Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kleopatra, 1969 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Петър К.
- Корекция
- mat (2010)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Alegria (2012)
Издание:
Александър Кравчук. Дните на Клеопатра
Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев
Редактор: Ваня Антонова
Консултант: Любомир Павлов
Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев
Коректор: Магдалина Георгиева
Худ. редактор: М. Узунов
Тех. редактор: Б. Стефанов
Поредица „Романи и повести“
Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41
Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“
При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.
История
- — Добавяне
Мисията на Делий
Квинт Делий беше изискан аристократ и много умен политик, макар мнозина да го обвиняват в цинизъм. Всеки случай, похвално е за Антоний, за дипломатическите му умения и познаване на хората, че в египетския двор изпрати именно този човек. Защото мисията, поверена на Делий, не беше от лесните. Някой по-нетактичен би могъл да поведе нещата доста рязко, прекомерно открито, което Антоний не желаеше. Трябваше да бъде повикана Клеопатра да се яви лично пред триумвира и да изясни, защо през последната война е била пасивна. Значи, царицата, мечтала неотдавна да бъде наред с Цезар господарка на света, сега беше длъжна да дава обяснения пред негов офицер за своите действия! Разбира се, за Антоний беше важна не само политическата страна на въпроса, но и самият факт, че красивата царица на великата държава ще застане покорно пред неговия трибунал и жалко ще моли за прошка — точно както десетките малки князе от Мала Азия и Сирия.
Клеопатра навярно веднага бе прозряла намеренията на Антоний. Би могла под някакъв претекст да не се съгласи да замине и тогава този, който я беше призовал, щеше да се окаже в затруднено положение. Защото или самият той би трябвало да отиде в Александрия или пък да остави Египет на собствената му съдба — а и двете решения не бяха много благоприятни за триумвира. Делий съумя да убеди Клеопатра, че е добре да отиде на срещата. Тя бе определена в град Тарс в Киликия, т.е. същия град който Касий беше напълно разрушил преди две години. Делий посъветва царицата деликатно, как да постъпи с неговия господар. Разбира се, не стори това направо, а цитира стих от Омир:
„В сърцето й този съвет се сторил най-добър: красиво да се облече и да отиде на Ида“.
Тези стихове са от XIV песен на „Илиада“, озаглавена „Измаменият Зевс“. Защото по време на Троянската война, Зевс — бащата на боговете и хората — помага на обсадения град, а неговата съпруга с всички средства подкрепя ахейците. Затова когато при едно сражение троянците притискат своите противници, Хера замисля следния хитър ход:
Решава да се качи на планината Ида и там да съблазни мъжа си и след това да му прати сладък сън; в същото време тя би могла да помогне на ахейците. И така, най-първо се изкъпала и натрила с ароматно амброзиево масло, после облякла чудна рокля, сложила на ушите си златни обеци, покрила косите си с нежен воал. Не само това: от богиня Афродита заела пъстроцветен колан, омагьосан с любовни магии: чувства, желания, сладост, които отнемат разума и на най-мъдрите мъже.
Така трябвало да постъпи сега Клеопатра. Вместо да заема от Афродита омагьосания колан, тя самата става Афродита.
А как изглежда божеството, към което тя бърза?