Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (13)

Въпросът за Кипър

През лятото на 58 година, десетина месеца след като постига такъв успех, какъвто е признаването му от Рим, Птолемей XII загубва своето царство, остава цар, без царство. Как се стига до това?

Повече от 20 години Птолемей управлява убеден в това, че всичко зависи от волята на Рим. Все по-често ограбва народа, за да има средства, с които да получи милостта и благоволението на владетелите на света. Разбира се, че дава привилегии на жреците и храмовете с надежда да повлияят на лоялността на египтяните. Но от друга страна тези действия на царя както и помощта, която оказва на римляните за превземането на Юдея, засягат гордостта на всички египетски жители, също и на гърците, евреите. Все още е живо съзнанието, че страната над Нил е велика държава. И тя има право не само да бъде напълно независима, но може да властва над съседните земи, които някога са били управлявани от фараоните, а не толкова отдавна и от първите Птолемей.

Катастрофата става, когато през пролетта на 58 година александрийците виждат съдбата на кипърското царство. Този остров винаги е бил част от Птолемеевата монархия. През 80 година, когато Птолемей XII е поставен на египетския трон, по същото време Кипър е даден на неговия по-малък брат, разбира се и той носи името Птолемей. Но фаталното завещание на Птолемей XI засяга, както Египет, така и Кипър. Стараейки се в продължение на 12 години да бъде признат, Флейтиста никога не говори за своя брат. Разбира се, че върши всичко това от егоистични подбуди и не е искал да компрометира собственото си положение чрез повдигане на този въпрос. И така, когато през 59 година, купува от Цезар правата си и получава титлата съюзник и приятел на римският народ, не иска в договора да бъде вписана и една дума за Кипър. Изоставя брат си на собствената му съдба.

По това време първите месеци на 58 година, народният трибун Клодий, успял да прокара в Рим закон, на основата на който: Кипър се присъединява към Републиката, като нова провинция; частната собственост на царя и богатствата му преминават в собственост на Републиканската съкровищница, за да служат за финансиране на бедни безземлени преселници.

Законът бил приготвен, разбира се, със знанието на триумвирите и особено на Цезар. Той искал по този начин да заличи от паметта на хората това, че през миналата година изневерил на своята програма и разрешил да се стигне до признаването на Птолемей XII. С всичко това Клодий преследвал и свои цели. Преди 9 години, през 67 година, той бил пленен от действащите на изток пирати, които поискали скъп откуп. Царят на Кипър, към когото Клодий се обърнал за помощ, дал само 2 таланта. Ако не била флотата на Помпей, пиратският пленник щял да умре.

Партията на оптиматите критикува решението на Клодий. Казали, че се извършва неправда спрямо царя на Кипър, който винаги е бил верен съюзник на Рим, както са били и неговите предци. И ето сега, без никаква вина ще му бъде отнето всичко! Ще бъде изложен, едва ли не за Продан, заедно с пурпурното си царско наметало, скиптъра и диадемата!

Все пак протестите нямали резултат. Привържениците на Клодий казвали, че царят е притворен приятел, а всъщност подкрепя враговете на Рим и пиратите. Това били обвинения, които не можели да се докажат, но и не можели да се отхвърлят. Клодий много подло извършил още нещо, по негова инициатива общото събрание определило за извършител на присъдата Марк Катон. Като един от ръководителите на партията на оптиматите, той бил решително против присъединяването на острова. Той се защитавал и отказал, но накрая отстъпил пред волята на народа. Поверили му една такава „благородна“ мисия, придружена със следните аргументи:

— Сам Катон, който е справедлив човек, може да гарантира, че кипърските богатства ще пристигнат в Рим непокътнати!

Това говори добре за Катон, но не и за останалите политици. Корупцията и цинизма в Рим стигнали до такива размери, че на едно такова определение се гледа твърде сериозно.

Заминаването на Катон от Рим през пролетта на 58 година, било тежък удар за оптиматите. Ударът е още по-болезнен, защото малко преди Катон, на 20 март, друг виден сенатор напуснал столицата — Цицерон. Той не заминал с посланическа мисия, а просто бягал, защото го заплашвало сурово наказание и това също било дело на Клодий. Трибунът излязъл с предложение да се остави без огън и вода, което означавало да се изключи от обществото всеки, който е осъдил на смърт гражданин, без съдебен процес. Било ясно, че предложението е насочено главно срещу Цицерон, който през 63 година осъдил на смърт привържениците на Катилина. Колко ли е съжалявал великият оратор, че не е приел онази посланическа мисия в Египет, която в продължение на толкова месеци му предлагал Цезар!

В края на март и Цезар напуска Италия. В продължение на 5 години трябвало да бъде наместник на две провинции — на днешна Северна Италия и Южна Франция. Тръгвайки от тези територии той имал намерение да окупира цялата Задалпийска Галия, което ще рече териториите между Атлантика и Рейн. Парите, които получил от царя на Египет, послужили за военната кампания. В съвременният свят всичко е свързано, дори и съдбата на такива народи, които са разделени от толкова голямо разстояние, като египтяните и галите.

Катон не пристигнал направо в Кипър, спрял на остров Родос и от там започнал преговори с нещастния цар. Преди всичко го предупредил да не се опитва да се противопостави с военна сила. Това било излишно, тъй като Катон не разполагал с нито един войник; имал само прислуга. Едновременно римският пълномощник обещавал, че ако всичко мине спокойно ще направи Птолемей жрец на Афродита в кипърския град Патос. Разбира се царят отхвърлил тази съмнителна чест. Бил потресен и унизен. Отначало възнамерявал да лиши римляните от всички богатства, на които разчитали. Искал да натовари всички съкровища на един кораб и да го потопи в открито море. Отказал се от това намерение, тъй като знаел, че разбеснелите римляни ще търсят сметка от жителите на острова, ще ограбят техните имоти и ще продадат населението в робство.

Останала една единствена форма на протест: смърт. Отровил се. Така напуснал света последният владетел на Кипър, представител на династия, която управлявала тук повече от двеста години.

Малко по-късно, през лятото на същата тази 58 година, на Родос, където все още пребивава Катон, пристига кораб от Александрия. На него се намира Птолемей Флейтиста, родният брат на трагично загиналия цар. Но той не идва тук, за да се противопостави толкова късно, а просто Птолемей XII бяга от своята страна, където неговите поданици вдигат бунт, когато разбират случилото се в Кипър. Те изживяват това по-силно и достойно, отколкото самият, той.