Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kleopatra, 1969 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Петър К.
- Корекция
- mat (2010)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Alegria (2012)
Издание:
Александър Кравчук. Дните на Клеопатра
Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев
Редактор: Ваня Антонова
Консултант: Любомир Павлов
Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев
Коректор: Магдалина Георгиева
Худ. редактор: М. Узунов
Тех. редактор: Б. Стефанов
Поредица „Романи и повести“
Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41
Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“
При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.
История
- — Добавяне
Клеопатра и Касий
Още по време на обсадата на Лаодицея, Касий се обърна към Клеопатра с искане да му изпрати помощ. Това постави царицата пред труден избор. Всички знаеха, че помага на каузата на Долабела. Обаче, поне до момента, тя можеше да твърди, че подкрепленията за него са били изпратени без нейно знание и съгласие; не тя била издала заповеди на легионите, а римските офицери! Сега, след отправения зов от Касий, тя трябваше да обяви ясно на чия страна е. Да откаже на Касий? Това означаваше декларация на враждебност и в случай на негова победа би й струвало скъпо. Да му изпрати поне шепа войници? Това ще я изложи на ненавистта на отмъстителите на Цезар, а така също и на всеобщо презрение: защото това би означавало да измени на любовта, за която говореше цял свят.
Царицата намери следния единствен изход: помощ не даде, прикривайки се зад обяснението, че в Египет бушуват глад и болести; но както видяхме, тя не се осмели да изпрати кораби на обсадения Долабела и заповяда да казват, че са попречили насрещните ветрове. Независимо от това, Касий сметна отказа за проява на враждебност и веднага след превземането на Лаодицея започна да се готви за поход към Египет. Възнамеряваше да завладее тази страна и да накаже царицата.
От стратегическа гледна точка, планът беше добър: Египет би могъл да послужи като хамбар за армията на Брут и Касий, а завладяването му не представляваше за тях никаква трудност. След напускането на четирите легиона, Клеопатра не разполагаше с по-големи сили. Наистина, в Александрия имаше дворцова гвардия, имаше военни гарнизони разпръснати из цялата страна, но тяхната боеспособност не беше значителна. Това бе известно от Александрийската война преди пет години, когато шепата войници на Цезар толкова месеци отблъскваше атаките на десетки хиляди нападатели.
И все пак, Касий не тръгна към Египет! Под предлог, че в последната минута бил получил вест от Брут, да се отправи за Мала Азия. Победителят на Лаодицея се отказа от плана си да влезе в Египет с голямо нежелание. И въпреки всичко, послуша приятеля си и вместо на юг, той се отправи на север. Придвижвайки се покрай южното крайбрежие на Мала Азия, той превзе град Тарс в Киликия; наложи му огромен данък от хиляда и петстотин таланта за мнимо подпомагане на Долабела. За събирането на тази сума жителите на Тарс се лишиха от всичките си ценности; когато това не стигна, властите започнаха да продават свободни хора: най-първо момичетата и момчетата, после жените и дори старците.
Мнозина жители на града се самоубиха. Касий благородно опрости останалия неизплатен данък чак тогава, когато градът и така вече нищо не притежаваше.
Когато Касий и Брут се срещнаха в Смирна, беше есента на 43 година. Каква ли е причината за внезапното повикване? Защо Касий се беше отказал от намерението си да накаже Клеопатра?
Основната причина бяха известията от Италия. През пролетта на същата година, както вече казахме, Антоний беше победен и избяга зад Алпите в Галия, където приятелят му Марк Лепид беше наместник. По-късно, именно когато Касий обсади Лаодицея, Октавиан накара Сената да го избере за консул. Всичко това налагаше Касий и Брут да преразгледат своята програма и тактика: враг беше сега не Антоний, а Октавиан — синът на Цезар!
По всяка вероятност, по време на съвещанието в Сирия, от Италия бяха дошли още по-страшни известия:
Под натиска на войската, Октавиан се беше споразумял с досегашните си врагове Антоний и Лепид. Те тримата се провъзгласиха за триумвири, които ще ръководят Републиката. Поставиха си основна задача — да отмъстят за Цезар. Сенатът и комисиите послушно гласуваха всичко, което желаеха триумвирите. Убийците на Цезар бяха обявени за народни врагове. В града царуваше терор. Появиха се списъци с имената на лицата, обявени извън закона. През следващата година армията на триумвирите навярно щеше тръгне за Изток.
На съвещанието надмощие имаше мнението на Касий:
Триумвирите не ще съумеят бързо да се прехвърлят през Адриатика. Следва да бъдат използвани следващите месеци за подсигуряване на тила. Трябва да бъдат включени онези държави, които помагат на цезарионите.