Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (29)

Клеопатра и синът на Помпей

Помпей заедно със Сената се оказа в Гърция и Македония началото на март 49 година. Не възнамеряваше да преустанови борбата. Отвсякъде свикваше хора, кораби, събираше пари. Макар и загубил временно столицата в Италия, той беше оптимистично настроен и сигурен в окончателната победа. Това се потвърждава и от факта, че в свои ръце държеше източните провинции, богати и многохилядни.

Към всички кътчета на този район полетяха от квартирата на Помпей спешни искания. Те се отправяха, както към наместниците в провинциите, така и до приятелските и уж свободни държави и народи. Преди всичко, беше помислено за Египет. В Александрия пристигна големият син на върховния вожд, носещ неговото име — Гней Помпей. Не се знае, какво е поискал, но е сигурно, какво е получил. Отплува обратно начело на петдесет военни кораба; те возеха петстотин ездачи, избрани между габиняните (Този път те не посмяха да окажат съпротива!); освен това, транспортните кораби возеха жито.

Може обаче да се допусне, че младият Помпей първоначално е поискал повече подкрепления. Изненадва обстоятелството, че толкова голяма и богата страна като Египет, дала толкова малко войници и то всъщност не свои, а бившите хора на Габиний, за които Рим вече беше напомнил. Египтяни не бяха изпратени изобщо. Истина е, че римляните нямаха високо мнение за годността на войските от тази страна, но по същото време другаде те не постъпваха толкова въздържано; вземаха всичко и всички, тъй като негодните се ползваха за резерви, гребци и разводачи.

У един от древните автори — Плутарх — се е запазило съобщение, че Клеопатра имала приятен спомен от Гней Помпей, понеже успяла да го съблазни. Това би било достатъчно обяснение за факта, защо участието на Египет във войната срещу Цезар се представя така скромна. Очарованият Помпей приел с разбиране обясненията на царицата, че в настоящия момент, когато поради лошата реколта има заплаха от бунтове на гладните, Египет не може да се справи без пазители на реда.

И двамата преговарящи били близки по възраст: той на 25, а тя на 20 години. Традиционно се говори, че Клеопатра никога не е била класическа красавица; днес е трудно да съдим, понеже не притежаваме неин верен портрет. Историците единодушно твърдят също, че царицата притежавала много чар, блестящ интелект, много знания; говорела свободно няколко езика, а гласът й бил много мелодичен.

Клеопатра смятала също така — и доказва това многократно — че политическите цели могат да се постигнат по много начини, не само чрез дискусии.

Мнозина от античните писатели дават да се разбере, че Клеопатра била надарена с прекомерно горещ темперамент. Лесно могат да се пресекат подмятанията за неморалността на царицата с кратки твърдения, че това са измислици и клевети на нейните врагове, съчинени нарочно, за да злепоставят владетелката на Египет пред обществото. Но от друга страна, следва да си припомним, че Александрия винаги се е славела като столица на избуялия еротизъм, а царският дворец — седалището на различни нови дионисиевци — е давал прекрасен пример на града. Впрочем, няма значение, колко любовници са минали през леглото на Клеопатра. Важно е обаче това, че никога не е била робиня на страстите си, когато се е касаело за важни въпроси…

Египетската флотилия, докарана от младия Помпей от Александрия, остана под негово разпореждане. Върховното командване на цялата флота, маневрираща по Адриатическо и Йонийско море, се осъществи от добре познатия Марк Бибул, от много години смъртен враг на Цезар.

Тя наброяваше общо над петстотин плавателни единици, събрани от различни страни на Изтока. Срещу тази сила Цезар не можа да противопостави нищо по море. И все пак, това внушително съсредоточаване се оказа напълно излишно! Късно през есента на 49 година Цезар преплува от Италия на Източния бряг на Адриатика; акостира край Дирахий на брега на днешна Албания.

Започна нов етап от гражданската война.