Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kleopatra, 1969 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Петър К.
- Корекция
- mat (2010)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Alegria (2012)
Издание:
Александър Кравчук. Дните на Клеопатра
Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев
Редактор: Ваня Антонова
Консултант: Любомир Павлов
Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев
Коректор: Магдалина Георгиева
Худ. редактор: М. Узунов
Тех. редактор: Б. Стефанов
Поредица „Романи и повести“
Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41
Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“
При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.
История
- — Добавяне
Волята на победителя
Цезар се завръщаше в Александрия не по същия обиколен път, който измина за среща с Митридат. Сега вървеше направо към града, при това към кварталите, останали в неприятелски ръце. Вярваше, че жителите, изплашени от вестта за поражението и смъртта на царя, няма да мислят вече за съпротива. Беше толкова уверен в това, че беше излезнал начело на конницата пред главния корпус на армията.
И стана така, както предвиждаше. Тълпата се изсипа насреща му. Всички захвърляха оръжието и слизаха от укрепленията, които така упорито бяха отбранявали в продължение на много месеци. Сега, облечени в дрехи на просители, молеха само за милост. В тържествената процесия носеха и всички реликви и култови предмети; защото така бяха свикнали да постъпват в моменти на поражение или тържества.
И така, Цезар влезе в града, в квартала около царския дворец, където така продължително беше устоял на обсадата, направо през неприятелските позиции. Своите го приветствуваха ентусиазирано — разказва историкът. Денят беше 27 март 47 година преди нашата ера. Скоро след това диктаторът оповести своето решение относно бъдещето на Египет. Мнозина египтяни и римляни очакваха, че тази страна — така съпротивляваща се и толкова богата — ще стане нова провинция на Рим. Та нали такива планове бяха обсъдени още преди години в Рим, а бяха предлагани не от кой да е друг, а именно от Цезар! И щом египтяните показаха напоследък, колко много ненавиждат римляните, нямаше никакви причини да се щади държавният им суверенитет. Междувременно, вождът-победител постъпи направо изненадващо милостиво.
Преди всичко, той обяви, че завещанието на Птолемей XII и занапред остава задължително за римския народ, т.е. е за него самия — представителя на този народ. Нещастната смърт на младият цар Птолемей XIII, принуждава очевидно да бъдат въведени някои изменения в завещанието. Съвместно с Клеопатра ще управлява нейния по-малък брат, (десетгодишен) като неин съпруг. Колкото до принцеса Арсиное, която се бореше срещу сестра си, ще напусне Египет и ще замине за Рим. Съгласно обещанието от преди няколко месеца, Кипър се връща под скиптъра на Птолемеите.
Каква ли е била причината за това внимателно отношение на Цезар към страната, в която едва не загубва своя живот?