Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (25)

Медицина и магия

Независимо от руините, за които говорихме по-горе, Тива непрекъснато се радва сред гърците на широка слава като религиозен център на древната египетска мъдрост. На местните жреци приписвали както прекрасно познаване на много науки, така и владеене на тайни знания.

За това се разказва, и то много интересно, в увода към един медицински трактат. Неговият автор, някой си Тесал, ако се вярва на уводните думи, живял по времето на император Август, значи, той би могъл да помни Клеопатра. Възможно е също така, произведението да е писано и малко по-късно. Това не е най-същественият въпрос. Истински важен, обаче, е фактът, че историята на Тесал хвърля жива, пряка светлина върху тогава разпространените вярвания. Те произтичат от дълбокото убеждение, че божеството може да разкрие на човека необикновени неща и дори да му даде ключ за чудотворни умения; а пътя към божеството знаели жреците в египетските храмове.

Нека дадем думата на Тесал:

„В Азия, аз овладях добре граматиката; усвоих я по-добре от местните учители. Затова реших да извлека и друга полза от своите знания. Отплувах за града, мамещ и привличащ всеки — за Александрия. Пари не ми липсваха, затова посещавах лекциите на най-прочутите философи, а всеки от тях хвалеше, както моя жар към науката, така и лекотата, с която усвоявах знанията.

Особено старателно изучавах диалектиката на медицината; гореше ме просто невероятен огън за разширяване на знанията ми из областта на тази наука. А когато наближи времето за завръщане в родината, започнах да се ровя по библиотеките; тогава бях доста напреднал в медицината. Накрая попаднах на книга, написана от фараона Нехапсо: тя излагаше двадесет и четири начина за излекуване на тялото при всяка болест, с камъни и растения, но съобразно зодиакалните знаци. Величието на тази мисъл направо ме смая. И изведнъж открих, че книгата на фараона би трябвало да се нарече «суетна измама на царското незнание». Защото прилагайки рецептите, така хвалени от автора, всеки път имах неуспех.

Този неуспех ми се стори нещо по-лошо от смъртта. Бях отчаян. Защото наистина: вярвах сляпо на съчинението на Нехапсо. В последното писмо до родителите ми, аз се гордеех с познанието на необикновени рецепти; уведомих ги също, че ще се завърна, едва когато проверя как въздействуват. И стана така, че в Александрия не можах да остана повече: от една страна, поради шегите, които си позволяваха моите другари (естествено нещо е всяка по-смела постъпка да предизвика завист); от друга страна, аз не бързах за дома, защото виждах, че не мога да изпълня прекрасните обещания.

При такова състояние на нещата предприех пътуване из Египет, гонен непрекъснато напред от жилото, което преследваше душата ми. Аз търсех начин да осъществя своите надежди, които така лекомислено бях започнал да лелея от трактата на фараона; а ако това не станеше, бях готов да се самоубия. Чувах вътрешен глас, който ме уверяваше, че ще се свържа с божества. Затова непрекъснато издигах ръце към небето, молейки покорно безсмъртните да ме дарят — чрез видение, сън или вдъхновение — с такава милост, с която да мога да се гордея, след като се завърна в Александрия и родината.

Пристигнах накрая в Тива. Това е най-старата столица на Египет, където има много храмове. Там останах за по-дълго, главно заради учените жреци, владеещи различни умения. Времето напредваше, а заедно с него укрепваше приятелството ми със жреците. Затова се осмелих веднъж да ги запитам, дали знаят някоя истинска магия, която действува. Повечето от тях се възмутиха. Но един жрец, който вдъхваше особено доверие със сериозността на обичаите и напредналата си възраст, не измами моите очаквания. Той ми довери, че притежава силата да вика духове, чрез чиния пълна с вода.

Един ден помолих този жрец да се разходи с мен из най-запуснатата част на града. Стигнахме чак до горичката, където цареше дълбока тишина. Там изведнъж се хвърлих в краката на моя другар, плачейки горестно и го прегърнах. Изненадан, той ме попита какво ми тежи на сърцето. Отговорих:

— Животът ми е в твоите ръце. Трябва, длъжен съм да се свържа с някое божество! Ако не се изпълни това мое желание, ще посегна на живота си!

Жрецът ме повдигна от земята и ме успокои много приятелски. Обеща да отговори на моята молба. При това ми препоръча да започна да постя веднага, три дни поред. Развълнуван до дъното на сърцето си от това известие, аз му целунах ръцете и му благодарих; сълзите се стичаха от очите ми като порой. Защото такъв е природният закон — неочакваната радост причинява повече сълзи отколкото тъгата.

Нямах търпение да чакам, затова трите дни пост ми се сториха дълги, като три години. И ето, дойде най-сетне краят. Напуснах дома призори и побързах да поздравя жреца; той беше вече приготвил чиста стая, а в нея всичко необходимо за случая. Аз предвидливо бях донесъл папирус и мастило, за да запиша онова, което ще чуя; но запазих това в тайна.

Жрецът ме попита, с кого бих предпочел да говоря: с видението на умрял човек или с бог. Отговорих:

— С бог Асклепий.

И веднага добавих, че венец на доброжелателност ще бъде, ако ме остави насаме с бога. Той се съгласи и с това, макар че беше много недоволен; личеше по лицето му.

След това ми заповяда да седна с лице към трона, на който щеше да се появи божеството. С тайни заклинания, той призова Асклепий и излезе, заключвайки вратата. А аз бях почти смазан душевно и телесно — толкова чудесен образ видях. Защото никаква човешка дума не може да изрази нито чертите на лицето, нито сиянието на божието същество.

Асклепий повдигна дясната си ръка, поздрави ме и рече:

— Щастливи Тесале! Днес бог ти дарява милостиня, но скоро, когато хората разберат за твоята победа, ще те почитат като бог. Питай каквото искаш. Ще ти отговоря искрено на всичко.

Аз едва-едва отворих уста, защото не можех да се владея, ослепен от божията хубост. Бавно се съвзех и запитах:

— Защо не успях, когато използвах рецептите на фараона Нехепсо?

Асклепий отговори:

— Нехепсо беше мъдър човек. Той владееше всички магически сили. Но не узна от божиите уста нито една от тайните, които ще разкрия на теб. Поради природната си дарба Нехепсо разбра родството между камъните, растенията и звездите, но не успя да определи нито мига, нито местата, където трябва да се събират билките. Та нали растежът на всички плодове през годишните времена зависи от влиянието на звездите.“