за една шега. Той каза на масата:

— Нас тук ни къпят в оцет, а Сармент в Рим се къпе в сперма.

Сармент, още като момче, бил обект на интереса на Цезар, т.е. донякъде съперник на Клеопатра, която помнела името му. Лекарят на царицата — Глаукон — предупредил Делий за опасността и той успял да избяга, но вече по време на военните действия.